Какво представлява инсултът? Познавате ли симптомите, рисковете и лечението?

При инсулта има различни симптоми, които са лесно разпознаваеми. Мозъчно-съдовите заболявания са третата най-честа причина за смърт и инвалидност.

Ранното откриване и ранното лечение са критерии за добра прогноза.

Инсултът е известен и с други имена, като внезапен инсулт, мозъчен инфаркт, иктус, апоплексия, инсулт или мозъчен кръвоизлив.

Инсултът и внезапният инсулт се наричат професионално и мозъчно-съдова болест.

Инсултът е третата най-честа причина за смърт и инвалидност в развитите страни след сърдечните заболявания и рака.

Това заболяване е икономически и социален проблем дори днес, когато специализираната помощ е навременна и на добро ниво.

Инсултът се определя като:

Симптомите продължават повече от 24 часа или са причина за смърт, като в този случай смъртта се дължи на съдова причина.

Мозъкът е орган, който се нуждае от кислород и захар

Постоянното снабдяване с кислород и захар е важно за правилното функциониране на мозъка.

Глюкозата (захарта) е единственият източник на енергия за нервните клетки и мозъкът използва дневно приблизително 115 g. Консумацията е около 5,5 mg на 100 g мозъчна тъкан, което е 75 mg в минута за целия мозък.

Потреблението на кислород е около 3,8 ml на 100 g мозъчна тъкан, или 50 ml в минута за целия мозък. Това представлява около 15-20 % от потребността от кислород за целия организъм. Ето защо е необходим постоянен и достатъчен кръвен поток през мозъка.

Това представлява 50-60 ml кръв на 100 грама мозъчна тъкан в минута.

Експериментално е установено, че мозъчната исхемия, т.е. пълното изчерпване на кислорода в мозъка, настъпва след около 2-8 секунди. След 12 секунди настъпва загуба на съзнание, колапс и безсъзнание. След 30-40 секунди на ЕЕГ не се наблюдава електрическа активност.

Необратимото увреждане на мозъка настъпва след 3-4 минути. След 9 минути оцеляването не е възможно поради пълната мозъчна исхемия.

Единственото изключение е състоянието на хипотермия (преохлаждане), когато енергийните и кислородните нужди на мозъка намаляват значително.

Ето защо при локализирана, но също и при пълна или частична анемия функцията на централната нервна система внезапно се нарушава. Мозъчните клетки вече не се делят по време на живота, което в случай на продължителна анемия означава необратимо увреждане и съответно постоянни неврологични проблеми.

Съществуват няколко вида инсулт

Внезапният инсулт се класифицира според механизма на възникване.

Той се разделя на два основни вида - исхемичен и хеморагичен. Симптомите и на двата вида обаче обикновено са сходни. Как се проявява инсултът зависи от мястото, степента и продължителността на нарушението на кръвоснабдяването на мозъчната тъкан.

Исхемичният инсулт се причинява от кръвен съсирек, дължащ се на тромбоза, т.е. атеросклероза на мозъчните артерии, или емболия на свободен тромб (кръвен съсирек) от друга част на тялото и запушването му с кръв в мозъчните артерии. Около 80-83 % от случаите са исхемични инсулти.

Хеморагичният (кървящ) инсулт се причинява предимно от високо кръвно налягане или от разкъсване на увреден кръвоносен съд, например на мястото на аневризма. Интрацеребрален кръвоизлив настъпва в около 15 % от случаите.

Субарахноидният кръвоизлив, който е друга форма на кървящ епизод, е представен в приблизително 5 % от всички инсулти.

В таблицата са изброени основните подразделения на инсулта и някои от причините за него

Причината за инсулта е нарушаване на кръвотока и снабдяването на мозъка с необходимия кислород и хранителни вещества.

Инсултът може да бъде причинен по два механизма. Най-често срещаният е запушване на кръвоносен съд, мозъчна артерия, а вторият вариант е кървене. Последицата е развитие на неврологични нарушения.

Исхемичен инсулт

Исхемичният мозъчен инсулт е резултат от частично или пълно запушване на кръвоносен съд, при което мозъчната тъкан не се кръвоснабдява адекватно или изобщо не се кръвоснабдява. Нарушението на мозъчното кръвообращение води до развитие на неврологични проблеми, т.е. неврологичен дефицит.

Интензивността и видът на симптомите са в пряка зависимост от мястото, степента и общата продължителност на нарушението на кръвообращението.

Инсултът може да се прояви и като преходна исхемична атака, известна още като транзиторна исхемична атака. Нарича се транзиторна, защото неврологичните проблеми изчезват напълно в рамките на 24 часа от появата на симптомите.

Всяка минута в неизлекуваната част се увреждат приблизително 1,9 милиона неврона.

В миналото се е използвал и терминът обратим исхемичен неврологичен дефицит (чиито симптоми отшумяват в рамките на 7 дни). Понастоящем този термин не се използва. Той просто е заменен с термина преходна исхемична атака.

Тежката форма е траен неврологичен дефицит, т.е. мозъчен инфаркт.

Приблизително 1/3 от хората, засегнати от исхемичен инсулт, умират в рамките на една година.

Мозъчна исхемия е наименованието, дадено на местен недостиг на кръв и хранителни вещества. Този недостиг води до временно или постоянно неврологично увреждане.

Мозъчният инфаркт най-често се причинява от атеротромбоза на големите съдове (40-60%), следван от кардиоемболични причини (20-30%), лакунарен иктус (15-20%) и други или неустановени причини.

Друг начин за разделяне на исхемичния инсулт в зависимост от предизвикващия го фактор е следният:

1. Заболяване на големите артерии, например вследствие на атеросклероза на големите мозъчни артерии. Стената на съда е увредена от атеросклероза, което затруднява кръвообращението.
2. Кардиоемболизация, при сърдечно заболяване и емболизация към мозъчните артерии (предсърдно мъждене, сърдечен инфаркт, смяна на клапа, ендокардит).
3. Болест на малките артерии, последващо засягане на малки артерии, лакунарни инфаркти с малък обхват с размер до 1-1,5 cm, например и поради нелекувана хипертония
4. Други причини, като васкулит, васкулопатия, ангиопатия, генетични заболявания

Инсулт или също иктус = апоплексия = инсулт.

Хеморагичен инсулт

Тази форма на инсулт е резултат от кръвоизлив.

Мозъчният кръвоизлив води до увреждане на мозъка по два начина. Първият е потискане на околната тъкан от изтичането на кръв от нарушения кръвоносен съд. Вторият е нарушено кръвообращение в областта на мозъка, т.е. недостатъчно снабдяване с кислород и хранителни вещества.

Съществуват два вида хеморагичен инсулт.

В тази група не влизат кръвоизливите в черепа в резултат на травма. Хеморагичните инсулти са свързани с по-висока степен на мозъчно увреждане и смъртност, отколкото исхемичните инсулти.

Приблизително две трети от засегнатите хора умират в рамките на една година след хеморагичен инсулт.

Първият вид е интрацеребрален кръвоизлив, т.е. кръвоизлив в мозъчната тъкан (паренхим). Той се среща с по-ниска честота от исхемичния инсулт, в около 15 % от случаите.

Съобщава се, че приблизително половината от засегнатите умират в рамките на една година. Половината от тези, които оцеляват, имат тежки неврологични увреждания и само 20 % са самостоятелни.

Вторият вид кръвоизлив е субарахноидният кръвоизлив. Той се среща в приблизително 5 % от случаите на инсулт. В този случай кръвоизливът е локализиран между арахноидеята и пиа матер (менингите), в ликворните пътища. В голяма степен се дължи на разкъсване на съдова аневризма, до 85 %.

Прочетете също.

Субарахноидният кръвоизлив се характеризира с висока смъртност по време на възникването му (5-10% от случаите). Субарахноидният кръвоизлив възниква без очевидна причина или след стресово събитие, което може да бъде физическо усилие или дори раздразнение. Той може да възникне и след кашлица, кихане или след изпражнения.

Таблицата показва най-честите причини за инсулт

Рискови фактори, които оказват влияние върху развитието на инсулт

Съществуват рискови фактори, които пряко или непряко влияят върху развитието на мозъчно-съдовата болест. Те биват влиятелни или невлиятелни.

Малка група от неконтролируеми рискови фактори са: 1:

• възраст - рискът се увеличава с увеличаване на възрастта (над 65 години)
• пол - мъжете са по-склонни да развият инсулт
• расови и географски различия - по-висока честота при японци, шведи или финландци
• наследственост

Рискови фактори, които могат да бъдат повлияни:

• артериална хипертония
• Атеросклероза и нарушения на липидната обмяна
• Затлъстяване
• сърдечносъдови заболявания, нарушения на сърдечния ритъм (предсърдно мъждене), клапни дефекти (смяна на клапа), ендокардит
• захарен диабет, хипергликемия (висока кръвна захар)
• коагулопатия (проблем със съсирването на кръвта), антикоагулантно лечение
• пушене
• алкохолизъм
• синдром на сънна апнея
• автоимунни заболявания

Симптомите на инсулта са резултат от нарушение на кръвообращението, т.е. от нарушаване на функцията на нервите. Неврологичните проблеми се проявяват както при исхемична, така и при хеморагична форма. Те са сходни и могат да имат различно протичане.

Симптомите при хеморагичните епизоди обикновено настъпват много бързо и често от пълно здраве.

При хеморагичните инсулти по-често се срещат нарушения на съзнанието, безсъзнание или симптоми на епилепсия. Често обаче се среща и внезапна поява на главоболие за секунди. Предупредителни признаци са първото главоболие в живота или внезапната поява на други неврологични оплаквания, също за първи път в живота.

От друга страна, в някои случаи затрудненията могат да бъдат по-слабо интензивни. Поради това не е възможно да се определи еднозначно дали епизодът е исхемичен или хеморагичен. Точната диагноза се поставя след специализиран неврологичен преглед и компютърна томография.

При инсулт може да настъпи всяко неврологично нарушение. А как ще се прояви то, зависи от мястото, степента и не на последно място от продължителността. Неврологът определя мястото според симптомите и водосборната област на отделната артерия (кръвоносен съд).

Симптомите зависят и от това в коя част на кръвоносния съд е възникнал проблемът.

Пример за разпределение на инсулта, когато са засегнати отделни артерии:

• а. офталмика - причинява слепота
• a. cerebri media - често емболичен, причиняващ нарушения в подвижността или говора
• a. cerebri anterior - увреждане на говора, увреждане на подвижността
• a. cerebri posterior - нарушено пространствено възприятие, зрителни смущения
• a. basilaris - изключителна опасност за живота, нарушено съзнание, кома
• a. carotis interna - нарушение на зрението
• a. carotis communis

Вероятно най-известните симптоми са нарушена подвижност или говор. Анатомията на нервната система е устроена така, че полукълбата се кръстосват. Проблем в лявата половина на мозъка (лявото полукълбо) ще се прояви като затруднение в подвижността на десния крайник.

Крайникът може да се парализира. Не можете да го усещате, не можете да го движите. Виждали сме това усещане например, когато сте сложили ръката си надолу за дълго време в съня си.

Парализата може да е частична, като отслабване. Човекът може да движи горния крайник, но не може да държи чаша в ръка или изобщо да я хване. Силата на другия крайник се поддържа на нормално ниво.

Не може да движи единия си долен крайник. Не може да стои на крака и пада или дърпа единия си крак зад себе си, когато ходи. Не може да усеща едната страна на лицето, устните (както при зъболекар след инжектиране на обезболяващо лекарство - местна упойка).

Лицевите мускули също могат да се парализират. Това се изразява в спадане на ъглите на устата.

Подобен е случаят с говора, като симптомите се различават в зависимост от мястото на увреждането. Пример за това е дизартрията, при която човек има нарушена артикулация и произнася неправилно някои букви, например "р".

При афазията човекът може да разбира какво му казвате, но не може да ви отговори. Той просто бълнува и не може да произнася думи. Нарушено е продуцирането на речта. Това се нарича още експресивна афазия. Друг вид е сензорната афазия, която е нарушение на разбирането на речта.

Човекът изобщо не разбира, но способността да образува думи е запазена.

Съществува и амнистична (аномична) афазия, която се характеризира с невъзможност за припомняне на дадено понятие, но лицето може да го опише по различен начин. Съществува и глобална (тотална) афазия, при която лицето не е в състояние да общува. Това е пълна загуба на комуникативни умения.

При инсулт могат да се наблюдават симптоми като:

• главоболие
• замайване
• трудности при поддържане на равновесие, координация на движенията
• чувство на гадене или повръщане
• повишена чувствителност към светлина и шум
• зрителни смущения (слепота, цветна слепота, загуба на зрително поле, двойно виждане)
• нарушение на говора (дизартрия, афазия и др.)
• нарушение на преглъщането
• свирене в ушите или други звуци (шум в ушите)
• сетивни нарушения, изтръпване на части от тялото
• нарушена подвижност
  • пареза - частична парализа, отслабване на крайник
  • плегия - пълна парализа
  • на един крайник (монопареза)
  • половината от тялото (хемипареза/хемиплегия)
• нарушено съзнание
  • краткотрайна загуба на съзнание, т.е. колапс
  • качествено нарушение на съзнанието (дезориентация, слабоумие, объркване, агресия, психомоторно безпокойство)
  • Количествено нарушение на съзнанието (сомнолентност, сънливост, сопор до кома)
• конвулсии на тялото, както при епилептичен припадък

Дори човек без медицинско образование може да оцени съзнанието или дишането. Разбира се, наличието на стрес в сериозни ситуации е естествено. В контекста на инсулта ранното разпознаване на затрудненията е важно. То има основно значение за здравето или живота на човека, ранната диагностика и лечението.

Важно е да се разпознава:

• внезапна загуба на способността да се движат крайниците или забележима слабост, при която лицето не може да движи едната страна на тялото
• нарушена походка, изтегляне на единия крайник зад другия
• нарушена чувствителност, изтръпване или мравучкане в половината тяло, лицето
• внезапна поява на дезориентация, объркване, агресия
• нарушение на говора
• зрителни смущения, двойно виждане
• внезапна поява на замайване, загуба на равновесие и координация на движенията, падане
• интензивно главоболие, особено ако се появява за първи път в живота, без известна причина или след физическо натоварване
• колапс и нарушено съзнание

В този случай трябва да се окаже първа помощ и да се извика спешна медицинска помощ. При обаждането операторът на спешната медицинска помощ преценява необходимостта и спешността от изпращане на линейка.

Въпроси от оператора на спешната медицинска помощ, които са важни и на които трябва да се отговори:

• адрес, точно място на инцидента, ориентировъчно описание
• име, особено важно за адрес в жилищна сграда
• възраст
• състояние на съзнанието, реагира ли, говори ли, просто гледа ли, гледа ли на едно място?
• дишане или не дишане, бързо дишане, задъхване, хъркане, свистене?
• реагира адекватно, ориентиран, дезориентиран?
• речта е нарушена, не разбира, не говори, бърбори?
• движи ли крайниците си, изпълнява ли проста задача?
• какво прави в момента, в какво положение е?
• изпитва ли болка, къде изпитва болка?
• Има ли главоболие, дългогодишно ли е главоболието или е за първи път?
• Колко време продължава затруднението?
• лекува ли се от диабет, инжектира ли си инсулин?
• Имал ли е спазми на тялото?
• Не е ли посттравматичен?
• имал ли е инсулт в миналото?
• други дългосрочни заболявания

Симптомите на инсулта са добре разпознаваеми. Важно е да се обърне внимание на съзнанието, зрителния контакт, говора, подвижността, усещанията и мускулната сила. Свързаните с тях главоболие, замаяност и повръщане могат да доведат до съмнение за инсулт.

Какъв е видът на инсулта не е важно в тази област. Основното е затруднението да бъде забелязано рано и засегнатото лице да бъде заведено бързо при специалист. Колко време продължава затруднението, оказва влияние върху резултата от лечението.

При исхемичен инсулт терапевтичният прозорец и най-добрият резултат са в рамките на 3 часа от появата на първото затруднение.

Важни са анамнезата и клиничната картина, стойностите на физиологичните функции като кръвно налягане, пулс. При пациент с диабет е важно да се измери гликемията, за да не се обърка инсултът с хипогликемия. Трябва да последва транспортиране до лечебното заведение по местоназначение. Там се извършва компютърна томография и неврологичен преглед.

Други диагностични методи включват МРТ (ядрено-магнитен резонанс) и ултразвук. Инсултът може да има сърдечен произход и поради това се извършват ЕКГ, ЕХО, Холтер изследвания. По-специално се извършва ЕКГ Холтер за диагностициране на ритъмно нарушение (предсърдно мъждене) или Холтер на налягането в случай на артериална хипертония, която е особено явна през нощта (т.нар. пациент тип "непипващ"). Това представлява повишен риск от исхемичен инсулт и инфаркт на миокарда, особено ако се установи нарушение на сърдечния ритъм.

Извършват се и лабораторни изследвания на кръвта. При неврологични проблеми е важно да се разграничат други диагнози като хипогликемия и дехидратация (особено при малки деца и възрастни хора).

В повечето случаи началото на заболяването е остро (бързо). В случая на хеморагичен инсулт то може да бъде с рязко начало на затрудненията. Човек се оплаква от силно главоболие, замаяност, чувство на гадене или повръщане.

В същото време тези затруднения могат да възникнат при пълно здраве и без известна причина.

Могат да бъдат непосредствено след физическо натоварване, след раздразнение, след тоалетна (изпражнения) или след полов акт. Понякога обаче дори в покой.

В случай на епизоди на кървене често се наблюдава краткотрайна загуба на съзнание, колапс. Но също така и нарушено съзнание, сънливост, невъзможност за събуждане на човек при обръщане към болка или кома.

Симптомите на инсулт включват внезапна дезориентация, объркване, агресия или психомоторно безпокойство. В зависимост от степента, разбира се, протичането може да е по-леко и затрудненията да се развият за малко по-дълъг период от време.

При исхемия (хипоксемия) също се наблюдава внезапна поява на симптоми като мускулна слабост, парализа или нарушение на говора.

Страдащите могат да описват изтръпване на една страна на тялото или само на половината от лицето, устните. При парализа на мимическите мускули само единият ъгъл на устата спада. Или пък има внезапни зрителни смущения, двойно виждане или загуба на зрително поле.

Падането на една страна и невъзможността за ходене се забелязват при хора, които не са имали проблем с подвижността.

Съвет: Важни въпроси и предупредителни признаци за главоболие са описани в статия в списание Headache in Pregnancy.

Разнообразието от симптоми и протичането на заболяването не могат да се обобщят в един типизиран пример. Затова не може да се пренебрегва всяко неврологично затруднение.

Препоръчва се незабавен преглед при появата им, особено при бързо настъпване на затруднения, които никога не са се проявявали в живота на човека.

Odporúčame:

Certifikovaný, overený a bezpečný výživový doplnok na prírodnej báze. Je účinne nápomocný pacientom po ischemickej, alebo hemoragickej cievnej mozgovej príhode a po traumatickom poranení mozgu k opätovnému dosiahnutiu nezávislosti v každodennom živote. Obsahuje vyvážený komplex synergicky pôsobiacich zložiek, ktoré priaznivo podporujú rehabilitačný proces.

Na základe schválenia Európskej komisie č. 1924/2006 o výživových a zdravotných tvrdeniach, konkrétne zložky produktu Cerebrinol®:

• prispievajú k adaptogénnej aktivite,
• normalizujú činnosť nervového systému,
• prispievajú k normálnej funkcii krvného systému,
• zabezpečujú transport kyslíka,
• prispievajú k normálnej činnosti cievnej sústavy
• inhibitujú tvorbu tukového tkaniva.

Cerebrinol® je schválený a registrovaný Úradom verejného zdravotníctva SR a preverený nezávislým akreditovaným laboratóriom. Komplexnosť jeho zloženia a s ňou súvisiace najširšie spektrum synergických účinkov prispievajú k obnove nezávislosti v aktivitách každodenného života.

Zobraziť podrobnosti o produkte - TU

Text ODPORÚČAME bol dodaný reklamným klientom, nejde o autorský text Zdravoteka.sk. Za text zodpovedá klient.