Синдром на Рейно: каква е причината за изтръпване на пръстите?

Синдромът на Рейно се класифицира като вазоневроза (функционално заболяване на кръвоносните съдове). В основата на проблема стои пароксизмална и преходна анемия на крайниците на тялото, предимно на пръстите на ръцете или краката.

Вазоневроза = функционално заболяване на кръвоносен съд, при което не е налице органично увреждане.

Синдромът на Рейно е една от най-често срещаните вазоневрози.

Заболяването е описано за първи път от френския лекар Морис Огюст Габриел Рейно през 1862 г. С течение на годините то се свързва и с работното натоварване при използване на вибриращи инструменти.

Синдром на Рейно = феномен на Рейно = болест на Рейно = феномен на студените ръце и крака.

В проблема се споменават две форми на заболяването, които се различават една от друга по няколко характеристики.

Синдромът на Рейно се разделя на две форми:

1. първична - причината не е точно изяснена
2. вторична - като последица от друго заболяване

Кръвоносните съдове пренасят кръв до клетките на тялото, тъканите, органите, органните системи. В кръвта се пренасят кислород и различни хранителни вещества, които са необходими за функционирането на организма, за обмяната на веществата. По време на обмяната на веществата се образуват и отпадъчни вещества, които са токсични. Затова те трябва да бъдат изведени от организма.

Кръвоносните съдове, които пренасят кръвта, се делят на артерии и вени. Артериите пренасят кръвта от сърцето, а вените - към сърцето. Познаваме и система от малки съдове, в които се осъществява метаболизмът. Те са известни като космени съдове (капиляри).

Влакнести капиляри = площ от приблизително 6000^m2.

При този синдром са засегнати предимно малките и дребни съдове. По този начин се нарушава микроциркулацията.

Първичен синдром на Рейно

Тази форма е по-често срещана. Съобщава се, че представлява 60-90% от случаите (средно 80%). Засяга предимно жени, на възраст между 15 и 40 години.

Това е доброкачествено (незначително, безвредно) заболяване, което има функционална причина. В този случай кръвоносните съдове не са увредени и имат нормална структура.

Синдромът се характеризира с повтарящи се пристъпи на неокръвяване на част от тъканта, тялото. Основният механизъм е свиване на малките съдове и нарушение на микроциркулацията.

Това отнемане причинява преходно намаляване на кръвния поток, което се проявява с типично протичане.

Защо се случва това, не е точно обяснено.

Така основната разлика от вторичната форма е, че кръвоносните съдове имат нормална структура. Заболяването не е причинило критична некроза (исхемия) на тъканта и нейното умъртвяване до гангрена.

Вторичен синдром на Рейно

Вторичната форма на заболяването има пряка връзка с друго заболяване. Синдромът на Рейно всъщност е проява на друго заболяване.

Налице е и органично увреждане на кръвоносните съдове в засегнатата област.

При диагностицирането това разграничение между първична и вторична форма е много важно. Вторичните форми изискват различно лечение и справяне с първичния проблем.

Ранното откриване и ранното лечение трябва да предотвратят сериозни усложнения, некроза и загуба на засегнатата част.

Вторичната форма има приблизително 20% представителство. Тя е признак, водещ до друго (често ревматично или автоимунно) заболяване. Алтернативно зад появата стоят натоварване и професионално заболяване.

Общата честота на вазоневрозата в населението е между 2 и 20%, като най-често срещана е при синдрома на Рейно. В случая със синдрома на Рейно честотата е 5-20%.

Разпространението е статистическа цифра, изразяваща честотата на дадено заболяване сред населението. Тя се дава по отношение на определен брой хора, в зависимост от периода от време на дадено място. Например на 100, 1000, 100 000 души от населението.

За първичната форма се отчита по-висока честота при жените, също в зависимост от климатичните условия.

Причината за първичния синдром на Рейно не е ясна. Важното е, че това е функционално нарушение на кръвообращението. То не е органично увреждане на кръвоносните съдове.

Причините за възникването му се дължат на многофакторно действие.

Пример за това е сложният дисбаланс между вазодилатация и вазоконстрикция. Към това се добавят и аномалии на съдовата стена и съдовия тонус от неврологични, но и хормонални причини.

Вазодилатация = способността на кръвоносния съд да се разширява. Вазоконстрикция = способността на кръвоносния съд да се свива.

Излагането на студ, стрес и емоции се посочват като задействащи механизми.

Хормоналното действие води до повишена честота при женския пол. Съобщава се, че жените са засегнати до 7 пъти по-често от мъжете. Синдромът може да се появи при момичетата след пубертета, обикновено след 20-годишна възраст.

Отстъпление на проблемите може да се отбележи след менопаузата.

От друга страна, в случай на вторична форма...

Вторичната форма на заболяването се характеризира с наличието на друго заболяване. Често тя може да присъства като проява на по-сериозно заболяване.

Примери за заболявания, на които синдромът на Рейно е симптом, са: - Синдром на Рейно:

• Системно заболяване
  • автоимунно заболяване
  • ревматични заболявания
    • ревматоиден артрит
    • склеродермия
    • системен лупус еритематозус
    • синдром на Сьогрен
• съдови заболявания, атеросклероза, васкулит, потискащ синдром
• ендокринологични заболявания, проблеми с щитовидната жлеза, като хипотиреоидизъм
• травматично съдово увреждане, травма
• неврологични заболявания, синдром на карпалния тунел, цервикобрахиален синдром
• хематологични заболявания
• чернодробно заболяване
• онкологични заболявания
• продължително и едностранно претоварване на крайника
• претоварване при работа, вибрации - вибрационна болест
• интоксикация с тежки метали - арсен, олово, но също и с гъбички
• някои лекарства като бета-блокери, химиотерапия, лекарства за мигрена

Като рискови фактори за възникване на заболяването се посочват:

• пол - жените са по-често засегнати
• възраст - от 15-годишна възраст през 30-годишна възраст до 40-годишна възраст, също и поради хормонално влияние
• климатична среда - по-често в студените региони
• генетична предразположеност и евентуална фамилна история
• тютюнопушене
• работно натоварване, повтарящи се вибрации, едностранно претоварване на крайника, пианисти, работа с бормашина, чук, моторен трион и др.
• употреба на някои лекарства и излагане на химикали (винилхлорид)
• стрес и трайно психологическо претоварване
• тясно облекло
• високо кръвно налягане
• диабет
• хронично възпаление
• високи нива на мазнини в кръвта
• онкологични заболявания

Симптомите на синдрома на Рейно се характеризират с повторяемост на пристъпите. Това е нарушение на кръвоснабдяването на акралните (крайните) части на тялото.

На първо място най-често се засягат пръстите на ръцете, следвани от пръстите на краката.

Нарушения в кръвоснабдяването могат да настъпят и в части като носа, брадичката, ушите или зърната.

Провокиращият фактор може да е студ или стрес и емоционално разстройство. Или пък възникват без наличен отключващ фактор - спонтанно. В случай на друго заболяване се появяват като негов симптом.

Типични симптоми на синдрома на Рейно:

• Първоначално бледа кожа на пръстите - или други части
• последващо посиняване на засегнатата част, напр. пръстите, върховете на пръстите
• зачервяване в последния участък
• наличие на болка в засегнатата област
• изтръпване, мравучкане
• усещане за бодване, парене
• изтръпване на частта
• подуване
• при повтарящи се атаки и други заболявания кожата може да бъде лъскава, стегната

Продължителността на пристъпа може да бъде различна - от няколко минути до часове.

Обикновено се дава продължителност от около 10-20 минути. След провокация от студ, затоплянето на ръцете отново подобрява и облекчава неприятностите.

Появата на проявите е предимно по горните крайници. Може да засегне само един пръст, върха на пръста, върха, но също така и няколко пръста или по-голяма част.

В случай на вторична форма е възможно по-лошо протичане при наличие на усложнения като критична исхемия (инсуфициенция). При инсуфициенция възниква характерната исхемична болка.

Уврежданията на кожата при персистиране на кръвоизлива се редуват с некроза до гангрена с необходимост от ампутация на увредената част.

Първичната форма на синдрома е важно да се разграничи от вторичната форма. Вторичната форма може да бъде и ранен симптом на друго заболяване.

На първо място, важна е медицинската анамнеза (информация от самия пациент).

Информацията като:

• честотата на редуващите се пристъпи на не- умора
• продължителност на състоянието в минути до часове
• протичане на заболяването и наличие на симптоми, тризони или болка
• наличие на други вече установени заболявания
• фамилна анамнеза
• употреба на лекарства
• нараняване или излагане на химикали и др.

Това се отнася главно за кръвообращението. Наличие на пулсации, кръвно налягане в двата крайника.

Извършва се тестът на Люис-Прусик, който се състои в натискане на нокътното легло с приспособяване на цвета в рамките на 6-10 секунди (в рамките на нормата). Може да се извърши и студов тест (например студов тест по Рейзек).

Дуплексната сонография също е важна за изключване на атеросклеротичен процес. Капиляроскопията е важна за оценка на състоянието на малките кръвни фибри и за определяне на първичната или вторичната форма.

Оценяват се видът и морфологията на капилярите, най-често в областта на пръстите и нокътното легло или на друго място с поява на аневризми.

Плюс това...

При диференциалната диагноза са необходими и лабораторни изследвания като кръвна картина, биохимия, CRP, IG и т.н. Разбира се, добавя се ревматологично или неврологично изследване и други.

При синдрома на Рейно се отчита типично трифазно протичане - трицветно. За него говорят цветните промени по кожата, които настъпват с развитието на синдрома.

Понякога обаче се наблюдават само една или две цветни промени (монофазно/бифазно протичане).

Трицветният синдром се описва като:

1. Фаза - бяла - кожата става бледа, което се дължи на вазоконстрикция, т.е. свиване на кръвоносните съдове
2. фаза - синя - цианоза на кожата, дължаща се на застой (натрупване) на кръв
3. фаза - червена - поради повторно разтягане на кръвоносните съдове и внезапно увеличаване на притока на кръв, кожата се зачервява (хиперемия)

Пристъпът продължава от няколко минути до часове. Промените в цвета на кожата могат да бъдат придружени от преходна болка или по-скоро неясен дискомфорт, парестезия (мравучкане), бодежи или изтръпване в засегнатата област.

Продължителното нарушение на кръвообращението се характеризира с исхемична болка, но също така и с риск от увреждане на кожата и образуване на кожни дефекти, язви и некроза на незаздравялата част. Загиналата част трябва да се отстрани по хирургичен път.

Това усложнение се среща само при вторичната форма.

С течение на времето кожният дефект до некротична, некротична, некротична крайна част с типичен черен цвят = вторичен синдром на Рейно.

Първичната форма не се съпровожда от тези усложнения, тъй като кръвоносната система не е органично и структурно увредена.