Тиреотоксикоза и тиреоидит: какво е това и какви са причините, симптомите?

Тиреотоксикоза е наименованието на набор от клинични симптоми, които са резултат от действието на прекомерни количества хормони на щитовидната жлеза (при свръхактивност на щитовидната жлеза) върху тъканите на човешкото тяло.

Хипертиреоидизмът е патологично състояние, при което щитовидната жлеза произвежда твърде много от своите хормони, особено тироксин.

Хипертиреоидизмът причинява т.нар. хиперметаболитен синдром, който се характеризира с бърза загуба на тегло и бърз, неравномерен сърдечен ритъм.

Какво представлява хипертиреоидизмът и тиреотоксикозата?

Хипертиреоидизмът е състояние, причинено от прекомерна активност на щитовидната жлеза, която произвежда тиреоидните хормони трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4).

Хипертиреоидизъм.

Тиреотоксикозата е съвкупност от клинични симптоми, които са резултат от действието на прекомерни количества тиреоидни хормони върху тъканите на човешкото тяло.

Как се регулира работата на щитовидната жлеза?

Дейността на щитовидната жлеза се регулира от хипофизната жлеза и хипоталамуса, чрез хормон, наречен тиреотропен хормон (TSH).

Този хормон се произвежда в хипоталамуса и се съхранява в аденохипофизата. След отделянето му щитовидната жлеза се стимулира да действа и да произвежда собствени хормони.

Основният продукт на щитовидната жлеза е...

Основният продукт на щитовидната жлеза е тироксинът. Този хормон обаче е само прекурсор за производството на трийодтиронин. Тези хормони се свързват с плазмените протеини в кръвта.

В клетките навлизат само свободните фракции, наричани съкратено fT3 и fT4.

Къде навсякъде се прилагат тези хормони?

Хормоните на щитовидната жлеза имат много важни роли в организма. Тяхното въздействие се отразява на плода още в утробата и особено по време на развитието на главния и гръбначния мозък и скелета.

Други ефекти на хормоните на щитовидната жлеза:

• ускоряват сърдечната дейност и увеличават пулса
• поддържат правилната функция на белите дробове и дишането
• подпомагат движението на червата
• имат положителен ефект върху производството на червени кръвни клетки
• оказват влияние и върху други хормони, напр. хормон на растежа, полови хормони, хормони на надбъбречните жлези
• ускоряват метаболизма на захарите и мазнините
• стимулират костната обмяна
• поддържат правилната функция на скелетните мускули

Хиперактивността и свръхпроизводството на хормони на щитовидната жлеза могат да имат много причини.

Най-често срещаните причини включват следните състояния:

• Болест на Грейвс и Базедова (60-85% от случаите).
• Мултинодуларна гуша (10-30%)
• Едноклетъчна гуша - токсичен аденом (2-10%)
• Хипертиреоидизъм, предизвикан от лекарства (напр. амиодарон, йод)
  • При прекомерна употреба на йод от страна на пациента - Thyrotoxicosis factitia,
• Тиреоидит - възпаление на щитовидната жлеза (подостра, хашитоксикоза)
• Хипертиреоидизъм по време на бременност и след раждане
• Ятрогенен - след лечение или операция
• Прекомерна секреция на TSH (напр. тумор на хипофизата, резистентност към TSH)
• Овариална гуша
• Рак на щитовидната жлеза

Болест на Грейвс и Базедова

Сред най-често срещаните причини за хипертиреоидизъм.

Засяга предимно жените и 4-5 пъти по-често от мъжете, особено между второто и четвъртото десетилетие от живота.

Автоимунно заболяване е. В организма се образуват автоантитела, които активират тиреотропиновия рецептор (рецептора, с който се свързва TSH). Когато такива автоантитела се свържат с TSH рецептора, щитовидната жлеза автоматично се стимулира да произвежда хормони.

Хипофизата реагира с намалена секреция на своя хормон TSH. Но щитовидната жлеза все още произвежда високи нива на хормони, защото е стимулирана от автоантителата.

Тези автоантитела се свързват с антигени и в други части на тялото, например зад очните ябълки, в подкожната тъкан на подбедриците, на ръцете и краката. Поради това болестта на Грейвс-Бейсов има и други характерни симптоми освен тиреотоксикозата, като ендокринна орбитопатия, претибиален микседем или акропахия.

В допълнение към тези симптоми преобладава дифузната гуша - т.е. изразеното увеличение на щитовидната жлеза.

Struma nodularis (нодуларна гуша)

Struma е термин, отнасящ се до безболезнено увеличение на щитовидната жлеза над обемната норма.

Нормалният обем на щитовидната жлеза е приблизително 18-22 ml.

Отново има няколко причини за уголемяване на щитовидната жлеза. При нодуларната гуша във вътрешността на органа се образуват възли или бучки, най-често изпълнени с течност.

Struma ovarii

Struma ovarii е едно от много редките заболявания. То се причинява от т.нар. ектопична щитовидна тъкан, която се намира в яйчниците.

Тя е форма на т.нар. тератом.

Тератомът е тумор, който се е образувал по време на ембрионалното развитие. Докато тъканите на всички органи се развиват и клетките мигрират на правилните си места, някои от тях се "заблуждават" на неправилното място и се загнездват там.

Така тъканта на щитовидната жлеза е попаднала в яйчника, който има пълната функция на щитовидна жлеза и може да произвежда всички хормони като истинска щитовидна жлеза.

Резултатът от двойното производство на хормони е хипертиреоидизъм.

Хипертиреоидизъм при бременност и след раждане

По време на бременност хипертиреоидизмът е доста често срещан и в много случаи безвреден.

Той се причинява от въздействието на "хормона на бременността" hCG (човешки хорионгонадотропин) върху тъканта на щитовидната жлеза по време на първия триместър. Резултатът може да бъде т.нар. неавтоимунен хипертиреоидизъм по време на бременност, който често е придружен от прекомерно повръщане.

Това състояние има тенденция да отшумява спонтанно с течение на времето и не изисква лечение.

Друго често срещано състояние е следродилен тиреоидит, т.е. възпаление на щитовидната жлеза. Това е автоимунно заболяване, при което се образуват антитела, които разрушават тъканта на щитовидната жлеза. От разрушените клетки се извличат хормони, което води до тиреотоксикоза.

Това заболяване се проявява най-често в рамките на шест месеца след раждането.

Първоначално е налице тиреотоксикоза, причинена от отмиването на хормоните. В около 40% от случаите заболяването прогресира (след 1-2 месеца) до следващия етап, а именно хипотиреоидизъм.

Хипотиреоидизмът (намалена функция на щитовидната жлеза) се причинява от разрушаване на тъканта и нейната липса.

Той се проявява с мускулни болки и депресия.

Хормоните на щитовидната жлеза имат много функции и места на действие в организма. По тази причина високите нива на хормоните на щитовидната жлеза (тиреотоксикоза) предизвикват богато разнообразие от симптоми.

Съвкупността от симптоми на тиреотоксикозата се нарича хиперметаболитен синдром и включва:

• Непреднамерена загуба на тегло, загубата на тегло продължава дори след увеличаване на енергийния прием или при липса на физически упражнения
• Бърза сърдечна дейност, наречена тахикардия (повече от 100 удара в минута)
• Нередовен сърдечен ритъм - аритмия, напр. фибрилация
• Усещане за сърцебиене - сърцебиене
• Повишен прием на храна
• Нервност, безпокойство и раздразнителност
• Треперене на ръцете и пръстите
• Повишено изпотяване
• Нередовен менструален цикъл
• Непоносимост към топлина
• Честа диария
• Увеличена щитовидна жлеза
• Повишена умора
• Мускулна слабост
• Трудно заспиване и често събуждане
• Влошаване на качеството на кожата
• Фина, чуплива коса
• Крехки нокти

При по-възрастните пациенти често се наблюдава отсъствие на някои симптоми или по-леко протичане.

Офталмопатия на Грейвс

Добре познат симптом при тиреотоксикоза е така наречената офталмопатия на Грейвс, която засяга очите.

Рискът е повишен при тези пациенти, които пушат.

При офталмопатията на Грейвс очните ябълки са значително уголемени и изпъкнали. Това се дължи на подуване на тъканите и мускулите зад очите.

Симптомите на офталмопатията на Грейвс включват:

• големи изпъкнали очи
• сухота на конюнктивите
• зачервяване на очите
• подуване
• прекомерно сълзене
• усещане за чуждо тяло в очите
• лека бледност
• замъглено или двойно виждане
• ограничено движение на очите

Основата на всяка диагноза са анамнезата и физикалният преглед на пациента.

При обективния преглед лекарят може да забележи треперене на пръстите при сгъване на ръцете, оживени сухожилно-скелетни рефлекси, големи блестящи очи или топла потна кожа.

При палпация на щитовидната жлеза на шията тя е уголемена и може да "подскача" при преглъщане. Понякога щитовидната жлеза е бучкава или болезнена.

Друго диагностично изследване е ЕКГ на сърцето, което може да покаже неравномерен сърдечен ритъм или ускорена сърдечна дейност.

Кръвни изследвания и стойности на Т3 + Т4 + TSH в таблицата

Нивата на хормоните на щитовидната жлеза се анализират от взета кръвна проба.

Високите нива на тироксин (Т4) и ниските нива на TSH са признак за свръхактивна щитовидна жлеза.

Важни са нивата на TSH. Този хормон, отделян от хипофизата, "изпраща" сигнал до щитовидната жлеза да произвежда повече тироксин. Ако има твърде много тироксин, веригата за обратна връзка ще намали секрецията на TSH.

Намаляването на TSH информира щитовидната жлеза да забави производството и секрецията на тироксин.

Ако при кръвни изследвания се установят едновременно високи нива на тироксин и високи нива на TSH, това е централен хипертиреоидизъм.

При централния хипертиреоидизъм веригата за контрол на обратната връзка между щитовидната жлеза и хипофизата е дисфункционална.

Високите нива на тироксин не предизвикват намаляване на секрецията на TSH, поради което хипофизата произвежда големи количества TSH, а щитовидната жлеза - големи количества тироксин.

Други кръвни параметри, които подкрепят диагнозата хипертиреоидизъм, са:

• високи нива на билирубин
• намален брой неутрофили
• намален брой на тромбоцитите
• увеличен костен оборот
• повишени чернодробни функционални тестове
• ниски нива на калций и паратиреоиден хормон

Таблицата показва референтните стойности за fT3 - свободен трийодтиронин

Таблицата показва референтните стойности за fT4 - свободен тироксин

Таблицата показва референтните стойности за TSH - тиреоглобулин/тиреоидстимулиращ хормон/тиреоидотропен хормон

Референтните стойности могат да варират леко в зависимост от лабораторията.

Ултразвук на щитовидната жлеза

Ултразвукът е най-достъпното образно изследване на щитовидната жлеза.

Предимството му е, че пациентът не се натоварва с радиоактивно или йонизиращо лъчение. Използва се също така за диференциране на нодуларна гуша или за изследване на лимфните възли на щитовидната жлеза, напр. при съмнение за рак.

Изследване на поглъщането на радиоактивен йод

С това специално изследване се определя колко йод е способна да поеме щитовидната жлеза.

След приемането на малка таблетка радиоактивен йод (радиойод) щитовидната жлеза се наблюдава на интервали от четири, шест или 24 часа.

Високият прием на радиоактивен йод е признак за свръхактивна щитовидна жлеза и повишено производство на тироксин.

Ако се наблюдава хипертиреоидизъм, но тестът за поглъщане на радиоактивен йод е отрицателен, това означава, че тироксинът, който се съхранява в щитовидната жлеза, изтича в кръвния поток. По този начин може да става въпрос за възпалително заболяване на щитовидната жлеза, т.е. тиреоидит.

Протичането на заболяването зависи от провокиращата причина за хипертиреоидизъм и от тежестта на симптомите.

Симптомите на тиреотоксикозата често са много леки и убягват от погледа на лекаря.

В такива случаи заболяването остава недиагностицирано в продължение на години. То се открива едва при декомпенсация на състоянието, която може да бъде много остра под картината на тиреотоксична криза.

Тиреотоксичната криза е животозастрашаващо състояние, което изисква хоспитализация на пациента с проследяване на жизнените показатели в интензивно отделение.

Тиреотоксична криза

Тиреотоксичната криза е животозастрашаващо състояние, което настъпва след изостряне на нелекувана тиреотоксикоза, т.е. хипертиреоидизъм.

Декомпенсация на състоянието често настъпва след инфекция, голяма операция или травма. Тиреотоксична криза може да настъпи и ако пациентът спре да приема лекарства за лечение на хипертиреоидизъм или приема твърде много йодсъдържащи препарати.

Симптомите на тиреотоксичната криза включват:

• Висока температура (> 40 °C или повече)
• Промени в психиката и съзнанието (делириум, халюцинации, сънливост, конвулсии, кома)
• Диария
• Гадене, повръщане и коремна болка
• Пожълтяване на бялото на очите и кожата
• Бърз пулс
• Смущения на сърдечния ритъм (предсърдно мъждене)
• Белодробен оток

Пациент в тиреотоксична криза трябва да бъде приет в интензивно отделение с проследяване на всички жизнени показатели.

Лечението на първи избор е с тиреостатици, бета-блокери и кортикостероиди. Хидратацията, прилагането на витамини или антибиотици са важна част от лечението.

В някои случаи пациентът трябва да се подложи на тиреоидектомия.