Сътресение: какво представлява и какви са симптомите?

Известният днес термин "мозъчно сътресение" е използван за първи път от известния арабски лекар и философ Рази Абу Бакр Мухаммед ибн Закария, известен в Европа като Разес. Именно той описва мозъчното сътресение като функционално разстройство на мозъка без очевидни травматични увреждания.

Това е преломен момент за тогавашната медицина и е в основата на днешното ни разбиране за това заболяване.

Съвременният технически термин за сътресение на мозъка е лека мозъчна травма. Тя принадлежи към групата на т.нар. дифузни аксонални увреждания.

Тя представлява 70-90 % от всички травми на главата и мозъка.

В световен мащаб тя се среща годишно при 600 души на 100 000 души население. Приблизително половината от тях се нуждаят от хоспитализация. Мъжете са засегнати два пъти по-често от жените. Най-рисковата група са младите хора на възраст от 15 до 24 години.

Сътресението е обратимо и глобално нарушение на мозъчната функция.

То представлява преходна загуба на функцията на синапсите, които са връзки между отделните нервни клетки. Синапсите се използват за комуникация между нервните клетки и за предаване на информация към по-висши или по-нисши мозъчни центрове. При сътресението се наблюдава генерализирана асинапса или моментна загуба на нервните връзки.

Най-често това е директен удар по главата, лицето, шията или друга част на тялото с предаване на инерционни сили към черепната кухина, където се намира мозъкът.

Увреждането на аксоните води до внезапни промени в неврологичната функция. Тези промени се дължат по-скоро на функционална загуба на някои невронни връзки, отколкото на структурно увреждане.

Не се стига до структурно увреждане на мозъка.

Сътресението на мозъка се проявява в характерни субективни и обективни симптоми. Симптомите не са постоянни, те се проявяват само преходно. Отшумяването им обикновено е постепенно. Някои пострадали лица могат да страдат от симптоми за по-дълъг период от време.

Затрудненията не са постоянни.

Основната причина е рязкото ускоряване или забавяне на главата.

При такава внезапна промяна в движението на главата се променя положението на съседните части на мозъка. Тези отделни части на мозъка се изместват поради инерционната сила и фините нервни влакна - аксоните - се нарушават.

Това увреждане настъпва в бялото мозъчно вещество.

Тези пътища свързват мозъчния ствол, по-конкретно ретикуларната формация, с мозъчната кора. Прекъсването на връзката между тези две функционални единици води до най-типичния симптом на мозъчното сътресение, т.е. безсъзнание.

Ако аксоналното увреждане не е обширно, може да настъпи само промяна в съзнанието. Промяната в съзнанието се проявява чрез различни нарушения във възприемането на околната среда.

Аксонното увреждане се причинява от два механизма:

1. Разтягане на аксона - Това увреждане е обратимо, т.е. обратимо. Нервните връзки все още могат да се възстановят до първоначалния си вид.
2. Разкъсване на аксона - Това увреждане е необратимо, т.е. постоянно.

Най-често срещаните причини за сътресение на мозъка:

• Пътнотранспортно произшествие.
• Огнестрелни рани
• Сблъсък с пешеходец
• трудови злополуки
• спортни травми, напр. при колоездене, каране на ски, пързаляне с кънки
• падане от стълби, стълби, легла и дървета
• нападение

При тези злополуки е налице специфична механика на нараняването. Тя може да бъде движение на главата, която внезапно е спряна от неподвижен обект, например удар на главата в предното стъкло при автомобилна катастрофа, падане на главата върху глава, която се удря в земята, и т.н.

Вторият механизъм на нараняване е силното въздействие на движещ се предмет върху главата, например удар с тъп предмет при насилствено нападение.

Клиничната картина на мозъчното сътресение трябва да отговаря на поне една от следните характеристики:

• объркване или дезориентация
• безсъзнание, продължаващо по-малко от 30 минути (може и да не настъпи изобщо)
• посттравматична загуба на паметта, наречена амнезия, която продължава не повече от 24 часа (обикновено пациентът не си спомня какво му се е случило, нито за травмата или нейните обстоятелства)
• друга огнищна неврологична симптоматика, като неврологичен дефицит или наличие на конвулсии

Съзнание и неговите смущения

Най-драматичният симптом на мозъчното сътресение може да бъде или да не бъде краткотрайната загуба на съзнание.

Промените в съзнанието, като например нарушена памет, дезориентация в пространството и времето, объркване и промени в поведението, са по-често срещани, отколкото пълната загуба на съзнание.

Примери за характерни поведенчески промени са следните:

• Забавени реакции
• повтаряне на едни и същи въпроси
• безсмислено говорене
• нарушена координация на движенията
• безпокойство
• емоционална нестабилност
• тревожност
• сълзливост

Тези симптоми обикновено изчезват в рамките на няколко минути.

Влошаване на паметта

Влошаването на паметта може да бъде разделено на два вида въз основа на времевата последователност на амнезията:

1. Ретроградна (предтравматична) амнезия - Пострадалият няма спомен за обстоятелствата на нараняването и за това, което го е предшествало, няма спомен за времето преди нараняването.
2. Антероградна (посттравматична) амнезия - Пострадалият няма спомен за събитията след злополуката, не си спомня къде се е събудил, какво се е случило с него, след като се е събудил, и т.н.

Спазматична активност

Това са комоцио спазми, които не са част от набора от припадъци. Те се появяват около 2 секунди след удара или въздействието.

Началото на конвулсиите се характеризира с това, че пострадалият за кратко време става напълно скован, последвано от двустранни, но асиметрични потрепвания на мускулите на горните и долните крайници. Те могат да продължат до 3 минути.

По своя характер те са подобни на така наречения спазматичен синкоп.

Соматични придружаващи симптоми

Няколко минути след сътресението на мозъка на преден план в клиничната картина започват да излизат симптоми, от които пострадалият може да страда за различен период от време.

Тези симптоми включват:

• главоболие
• замайване
• гадене
• повръщане
• безсъние
• бърза умора
• свръхчувствителност към светлина и шум
• нарушения на вниманието
• нарушения на паметта
• забавяне на мисленето
• намалена производителност
• емоционална нестабилност
• депресивно настроение
• тревожност
• нервност
• апатия

Някои от тях се появяват едва 1-2 седмици след нараняването.

Симптомите обикновено силно ограничават способността на пациента да се интегрира в нормалния личен и професионален живот.

Диагнозата се основава на анамнеза за травма на главата с характерна механика. Освен това е полезно да се направи неврологичен преглед или преглед от травматолог.

Неврологът търси фокална симптоматика. Той проверява зеничните движения, движенията на очите, чувствителността, сухожилно-мускулните рефлекси, пирамидалните феномени, менингеалните симптоми и др.

Скалата на Глазгоу за кома (GCS) е разработена от експерти за обективна оценка на съзнанието.

Тя оценява нарушенията в три неврологични категории:

1. отваряне на очите - от 1 до 4 точки
   • спонтанно отваряне на очите (4 точки)
   • отваряне на очите по адрес (3 точки)
   • отваряне при болезнено действие (2 точки)
   • липса на отваряне на очите (1 точка)
2. най-добро вокално изразяване - от 1 до 5 точки
   • подходящ вербален отговор (5 точки)
   • неадекватна вербална реакция (4 точки)
   • реагира само с отделни думи (3 точки)
   • неразбираеми звуци (2 точки)
   • липса на отговор (1 точка)
3. най-добър двигателен отговор - от 1 до 6 точки
   • извършва подходящо движение, когато бъде подканен (6 точки)
   • извършва автоматично защитно движение при болезнен стимул (5 точки)
   • извършва автоматично движение за бягство при болезнен стимул (4 точки)
   • изпълнява неспецифично движение за сгъване на крайника при болезнен стимул (3 точки)
   • извършва неспецифично движение за разгъване на крайника при болезнен стимул (2 точки)
   • липса на движение в отговор на болка (1 точка)

Ако сборът от точките по GCS е 15-13, не е налице или е налице само леко нарушение на съзнанието.

Ако сборът на точките по GCS е 12-9, е налице умерено нарушение на съзнанието.

Резултат от GCS, по-малък от 8, означава тежко увреждане на съзнанието и кома.

Травматологът се занимава с очевидни външни наранявания на твърдите покривки на главата или други наранявания, получени в резултат на по-обширна политравма.

Следващата стъпка при преценката за кое мозъчно разстройство става въпрос е извършването на образно изследване. Най-лесно достъпното и най-бързото за извършване е компютърната томография на мозъка. Резултатите от нея са отрицателни за мозъчно сътресение, а мозъчната тъкан е без очевидни структурни промени.

Магнитно-резонансното изследване на мозъка обаче може да покаже промени в сигнала на тъканта. Характерно за тях е, че това са светещи (свръхсигнални) огнища в corpus callosum (част от мозъка, принадлежаща към т.нар. базални ганглии), в бялото вещество на теста под мозъчната кора, в таламуса и в мозъчния ствол.

Диференциална диагноза

За поставяне на правилна диагноза е важно да се изключат други причини за загуба на съзнание:

• епилептичен припадък
• синкоп (краткотрайно изпадане в безсъзнание с внезапно спадане на кръвното налягане)
• сърдечна аритмия
• интоксикация (отравяне)
• декомпенсация на диабета и последваща кома

Следват рутинни изследвания, като вземане на кръв за биохимични тестове, кръвна картина, ЕКГ, рентгенова снимка и други.

След силен удар или сблъсък настъпва краткотрайно "изключване". Често се стига до загуба на съзнание, но това не е състояние. Налице са хипотония (понижен мускулен тонус), загуба на сухожилно-мускулни рефлекси, забавена сърдечна честота (брадикардия), понижено кръвно налягане (хипотония).

Постепенно пострадалият се връща в съзнание.

Непосредствено след събуждането си той е дезориентиран. Не може да разпознае къде се намира, кой ден е, какво му се е случило. Не е наясно с другите си наранявания.

Не е в състояние да изпълнява прости задачи и команди, не може да се изправи, бавен е, говори несвързано, често в безсъзнание. Движенията му при извършване на нормални дейности са некоординирани.

Подобна ситуация тревожи пациента.

Налице са тревожност, шок, плач и депресивни мисли.

При някои специфични типове хора мозъчното сътресение се проявява с характерни различия. Към тази група спадат хора, които още преди травмата са имали някакви функционални и структурни увреждания на мозъка. Към тях спадат алкохолици, злоупотребяващи с наркотични вещества, хора с дегенеративни заболявания на мозъка и други.

Те се събуждат от безсъзнание неспокойни, агресивни, отхвърлящи реалността и тежестта на увреждането. Често искат да напуснат заведението за оказване на първа помощ, отблъсквайки обслужващите ги лица. Това състояние се нарича посттравматична сомнолентност.

Симптоми след сътресение на мозъка

Симптомите обикновено отшумяват в рамките на няколко дни или седмици.

Пиковите спортисти страдат от симптоми след сътресение в продължение на 7 до 10 дни. Общата популация от хора описва изчезване на субективните оплаквания в рамките на 3 до 12 месеца.

Приблизително 5% от пациентите, претърпели сътресение на мозъка, продължават да страдат от поне един симптом в продължение на една година след травмата.

Най-често срещаните симптоми са:

1. Главоболие
2. замайване при промяна на положението на главата или тялото
3. умора
4. смущения във вниманието
5. нарушения на паметта

Повтарящите се травми на главата, например при боксьорите, които са придружени от сътресение, могат да доведат до невродегенеративно заболяване, наречено прогресивна тауопатия. То се нарича още хронична травматична енцефалопатия.

Спортистите под 20-годишна възраст, които са изложени на многократни сътресения, могат да развият страшно заболяване, наречено синдром на втория удар.

Той причинява оток на мозъка след второ сътресение в момент, когато пациентът все още не се е възстановил от първото сътресение.

В резултат на повтарящата се травма кръвоносните съдове внезапно губят способността си да регулират кръвното налягане със съпътстващо повишаване на налягането, причинено от освободения адреналин и стрес.

При този синдром смъртността достига до 50 %.

Сътресение в детска възраст

При децата това е най-често срещаният вид черепно-мозъчна травма като цяло.

Както и при възрастните, това е дифузно и функционално увреждане, което е напълно обратимо.

Безсъзнанието не е състояние и при децата, но може да настъпи, и то на различна дълбочина.

Клиничната картина носи следните характеристики:

• безсъзнание
• амнезия
• гадене
• повръщане
• главоболие
• объркване
• замайване
• сънливост
• смущения в концентрацията
• двойно виждане
• нервност
• забавени реакции
• нарушения на стабилността
• конвулсии

Комбинацията от няколко симптома е често срещана.

Най-сериозните са загуба на съзнание, повръщане и амнезия.

Нарушението на паметта най-често е ретроградно. Това означава, че детето няма спомен за обстоятелствата непосредствено преди злополуката.

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и неврологичния преглед. При тежки травми на главата е необходим преглед от травматолог или хирург.

Сред образните изследвания най-важни са компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс на мозъка. При деца, които все още не са сраснали черепните шевове, е възможна и ултразвукова диагностика (УЗД) на мозъка през фонтанелата.

Процесът на лечение започва с наблюдение на пациента. В домашна среда се назначават физическа почивка, достатъчен сън и постоянна хидратация. При малки деца с постоянно повръщане е необходима инфузионна рехидратираща терапия.

Прочетете и статията:Как да разпознаем мозъчното сътресение при деца? Как се проявява и защо да бъдем нащрек?