Синдром на хроничната умора: какви са причините и симптомите му + Диагностика

Пациентите с тази диагноза страдат от силна умора, забавено и нарушено мислене, проблеми със съня и хормонална дисрегулация. Налице е и гадене след натоварване, което може сериозно да наруши способността на пациента да извършва дейности от ежедневието.

Ранното диагностициране и ранното лечение са от решаващо значение за предотвратяване на високата честота на това заболяване и отрицателното му въздействие върху качеството на живот.

Синдромът на хроничната умора, наричан още миалгичен енцефаломиелит, е комплексно многосистемно заболяване. Освен нервната система, то засяга и хормоналната система, имунитета, психиката и др.

Разпространението на заболяването е значително по-голямо във възрастовата група от 40 до 70 години, но могат да заболеят и деца, юноши или млади хора на 20 години.

Интересно е, че често са засегнати медицинските сестри.

По-често се диагностицира при бялото население. Проучванията показват също, че е по-често срещано в групата с ниски доходи, отколкото в групата с по-високи доходи и по-високо образование. Това сочи важната роля на социалните рискови фактори, като например стреса.

Заболяването е прогресивно, което означава, че симптомите му се влошават, ако не се диагностицира или не се лекува адекватно в продължение на години.

Синдромът се среща дори при животни и е 50% фатален. При хората се среща много рядко.

Причините за синдрома на хроничната умора са противоречива тема сред експертите, тъй като синдромът е твърде сложен и все още не е напълно изяснен.

Понастоящем за най-важни причини за появата на заболяването се смятат инфекцията с някои инфекциозни заболявания, дисрегулацията на имунната система и генетичните нарушения.

Генетика

Доказателство за участието на генетиката е фактът, че заболяването много често се появява при пациенти с фамилна анамнеза за синдрома. Ако той се е проявил при родител, съществува голям риск детето или братът или сестрата също да страдат от него.

Известно е също, че в генома на пациентите със заболяването има специфични генетични мутации.

Инфекция

Смята се, че различни инфекциозни заболявания са отключващ фактор за заболяването.

Известните причини включват инфекция с вируса на Епщайн-Барр (EBV), човешкия херпесвирус (HHV)-6 и човешкия парвовирус В19.

Излагането на заболявания като инфекциозна мононуклеоза, чести херпеси, виремия на В19 или т.нар. пета детска болест може да предизвика появата на синдрома на хроничната умора.

Промени в имунната система

Това са главно промени в нивата на В-лимфоцитите.

Освен това се наблюдават повишени нива на IgG имуноглобулини (антитела, произвеждани от В-лимфоцитите).

При някои пациенти се наблюдават и специфични автоантитела, които представляват антитела, насочени срещу собствените им тъкани.

Това са антитела срещу ядрените и мембранните структури на клетките и антитела срещу невротрансмитерните рецептори. Това са химически вещества, които отговарят за предаването на информация в нервната система.

Тези промени предизвикват хронично възпаление в организма, активиране на оксидативния стрес в организма, промени в невроендокринната функция и автоимунна атака срещу невроните.

По-конкретно, те включват антинуклеарни антитела (ANA), антидсДНК антитела и антитела срещу невронни и ендотелни клетки.

Повишен оксидативен стрес

При пациентите със синдром на хроничната умора се наблюдава значително повишаване на оксидативния стрес, който играе основна роля за обострянето на заболяването.

Наблюдава се увеличаване на биомаркерите на оксидативния стрес, като например окисления LDL холестерол ("лошия холестерол") и някои простагландини. В същото време се наблюдава намаляване на положителните антиоксиданти, като например естествения глутатион.

Оксидативното увреждане превръща мастните киселини и протеините в мишени за автоимунните процеси.

Свободните радикали, образувани от химичните реакции в човешкия организъм, увреждат веригата за пренос на важни вещества, както и производството на енергия. Накрая те причиняват увреждане на митохондриите, които са важни органели, чрез които клетката диша.

Промени в предаването на серотонин

Смята се, че умората, която е основен симптом при пациентите с този синдром на хроничната умора, се дължи на прекомерните нива на серотонин и неговите метаболити в централната нервна система.

Излишъкът на серотонин води до нарушено генериране на потенциал на действие (стартиране на нервните реакции) и по този начин до намалена двигателна активност.

Хипокортизолизъм

Кортизолът (хидрокортизон) е стероиден хормон. Той се произвежда естествено в човешкото тяло, по-конкретно в надбъбречните жлези. Секрецията на хормона от надбъбречните жлези се регулира от оста хипоталамус-хипофиза.

Основната му функция е да повишава цялостната бдителност и готовност на организма за стресови ситуации като стрес или инфекции.

При пациентите със синдром на хроничната умора хипоталамо-хипофизната ос е нарушена и поради това нивата на циркулиращия кортизол са твърде ниски.

Именно ниското ниво на този хормон е причина за една от водещите прояви на синдрома на хроничната умора, а именно гаденето след физическо натоварване.

Характерният симптом е умора след натоварване, свързана с много неврологични, сърдечносъдови, дихателни и стомашно-чревни проблеми.

Умората, описана от пациентите, се засилва при физическо натоварване и изправена или скована поза, например при продължително седене на работа с компютър.

Умората не се облекчава от почивка и не може да се открие друга медицинска причина за нея, т.е. други заболявания, придружени от умора (инфекциозни заболявания, възпаления, рак и др.).

Пациентите често съобщават, че са били в много добро състояние преди появата на умората. Те описват внезапна поява на умора, обикновено свързана с грипоподобно заболяване.

Те също така изпитват гадене след физическо натоварване. Редовната физическа активност е последвана от гадене и умора с дълъг период на възстановяване, който обикновено продължава повече от един ден.

Често срещано е и новопоявилото се хронично главоболие с различни нередовни колебания. Мускулните болки са най-чести при педиатричните пациенти и могат да бъдат симптом на свързано заболяване - фибромиалгия.

Болките в ставите се дължат на свързано автоимунно заболяване - ревматоиден артрит.

Сънят се нарушава от чести събуждания и не е освежаващ. Поради това пациентите изпитват дневна хиперсомнолентност, т.е. необходимост от дневно подремване, особено следобед, и нощно безсъние.

Забавеното мислене, нарушената умствена обработка, слабата способност за научаване на нови неща, нарушеното обработване на нова информация, намаляването на паметта, намаленият обхват на вниманието и неспособността да се изпълняват няколко задачи едновременно са симптоми, заради които повечето от тези пациенти имат намалена работоспособност.

Освен това при тези пациенти могат да се наблюдават и вегетативни симптоми, включително гадене, повръщане, нощно изпотяване, замайване и непоносимост към алкохол и други лекарства.

Често срещани са и психиатричните промени, като симптоми на неконтролируема тревожност, пристъпи на паника и нарушено социално функциониране.

Синдромът на хроничната умора се диагностицира по метода на изключването, т.е. въз основа на клиничен преглед и след изключване на други възможни заболявания.

Първоначално, когато се е смятало, че причината за заболяването са предимно вируси, през 1988 г. Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ е изготвил критерии за поставяне на диагноза, като се е фокусирал върху физическите симптоми.

По-късно са разработени Оксфордските критерии през 1991 г. Те определят диагнозата синдром на хроничната умора като заболяване, при което са налице умерени до тежки симптоми на умора, миалгия и изтощение.

Оксфордските критерии считат, че умората е основният симптом. Тя трябва да има определено начало, да е тежка до изтощителна и да засяга психическото и физическото здраве.

Тези симптоми трябва да са налице в продължение на поне шест месеца и да пречат на живота на пациента през повече от петдесет процента от времето.

Трябва да са налице и други симптоми като миалгия (мускулна болка), влошено настроение и нарушения на съня.

Критериите изключват хора с медицинско състояние, за което е известно, че причинява умора. Те също така изключват хора с известни психични разстройства, като шизофрения, мания, депресия, хранителни разстройства, злоупотреба с вещества или известна органична мозъчна патология, като например тумор.

През 2015 г. Институтът по медицина (IOM) предложи нови критерии за диагностициране на синдрома на хроничната умора.

Диагностични критерии на IOM от 2015 г.

Диагнозата изисква наличието на следните три симптома в продължение на повече от шест месеца. Освен това интензивността на симптомите трябва да е умерена или тежка при поне 50% от пристъпите на умора.

Трите основни симптома са:

• Умора - характеризира се като значително намаляване или нарушаване на способността на пациента да се занимава с дейности, които е ползвал преди началото на заболяването. Това състояние продължава повече от шест месеца.

• Неразположение след преумора - пациентите изпитват влошаване на симптомите и функциите на тялото след излагане на физически или психологически стрес, който преди това са понасяли добре.

• Неосвежаващ сън - пациентите усещат, че са все още уморени след нощния сън.

За поставяне на правилна диагноза са необходими трите симптома, изброени по-горе, плюс един от другите симптоми, изброени по-долу:

• Когнитивни нарушения - проблеми с мисленето, паметта или умствената дейност. Състоянието се изостря от умствено натоварване, физическо усилие, стрес или времеви натиск.

• Ортостатична непоносимост - влошаване на симптомите при заемане и поддържане на изправено положение. Симптомите не се подобряват при лягане или повдигане на краката.

Диагностичният процес трябва да започне с анамнеза и физикален преглед. Лекарите трябва да използват валидиран клиничен въпросник, като например въпросника за симптомите на DePaul.

Няма лабораторни диагностични тестове или биомаркери за потвърждаване на диагнозата.

Лабораторните тестове се използват за изключване на други заболявания и включват изследване на урината, пълна кръвна картина с диференциал, биохимия на кръвта, функционални тестове на щитовидната жлеза, нива на мускулни ензими като креатинкиназа и нива на С-реактивен протеин (CRP).

В допълнение към тях се препоръчват и тестове за чувствителност към глутен, ендомизиални антитела към имуноглобулин А, скрининг за наркотици в урината и откриване на ревматологични антитела.

Други подходящи тестове включват:

• проследяване на кръвното налягане, пулса, ЕКГ
• хематологично изследване (скорост на утаяване на еритроцитите, кръвна картина, общ брой левкоцити и диференциален бюджет)
• микробиологични изследвания, като назални и назофарингеални мукозни тампони, изпражнения, урина, изследване за паразити
• серологични изследвания (проследяват се антитела срещу EBV, CMV, паразита токсоплазма, борелия, хламидия, микоплазма и вирусите на хепатит HAV, HBV и HCV и HIV)
• имунологични изследвания
• кожни тестове за алергии
• спирометрични тестове на белодробната функция
• общ неврологичен преглед, включително ЕМГ и ЕЕГ
• психиатрични и психологически сесии

Синдромът на хроничната умора не е болест в истинския смисъл на думата, а просто набор от симптоми и проблеми, за които все още няма точна причина.

Началото на заболяването може да бъде внезапно, след инфекция, след трудна житейска ситуация, след психологически стрес. Някои пациенти дори съобщават за постепенно и пълзящо начало и не могат да си спомнят началния стимул на своята умора.

За съжаление заболяването не продължава една седмица, а няколко месеца. За да се диагностицира синдромът на хроничната умора, симптомите трябва да продължават поне половин година.

Много пациенти не могат да се отърват от умората в продължение на няколко години и тя ги съпътства през целия им живот.