Ревматичната треска застрашава децата: какво я причинява и как се проявява?

Ревматичната треска е остро многосистемно възпалително заболяване, което засяга и уврежда съединителната тъкан. Нарича се многосистемно, защото засяга множество системи в организма. Най-често засяга ставите, сърцето, но също така нервната система и кожата.

Появява се след инфекция на горните дихателни пътища и сливиците, която се причинява от стрептококи.

Най-често се среща в предучилищна и училищна възраст, т.е. при деца между 5 и 15 години.

В миналото заболяването е било особено често срещано при деца от бедни социални слоеве. В развитите страни понастоящем честотата на заболяването намалява.

Това се дължи на подобрените санитарни условия, но най-вече на наличието на антибиотично лечение на стрептококови заболявания на горните дихателни пътища и тонзилит.

В историята първите споменавания на заболяването датират от XVI в.
Едва през 1812 г. обаче Уилям Чарлз Уелс публикува информация, която свързва ревматичната треска със сърдечни проблеми.
През 1889 г. Чийдъл описва клиничното протичане, а през 1904 г. от пациент е изолиран причинителят - Micrococcus rheumaticus (стрептокок).

Причината за ревматичната треска е стрептококова инфекция.

Тя се причинява от β-хемолитичен стрептокок от група А. По-конкретно това е ревматогенен серотип на пиогенния стрептокок. Инфекцията с тази бактерия най-често се среща в горните дихателни пътища и като стрептококов тонзилит.

СЪВЕТ: Статия в списанието Какво разбирате под възпалено гърло?

Протичането на тази инфекция понякога може да бъде леко и неразпознато.

Едва впоследствие се появява усложнение, което има неспецифични симптоми. Тогава общите характеристики, т.е. протичането и симптомите, карат лекаря да постави диагнозата ревматична треска.

От една страна, ревматичната треска (известна също като febris rheumatica) се причинява от стрептококова инфекция. От друга страна, участват и други рискови фактори.

Възникването на заболяването се обуславя от рискови фактори като:

• инфекция на горните дихателни пътища и сливиците (тонзиларна инфекция), причинена от Streptococcus pyogenes
• имунопатологични реакции към инфекцията
• индивидуално предразположение
• имунологични фактори
• токсични механизми

Антителата, произвеждани от имунната система, реагират прекомерно на присъствието на патогена. В резултат на това те действат отрицателно и разрушават дори собствените тъкани на организма. Така автоимунният компонент най-често засяга съединителната тъкан и други тъкани, които се намират в цялото тяло.

Това е и причината заболяването да се нарича системно или мултисистемно.

Засягат се и се увреждат сърдечносъдовата и нервната система, както и ставите и кожата. По същия начин се увреждат и бъбреците, когато причината е нефритогенен серотип.

Ревматогенни и нефритогенни стрептококови серотипове в таблицата

Това заболяване не се предава по наследство, но в някои случаи може да е налице фамилна генетична предразположеност.

В този смисъл заболяването не е инфекциозно.

Въпреки това стрептококите се предават от човек на човек чрез заразена слюнка и дихателните пътища. Гореспоменатите рискови фактори, т.е. индивидуалната предразположеност, допринасят за избухването на ревматоидна треска.

Върху разпространението на инфекцията влияят лошата хигиена или занемареното лечение. Социалната среда, т.е. събирането на голям брой хора, благоприятства предаването на бактериите. Това е особено вярно в детските градини и училищата.

И тук е важно спазването на достатъчен стандарт на хигиена и последователното миене на ръцете. Лечението в домашна среда и избягването на контакт с други хора са от голямо значение за предотвратяване на разпространението на стрептококови заболявания.

Заболяването е мултисистемно, т.е. проявите му могат да бъдат открити в множество телесни системи.

Среща се най-често при деца на възраст от 5 до 15 г. Появява се след 10-20 дни след прекарана инфекция на горните дихателни пътища или тонзилит, причинени от стрептококи.

Общите симптоми на заболяването включват: 1:

• Умора
• слабост
• изпотяване
• Повишаване на телесната температура до треска
• главоболие
• коремна болка
• липса на апетит
• кървене от носа или епистаксис

Впоследствие заболяването се проявява в зависимост от засегнатата телесна система. Най-често заболяването се проявява при:

• ставите
• сърдечно-съдовата система
• нервната система
• кожата

Първоначално заболяването се проявява главно по ставите, като полиартрит или възпаление на ставите.
Това се случва в до 75% от случаите.
Засягане на сърцето има в 35-50%.
При неврологичната форма като късен симптом може да се появи т.нар. танц на Свети Вит.

Танцът на Свети Вит, известен още като Sydenham's chorea minor, е налице при 10-15% от децата. Характеризира се с неволеви движения, нарушения в говора и преглъщането. Често се бърка с поведенчески разстройства и тикове. Разстройството отшумява и рядко продължава с месеци.

В таблицата са изброени симптомите за всяка система

Диагнозата на ревматичната треска се основава на клиничната картина, анамнезата за стрептококова инфекция на дихателните пътища или тонзилит.

Впоследствие се извършват физикални прегледи, основно прослушване на сърдечния звук и наличие на шум.

Като допълнителни лабораторни изследвания се извършват CRP, скорост на седиментация или FW и кръвна картина или оценка на ASLO. Културата на тампони е важна, ако възпалението на горните дихателни пътища продължава.

ЕКГ и ECHO са важни при сърдечни проблеми. Въпреки това няма окончателен симптом или тест за поставяне на диагноза.

Таблицата показва модифицираните критерии на Джоунс за диагностициране на ревматична треска

Ревматичната треска обикновено се появява 10 дни до две седмици след стрептококово възпаление на гърлото или на други стрептококови възпаления на горните дихателни пътища (гърло, носоглътка).

Тя се появява главно в случаите, когато инфекцията не е била достатъчно добре лекувана с антибиотици.

Съпътстващите рискови фактори пораждат автоимунна реакция, която води до увреждане на собствените тъкани на организма. Тя протича като стерилно възпаление в засегнатата тъкан.

Ревматичната треска обикновено настъпва 10-20 дни след възпалението.

Първоначално се появяват повишена температура, слабост, умора и изпотяване. Добавя се главоболие и може да се появят болки в корема. Впоследствие, по-късно в хода на заболяването, се появяват ставни и сърдечно-съдови проблеми.

Засягането на ставите се характеризира с възпаление, което засяга една или повече стави. Възпалението е мигриращо и краткотрайно. Налице е значителна болка в ставите и нарушение на функцията (подвижността). Налице е също повишаване на температурата, зачервяване и подуване в областта на засегнатата става.

То реагира много добре на лечение с нестероидни противовъзпалителни средства.

Впоследствие често се засяга сърцето. Това се проявява в зависимост от това коя част на сърцето е увредена от възпалението. При перикардита е налице шум от триене, който се чува от лекаря при преглед чрез слушане. При ендокардита това е шум, който възниква в резултат назасягане на сърдечните клапи.

Тахикардията ще е налице и по време на покой и сън. Не само при натоварване.

Нарушението на сърдечния ритъм може да се възприема като сърцебиене (палпитации). Сериозно усложнение е сърдечната недостатъчност. В някои случаи се запазва трайно увреждане на сърцето, т.е. ревматичен клапен порок на сърцето.

Кожните прояви са по-рядко срещани, предимно под формата на обриви. Типично е наличието на еритема маргинат (erythema annulare). Това е пръстеновиден, кръгъл обрив, светлочервен до червен и с избледнял център.

При наличието на подкожни възли много често се наблюдава засягане на сърцето. Възлите са подвижни спрямо заобикалящата ги среда и са безболезнени. Цветът на кожата на мястото на появата им е нормален. Най-често се срещат около ставите, но също и по главата.

Неврологичните симптоми се появяват в края на заболяването, предимно като хорея.

Хорея се превежда като танц, откъдето идва и името на танца на Свети Вит. Това всъщност са неволеви движения на тялото. Те са съпроводени с нарушен говор, преглъщане, но също и двигателни умения или ходене.

Тези затруднения се влошават при умора и стрес.

По време на почивка и сън, от друга страна, те отшумяват. Други симптоми включват нарушения в концентрацията, настроението и тревожността.

Неврологичните проблеми отшумяват спонтанно с течение на времето. Протичането на първоначалното заболяване може да бъде леко и неразпознато. Заболяването често рецидивира, т.е. връща се.