Проказа: Какво представлява проказата, как се проявява и какви са симптомите ѝ?

Проказата, известна още като прокаженост, е заболяване, което съществува от повече от 3000 години. Тя е инфекциозно бактериално заболяване, което засяга периферните нерви, кожата и лигавиците на хората.

Ако не се лекува, проказата причинява сериозни здравословни проблеми и деформации на тялото.

Често се питате:
Какво представлява проказата и как се проявява?
Какви са симптомите?
Симптомите, етиологията на проказата, предаването, възможностите за лечение и много друга интересна информация за проказата можете да намерите в статията.

Какво представлява проказата?

Проказата е известна професионално и като болест на Хансен. Тя е открита през 1869 г. от норвежкия биолог, зоолог и лекар Герхард Армауер Хансен, който описва бактерията в кожната тъкан на заразен човек.

Заболяването се среща предимно в южните географски ширини - Латинска Америка, Африка и Югоизточна Азия. В европейските страни проказата достига най-големия си интензитет през XII-XV в. в резултат на кръстоносните походи, след което случаите на проказа значително намаляват.

От Средновековието до наши дни лепрозариите са били специални заведения за изолация и грижи за заразени лица.

Днес проказата представлява особена заплаха за населението в развиващите се страни и най-бедните държави в света с лошо здравеопазване.

Етиологията на заболяването е...

Проказата е бактериално инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерия, наречена Mycobacterium leprae или Mycobacterium lepromatosis.

Инкубационният период на заболяването е доста дълъг и може да продължи от месеци до години.

Бактериите, причиняващи проказа, се размножават бавно. Времето между първоначалното заразяване и появата на първите симптоми може да бъде до пет години.

Самото заболяване не е силно заразно. За предаването му са необходими много близък контакт със заразен човек и нисък имунитет на самия организъм. По-специално, лигавичните секрети на заразен човек (кихане, кашляне, отворени рани и др.) са предпоставка за разпространение на болестта.

Предаването става главно по капков и въздушно-капков път.

Заразяването може да стане и през отворена рана при допир със заразен или заразено животно. Предаването на болестта от майка на дете чрез майчиното мляко представлява риск и затова кърменето е забранено за майки с проказа.

Заболяването не е силно заразно и рискът от заразяване при нормален контакт е нисък.

Лицата с отслабена имунна система са изложени на риск.

Mycobacterium leprae се размножава в клетките на заразения организъм.

Типичните прояви на проказата са кожни лезии, петна и отоци. Заболяването най-често засяга лицето, лигавиците на горните дихателни пътища, мускулите, ставите и периферните нерви на крайниците. Точните симптоми и прояви зависят от точната форма и стадия на проказата.

Видове и форми на проказата

СЗО (Световната здравна организация) класифицира проказата въз основа на вида на заболяването и броя на засегнатите кожни участъци. Първата категория е пауцибациларната (туберкулозна) форма, при която са засегнати до 5 участъка без наличие на бактерии в кожата.

Втората категория е мултибациларната (лепроматозна) форма. Тя се характеризира със засягане на поне 5 области и откриване на бактерия в кожната тъкан на индивида.

Туберкулозна форма на проказата

При тази форма собствената имунна система на организма предотвратява размножаването на бактерията. Микобактериите са затворени в засегнатия нерв и не се разпространяват в околността. Това е незаразна форма на проказа. В повечето случаи след лечението пациентът се възстановява и подобрява здравословното си състояние.

Основната проява на туберкулозната проказа е суха кожа с образуване на кожни петна, оцветени в бяло до червено (лилаво).

Петната и налепите могат визуално да се слеят в така наречените "карти". Повърхността на тези кожни лезии може да бъде гладка или надигната (папиломатозна).

В зоните на засегнатите нерви могат да се напипат зачервени, подути, по-малко чувствителни на допир участъци. Настъпва загиване на нерви и влошаване на функцията на мускулите, които постепенно отслабват и атрофират.

Ако не се лекуват, се развиват дълбоки язви, с възможност за открити рани и необходимост от ампутация (най-често засягаща връзките на пръстите на ръцете и краката).

Лепроматозна форма на проказата

Тя се характеризира с размножаване на бактерии както в нервната тъкан, така и в околността ѝ. Лепроматозният тип е инфекциозна форма на проказата. Тя има по-тежко протичане, тъй като обикновено засяга хора с отслабена имунна система.

Повечето здрави индивиди имат достатъчно ниво на имунна защита. По този начин не повече от 5% от хората ще се разболеят от контакт с микобактерии на проказата.

Основната проява е появата на възли и кафяво-лилави кожни петна по цялото тяло. При отделни индивиди се появяват симетрични кожни възли, наречени лепроми. Възлите са червени, жълти или кафяво-лилави на цвят. Лепромите могат да се абсорбират или да се превърнат в язви, пълни с микобактерии.

Както и при предишната форма, периферните нерви са увредени и двигателната и сетивната функция на мускулите е нарушена.

Типичната проява е увреждане на лицето, което се деформира от образуването на язви и белези. Носът става вдлъбнат, веждите и косата опадат, рефлексът за мигане е заличен, а окото изсъхва с риск от слепота.

Засегната е и лигавицата на носа и се появява кървене от носа.

В по-късните етапи на нелекуваната проказа настъпва увреждане на костите и вътрешните органи. Болестта се размножава в целия организъм - лимфни възли, костен мозък, бъбреци, вътрешни системи и др.

Нелекуваната форма може да бъде фатална.

Гранична форма на проказа

Това е вид заболяване, при което поотделно се проявява комбинация от симптомите на туберкулозната и прокажената форма. Подобно на двете форми обаче се наблюдава увреждане на периферните нерви, мускулите и образуване на типични язви.

Специфичните симптоми и протичане на заболяването зависят основно от вида на формата на проказата.

Основната характерна проява на туберкулоидната неинфекциозна форма е сухата кожа, образуването на видими петна с цвят на кожата и появата на язви в областта на засягане на периферните нерви.

Пролепроматоидната инфекциозна форма се характеризира с образуване на кожни възли и кафяво-лилави петна. Засегнати са областта на лицето, лигавицата на носа, язви и белези.

В последния стадий се засягат и костите и вътрешните органи.

Първият симптом на проказата е изтръпване в периферните части на тялото - пръстите на краката или стъпалата.

Други сравнително ранни симптоми са образуването на бели петна по кожата и подуване на периферните нерви. В резултат на увреждането на нервите и инервацията тези кожни участъци по-късно се усещат като изтръпнали от заразения индивид.

Възможни прояви и симптоми на проказата:

• Образуване на червени и бели петна по кожата.
• Образуване на кафяво-лилави петна по кожата
• Суха кожа
• Свързване на кожните петна в "карта"
• Образуване на кожни възли
• Образуване на язви и белези
• Изтръпване на периферните части на тялото
• Изтръпване на засегнатата област
• Отслабване и атрофия на мускулите
• Деформация на засегнатата област
• Разстройство на лигавицата и кървене от носа
• Свиване на носа и деформация на лицето
• Деформация на ушните миди
• Ларингит
• Загуба на коса и вежди
• Отслабване на рефлекса за мигане и сухота на очите
• Проблеми със зрението до слепота
• Еректилна дисфункция
• Безплодие
• Нарушения на функцията на бъбреците и надбъбречните жлези
• Нарушения на вътрешните органи и костите

Поради настоящата рядкост на проказата в развитите страни се изследва основно семейната история и историята на пътуванията на пациента.

Проказата се доказва чрез хистологично изследване на кожни биопсии (кожна биопсия, кожна натривка). Установява се наличието на Mycobacterium leprae или Mycobacterium lepromatosis в кожната тъкан на пациента.

Наличието на микобактерии може да се открие и в назални секрети и тампони от носната лигавица.

Секретите и тампоните се оцветяват в лабораторията по специален бактериологичен метод на Ziehl-Neelsen. След това с помощта на резултата се определя наличието и количеството на бактериите на проказата (патогена).

Друга диагностична процедура е тестът с лепромин, който се използва за разграничаване и идентифициране на специфична форма на проказа. Тестът се състои в инжектиране на лепромин в подкожната тъкан на пациента. След няколко дни лекарят изследва реакцията на организма към инжектираното вещество.

При индивид с лепроматозна форма, а също и при здрав индивид, се оценява физиологична стойност с липса на реакция. Напротив, при туберкулозната форма са налице получените патологични стойности.

Разпространение и превенция на проказата в света

Няма превенция като такава срещу заразяване с бактерията, която причинява проказата. Въпреки това рискът от предаване на инфекцията може да бъде сведен до абсолютен минимум чрез редица фактори и мерки.

Основният ключ за предотвратяване на предаването на инфекцията е да се избягват пътувания в страни с по-висока честота на проказа (Африка, Югоизточна Азия, Непал, Танзания...). Въпреки това рискът от заразяване е нисък дори при пътуване в тези страни. За да се предаде бактерията, имунната система е твърде слаба и имунодефицитна (липса на имунитет).

Ендемично проказата се среща в определени по-слабо развити страни в Северна и Южна Америка, Азия и Африка.

В Европа заболяването се среща рядко и спорадично.

В световен мащаб през 2020 г. са диагностицирани 127 558 случая на проказа.

От 1954 г. насам последната неделя на януари се отбелязва като Световен ден за контрол и профилактика на проказата. Този ден създава възможност за повишаване на осведомеността относно разпространението на това инфекциозно заболяване и значението на ранната диагностика.