Радикулопатията, радикуларният синдром, кореновият синдром се отнасят до проблеми, свързани с потискане на коренче на нерв. Това е нерв, който произхожда от гръбначния мозък. Най-често се засягат лумбалният и шийният отдел на гръбначния стълб.
Увреждането и издуването на диска (херния) са основните проблеми при радикулопатията.
Освен болките във врата и гърба, при този синдром се появяват и редица други неприятни проблеми.
Съобщава се, че 60-90% от населението ще изпита болки в гръбначния стълб и свързаните с тях проблеми поне веднъж в живота си.
В повечето случаи това са незначителни проблеми, причиняващи блокиране на гръбначния стълб, най-често в лумбалната или шийната част на гръбначния стълб.
Проблемът, свързан с компресията на гръбначния нерв, се нарича коренов синдром, радикуларен синдром или дори радикулопатия. Това е състояние на компресия на нерв, по-точно на нервно коренче, излизащо от гръбначния мозък.
Този проблем се свързва с болка, нейното изтласкване, както и с различни други неврологични проблеми. Те намаляват качеството на живот и притесняват човека интензивно и остро, но и в дългосрочен план.
Съобщава се, че до 90% от случаите на първа радикулопатия се лекуват консервативно - т.е. без необходимост от операция.
Накратко за гръбначния мозък и гръбначните нерви
Гръбначният мозък (medulla spinalis) се намира в гръбначния канал (canalis vertebralis). Той е образуван от прешлените с техните отвори. Прешлените са свързани помежду си, за да образуват гръбначния стълб.
Гръбначният стълб е...
Гръбначният стълб (columna vertebralis) е оста на човешкото тяло. Той има опорна, двигателна и защитна функция, като предпазва гръбначния мозък.
Физиологичното му изкривяване напред се нарича лордоза, разположено е в шийната област. В лумбалната област е кифоза, т.е. изкривяване назад. То е в гръдната и кръстната област.
Това изкривяване е физиологично, т.е. естествено.
Сколиозата, от друга страна, е неестествено (патологично) изкривяване на гръбначния стълб встрани. Леко физиологично изкривяване встрани се среща при всеки човек.
Преходно странично изкривяване на гръбначния стълб може да се наблюдава при стоене на един крак, пренасяне на тежестта върху един крайник или носене на по-тежък товар в едната ръка.
Гръбначният стълб се състои от 33 или 34 прешлена.
В зависимост от разположението си прешлените разделят гръбначния стълб на сегменти - те са показани в таблицата по-долу
Част - сегмент | Латински | Описание |
Шиен гръбнак | vertebrae cervicales | - има 7 прешлена
- наричани от C1 до C7 (C1, C2, C3, C4, C5, C6, C7).
- 1-ви и 2-ри шиен прешлен имат специфична форма, която се дължи на тяхната функция и връзка с черепа
- Първият шиен прешлен се нарича атлас.
- Вторият шиен прешлен се нарича ос
- Връзката между черепа и гръбначния стълб се нарича краниовертебрална връзка
- articulatio atlantooccipitalis
- Извивките на шийните прешлени образуват отворите, през които преминават гръбначните артерии и вени
- Тези съдове снабдяват мозъка с кръв
|
Гръдната част на гръдния стълб | гръдни прешлени (vertebrae thoracicae) | - има 12 прешлена
- Th1 до Th12
- телата на гръдните прешлени имат ребрена кухина (fovea costalis)
- тук ребрата се свързват с прешлените
- телата на прешлените Th4 и Th7 имат отпечатък на аортата (impressio aortica) от предната си страна
|
Лумбален гръбначен стълб | lumbales vertebrae | - има 5 прешлена
- L1-L5
- съдържа най-големите прешлени
|
Сакрален гръбнак | vertebrae sacrales | - може да има 5 или 6 различни прешлена
- S1 до S5 (S6)
- които се съединяват, за да образуват кръстния прешлен (os sacrum)
- който е неподвижен
- образува таза заедно с другите кости на таза
|
Скелет | прешлени coccygeae | - може да има 4 или 5 прешлена
- Co1-Co4 или Co5
- прешлените са свързани помежду си, за да образуват опашната кост (coccygeae)
- прешлените нямат дъги
|
Гръбначният мозък е...
Гръбначният мозък е разположен и покрит в гръбначния стълб.
Гръбначният мозък преминава през гръбначния канал от първия шиен прешлен - С1. Като расте по-бавно, той се простира приблизително до втория лумбален прешлен L2. В останалата част на гръбначния стълб преминават плетеници от нервни влакна.
Те се наричат cauda equina.
Ролята на гръбначния мозък е рефлекторна и трансмисивна. Това означава, че той опосредства нервните импулси към главния мозък. Гръбначните нерви (спиналните нерви) са насочени към периферията и следователно към тялото и неговите крайни части, като например крайниците.
Дължината му е приблизително 40-50 сантиметра.
Тегло 30 до 50 грама.
Гръбначният мозък, както и главният мозък, е обвит в гръбначномозъчни обвивки. Той съдържа еднакво бяло и сиво вещество. Бялото вещество е на повърхността. Вътре е сивото вещество, което е оформено като буквата Н.
Невроните от сивото вещество образуват предния, задния и страничния рог на гръбначния мозък.
В областта на задния корен на гръбначния стълб се намира нервен ганглий, който се нарича ganglion spinale.
Той се разделя на отделни сегменти.
Гръбначните сегменти се определят от групирането на една двойка гръбначни нерви. Общият им брой е 31, а именно
- 8 шийни сегмента
- 12 гръдни сегменти
- 5 лумбални сегмента
- 5 сакрални сегмента
- 1 кокцигеален сегмент
Гръбначните корени се образуват от свързването на отделните гръбначни нерви.
Гръбначномозъчните нерви свързват гръбначния мозък и главния мозък с други части на човешкото тяло. На латински език те се наричат nerves spinales.
Гръбначномозъчните нерви излизат от гръбначния мозък. Началната част на гръбначномозъчните нерви се нарича fila radicularia. Те се съединяват, за да образуват предните и задните гръбначни корени.
Предните гръбначни корени (radices anteriores) излизат от предните рога на гръбначния мозък.
А задните гръбначни корени (radices anteriores) излизат от задните рога на гръбначния мозък.
Предните еферентни корени пренасят импулси от центъра - главния и гръбначния мозък - към периферията.
Задните аферентни корени пренасят импулси от периферията към гръбначния или главния мозък.
В зависимост от функцията си те се наричат още двигателни или сетивни влакна.
Предни - двигателни.
Задни - сетивни.
Освен това предните коренчета имат симпатикови влакна (от С8 до L2) в определен участък и парасимпатикови влакна в S2 до S4.
Тези два корена се свързват помежду си, за да образуват гръбначния нерв. Той преминава през отвор в прешлена (foramen intervertebralis).
И тук се сблъскваме с проблема за потискането на нерва или на неговото коренче в пространството на прешлена.
Коренен (радикуларен) синдром
Този синдром представлява съвкупност от симптоми, които произтичат от компресия на коренчето на нерва. Компресията може да се прояви от едната страна (едностранно), но също така и от двете страни, двустранно.
Радикуларен синдром = болка, която изстрелва към съответната област на инервация на увредения сегмент.
В допълнение към болката са свързани и други неврологични проблеми. Те са насочени към крайника или друга област на тялото.
Най-често радикулопатията се среща в шийния и лумбалния отдел на гръбначния стълб. Посочени са приблизителни стойности за всеки сегмент:
- шиен сегмент - шиен С
- C7 - 60 %
- C6 - 20 %
- С5 и С8 - 10 %
- Лумбален сегмент - лумбален L
- L5 и S1 до 90 %
- L4 - 10 %
- други сегменти рядко
- торакален сегмент - торакален Th
Радикулопатията е една от най-честите причини за хронична болка в гръбначния стълб.
Съществуват множество термини за проблемите на гръбначния стълб. Невинаги става въпрос за радикулопатия.
Болката в гърба обикновено е локална, т.е. без сериозни стрелкови затруднения. Такъв е случаят например с лумбаго, лумбалгия.
Радикуларният синдром се проявява със стрелкаща болка и други неврологични проблеми.
Другият вид е псевдорадикуларният синдром. Той е подобен на радикулопатията. Болката обаче е налице, но се разпространява, но в неограничена област. При него няма съпътстващи неврологични проблеми при компресия на нерв. В повечето случаи освен това те не се разпространяват под коляното.