Реактивен артрит: постинфекциозно възпаление, болки в ставите и други симптоми?

Реактивният артрит е възпалително заболяване на ставите, което е възникнало в резултат на инфекция в друга част на човешкото тяло.

Той се развива със закъснение, когато признаците на първоначалната инфекция може вече да не са налице. Най-често се появява след инфекции на стомашно-чревната (храносмилателната) и пикочо-половата система, но също и след инфекции на дихателните пътища.

Обикновено протича остро, но понякога преминава в хронична форма и не оставя сериозни увреждания на ставите. Често ставните проблеми са съпроводени от извънставни проблеми, чийто най-чест представител е възпалението на окото, конюнктивата.

То засяга предимно хора на възраст между 20 и 40 г. Но се среща и при деца и възрастни хора.

Съобщава се, че има приблизително еднаква честота на разпространение при двата пола. В някои случаи обаче е установена по-висока честота при мъжете, особено при урогениталния постинфекциозен артрит.

Артрит, възпаление, засягащо синовиалния слой на ставата (синовит = възпаление на синовиалната мембрана, покриваща ставната капсула).

Питате защо някой развива заболяването след определена инфекция, а друг не?

Точната причина все още не е открита.

Въпреки това се предполага наличието на антиген HLA B27, който е положителен при някои хора.
В този случай се твърди, че рискът се увеличава 10 до 20 пъти.

Искате ли да научите повече за реактивния артрит?
Какви инфекции го причиняват?
Как се проявява?
Кратко лечение?
Четете заедно.

Как се определя реактивният артрит

Реактивният артрит е стерилно възпаление на ставите, което се е развило за определен период от време в резултат на инфекция в друга част на човешкото тяло. При даден индивид съществува повишено генетично предразположение за развитие на заболяването.

По-професионално то се обяснява като:

Имуномедииран синовит, който се развива поради наличието на антиген, нуклеинови киселини или нарушени форми на причиняващия микроорганизъм в ставата (жизнеспособни микроорганизми, които не са доказани чрез култивиране).

Реактивният артрит, при който се наблюдава триада от симптоми (засягане на ставите, възпаление на пикочните пътища и конюнктивит), в миналото е бил наричан синдром на Райтер.

Заболяването се класифицира и като спондилартрит, тъй като има някои общи черти и прояви, като напр:

• наличие на HLA антиген
• засягане на аксиалния скелет - гръбначния стълб + сакроилиачната става (връзката между таза и гръбначния стълб)
• по-висока честота на очни заболявания и конюнктивити
• чести възпаления на сухожилията и сухожилните връзки
• кожни усложнения и засягане на лигавиците
• повишаване на скоростта на утаяване (FW) и CRP

Спондилоартропатиите (заболявания със съпътстващо увреждане на гръбначния стълб) включват псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит.

Наличието на HLA B27 увеличава риска от тези заболявания.
В същото време...
Липсата му не изключва развитието на артрит.

Реактивният артрит се характеризира с това, че продължава няколко седмици, но след това отшумява. Той не оставя трайни структурни увреждания на ставите.

+ Само в редки случаи те стават хронични.

Ранното откриване и ранното лечение са важни и при това заболяване.

Точната причина за реактивния артрит е неизвестна.

Въпреки това наличието на HLA B27 антигени, които са един от основните предразполагащи фактори, участва в появата му. В същото време липсата им не изключва евентуално обостряне на заболяването.

Доказването им обаче увеличава риска от 10 до 20 пъти.

Следователно е възможна и фамилна поява, но не е налице пряко унаследяване.

Основната причина е болестно променен имунен отговор, при който имунитетът на организма атакува собствените му клетки. Следователно то има автоимунен компонент.

Този имунитет на организма е бил променен след предишна инфекция с определени патогени от външната среда.

Доказано е, че бактериите или бактериалните продукти се придвижват с кръвта до отдалечени части на тялото. В този случай те проникват в синовиалния слой, обвиващ ставната капсула.

Често заболяването се развива след прекарани инфекции на храносмилателния (стомашно-чревния) или пикочно-половия (гениталния) тракт, но също и след инфекции на дихателните пътища.

Според инфекциозния причинител то също се подразделя на постхламидиен реактивен артрит, ентероартрит и артрит след респираторни заболявания.

Причинителят може да бъде микроорганизъм, като например:

• Хламидия
• Salmonella
• Shigella
• кампилобактер
• йерсиния
• clostridium difficile
• neisseria gonorrhoeae - причинява гонорея, по-често причинява септичен артрит
• ureaplasma urealyticum
• Borrelia
• mycoplasma pneumoniae
• Streptococcus pyogenes - по-често при деца

Съобщава се за повишена честота на реактивен артрит при възрастни, и особено при мъже, след хламидийна инфекция. Документирани са също така влиянието на болестите, предавани по полов път, и отрицателното въздействие на честата смяна на сексуалните партньори.

По тази причина е важна и защитата по време на случайни сексуални контакти.

Тя се свързва и с някои вируси (хепатит, рубеола, ентеровируси и аденовируси) и ХИВ. Тогава отслабената имунна система на човека е по-податлива на избухване на бактериална суперинфекция.

Реактивният артрит се среща и при деца.

В контекста на детската възраст се съобщава, че е възможно да възникне след инфекции на горните дихателни пътища, например и след тонзилит (възпаление на сливиците).

Интересно е, че съществува и заболяване, наречено ревматична треска, което е характерно за детския период след стрептококови инфекции на горните дихателни пътища и сливиците, причинени от стрептококи.

Известни факти за реактивния артрит:

• По-висок риск от избухване на болестта при доказване на HLA B27 антиген
• най-често срещан между 20 и 40-годишна възраст
• приблизително 2 пъти по-висок риск при мъжете като усложнение на болест, предавана по полов път
• гастроинтестинален реактивен артрит в еднаква степен при мъже и жени
• по-често срещан при деца след инфекции на дихателните пътища

Заболяването има две страни. Първата са ставните (артикуларни) симптоми, а втората - извънставните (екстраартикуларни) симптоми.

Групата на основните симптоми в таблицата

Рядко, но тежко, заболяването може да се усложни със засягане на сърцето. Примери за това са миокардит (възпаление на сърдечния мускул) или ендокардит (възпаление на вътрешната мембрана на сърцето) с увреждане на сърдечните клапи, дори сърдечна недостатъчност.

В този случай могат да се появят сърдечни проблеми, като напр:

• сърдечни аритмии
• болка в гърдите
• затруднено дишане

Рисково усложнение на сърдечната аритмия и увреждането на сърдечните клапи е развитието на вътресърдечна тромбоза, при която в сърдечните кухини се образуват кръвни съсиреци.

Впоследствие съществува риск от емболизация, която може да блокира кръвоносен съд на друго място в тялото и да причини сърдечен удар или инсулт.

Диагнозата се основава на анамнезата, т.е. на появата на ставни увреждания. Засегнатото лице се оплаква от проблем с една или повече средни или големи стави. Освен това се добавят и общите здравословни проблеми, споменати по-горе.

Следва физикален преглед и изследване на засегнатата става, нейната функционалност, кожата над ставата и оценка на наличието на оток.

Важен е фактът, че ставните симптоми са се появили след преодоляване на друга инфекция.

Трябва да се установи медицинската история от предходния период:

• диария
• коремни болки
• проблем с уринирането
• сексуална активност, особено във връзка с нов или случаен сексуален партньор
• възможни инфекции при партньора

Лабораторните кръвни изследвания, като CRP, скорост на утаяване, основна кръвна картина, както и серологията, изследването на антитела, HLA и др. са допълващи.

Вземането и изследването на ставен излив е от съществено значение за изключване на септичен артрит.

+ Добавя се и уретерен или цервикален тампон при жените за доказване на хламидия.

Към образните методи могат да се добавят рентген, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.

Диагностични критерии като:

• Основни критерии:
  • артрит
    • асиметричен
    • моноартрит или олигоартрит
    • засягащ предимно долните крайници
  • предишни инфекции
    • ентерит - възпаление на храносмилателния тракт
    • уретрит - възпаление на пикочните пътища
• малки критерии
  • положителна уретрална или цервикална цитонамазка
  • положителна култура на изпражненията
  • наличие на синовиална инфекция
• Изключващи критерии - ако са налице други причини за остър артрит

Наличие на двата основни критерия и един възможен второстепенен критерий или наличие на един основен и един или повече второстепенни критерии = реактивен артрит.

Протичането на заболяването може да бъде типично, като симптомите на засягане на ставите се появяват приблизително 2 до 4 седмици след отшумяването на първичната инфекция. По това време вече няма никакви доказателства за първично заболяване.

Времето за начало на заболяването може да варира от 4 до 35 дни.

Обикновено следва инфекция на пикочно-половата система, но също така и стомашно-чревни инфекции.

Реактивният артрит се среща в по-малка степен и при деца. В този случай е възможно той да е свързан след инфекция на горните дихателни пътища и тонзилит.

Ето защо задълбоченото лечение на тонзилита също е много важно.

Протичането може да бъде леко, при което неприятностите отшумяват след известно време.
В някои случаи обаче то се усложнява и става тежко.

Съобщава се, че в около 10% от случаите се развиват и сърдечносъдови проблеми, особено ако реактивният артрит е продължителен.

Обикновено реактивният артрит се развива за кратък период от време и без сериозни здравословни усложнения.
Понякога той прераства в продължителна хронична форма, особено ако не се лекува.

Реактивният артрит може да има остро протичане, което има бързо начало. Алтернативно, съществува повтаряща се, но и хронична, прогресираща форма.

Съобщава се, че:
приблизително 15-30% = хроничен артрит
15-50% = рецидивираща форма

Заболяването се съпровожда от засягане на ставите, обща умора и повишаване на телесната температура. Възможно е да са свързани и извънставни проблеми.

Обикновено е налице триада от симптоми:

1. артрит - възпаление на ставите
2. конюнктивит - възпаление на конюнктивата
3. уретрит - възпаление на уретрата

Според сегашната поява на тези заболявания, то е описано през 1916 г. от лекаря Ханс Райтер, според когото заболяването е било описвано и в миналото като синдром на Райтер.

В днешно време това наименование е отпаднало по няколко причини.
Ханс Конрад Юлиус Райтер е немски нацистки лекар и престъпник.
Той не е първият, който свързва артрита с други симптоми.
Използвани са и термини като arthritis urethritica, polyarthritis enterica или венерически артрит.

Протичането на заболяването може да се усложни от няколко медицински състояния. То се влияе индивидуално.

Прогнозата е добра в голям процент от случаите, в които заболяването не засяга качеството на живот. То не е инвалидизиращо. Понякога обаче заболяването рецидивира и е прогресивно, т.е. с течение на времето се влошава.