Синдром на раздразнените черва: какво представлява и какви са симптомите, причините за IBS?

Синдромът на раздразнените черва е хронично функционално разстройство на храносмилателния тракт или червата. То е многофакторно. Точната причина не е известна.

Той е функционално, а не органично заболяване. Това означава, че червото не е засегнато от промяна в структурата, устройството, но функцията му е нарушена.

Какво представлява това заболяване и как се проявява? Как се диагностицира? Какво е ефективно в борбата със синдрома на раздразнените черва? Ще помогне ли лечението?

Нарича се още IBS, което е съкращение от английските думи irritable bowel syndrome (синдром на раздразненото черво). Обозначението на синдрома носи, защото се характеризира с наличието на различни симптоми.

В интернет и в литературата можем да срещнем и други наименования като синдром на раздразненото черво, долнофункционална диспепсия или дисфункционален чревен синдром. Всички тези наименования обаче назовават един и същ проблем.

В професионален план IBS се определя като повтаряща се коремна болка или дискомфорт в продължение на поне три дни в рамките на един месец, през последните три месеца, но с начало преди поне 6 месеца.

Между оплакванията има поне два симптома:

1. болката отшумява или е по-слаба след изпразване на червата, т.е. дефекация
2. първоначални промени в честотата на дефекацията, напр. диария или запек
3. първоначални промени в характеристиките на изпражненията, като консистенция, вид и форма

IBS не е органично заболяване. Затова нормалните физически находки при прегледа са предпоставка за поставяне на диагнозата. Това се отнася както за храносмилателния тракт, така и за други органни системи. Анамнезата и субективните оплаквания на засегнатото лице играят важна роля при поставянето на диагнозата.

Другите методи на изследване не показват ясно изразено заболяване. Поради това затрудненията често и погрешно се класифицират в рамките на психологичните разстройства. Психиката обаче не е единственият фактор, който стои зад избухването на неприятните и обезпокоителни за живота затруднения.

Какво представлява синдромът на раздразненото дебело черво? Дълготраен храносмилателен дискомфорт, свързан с болки в корема, нарушения в дефекацията. С диария или кашлица, или с редуване между тях, със съпътстващо подуване и препълване на червата.

Синдромът на раздразненото дебело черво засяга в по-голяма степен жените, което се предполага, че се дължи на хормонално взаимодействие. Възрастовият диапазон е широк - от 20 до 50 г. IBS се среща предимно при активни, доминиращи, борбени хора на ръководни позиции и при лица, работещи под продължителен стрес.

Синдромът на раздразнените черва засяга 10-15 % от хората.

Свързан е с бързия ритъм на живот, неподходящия режим и начин на живот. Появява се в юношеска и младежка възраст и продължава няколко десетилетия. Периодите на спокойствие се редуват с пристъпи на силен дискомфорт или се появяват в лека форма ежедневно.

И в двата случая IBS влошава качеството на живот, концентрацията и работоспособността, както и ежедневното съществуване. Усложнява се от стрес, напрежение, натиск, но също и от инфекциозни заболявания и продължително лечение с антибиотици. Често е свързано с непоносимост към храни.

При IBS се срещат и други проблеми като целиакия, хистаминова непоносимост или непоносимост към лактоза.

ЕНС = чревна нервна система

Психичното състояние влияе върху червата, храносмилането и целия стомашно-чревен тракт - и обратното също е вярно. Дискомфортът и болестните процеси в храносмилателния тракт ще се отразят на цялостното здраве и психично състояние.

Дългосрочният стрес също влияе негативно върху червата, храносмилането, чревната флора и стомашно-чревния тракт. Синдромът на раздразнените черва може да бъде реакция на стомашно-чревния тракт.

Интересно е да се знае и за...

ЕНС е съкращение от ентерална (чревна) нервна система.

Тази самостоятелно активна част на нервната система се намира в храносмилателния тракт. Тя има автономен статус, въпреки че се влияе от автономната нервна система - симпатикова и парасимпатикова. Освен това е във връзка и с централната нервна система - ЦНС.

Тя регулира дейността на храносмилането, червата и някои органи, свързани с храносмилането. Ефектите ѝ включват:

• Моторика - подвижността на стомаха, червата и скоростта на храносмилането
• производство на стомашни и други храносмилателни сокове, киселини, ензими, медиатори + хормони и панкреатични ензими - инсулин, жлъчен мехур и жлъчна секреция
• кръвообращение в ГИТ и усвояване на хранителните вещества в кръвта
• обновяване на клетките на лигавицата
• ефективна и важна за защитата на организма

ЕНС се нарича още втори мозък. Тя съдържа приблизително толкова нервни клетки, колкото и гръбначният мозък. Тя отговаря за функцията на храносмилателната система. Тя е автономна, но се влияе от ЦНС и автономната нервна система.

Съдържа няколко вида нервни влакна. Например plexus myentericus (миентеричен плексус на Ауербах) въздейства върху гладката мускулатура на храносмилателната система. plexus submucosus (плексус на Майснер) инервира лигавицата и субмукозата на червата.

Нервните системи са взаимосвързани.

Освен това ГИТ съдържа и други влакна, например висцеросензорни и висцеромоторни влакна. Те образуват връзки между нервната система и други органи, които действат синергично при храносмилането. А също така съдържа и чревна глия (поддържаща нервна тъкан).

Точната причина за синдрома на раздразненото дебело черво не е известна. Смята се, че тя е комбинация от няколко фактора. Синдромът е функционално разстройство. Заболяването няма органична основа.

Следователно червата не са засегнати от промяна в структурата и устройството, както при възпаление или рак.

До 50 % от пациентите, които се преглеждат от гастроентеролог, имат функционални проблеми. Това включва IBS.

Хората, живеещи с неоткрита причина за затруднения, често се страхуват от най-лошото, но няма причина за това. Прекомерният стрес от неизвестно заболяване може да влоши и без това неприятните затруднения.

Какво може да се крие зад синдрома на раздразнените черва е посочено в таблицата по-долу

IBS има свои характерни симптоми. Важно е да се знае, че проявата му не е органични промени в стената на храносмилателната тръба. Това е функционално заболяване, основано на нарушение на моториката и преминаването на чревното съдържимо и газове.

IBS се характеризира с промяна в честотата на изпразване на изпражненията. Може да е налице диария или запек. Двете могат да се редуват. При диария се наблюдават и слузести изпражнения.

Запекът може да продължи няколко дни. Диарията може да последва изпразването на изпражненията. Свързана е с болка в корема, която може да има спазматичен характер. Тя е придружена от препълване на червата, къркорене в корема. Самото изпразване на изпражненията също може да бъде придружено от болка.

Прочетете също статията за метеоризъм.

Болката от корема понякога се излъчва към гръбначния стълб. Вместо с болка синдромът на раздразненото дебело черво се проявява и като усещане за неясен дискомфорт в корема. След дефекация човек се оплаква от несъвършено, недостатъчно и неприятно изпразване.

Обикновено обаче това е последвано от облекчаване или преустановяване на дискомфорта. След това следва повтарящо се желание за дефекация. Приемът на мляко или млечни продукти при някои лица предизвиква влошаване на протичането, болки в корема, честота на изпражненията или подуване на корема.

По подобен начин се отразяват стресът, психологическото натоварване, работното натоварване, чувството за отговорност, независимо дали на работното място или в семейството.

Обобщение на трудностите, съпътстващи синдрома на раздразненото дебело черво:

• Промяна в честотата на изхожданията.
  • Диария, повече от 3-5 рехави до воднисти изпражнения за 24 часа
  • запек, дефекация 1-2 пъти седмично
• промяна в консистенцията на изпражненията
  • тънки
  • воднисти
  • твърди
  • слузести
  • с примес на кръв, внимавайте за други заболявания на ГИТ
• коремна болка
  • долната част на корема
  • в целия корем
  • спазми
  • неясно неприятно усещане в корема
  • усещане за пълнота
  • излъчваща се болка в гърба
  • продължителна и повтаряща се
• болезнена дефекация
• спешно желание за изпражнения
  • особено сутрин след събуждане
• спешно желание за изхождане
  • дори скоро след хранене
• често желание за изхождане
• усещане за несъвършена, неудобна дефекация
• подуване на корема, метеоризъм, метеоризъм
• движение на червата
• бълбукане в корема
• продължителна умора
• изтощение
• главоболие
• промени в настроението
• смущения в съня
• нарушена чревна микрофлора и отслабен имунитет

Диагнозата на синдрома на раздразненото дебело черво се основава на анамнезата и субективните оплаквания, описани от страдащия. Те водят лекаря до диагностично заключение и до правилното лечение.

Окончателната диагноза IBS обаче трябва да бъде предшествана от диференциална диагноза, която е свързана с изключването на други причинители. Други причинители могат да бъдат например възпаление на ГИТ, инфекции навсякъде в организма, рак на дебелото черво и други. Споменатите по-горе симптоми могат да са резултат от органично и дори по-сериозно заболяване. Ако затрудненията продължават, е необходимо да се направи преглед при специалист.

6 години = обичайната средна стойност от първия симптом до поставянето на диагнозата.

Нормалната физикална находка при всички останали изследвания е предпоставка за поставяне на диагнозата IBS. Това е така, защото става въпрос за функционално, а не за органично заболяване. Това означава, че червата нямат променена структура, чревната стена или други части на храносмилателния тракт не са засегнати по този начин. Другите системи на организма като сърцето, белите дробове, бъбреците или гинекологичната система също трябва да са нормални.

За да се установи диагнозата, се извършват изследвания като

• лабораторни изследвания
  • кръв
  • изпражнения
  • урина
  • CRP - възпалителен маркер
  • кръвна картина
  • чернодробни тестове
  • минерали
  • гликемия
• паразитология
• УЗГ или сонография на корема
• ендоскопско изследване
  • колоноскопия
• RENTGEN
• КТ
• МРТ

При заболяването периодите на покой обикновено се редуват с пристъпи на затруднение. Първоначалната промяна в честотата на дефекацията е свързана с промяна в консистенцията на изпражненията. Налице е повтаряща се диария, дефекация на тънки изпражнения. Може да е налице запек, като дефекацията се появява 1-2 пъти седмично.

Тези състояния могат да се редуват едно с друго.

Налице е желание за изхождане, особено сутрин, а също и скоро след хранене. Свързани са подуване на корема, метеоризъм, болка и спазми в корема. В други случаи симптомите могат да бъдат леки, като например чувство на дискомфорт в коремната кухина или чувство за пълнота. Може да има тежест, чувство на гадене или повръщане.

Болката може да е в долната част на корема, в целия корем или да се излъчва към други части, например към гърба.

След изпразване на червата обикновено настъпва фаза на отстъпление или поне на намаляване на дискомфорта. Тя обаче може да бъде заменена от желание за изхождане.

Усещането за несъвършени и неприятни движения на червата е неприятно.

Стресът, натоварването и напрежението предизвикват и изострят проблема. Желанието за дефекация силно ограничава качеството на живот на засегнатия индивид. IBS засяга и хора със значителни отговорности, на ръководни позиции, като прави важните срещи и изпълнението на задълженията им неудобни.

Примери за това са повишеният стрес в домашна среда, при децата или безпокойството между партньорите.

При жените се наблюдава връзка с хормоналните промени по време на цикъла. Влияние оказва и нарушаването на микробната флора в червата. Нарушаването на микробната флора в червата настъпва след лечение с антибиотици, но и в резултат на възпалителни заболявания на червата или други системни инфекции.

Поради това използването на пробиотици при лечението на АТБ също е важно.

Подходящата диета и хранене са от съществено значение

Трудностите при това заболяване до голяма степен се дължат на стреса. Той може да бъде повлиян до известна степен от посочените по-горе лечения.

Диетата също е от голямо значение при болестта на раздразнените черва. Това, което ядем, може да подобри преминаването на чревното съдържимо през червата. Да, става дума за фибри и нездравословна храна.

Трябва да добавяме фибри към диетата постепенно. Започваме да купуваме повече зеленолистни зеленчуци, да обелваме доматите, да варим морковите. От плодовете най-добре се отразяват ябълките, бананите или кивито. Можем да добавим и овесени ядки, всякакви варени или сурови зеленчуци.

Ограничете храните с високо съдържание на наситени мастни киселини. Хранителните непоносимости често се свързват с IBS. Затова внимавайте за непоносимост към млечни продукти, глутен и хистамин.

Храненето трябва да се извършва на спокойствие. Човек не трябва да върши други дейности по същото време. Когато закусва, обядва или вечеря, трябва да се посвети изключително на това в този момент. Освен това има подходящи и неподходящи храни, които могат да подобрят или влошат протичането на това неприятно заболяване.

В следната таблица е обобщено кои храни, вещества или групи храни са подходящи и кои не са