Варицела: как се проявява и как изглежда? При възрастни с усложнения

Варицелата, известна също като варицела, е силно инфекциозно заболяване.

Всеки е чувал за варицела.
Малък, многоброен кожен обрив и дете с бяло петно.
Но как изглежда тя и можем ли да я различим от морбили например?
Симптомите ѝ не са чисто кожни.

Сигурен съм, че сте чували също, че особено в зряла възраст те могат да се усложнят.
В зряла възраст те често оставят човек да се чувства отпаднал.

Какво ще кажете за дребната шарка? Как да се отървете от нея възможно най-скоро?

Варицела = дребна шарка.
Вариола = дребна шарка.
Да разгледаме варицелата отначало...

Причинителят е вирусът на варицела зостер - VZV (човешки херпесен вирус 3 или HHV-3).

По-конкретно това е ДНК вирус от семейство Herpesviridae, подсемейство Alphaherpesviridae (α-херпесвирус).

Вирусът е разпространен в цял свят и повечето хора прекарват варицела в детска възраст.
Приблизително 2% развиват варицела след 20-годишна възраст.
Съобщава се, че повече от 95% от възрастното население вече е имунизирано срещу варицела.

Варицелата се появява по време на примоинфекцията с VZV (при първото заразяване с вируса на варицелата).

Вирусът се разпространява чрез капкова инфекция по въздуха или често при пряк контакт. Той попада в организма през дихателните пътища или конюнктивите на очите.

След като попадне в човешкия организъм, той се размножава в лигавиците на дихателните пътища. По това време виремията обикновено е безсимптомна, т.е. няма симптоми или проблеми. След това вирусът се разпространява чрез лимфните тъкани и кръвта. Той се размножава и в някои органи.

Приблизително 15 дни след заразяването настъпва втора вълна на виремия, известна като вторична виремия. В този момент вирусът навлиза в кръвта и кожата в големи количества.

Появяват се типични кожни промени.

След известно време организмът и имунната система могат да се справят и заболяването отшумява. Вирусът обаче не е унищожен.

VZV оцелява в мълчание (т.е. в латентна форма) в ганглиите на сетивните нерви на главния и гръбначния мозък. Ако условията са положителни за вируса, той се проявява като вторична инфекция под формата на херпес.

Реактивирането на VZV води до заболяване, известно като херпес зостер.

Характерна информация за варицелата

Варицелата е силно заразно заболяване, за което някои сведения са общоизвестни.

На каква възраст се появява?

Варицелата обикновено е заболяване на детската възраст. Тя обаче може да засегне всяка възраст.

Основната категория са децата в предучилищна и училищна възраст, на възраст около 10 г. През този период те протичат леко.

Има ли това заболяване сезонна поява?

Да. съобщава се, че основният сезон за заболяването е зимата и пролетта.

Какъв е инкубационният период на заболяването?

Инкубационният период варира от 10 до 25 дни. Средната стойност обаче е около 14 дни. В някои случаи той се удължава до 3 седмици, особено при имунокомпрометирани хора.

Кога заболяването е трансмисивно - инфекциозно?

Най-високата степен на заразност започва 2 дни преди първата поява на кожни обриви.

То приключва приблизително 7 дни след първото засяване, когато последният обрив образува струпеи.

След заразяване развива ли се дългосрочен имунитет?

Това твърдение е добре известно. Не става въпрос обаче за имунитет сам по себе си. Вирусът продължава да оцелява безшумно в организма и при подходящи условия се реактивира и се проявява като херпес.

Може ли заболяването да се прояви повече от веднъж при един и същи човек?

Да.

В повечето случаи дребната шарка се появява само веднъж в живота. Описани са обаче случаи на повторна поява, които са много редки.

Съществува ли ваксинация срещу дребна шарка?

Да.

Причината за заболяването е вирусът на варицела зостер, който се разпространява по аерозолен път (като капкова инфекция).

Източникът на инфекцията е болен човек.

Вирусът се отделя от лигавиците на дихателните пътища, но също така и от кожния обрив, преди той да засъхне и да се покрие със струпей. Това става още преди края на инкубационния период, приблизително 2 дни преди появата на кожния обрив.

Прекратяването на разпространението настъпва, след като всички кожни обриви са изсъхнали и са покрити от струпей. Това обикновено се случва 7 дни след първото засяване. Съобщава се, че това е около 3 дни след последното засяване на обривите.

В някои случаи периодът на инфекциозност продължава дори по-дълго. Пример за това са имунокомпрометираните състояния.

Вирусът навлиза в организма през лигавиците на горните дихателни пътища, устната кухина и носа (назофаринкса) и лимфните тъкани, където се размножава. След това се разпространява чрез лимфата и кръвта до ретикулоендотелната система.

Вирусът се предава и трансплацентарно (чрез плацентата) от бременната жена на плода.

Вирусът се разпространява в кожните клетки по време на вторичната виремия, откъдето идва и типичният обрив.

След като имунната система преодолее затрудненията, херпесвирусът се задържа в нервните сензорни ганглии. Той не е напълно елиминиран и отстранен от организма. Когато вирусът се реактивира, се развива херпесвирус.

Варицелата обикновено протича леко. Това обикновено се отнася за предучилищната и училищната възраст.

Дребната шарка протича по-тежко при новородените, юношите и възрастните. Именно тогава съществува риск от развитие на различни усложнения.

Това е остро заболяване, внезапно е. Продромалните симптоми може да са първите, които се появяват, особено при по-големи деца и възрастни. Те са под формата на фебрилно заболяване, например грип.

При втората вълна, при вторична виремия (когато вирусът се разпространява чрез кръвта до тялото и кожата), се развива типичен кожен обрив.

Таблицата показва различните етапи на дребната шарка

В някои случаи протичането е усложнено

При децата в предучилищна и училищна възраст то протича в лека форма. В продромалния стадий детето може да не изпитва никакви или само леки затруднения.

Ситуацията се променя в случай на...

Ако първичната инфекция и появата на заболяването настъпят при по-големи деца, юноши (тийнейджъри) или възрастни. Отделна група са новородените, при които се различават няколко варианта според времето на заразяване.

98% от случаите на дребна шарка се срещат при деца под 10-годишна възраст. Около 2% при деца над 20-годишна възраст.

В този случай честотата на продромалните оплаквания е по-честа. Впоследствие броят на кожните дефекти обикновено е по-многоброен.

По подобен начин протичането може да бъде по-лошо при деца с кожни оплаквания като екзема или след скорошно изгаряне на кожата от прекомерно излагане на слънце.

Хипопигментацията (побледняване на кожата) или хиперпигментацията могат да продължат за по-дълъг период от време, до седмици. Алтернативно може да се появи генерализирана лимфаденопатия (уголемяване на лимфните възли).

Вие питате:

Образуват ли се белези след кожни дефекти?

Да.

Това обаче не е нормално състояние. То може да се случи и след насилствено остъргване на струпей. Рискът от образуване на белези е главно вторично инфектиране на кожните дефекти с бактерии.

Най-често срещаната е стафилококовата инфекция.

Сепсисът, септицемията или септичният шок са последица от разпространението на патогени в организма по кръвен път.

Прочетете.

По същия начин рядко може да се появи състояние на кръвоизлив, както при тромбоцитопения или дисеминирана интравазална коагулопатия.

Какви други усложнения може да има варицелата:

• енцефалит - възпаление на мозъка
• неврологични нарушения, миелит, полиневрит
• увреждане на други органи
  • белодробно заболяване - пневмония
  • сърце - миокардит, перикардит
  • черен дроб - хепатит
  • бъбреци - гломерулонефрит
  • орхит - възпаление на тестисите
  • артрит - възпаление на ставите
  • и други

Рискови групи хора...

Трябва да се има предвид по-високият риск от усложнения, особено в зряла възраст, но също и при хора с отслабен имунитет, след трансплантация на органи, ХИВ-СПИН, рак и недохранване.

Прогресираща варицела - термин за тежка форма на заболяването.

Бременност, плод и новородени

Ако заболяването се появи при бременна жена през първия триместър (първите три месеца от бременността), дребната шарка може да причини вродени дефекти. Примери за това са дефекти на очите, мозъка и периферната нервна система, черепа, крайниците или наличие на белези по кожата на плода.

Състоянието се нарича вроден варицелен синдром.

Рядко срещано състояние е. Съществува приблизително 2% вероятност майката да има варицела през този период.

Вирусът преминава през плацентата дори през последните 2-3 седмици.

По това време рискът от заболяване е налице още при раждането или малко след него. То се нарича неонатална варицела (дребна шарка при новородените).

В този случай заболяването може да протече в по-лека форма. Плодът е частично снабден с антитела, които са преминали през плацентата от майката.

За разлика от това...

Тежко протичане, висока смъртност и органни увреждания се описват, когато варицелата се появи при майката през последните 5 дни от бременността и 2 дни след раждането.

Причината е липсата на антитела, които не са имали време да преминат през плацентата в плода.

Прилагат се варицела зостер имуноглобулин и антивирусното лекарство ацикловир.

Не са необходими специални методи за изследване, за да се диагностицира дребната шарка.

Заболяването има типично протичане с наличие на кожен екзантем.

В случай на съмнение се извършва вземане на кръвна проба и серологично изследване за VZV - IgM. Алтернативно могат да се извършат ELISA, RIA, KFR, PCR или култивиране на вируса. Наличието на вируси в течността от мехура се използва и като пряко доказателство чрез електронна микроскопия - тест на Цанк за микроскопско изследване на отпечатъка от мехура.

Важно е да се разграничи дребната шарка от други заболявания - диференциална диагноза.

Хората могат да се притесняват от морбили. Примери за това са генерализиран херпес зостер, рикетсиално заболяване, ентеровирус, стрептококово импетиго, алергичен екзантем или увреждане на кожата от насекоми или дребни гризачи.

В таблицата са изброени основните разлики между морбили и варицела

Прочетете също: Морбили или варицела? Ето как лесно да ги разпознаете

Заболяването има леко протичане при деца под 10-годишна възраст.

При по-големи деца, юноши и възрастни, както и в други специфични случаи, протичането е усложнено. Това е разгледано в раздела за симптомите.

След инкубационния период, който обикновено трае 14 дни, 2 дни преди появата на обрива настъпва продромалният стадий. Той може да бъде напълно безсимптомен и без температура.

След това започва посявката на кожния обрив. Тази посявка протича на няколко вълни. Поради това по тялото могат да се наблюдават всички стадии на обрива - от пъпки до кожни дефекти, покрити със струпеи.

Вълните на посявката са придружени от повишаване на телесната температура и дори треска.

Обривите се появяват в различен брой, от десетки до стотици. Везикулите или мехурите се образуват на втория-третия ден. Към петия ден се образуват струпеи.

Обикновено обривите са по главата, косата, лицето. Понякога те могат да се появят в ушния канал, около очите или в устната кухина, където наподобяват афти.

Те обхващат също шията, трупа и по-рядко крайниците.

Въпрос:

Как изглеждат кожните обриви?

Отговор: Първоначално обривите са червени, като с часове се повдигат. Впоследствие се образуват мехури, които са пълни с бистра течност. Около обрива има червен еритематозен ръб.

Впоследствие течността пожълтява, а по-късно е с гнойно съдържание (1-2 дни). През следващото време дефектите изсъхват с образуване на струпеи.

Поради вълнообразното протичане всички стадии на обрива присъстват по тялото.

Обривите сърбят. Ако не се инфектират вторично с бактерии, те отшумяват и не оставят белези.

Вирусът присъства и в течността на обривите. Той е един от пътищата за предаване на инфекцията, заедно с дихателните пътища. Инфекциозност се отчита през: 2 дни преди първото посяване на пъпките до засъхването на последните струпеи.

Ваксинации

Профилактиката на варицелата е ваксинация от 9-ия до 12-ия месец от живота й. Оптимално е ваксинирането през 12-ия до 18-ия месец и по-късно в зряла възраст.

Ваксината е безопасна и ефективна.

Ваксината срещу VZV е на разположение от повече от 20 години.

Алтернативно, ваксината може да се постави на възприемчиво лице, т.е. лице, което все още не се е заразило с болестта, в период на контакт с болен индивид. В рамките на 5 дни след контакта.

Ваксината обаче не гарантира, че ваксинираното лице няма да развие дребна шарка. Тя само ще намали тежестта на протичане.

Ваксинацията се препоръчва и за жени, които не са боледували от варицела в детството и планират бъдеща бременност, най-малко три месеца преди забременяване.

В някои страни ваксинацията не е задължителна, а е доброволна. Някои страни, като САЩ, Канада, Австралия и Германия, са въвели задължителна ваксинация срещу варицела.

Съществува комбинирана ваксина (също и срещу други заболявания) или самостоятелна ваксина.