Какви тайни крият нашите кръвни групи? АВ е най-рядката, какво още трябва да знаем?

От историята на кръвните групи и кръвопреливанията

От древни времена хората са вярвали в свръхестествените свойства на животинската и човешката кръв. Тя е била част от различни религиозни ритуали и церемонии.

Човешката кръв се е смятала за най-ценната жертва на боговете. Те са забелязали, че загубата на големи количества кръв при хората и животните сериозно застрашава живота им.

Най-известната кръводарителка е графиня Елизабет Батори. Легендите разказват как тя се къпела в каци с девствена кръв, за да запази младостта и красотата си.

Вероятно е вярвала в подмладяващия ефект на пълната с хормони кръв, която може би наистина е имала такъв ефект.

По ирония на съдбата първите кръвопреливания са извършени много преди хората да имат представа за съществуването на кръвни групи. Затова тези процедури са били високорискови и обикновено са завършвали със смърт. Но е имало и някои чудодейни излекувания.

Произходът на кръвопреливането започва с откриването на кръвния поток. Дължим откриването му през 1616 г. на англичанина Уилям Харви.

Във Франция през 1667 г., по време на управлението на крал Луи XIV, е извършено първото кръвопреливане с агнешка кръв. Пациентът оцелява като по чудо.

Едва 150 години по-късно хората се осмеляват да дадат човешка кръв от донор. Това става през 1818 г. Акушерът Джеймс Бландел спасява живота на майките, които по това време често умират след трудно раждане, именно от кръвоизливи от следродилни наранявания.

Накрая стигаме до преломния период, когато е направено най-голямото откритие на трансфузиологията.

През 1901 г. виенският лекар Карл Ландщайнер открива явлението аглутинация - способността на червените кръвни телца да се събират в друг човешки серум. Ландщайнер предлага идеята за три кръвни групи.

За това си постижение той получава Нобелова награда за медицина през 1930 г.

В крайна сметка чешкият психиатър Ян Янски разширява познанията за кръвните групи, като добавя четвърта кръвна група. По това време групите се наричат просто от I до IV.

Днешните наименования А, В, 0 и АВ са въведени след 1930 г.

В допълнение към това основно деление на кръвните групи обаче знаем, че има и други подгрупи. Втората най-известна кръвна група е открита отново от Ландщайнер и Винер. През 1941 г. те откриват съществуването на Rh системата.

В днешно време можем да разреждаме кръвта, да я съхраняваме, да отделяме отделните клетки от нея и нейните компоненти като протеини, фактори на кръвосъсирването, антитела и др.

Така човешката кръв се превръща в още по-ценна стока, готова да лекува и излекува хиляди пациенти след тежки наранявания, операции, изгаряния, онкоболни, хемофилици, хора с тежки автоимунни реакции. Кръвните продукти се използват и в медицинската козметика.

По какво се различават различните кръвни групи AB0?

Кръвните групи са определени характеристики на червените кръвни клетки. Същността на тяхното съществуване се основава на принципа на два компонента, а именно антиген и антитяло.

Антигенът е твърда частица, която се намира на повърхността на клетката. Той може да бъде например въглехидрат, липид, белтък и т.н. Той е неразделна част от клетъчната мембрана.

Антитялото се намира в серума. То всъщност е имуноглобулин, който разпознава антигените и започва атака срещу чуждите.

Антигенът на повърхността на еритроцитите се нарича аглутиноген. Антитялото срещу него е аглутинин. Когато аглутининът срещне аглутиногена, той предизвиква реакция, наречена аглутинация или слепване на еритроцитите. Именно това явление е в основата на откриването на кръвните групи.

Съществуват четири основни кръвни групи в системата AB0, а именно 0 (нула), А, В и АВ.

На повърхността на червените кръвни клетки се намират специфични захари (въглехидрати). Наличието на N-ацетилгалактозамин е антигенът за кръвна група А. Наличието на въглехидрата D-галактоза от своя страна е антигенът, който съставлява кръвна група В.

И двата въглехидратни антигена са свързани с клетъчната мембрана чрез така наречения H-антиген. Ако този H-антиген е празен, т.е. върху него няма въглехидрат, получената кръвна група е нулева.

Естествена способност на имунната система на организма е да произвежда антитела срещу антигените. Такъв е случаят и с антигените, присъстващи върху червените кръвни клетки.

Хората с кръвна група А имат в серума си аглутинини анти-В. Хората с кръвна група В имат антитела анти-А.

Хората с нулева кръвна група нямат антигени, но имат антитела и от двата типа, т.е. анти-А и анти-В. Тези хора са универсални кръводарители, но могат да приемат само кръв от тяхната кръвна група, т.е. нулева кръвна група.

И накрая, хората с кръвна група АВ имат и двата антигена, присъстващи в червените им кръвни клетки, но нямат антитела. Те са универсални реципиенти, но могат да дарят кръв само на човек с кръвна група АВ.

Например при кръвопреливане не се вземат предвид само основните четири кръвни групи AB0. Важно е и съвпадението в Rh системата. При трансплантации критериите за съвпадение са още по-строги. Освен кръвните групи е важно и съвпадението в други имунни характеристики и молекули.

Дарената кръв, която не съответства на кръвната група на реципиента, се нарича несъвместима AB0 или Rh несъвместима. Преливането на такава кръв може да бъде фатално. Имунната реакция, предизвикана от антителата, причинява хемолиза, т.е. разграждане на червените кръвни клетки.

Наследяване на кръвните групи

Кръвните групи са характеристики на червените кръвни клетки и следователно, подобно на цвета на косата или очите, се наследяват от родителите на тяхното потомство.

Наследяването на кръвните групи се осигурява от гените, които носят генетичната информация за всички наши характеристики.

Кръвните групи се унаследяват по правилата за унаследяване на Мендел. Получената кръвна група на детето се създава чрез кръстосване на генотиповете на родителите.

Ще обясним накратко това кръстосване с примера на двама родители. Единият от тях ще има кръвна група А, а другият - кръвна група 0.

Фенотипът на кръвна група А може да има два вида алели (в които се съхранява генът). Или се състои от два алела АА, или А0. Резултатът е един и същ - кръвна група А. Кръвна група 0 може да има само един генотип, а именно алел 00.

Ако кръстосаме АА с 00, в 100% от случаите ще получим генотип А0. Всички деца на тези родители ще имат кръвна група А.

Ако кръстосаме генотип А0 и 00, в 50 % от случаите ще получим генотип А0, а в другите 50 % - генотип 00. Ако кръстосаме генотип А0 и 00, в 50 % от случаите ще получим генотип А0. Детето на тези родители има половин шанс да се роди с кръвна група А или с кръвна група 0.

Познаването на наследяването на кръвните групи е особено важно в съдебната медицина и при спорове за бащинство.

Кръвната група е записана в генетичната ни информация и не се променя от раждането. В изключителни ситуации тя може да се промени временно. Това е например след обменно кръвопреливане при новородено или след трансплантация на костен мозък.

• Калкулатор на кръвната група.
• Калкулатор на кръвната група: каква кръвна група може да има един родител?
• Калкулатор за дата на кръводаряване: кога мога да даря кръв отново?

Географски различия в разпространението на кръвните групи

Точно както разпределението на хората с различен цвят на кожата варира, човечеството се различава и по отношение на разпространението на кръвните групи.

Други кръвни групи

В днешно време познаваме няколко десетки кръвни групи на хората.

Международното дружество за кръвопреливане изброява до 33 системи от кръвни групи. Тези кръвни групи се състоят от повече от 300 антигена, присъстващи върху червените кръвни клетки.

Ще споменем няколко от най-известните и важни кръвни групи:

Система резус

Системата резус е втората по важност кръвногрупова система след системата ABO. Системата Rh се състои от 50 антигена, но само пет от тях са важни. Наречена е на маймуната резус Макак, при която за първи път е описана тази кръвна система.

Така нареченият Rh фактор може да присъства, но може и да не присъства върху клетъчната мембрана на човешките червени кръвни клетки. Rh факторът всъщност е антиген D, който е имуногенен, т.е. способен да предизвика производството на антитела.

Ако човек има този антиген D върху червените си кръвни клетки, той е Rh положителен. Ако няма такъв, той е Rh отрицателен.

Когато Rh-отрицателните хора влязат в контакт с Rh-положителна кръв, те започват да произвеждат антитела срещу този антиген. Този D-антиген се определя като чужд за организма и не се разпознава от имунната система.

Антителата започват да се борят срещу тези еритроцити и да ги унищожават. Така се получава хемолитична реакция, когато Rh положителна кръв се прелива на Rh отрицателен човек.

Лицето с Rh положителна кръв не произвежда антитела срещу D-антигена, защото имунната система разпознава този антиген и знае, че той е присъщ на организма.

Имунните антитела към D-антигена са подобни на IgG антитела и следователно могат да преминат през плацентата. Ето защо понякога има проблем, когато Rh отрицателна майка роди Rh положително бебе (ако бащата е Rh положителен и бебето е наследило D-антигена).

Възможно е да няма усложнения по време на бременността, но кръвта на майката и бебето може да се срещне при раждането. В този момент организмът на майката започва да изработва антитела срещу D-антигена.

При втора бременност с Rh-позитивно бебе тези антитела преминават през плацентата и разрушават червените кръвни телца на бебето. Това причинява хемолиза или разпад.

Понастоящем съществува ефективна превенция срещу хемолитичната болест при новородените. На бременни Rh отрицателни майки, които са родили Rh положително бебе, се дава анти-D имуноглобулин преди раждането или като следродилна профилактика.

H-антиген

H-антигенът се намира върху всички червени кръвни клетки, независимо от кръвната група в системата AB0. Той е предшественик на антигените на кръвната група AB0.

Въпреки това има хора с много рядък фенотип Бомбай. Тези хора нямат H-антиген, който да присъства върху клетъчната мембрана на червените им кръвни клетки. Ако нямат H-антиген, те нямат антиген за кръвна група А или В.

Изглежда, че тези хора нямат кръвна група. Дори и да нямат антигени, те все пак произвеждат антитела към Н-антигена, а следователно и антитела към антигените А и В. Ако нямат антигени, те могат да произвеждат антитела към антигените А и В. Следователно те могат да получат кръв само от донор, който има кръвна група 0.

Антигенна система MNS

Кръвногруповата система MNS е открита от известната двойка учени Ландщайнер и Левин през 1927 г. Антителата срещу антигените са от типа IgG и се наричат anti-M и anti-N.

Тези антитела могат да предизвикат редки реакции при кръвопреливане, когато са съвместими в други системи (AB0 и Rh).

Асоциация на някои заболявания с кръвна група AB0

Съществуват някои известни асоциации между повишената честота на някои заболявания и кръвните групи в системата AB0. Например хората с нулева кръвна група са с по-нисък риск от рак на панкреаса, тромбоемболична болест и също така са по-защитени от фатална малария.

В момента се разглежда и връзката между кръвните групи и инфекцията с SARS-CoV-2 и протичането на COVID-19.

От проведените до момента наблюдения изследователите са установили, че лицата с кръвна група 0 са с по-нисък риск от инфекция, както и с по-нисък риск от тежко заболяване и необходимост от изкуствена белодробна вентилация.

Кръвните групи В и АВ са с най-висок риск от изкуствена белодробна вентилация.

Обратно, лицата с кръвна група 0 са имали по-висок риск от заразяване с Vibrio cholerae - бактерията, която причинява фаталната холера. Лицата с кръвна група АВ са най-защитени от това заболяване.