Амилоидоза: какво представлява и защо се появява, какви симптоми има?

Амилоидозата е рядко заболяване, което се причинява от анормален протеин, наречен амилоид. То се проявява, когато амилоидът се натрупва в органите и нарушава нормалната им функция.

Обикновено амилоидът не се среща в тялото, но може да бъде съставен от няколко различни вида протеини. Органите, които са най-засегнати от амилоидоза, включват сърцето, бъбреците, черния дроб, далака, нервната система и храносмилателния тракт.

Някои видове амилоидоза се появяват във връзка с други заболявания. Тези видове амилоидоза могат да бъдат "излекувани" чрез правилно лечение на основното заболяване.

Някои видове амилоидоза протичат тежко, прогресират бързо и водят до животозастрашаваща органна недостатъчност.

Лечението включва химиотерапия, много подобна на тази, която се използва при рак. В отделни случаи е възможна трансплантация на органи или стволови клетки.

Амилоидозата е сравнително рядко заболяване.

То се причинява от натрупването в органите на човешкото тяло на труден за разграждане протеин, наречен амилоид. Натрупването на този протеин в тъканите на органите води до тяхното увреждане, като по този начин нарушава нормалната им функция.

Амилоидът е неразтворим белтък, който има характера на фибрили. Специфичната му структура, която е подобна на нагънат лист, предпазва този белтък от протеолиза (разпадане на по-малки субединици - разтваряне).

Понастоящем са известни повече от 30 вида протеини, които могат да причинят амилоидоза, т.е. натрупване в тъканите. Тези т.нар. амилоидогенни протеини се натрупват екстрацелуларно, т.е. между клетките, а не вътре в тях.

Амилоидозата е рядко срещано заболяване.
Всяка година тя засяга приблизително 5-12 пациенти на 1 милион души.
По-често се среща при мъжете.

Съществуват няколко различни вида амилоидоза.

Някои от тях са наследствени. Придобитите форми на амилоидоза обаче са много по-често срещани и могат да бъдат причинени от външни фактори, като хронични възпалителни заболявания или дългогодишна диализа.

В повечето случаи амилоидозата засяга множество органи, но има и няколко вида, които засягат само една част от тялото.

Видове амилоидоза

Известни са няколко форми на това заболяване.

AL амилоидоза

Наричана още първична амилоидоза, това е най-често срещаният вид амилоидоза в развитите страни.

Тя представлява до 70% от всички придобити амилоидози.

Причинява се от отлагането на свободни леки вериги на имуноглобулини, които са продукт на клонирани плазмени клетки. В 20 % от случаите първичната амилоидоза е свързана с хематоонкологични заболявания като множествен миелом или макроглобулинемия на Waldenström.

Тази форма засяга главно сърцето, бъбреците, черния дроб и нервната система.

АА амилоидоза

Нарича се още вторична амилоидоза или реактивна амилоидоза, тъй като обикновено се причинява от продължително възпалително заболяване.

Често това са ревматични заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ артрит или ювенилен артрит.

АА амилоидоза може да бъде причинена и от хронично чревно възпаление, остеомиелит, хронични респираторни заболявания или незаздравяващи кожни дефекти.

Подобреното лечение на хроничните възпалителни заболявания е довело до рязко намаляване на броя на случаите на АА амилоидоза.

В миналото АА амилоидозата е съставлявала до 45 % от всички случаи на амилоидоза, но в днешно време тя се среща в около 6 % от случаите в развитите страни.

Най-често тя засяга бъбреците, черния дроб и далака.

Наследствена амилоидоза (фамилна амилоидоза)

Това е наследствено заболяване.

Заболяването се причинява от натрупването на амилоиден протеин, който е дефектен транстиретин.

Генетична мутация причинява промяна в структурата на този белтък, а именно замяна на една аминокиселина с друга. Такава промяна дестабилизира цялата белтъчна молекула, която след това образува структура от бета-слоени листове - т.е. амилоид.

Мутацията е налице още от раждането. Самото заболяване започва да се проявява между 20 и 50-годишна възраст.

Този вид амилоидоза засяга главно нервната система, сърцето и бъбреците.

Сенилна амилоидоза

Това е вид амилоидоза, която също е резултат от отлагането на транстиретин, но немутиран, т.нар. нативен или див тип транстиретин. Този протеин, който се образува в черния дроб, е нормален и не подлежи на мутация. По неизвестни причини обаче той започва да образува амилоидна структура и по този начин става неразградим.

Заболяването засяга предимно мъже на 70-годишна възраст.

Клиничните симптоми са най-силно изразени в областта на сърцето. Причинява и синдром на карпалния тунел.

Локализирана амилоидоза

Характеризира се с това, че засяга само едно място или орган на тялото.

Обикновено има по-добра прогноза от гореспоменатите видове амилоидоза, които засягат няколко органни системи.

Типичните места на засягане са пикочният мехур, кожата, гърлото или белите дробове.

Рискови фактори

Основните фактори, които могат да увеличат риска от амилоидоза, включват:

• Напреднала възраст - амилоидозата се среща предимно на възраст между 60 и 70 години, въпреки че може да се появи и по-рано.
• мъжки пол
• хронични инфекциозни или възпалителни заболявания (особено при амилоидоза на АА)
• фамилна анамнеза за заболяването (наследствени видове амилоидоза)
• диализата, която филтрира големите протеини от кръвта, е по-рядко срещана при по-модерните технологии за диализа
• черна раса

Симптомите на амилоидозата може да не се проявят дълго време или да бъдат объркани с други заболявания.

Правилната диагноза може да бъде потвърдена само при напреднало заболяване, когато множество органи на тялото са засегнати от амилоид.

Типичните симптоми на амилоидозата включват:

• Подуване на глезените и стъпалата
• Силна умора и слабост
• Задух при минимално усилие
• Невъзможност да се лежи в леглото поради задух
• Изтръпване, мравучкане или болка, излъчваща се към ръцете или краката, особено болка в китките (синдром на карпалния тунел)
• Диария, евентуално изпражнения с кръв или, обратно, запек
• Непреднамерена загуба на тегло с повече от 5 килограма
• Увеличен език, който може да е вълнообразен по краищата (причинен от избит зъб)
• Промяна в качеството на кожата, напр. удебелена кожа
• Леки синини
• Червено-лилави петна около очите
• Нередовен сърдечен ритъм
• Затруднено преглъщане

Засягане на сърцето

Натрупаният амилоид в сърцето причинява намаляване на обема при запълване на камерите между сърдечните удари.

На практика това означава, че при всеки сърдечен удар камерите се запълват все по-малко и по-малко. Следователно обемът на кръвта, която се изпомпва в тялото, е по-малък.

Резултатът е бърза умора, задух, болка в гърдите и неефективност.

Ако амилоидозата засегне местата в сърцето, които произвеждат електрически импулси, може да настъпят промени в сърдечния ритъм, фибрилация или тахикардия. Подобно засягане е потенциално животозастрашаващо.

Увреждане на бъбреците

Амилоидът може да се отложи в бъбреците, като увреди много деликатната филтрираща система.

Резултатът е повишено изтичане на протеини, които обикновено не попадат в урината, защото организмът ги спестява.

Способността на бъбреците да отстраняват отпадните продукти, които се образуват при обмяната на хранителните вещества, също намалява. Крайният резултат е бъбречна недостатъчност и необходимост от диализа на пациента.

Симптоми от нервната система

Често срещан симптом на амилоидозата е болката.

Болката може да бъде придружена от изтръпване или мравучкане на пръстите, усещане за парене в пръстите на краката или стъпалата.

Амилоидът може да засегне и нервите, които инервират червата, например червата. Поради това пациентите имат проблеми с честа диария или, обратно, запек.

Амилоидозата е диагноза, която може да бъде пренебрегвана в продължение на години.

Симптомите на заболяването са много сходни с тези на други по-често срещани заболявания. Затова за по-рядката амилоидоза не се мисли веднага, когато пациентът за пръв път посети с трудности.

Ранната диагноза е от съществено значение за бъдещата прогноза на заболяването, тъй като бързата терапевтична намеса предотвратява по-нататъшното увреждане на органите. Точната диагноза при определяне на вида на амилоидозата също е много важна, тъй като лечението варира значително в зависимост от вида на амилоидозата.

Лабораторни изследвания

Изследванията на кръвта и урината могат да разкрият наличието на анормалния протеин, но в много случаи конвенционалната електрофореза на периферна кръв и урина няма да открие наличието на моноклонален имуноглобулин поради много ниската му концентрация.

Изследването на костния мозък е по-чувствително.

Генетично изследване

За да се установи диагнозата наследствена амилоидоза, се извършва генетично изследване на кръвта. Проследява се наличието на най-често срещаните мутации на амилоидните гени.

Биопсия

Хистологията на тъканите е от решаващо значение за поставяне на правилната диагноза. Тъканна проба се взема по време на нецеленасочена биопсия (случайно избрани органи с по-често засягане), например от подкожната мазнина около пъпа, слюнчените жлези, езика или ректума.

Ако резултатът е отрицателен и има съмнение, че амилоидозата продължава да съществува, се изисква целева биопсия (органи, за които знаем, че са засегнати от заболяването, но не знаем какво заболяване) от засегнатите органи, т.е. черен дроб, бъбрек, нерв, сърце и др.

Специфични тъканни изследвания могат да помогнат за определяне на точния вид на амилоидното отлагане. Например използва се оцветяване на пробата с конго червено и след това разглеждане на пробата в поляризиращ микроскоп.

Положителната проба показва т.нар. дихроизъм, т.е. промяна на цвета при промяна на ъгъла на падащата светлина.

Изследване на изображенията

От образните изследвания на органите можем да оценим степента на увреждане. Използва се например ядрено-магнитен резонанс на сърцето.

Протичането на това сериозно заболяване зависи от причината, която го е предизвикала.

Амилоидозата е постепенно прогресиращо заболяване, с пълзящо начало и труден за разпознаване клиничен синдром.

При по-тежко увреждане на органите заболяването е в напреднал стадий, при който е трудно да се промени прогнозата му.

Прогнозата зависи от вида на амилоидозата и от адекватния отговор на пациента към лечението.

Ако не се лекува, системната амилоидоза често е с фатален край.

Времето и степента на преживяемост зависят от степента и броя на засегнатите органи.

По отношение на заболеваемостта най-сериозно е засягането на сърцето.