Може ли деменцията да бъде симптом на друго заболяване? Какви са проявите и видовете деменция?

Терминът " деменция" идва от латински език. В превод той означава "немислещ, неразумен, луд, ненормален". В днешно време използваме този термин, за да обозначим придобито интелектуално разстройство.

Заболяването обикновено се открива при възрастни хора. Рядко може да се открие в по-млада възраст или дори при деца.

Деменцията може да се диагностицира от 3-годишна възраст. На тази възраст ранното психомоторно развитие е завършено. Вроденото интелектуално разстройство с клинични прояви преди 3-годишна възраст се нарича идиотия или изоставане.

Деменцията засяга приблизително 5 % от хората на възраст над 65 г. Към 90-годишна възраст почти половината от хората имат деменция.

В зависимост от първите признаци на деменция се различават два вида деменция :

• Пресенилна деменция (начало преди 65-годишна възраст).
• сенилна деменция (след 65-годишна възраст)

Клиничната проява на деменцията е т.нар. синдром на деменция. В тази статия ще намерите неговите признаци и симптоми.

Синдром на деменция

Синдромът на деменция се характеризира с постепенно влошаване на когнитивните функции.

Когнитивните функции се контролират от мозъка и ни позволяват да извършваме нормални ежедневни дейности.

Използването на когнитивните функции:

• Ориентираме се във времето и пространството
• общуване с други хора
• да разбираме какво ни казват другите
• можем да пишем, да четем и да смятаме
• разбираме различни логически конструкции
• можем дори да мислим абстрактно и да използваме въображението си, за да правим преценки
• можем да планираме по-сложни и комплексни задачи

Когнитивните функции включват :

• памет
• мислене
• интелект
• възприемане
• внимание

Колко вида деменция има?

Деменцията се класифицира по няколко критерия. Тук са изброени най-често срещаните видове деменция според различните критерии.

Споредместоположението на мозъчната лезия :

• Кортикална (кортикална) деменция, напр. деменция на Алцхаймер - Тя се проявява главно с нарушена памет, учене, преценка, логическо и абстрактно мислене, апраксия (нарушени заучени движения, напр. при обличане), акалкулия (нарушено броене), агнозия (нарушено възприемане на предмети при запазено зрение) и афазия (нарушен говор).
• Подкорова (субкортикална) деменция, напр. болест на Хънтингтън - При този вид деменция се наблюдава леко нарушение на паметта, особено при извикване на по-стари спомени. Преобладава психомоторното забавяне без акалкулия, афазия и апраксия. От началото на заболяването се наблюдава изразено нарушение на изпълнителните функции, планирането, мотивацията, вниманието и мускулния тонус.

Споредпротичането си деменцията се разделя на:

• гладко прогресираща (деменция на Алцхаймер)
• бързо прогресираща (съдова деменция)
• стационарна деменция (след злополуки)

Споредстепента на тежест се разделятна:

• деменция с умерена тежест
• деменция с умерена степен на тежест
• тежка деменция

Какво причинява дегенерацията на мозъка?

Една от възможните причини за деменция е вродената предразположеност към дегенерация на клетките и междуклетъчните връзки. Постепенното загиване на нервните клетки и техните връзки води до атрофия на кортикалните или субкортикалните мозъчни центрове.

Деменциите с този механизъм на възникване се наричат първични невродегенеративни деменции. Те представляват до 60 % от всички деменции.

Най-известният пример еболестта на АлцхаймерТова е фамилна деменция, която е автозомно-доминантно заболяване, причинено от мутации в до три гена (на хромозоми 21, 14 и 1).

Болест на Паркинсонсъщо е добре познато наследствено заболяване. То представлява мутация на гена за паркин (белтък) или убиквитин С-хидролаза. И двете имат защитна функция в мозъка.

Само дефектният ген обаче не е достатъчен. В допълнение към генетичната предразположеност за клиничната проява на деменция е необходим отключващ фактор. Това може да бъде друго органично заболяване, промяна в околната среда, трудна социална ситуация или емоционално труден период.

Другипървични дегенеративни деменции включват :

• Деменция с телца на Lewy
• фронтотемпорална деменция
• деменция при болестта на Хънтингтън

Всички горепосочени деменции са протеинопатии. Причината за невродегенерацията е отлагането на специфичен вид патологичен белтък. Високите нива на патологичния белтък в мозъка са невротоксични. Той предизвиква асептично (неинфекциозно) възпаление, което уврежда нервните клетки в заобикалящата го среда.

Такива патологични белтъци са бета-амилоид, тау-протеин, алфа-синуклеин и TDP-43 (ДНК-свързващ белтък с трансактивен отговор 43 kDa).

Деменцията като симптом на друго заболяване

Упадъкът на когнитивните способности може да бъде симптом и на друго заболяване. Това са предимно хронични заболявания. То може да засегне мозъка, други органи или цялото тяло. Тези деменции се наричат вторични деменции. Те представляват около 5-10% от всички деменции.

Примери за заболявания, които водят до вторична деменция:

1. Метаболитни заболявания :

• Болест на Уилсън
• Остра интермитентна порфирия
• метахроматична левкодистрофия
• уремична енцефалопатия
• чернодробна енцефалопатия

2. Ендокринни заболявания :

• хипотиреоидизъм, тиреотоксикоза
• паратироидна дисфункция
• дисфункция на надбъбречните жлези, напр. болест на Адисон, синдром на Кушинг
• Хипогликемия

3. Инфекциозни заболявания :

• СПИН
• Невросифилис
• Лаймска болест
• прогресивна мултифокална левкоенцефалопатия (JCV)
• увеоменингит
• херпесен енцефалит
• Прионози

4. Белодробни и хематологични заболявания :

• хронична обструктивна белодробна болест
• сърдечна недостатъчност
• анемия

5. анемия, белодробна анемия, гръдна анемия

• Хиповитаминоза на витамин D
• хиповитаминоза на витамини от група В, например В1, В2, В3, В6, В9 и В12

6. другимедицински състояния : - непълноценно хранене, - непълноценно хранене, - непълноценно хранене:

• Алкохолна интоксикация
• нормотензивна хидроцефалия
• онкологични заболявания
• колагенози

Мозък, изпълнен с кръв = функционален мозък

Колкото по-добре кръвоснабдени са кръвоносните ни съдове, толкова по-добре кръвоснабден е мозъкът ни. Слабо кръвоснабдената мозъчна тъкан е с недостатъчно количество кислород. Това води до дегенерация на нервните клетки.

Съдовата деменция е втората по големина група деменции. Тя се причинява от нарушено кръвоснабдяване на мозъка.

Този вид деменция може да бъде причинена от сърдечносъдови заболявания, включително високо кръвно налягане, атеросклероза на кръвоносните съдове, затлъстяване, хиперхолестеролемия, исхемия на долните крайници или инфаркт на миокарда.

Деменцията има и много други симптоми.

Симптомите на деменцията са двойни. Тя е преди всичко когнитивно разстройство. Освен това се наблюдават некогнитивни дефицити (наречени невропсихиатрични), физически симптоми и симптоми на функционално увреждане на пациента.

Когнитивни симптоми:

• Постепенна загуба на паметта
• нарушено мислене
• нарушена преценка
• лоша ориентация в пространството, времето, дезориентация по човек
• увреждане на речта
• неспособност за научаване на нови неща
• когнитивно увреждане
• неспособност за изпълнение на сложни двигателни задачи
• неспособност за назоваване на познати предмети

Невропсихиатрични симптоми :

• Депресия
• безпокойство
• апатия и незаинтересованост
• мания
• халюцинации
• халюцинации
• избухливост
• Агресия
• безсъние или нарушения на ритъма на съня
• грубост в социалното поведение
• неподходящи двигателни прояви

Физически симптоми :

• изтичане на урина
• загуба на тегло, отказ от храна
• загуба на мускулна маса
• екстрапирамидни симптоми - тремор, ригидност, нарушение на походката и др.

Функционалност на пациента :

• затруднения при изпълнението на сложни задачи, напр. шофиране, трудови навици
• невъзможност за изпълнение на домакински задължения
• проблеми с личната хигиена, което изисква постепенни стъпки
• ограничения в нормалните ежедневни дейности (хранене, обличане, поддържане на външния вид...)
• нарушена комуникация, изразяване на нуждите и мислите
• самостоятелното придвижване е почти невъзможно

Двигателните симптоми са типични например за болестта на Паркинсон. Налице е набор от симптоми:

• хипокинезия (ограничаване на обхвата на движенията) и свързаните с нея прояви на брадикинезия (забавяне на движенията) и акинезия (нарушено започване на движенията)
• ригидност (скованост на мускулите и ставите)
• тремор в покой
• постурални смущения

Наблюдавайте роднините си. Първите етапи на деменцията често убягват от вниманието

Деменцията има многоетапно протичане.

Първият етап

Обикновено е незабележим за пациента и околните.

Наблюдават се главоболие, световъртеж, лек интелектуален спад, забавяне на мисленето, леки нарушения на паметта.

Започват дребни грешки, като например грешки при броене и боравене с пари.

Често срещани са и затрудненията при четене или говорене. Повтарянето на чути думи и звуци, вместо да се съставят собствени думи, се нарича ехолалия.

В първия стадий двигателните симптоми все още не са налице. Могат да се появят психологически смущения като депресия, безпокойство и нервност.

Втори стадий

Той се характеризира с по-изразено нарушение на паметта. този етап продължава от 1 до 3 г. Деменцията най-често се диагностицира в този период.

Краткосрочната памет е засегната. Характерно е забравянето на различни събития от ежедневието.

Пациентът трудно си спомня къде е бил, какво е правил, какво е обядвал. Може да забрави къде е прибрал различни предмети. Има чувството, че ги губи. Може сам да ги прибере на необичайни места.

Ориентацията в пространството и времето е нарушена. Хората с деменция често се губят дори и на познати места. След такова преживяване те са склонни да бъдат много възбудени и объркани. Това засилва тревожността и депресията.

Третият етап

Този етап се характеризира с много бързо прогресиране на когнитивните увреждания. Пациентите започват да се нуждаят от пълни грижи от страна на друг човек.

В този стадий е засегната дългосрочната памет. Пациентите не помнят датата си на раждане, адреса си. Не разпознават познати места, хора, семейство, партньор, деца. Говорят не на място и често се отклоняват към нелогични неща с мислите си.

Терминален стадий на деменция

Характеризира се с пълна неподвижност, инконтиненция, крясъци, агресивни пристъпи и неподходящо поведение. Пациентът често борави неподходящо с тялото си или с отделяните от него секрети, като урина или фекалии.

Много честа причина за смъртта е аспирационна пневмония или пневмония. Това състояние е трудно за лечение.

Профилактика и лечение на деменцията

Деменцията е нелечимо заболяване. Тя е необратимо състояние.

Лечението се състои по-скоро в облекчаване на симптомите и забавяне на прогресията на дегенерацията.

Фармакологичното лечение включва два вида лекарства:

• Т.нар. когнитивни средства - Лекарствата от тази група са предназначени за симптоматично лечение на когнитивните дефицити. Техният ефект е да забавят прогресията на заболяването. Те включват холинестеразни инхибитори, антагонисти на NMDA рецепторите, мемантин и екстракт от гинко билоба.
• Вторичното лечение включва прием на лекарства за овладяване на невропсихиатричните симптоми на деменцията (напр. депресия).
• Нефармакологичното лечение включва ароматерапия, музикотерапия, взимане на домашен любимец, обучение на лицата, полагащи грижи за болните, относно правилните грижи или психологическа подкрепа за семейството.

Профилактиката на деменцията започва още в ранна възраст. Деменцията може да бъде предотвратена чрез здравословен начин на живот. Важна е диетата, особено рибата с високо съдържание на мастни киселини.

Друг помощник в превенцията на деменцията е кафето. Неговият защитен ефект дори е потвърден в няколко научни изследвания.

Друг вид превенция на деменцията е редовното трениране на мозъка. Популярни са различни забавни задачи, пъзели, судоку и други подобни.

Не подценявайте и добрата физическа форма. В проучвания редовните физически упражнения имат дори по-добър защитен ефект от решаването на кръстословици.