Кифоза, хиперкифоза и закръглен гръб: какви са причините и симптомите?

Кифозата е естественото, нормално изкривяване на гръбначния стълб. Тя се среща при всеки човек.

Наричаме патологично, прекомерно изкривяване на гръбначния стълб в смисъла на кифоза = хиперкифоза.

Прекалено извитият гръбначен стълб не е само естетически проблем. В по-тежките случаи той може да причини различни по-малко или по-сериозни проблеми.

Дали причината е само в неправилната стойка или трябва да погледнем по-дълбоко? Защо имаме извит гръбначен стълб?

Научете повече след кратко представяне на гръбначния стълб.

Все повече деца, възрастни или пенсионери изпитват проблеми с гръбначния стълб. Това е цивилизационен проблем, свързан с модерното време, липсата на физически упражнения и като цяло със заседналия начин на живот.

Продължителното седене и липсата на активност може да изглеждат привлекателни в момента, но те са буквално опустошителни за нашия гръбначен стълб.

Защо това е така?

Мускулният и лигавичният корсет отслабва. Той не е в състояние да поддържа функционално гръбначния стълб като цяло.
Мускулните дисбаланси предизвикват болестни промени в цялата опорно-двигателна система. Те се изразяват в неправилна стойка и лоши двигателни механизми.

Тези промени имат различни негативни ефекти върху прешлените, междупрешленните дискове и други компоненти на опорно-двигателната система.

Устойчивото неравномерно натоварване, ефектите на стареенето или дегенеративните промени насърчават различни болестни процеси. За някои от тях пишем в нашите статии:

• Остеохондроза - дегенеративно засягане на междупрешленния диск
• Спондилоза - засягане на прешлените и околните меки структури
• Спондилартроза - засягане на малките стави на гръбначния стълб
• Дискова херния - херния на диска

Гръбначният стълб е съставен от...

Гръбначният стълб има важна двигателна функция. Функцията му обаче не се изчерпва с това. Той е и важна опора на тялото, като поема тежестта на тялото.

Тази функционална единица е съставена от прешлени, междупрешленни дискове, малки междупрешленни стави, връзки или мускули. Разбира се, трябва да се помисли и за нервната система. През гръбначния стълб преминава гръбначният мозък и от него излизат нерви, водещи до цялото тяло.

В човешкия гръбначен стълб има 33 до 34 прешлена.

Гръбначният стълб е разделен на няколко части:

• шийна част на гръбначния стълб - 7 прешлена, съкратено от С1 до С7
• гръден гръбначен стълб - 12 прешлена, съкратено Th1 до Th12
• лумбален гръбначен стълб - 5 прешлена, а именно от L1 до L5
• сакрален гръбначен стълб - 5 или 6 прешлена, от S1 до S5 (S6)
  • са сраснали с кръстцовата кост или кръста
• опашен прешлен - 4 или 5 прешлена, а именно Co1 до Co4 (Co5)

На латински те се наричат прешлени:

• C - vertebrae cervicales
• Th - vertebrae thoracicae
• L - vertebrae lumbales
• S - vertebrae sacrales
• Co - vertebrae coccygeae

Гръбначният стълб съставлява приблизително 35 % от дължината на човешкото тяло.
На латински той се нарича columna vertebralis.

Междупрешленните дискове се намират между прешлените. Те служат за връзка между прешлените. Те обаче имат и функция на движение и амортизация:

• абсорбиране на удари по време на движение, ходене, бягане и скачане
• стабилизиране на гръбначния стълб
• поддържане на равновесие
• балансиране на силите на натиск и опън, които се разпределят по цялата повърхност на прешлените
• преместване, огъване или въртене на тялото

Колко диска имаме?

Имаме 23 междупрешленни диска.
Те запълват междупрешленното пространство от прешлените C2 и C3 до L5 и S1.
На латински: disci intervertebrales.
Оттук идва и името на дисковете.

Дисковете са гъвкави, но твърди. Те са адаптирани към специфичната си функция във всеки сегмент на гръбначния стълб. Например в шийната област те могат да се движат перфектно. За разлика от тях, в тазобедрената област те се движат по-малко, но този сегмент понася най-голямото натоварване.

В лумбалния отдел на гръбначния стълб прешлените и дисковете са по-големи.

Дискът се състои от две основни структури. Това са пръстенът и ядрото.

Пръстенът (anulus fibrosus) е гъвкава обвивка, която има множество слоеве, подобно на лук. В частта, където дискът се допира до прешлена, има и покриваща плочка (vertebral endplate). Покриващата плочка е важна заради инервацията и кръвоснабдяването.

Във вътрешното пространство се намира ядрото (nucleus pulposus).

Ядрото не се кръвоснабдява. Подхранването му се осигурява до голяма степен от движението. Движението, повтарящото се натоварване на повърхността, редуването на компресия и релаксация, което се случва например при ходене. Това обуславя потока и циркулацията на течността в диска.

Представете си гъба.
Когато я стискате, тя изхвърля течност.
Когато гъбата се разшири до първоначалния си размер, тя засмуква течност.

Цикълът на течността около ядрото работи по подобен начин. Тази вода съдържа кислород и важни хранителни вещества за ядрото на диска. Освен това е необходимо да се извеждат отпадъчните материали от тази област.

Неуспехът на този механизъм допринася за дегенеративните промени.
Заседнал и неактивен живот = намалено хранене на диска.

Ето защо ние подчертаваме значението на физическите упражнения в живота на човека.

По подобен начин движението е от съществено значение за мускулите и връзките на гръбначния стълб. Скованите и закърнели мускули не успяват да изпълняват функциите си. Това води до мускулен дисбаланс.

+

Гръбначният стълб е извит във формата на буквата S. Това изкривяване е естествено и се нарича лордоза, кифоза и сколиоза.

S-образната форма на гръбначния стълб се нарича:

• лордоза
• кифоза
• сколиоза

Формата на гръбначния стълб е важна за поддържането и носенето на тежестта на тялото, за абсорбиране на ударите при движение и за положението на центъра на тежестта на тялото.

Лордозата е изкривяване напред. Този вид изкривяване представлява сгъване на шийния и лумбалния отдел на гръбначния стълб. Шийната лордоза е с ъгъл от 20 до 40 градуса. Лумбалната лордоза е с ъгъл от 40 до 60 градуса.

Кифозата е в гръдния отдел на гръбначния стълб. Тя достига от 20 до 40 градуса. Подобен модел на флексия има и в кръста.

Сколиозата е странично изкривяване. Това изкривяване на гръбначния стълб до 10 градуса се счита за физиологично.
Ако е по-голямо от 10 градуса, това е патологично изкривяване на гръбначния стълб.

Мускулен дисбаланс

Това е мускулно-скелетно разстройство. Най-общо се отнася до нарушение във функцията, координацията и баланса на мускулите, които си взаимодействат и се допълват в позата или движението.

Разстройството може да приеме различни форми. Примери за това са прекомерното напрежение или, обратно, мускулната лабилност.

То се причинява от неравномерно натоварване, неправилна стойка, лоши двигателни навици, неподходяща и неправилно изпълнявана спортна дейност, травма, заседнал начин на живот.

Вследствие на това възниква болка в опорно-двигателния апарат, мускулите, ставите и гръбначния стълб. Външно тя се проявява в позата или движенията.

В случая с въпросния проблем се сблъскваме и с наименованието:

Горният и долният кръстосан синдром.

Горният кръстосан синдром е термин за мускулен дисбаланс в горната половина на тялото. Долният кръстосан синдром е термин за дисбаланс в долната половина на тялото.

Той се отнася до податливостта на определени мускулни групи към нарушения, а именно тяхното скъсяване или отслабване.

Мускулно скъсяване се наблюдава при мускулни групи като: - мускулите на гърба, които са в състояние да се раздвижат, - мускулите на краката, които са в състояние да се раздвижат:

1. шия:
   • трапецовиден мускул - трапецовиден мускул
   • musculus levator scapulae - повдигач на лопатката
2. мускули на гръбначния стълб - musculus erectores spinae
3. гръдни мускули - musculus pectoralis
4. Musculus iliopsoas - група мускули на таза и бедрата
5. бедрени мускули:
   • четириглав бедрен мускул - четириглав бедрен мускул (musculus quadriceps femoris)
   • бедрени мускули, т.е. мускули на задната част на бедрото, напр. musculus biceps femoris
6. мускули на прасеца - musculus triceps surrae

Настъпва отслабване, отпуснатост на мускулите, напр. в мускулните групи:

1. сгъвачи на шията - musculus colli
2. междуребрени мускули - musculus rhomboideus, ромбоиден мускул
3. коремни мускули - musculus rectus abdominis, ректус абдоминис
   , но също и косите коремни мускули - musculus obliquus abdominis
4. седалищни мускули - musculus gluteus maximus, musculus medius и musculus minimus, т.е. големият, средният и малкият седалищен мускул
5. мускули на предната повърхност на пищяла - напр. musculus tibialis anterior

Синдром на горния кръст

Това е състояние на мускулен дисбаланс в горната половина на тялото. Мускулите се претоварват продължително време, като се скъсяват и отслабват. В този случай се появява хиперкифоза в гръдния отдел на гръбначния стълб.

Кога е възможно да я забележите:

• шийна хиперлордоза, изпъкнала брадичка, която претоварва мускулите и скелета на шията
• закръглен гръб
• раменете се свличат напред
• изпъкнали лопатки

Това може да доведе до болки в шията, врата, главата, раменете, ръцете, горните крайници и между лопатките. Възможно е да се появи и псевдорадикуларен синдром в тази област.

Долен кръстосан синдром

При тази форма е налице мускулен дисбаланс между мускулите на гръбначния стълб, таза и долните крайници. Развива се лумбална хиперлордоза.

Този синдром се среща в по-висока степен.

Основната причина е съкращаването и напрежението на мускулите на гърба, таза и бедрата. Коремните мускули и седалищните мускули отслабват. Проявява се с болки в гърба, пищялите, бедрата, кръста, лумбалния отдел на гръбначния стълб и дори с претоварване на тазобедрените стави с риск от коксартроза.

Прочетете също статията.

Хиперкифозата се определя като...

Хиперкифозата е прекомерно предно-задно изместване на гръбначния стълб. Тя се оценява, когато гръдната кифоза е над 40 градуса.

Степени на кифоза:

1. 31-40 градуса ъгъл на наклона.
2. 41 до 40 градуса
3. 51 до 70 градуса
4. 71 градуса или повече

Кифозата често се среща заедно със сколиоза, като в този случай се нарича кифосколиоза.

Тя най-често се развива в гръдната област на гръбначния стълб. В някои случаи не се вижда или е толкова изразена, че образува гърбица. Тя причинява различни сериозни състояния, вариращи от болка до неврологични усложнения.

Хиперкифозата се нарича още кръгъл гръб. Пикът на хиперкифозата най-често се появява между 6-и и 8-и гръден прешлен.

Хиперкифозата може да бъде вродена, придобита, постурална.

Вродената хипертрофия се развива по време на вътреутробното израстване на плода като вродена деформация на гръбначния стълб. Пример за това са структурните дефекти на прешлените, тяхното частично или пълно сливане (синостоза), липсващи прешлени и т.н. Тя съпътства други дефекти в развитието, заболявания и синдроми.

Придобитата форма се развива в детска възраст.

Тя може да възникне в резултат на остеопороза, след травма, операция, ревматични заболявания, недостиг на витамини и минерали, като дегенеративна форма при спондилоза, остеохондроза и дискова херния.

Най-често възниква в резултат на постурални дефекти, т.е. неправилна стойка. За нея допринасят лошото положение на таза, опашната кост. Възниква отчасти като компенсация на хиперлордозата.

В различни източници като причина се посочва мускулен дисбаланс. Това е дисбаланс между мускулите, участващи в стойката. Той включва и мускулите на трупа.

Обикновено се описва като:

Мускулите на гърба и гръдния кош са стегнати, скъсени. От друга страна, коремните мускули са отпуснати, удължени. Дисбалансът засяга и мускулите на лопатките, таза, тазовото дъно и долните крайници.

Обобщение на причините за хиперкифоза:

• травми и наранявания на гръбначния стълб
• операция на гръбначния стълб, операция на гръдния кош
• дегенеративни промени като остеохондроза, спондилоза, остеопороза
• дискова херния
• отслабване или парализа на мускулите на гърба, мускулен корсет
• туберкулоза на костите
• вродени дефекти, спина бифида
• неправилна стойка
• пасивен начин на живот, неактивност, заседнал начин на живот
• едностранно натоварване на гръбначния стълб
• плоски стъпала
• скъсяване на единия долен крайник
• хормонални промени по време на пубертета
• рахит или рахит, дължащ се на недостиг на витамин D
• болест на Шойерман
• тумор
• мускулна дистрофия
• затлъстяване
• генетична предразположеност и фамилна обремененост

+ многофакторно влияние, т.е. комбинация от множество причини.

Morbus Scheuermann

Специфична форма е т.нар. юношеска или младежка кифоза, наричана още болест на Шойерман.

Определя се и като структурна кифоза. Налице са деформации на гръбначния стълб, прешлените и междупрешленните дискове. Основава се на увреждане на капачката на междупрешленния диск, клиновидна деформация на прешлените и образуване на възли на Шморл.

Това води до симптоми като:

• прегърбване
• накланяне на туловището
• движение на главата напред
• падане на раменете
• Разстояние между зърната
• разминаване на лопатките
• лумбална хиперлордоза
• промяна в положението на таза
• изкривен свод на стъпалото

Засяга до 10 % от детското население.
НО
Само 1 % развиват тежко заболяване.
Най-честият момент на поява на симптомите е между 9 и 17-годишна възраст.

По-често засяга момчетата.

Причината за заболяването е неизвестна.

Симптомите на хиперкифозата зависят от степента на деформация на гръбначния стълб.

Патологичната кифоза има няколко степени. Първата не се забелязва, тъй като е в границите до 40°. С увеличаването им обаче се появяват и различни симптоми.

Пример за това е кръглият гръб, видим с невъоръжено око.

Но проблемите не свършват дотук. Това не е само естетически проблем.

В случай на тежка хиперкифоза се увеличава рискът от засягане на вътрешните органи в гръдната кухина. Това са органите на дихателната и сърдечносъдовата система, по-конкретно белите дробове (намален дихателен капацитет), сърцето и големите кръвоносни съдове.

При продължително патологично изкривяване съществува риск от претоварване на прешлените и дисковете. Едностранното натоварване в предната част на прешлените може да доведе до промени в структурата им, както и в дисковете. Това допринася за тяхното износване и дегенеративен процес.

Ето защо е важно ранното разпознаване на хиперкифозата и последващото ѝ ранно лечение.
Забавянето може да означава неуспех на лечението.
Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-големи са шансовете за успех.

Симптомите на хиперкифозата са изброени в следната таблица

Прочетете също статиите:
Лумбаго
Псевдорадикулопатия
Дискова херния
Радикулопатия

По-тежките форми на хиперкифоза оказват и психосоциално въздействие върху засегнатото от състоянието лице. Това важи особено за дете в уязвимия период на юношеството.

Диагнозата се поставя от специалист по ортопедия, неврология и при деца в педиатрията.

Лекарят снема анамнеза.

След това преглежда гръбначния стълб с поглед, като оценява позата и движенията от различни страни - страничен изглед, навеждане. Опипва кожата, нейната чувствителност, мускулната сила, мускулната скованост. Оценява рефлексите и неврологичния статус.

Използва различни инструменти, тестове и методи (отвеси, линийки, нивелири, скринингови методи като теста на Адамс, оценка на костната зрялост).

Основните образни методи включват рентгеново изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. При цервикална кифоза се извършва ангиологично изследване.

Важно е да се разпознае дали става въпрос за постурален дефект или за вторична проява на друго заболяване. Процесът на изключване на други заболявания се нарича диференциална диагноза.

Родителите могат да наблюдават следното при децата си: стойка, стоене, седене, ходене, двигателни модели. Плавната флексия на гръбначния стълб в легнало положение, когато се гледа отстрани, може да бъде полезна.

Протичането на заболяването е в пряка зависимост от формата му и степента на кифозата. В случай на по-голямо ъглово отклонение се очакват затруднения в цялата опорно-двигателна система.

Проявяват се закръгление на гърба, типична стойка и дефектна стойка.

Болките в гърба са резултат от претоварване на гръбначния стълб, в няколко области - от шията и гръдния кош до долната част на гърба и кръста.

По подобен начин прекомерното изгърбване влияе негативно върху механизма на движение при ходене. То претоварва ставите на долните крайници, бедрата, поради което може да се появи и болка в тазобедрената става.

Рискът е...

В гръдния кош се намират жизненоважни органи. Когато те са потиснати, възникват съпътстващи трудности. Примерите включват намаляване на дихателния капацитет на белите дробове, нарушено кръвообращение. В резултат на това може да бъде засегната и храносмилателната система.

При малките деца е трудно да се разпознае дали става въпрос за тежка форма.

Най-честият момент за поява на първите симптоми е училищната възраст. Децата се прегърбват в училище и при учене по редица причини, които се основават на дисбаланс на мускулния корсет.

Този период се характеризира с комбинация от няколко фактора, като например:

• дълги периоди на седене
• бърз растеж
• хормонални промени
• липса на физическа активност

Гръбначният стълб е по-гъвкав до около 17-годишна възраст, след което започва да се втвърдява.

Един от негативните фактори е наднорменото тегло и затлъстяването при младите хора.

Превенцията започва в детството

Задачата на родителя е да научи детето на правилна стойка, правилно седене. Необходимо е децата да се водят към здравословен начин на живот, хранене, избор на подходящи спортни дейности.

При храненето е необходимо да се мисли за набавянето на достатъчно витамини, минерали като витамин D, калций и добавки за поддържане на ставите.

Трябва да се поддържа достатъчна физическа активност, за да се балансира времето, прекарано в училище. Да се сведе до минимум продължителната неактивност и да се поддържа теглото в нормални граници.

Помощ може да окаже и училището за връщане, ръководено от физиотерапевт или опитен треньор. Училището също играе роля през този период, както и учителите, с които децата прекарват значителна част от времето си.

Изборът на подходящо легло, матрак и възглавница е важен.

Както при лечението, така и при профилактиката важи мотото: колкото по-рано, толкова по-добре.