Посттромботичен синдром: какво представлява, защо се появява и как се проявява?

Посттромботичният синдром възниква като усложнение на дълбока венозна тромбоза - сериозно състояние, което значително намалява качеството на живот на засегнатия.

Протичането и лечението могат да бъдат сложни. Затова е най-добре да се предотврати това състояние.

Съобщава се, че 20-50% от хората развиват посттромботичен синдром в рамките на една до две години след венозна тромбоза.

Флеботромбоза = дълбока венозна тромбоза.

Накратко...

Дълбоката венозна тромбоза е процес на образуване на кръвен съсирек в дълбоката венозна система. Това състояние е рисково по отношение на развитието на емболизация.

Тромбоза = нежелано образуване на кръвни съсиреци. Емболизация = попадане на свободен кръвен съсирек в кръвоносен съд.

Питате какво представлява дълбоката венозна система?

Като част от сърдечносъдовата и лимфната система, кръвоносните съдове играят важна роля в разпределението на кръвта и лимфата в човешкото тяло.

Съществуват два вида кръвоносни съдове, а именно:

• Артерии
• вени

Артериите пренасят кръв, богата на кислород (обогатена с кислород).

Вените са пълни с кръв, която е обезкислена и пренася въглероден диоксид.

Това твърдение обаче не е точно, защото...

Артериите са кръвоносните съдове, които отвеждат кръвта от сърцето.

Вените са съдовете, които пренасят кръвта към сърцето.

Пример:

Белодробната артерия е артерия, но пренася обезкислена кръв. Тя излиза от дясната камера на сърцето и пренася кръв към белите дробове. В белите дробове кръвта се насища с кислород.

Четирите белодробни вени, от друга страна, пренасят кислородна кръв. Те пренасят повторно окислената кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето. Оттам тя отива в лявата камера. Оттам се отвежда в аортата.

Освен че се класифицират според наситеността на кръвта с газове, кръвоносните съдове се различават и по други признаци.

Пример за това е съставът на съдовата стена. Обикновено артериите имат мускулен слой в съдовата си стена.

По същия начин кръвното налягане в артериите и вените е различно. Затова при нараняване на артерия кръвта избликва навън. От друга страна, при нараняване на вена кръвта просто изтича навън.

Но...

Противоположният пример е увреждане на разширена вена на долния крайник. Кръвта бликва от нея, защото е изтласкана по посока на потока.

Вените на долните крайници съдържат клапи. Подобно на клапите в сърцето, тяхната задача е да насочват потока на кръвта.

Венозните клапи предотвратяват обратното връщане на кръвта в долните крайници срещу силата на гравитацията.

Гравитацията изтласква кръвта надолу. Клапите предотвратяват обратния поток.

Мускулната помпа също е важна за потока на кръвта в долните крайници. Тя подпомага връщането на кръвта от долните части на тялото.

Познаваме дълбоките и повърхностните вени.

Дълбоките вени са по-големите кръвоносни съдове покрай артериите, което е важно за потока на кръвта във вените. Мускулите на артериите се свиват и отпускат. Те помагат за връщането на кръвта от краката към тялото.

Повърхностните вени са по-малки и богато разклонени. Те събират кръвта от периферията на тялото. След това се вливат в дълбоката венозна система.

Увреждането на вените и техните клапи може да доведе до сериозно състояние, което застрашава здравето и живота на човека. Това е белодробната емболия.

Друго усложнение на дълбоката венозна тромбоза е...

Посттромботичен синдром.

Искате ли да научите повече за посттромботичния синдром? Как се дефинира, как се проявява, как прогресира? Или нещо за превенцията и лечението му? Прочетете повече...

Какво представлява посттромботичният синдром?

Посттромботичният синдром се отнася до набор от проблеми, които възникват като усложнение на дълбоката венозна тромбоза.

В развитието на заболяването участват следните фактори:

1. стесняване (стеноза) на вените вследствие на тромбоза
2. увреждане на венозните клапи
3. повишаване на кръвното налягане във вените

Тези три компонента водят до нарушаване на хемодинамиката (кръвния поток) във вените на долните крайници. В резултат на това възникват други здравословни проблеми.

Това е хронично заболяване, което възниква като късно усложнение на венозната тромбоза. То се нарича още постфлебитен синдром.

Синдромът включва болестни промени в усещането за:

• трайно ограничаване на венозния поток
  • обструкция
• образуване на колатерали (образуване на съдови "байпаси")
• увреждане на венозните клапи
  • последваща инсуфициенция (липса на функция)
• натрупване на кръв под нивото на увреждането
• със свързана венозна хипертония
• развитие на оток
• кожни промени като различни пигментации до образуване на язви

След това този болестен процес може да се развие в хронична венозна недостатъчност, която е придружена от редица други проблеми и усложнения.

Причината за посттромботичния синдром е възпалително увреждане с дисфункция на венозната клапа.

Както беше отбелязано, участват три основни компонента, а именно:

1. стесняване на вената, причинено от наличието на кръвен съсирек или остатъци от възпалителен процес
2. увреждане на венозните клапи в резултат на възпалителен процес
3. това води до застой на кръвта в долните крайници
   • натрупването на кръв отново представлява риск за образуване на тромби

Нарушената хемодинамика впоследствие е свързана с повишено кръвно налягане във вените.

Появяват се отоци и кожни промени, които водят до редица патологични изменения. Примерите включват увреждане на малките повърхностни вени и наличие на подкожни кръвоизливи.

+

Този процес е последван от пълна възпалителна реакция (не инфекция), която се проявява от болка до кожни промени.

Накратко:

Клапите на вените са увредени. Това води до недостатъчност и нарушена функция. Клапите не се затварят напълно, което води до рефлукс. Застоят и рефлуксът на кръвта заедно водят до натрупване на кръв в долните крайници.

Увреждане на клапите, участващи в правилното протичане на кръвта + образуване на кръвни съсиреци + начално възпаление + ограничаване на кръвния поток (способства за тромбоза) + повишаване на кръвното налягане във вената + увреждане на малките вени Това води до типични симптоми...

Рисковите фактори за дълбока венозна тромбоза са описани в специалния раздел, посветен на самото заболяване.

Примерите включват обездвижване над 72 часа, дълго пътуване, заседнал начин на живот и липса на активност, дехидратация, хормонални промени и употреба на хормонални контрацептиви, тютюнопушене, както и генетично предразположение + други.

Рисковите фактори, които в най-голяма степен участват в развитието на посттромботичния синдром, са:

1. възраст над 65 години
2. проксимална дълбока венозна тромбоза
   • тромбоза в областта на коляното и по-горе
3. рецидивираща вторична дълбока венозна тромбоза на същия крайник
4. персистиращи симптоми на дълбока венозна тромбоза повече от един месец след поставяне на диагнозата
5. затлъстяване и значително наднормено тегло
6. лошо и несъответстващо на изискванията лечение на дълбоката венозна тромбоза през първите три месеца на лечението
   • неадекватно антикоагулантно лечение

Таблицата показва разпределението на рисковите фактори според тежестта им

Процентите са дадени като съотношение между: лице с наличие на рисков фактор и лице без наличие на рисков фактор.

Посочва се:

Повтарящата се флеботромбоза на един и същи крайник увеличава риска от посттромботичен синдром.

Правилото се прилага и в обратна посока.

Лице с посттромботичен синдром има повишен риск от тромбоза на дълбоките вени. А това увеличава риска от тромбоза и емболия.

Симптомите на посттромботичния синдром възникват в резултат на нарушена хемодинамика, която се изразява в нарушена микроциркулация.

Проблемът се състои в нарушено оттичане на кръвта от долните крайници и нарушено кръвообращение в най-малките периферни съдове на подкожната тъкан.

Увредените съдове се разкъсват, появява се подкожно кървене.

Освен това се увеличава пропускливостта на малките капиляри. Това води до проникване на кръвни протеини и други компоненти в подкожната тъкан.

Това води до обективни кожни промени.

Типичните прояви на посттромботичния синдром включват:

• болки в долните крайници
  • в областта на увреждането и тромбозата
• неприятни усещания на мястото на засягане
  • сърбеж
  • парене
  • изтръпване
• спазми в областта
• усещане за тежест на краката
• проблемът се влошава
  • продължително седене
  • продължително стоене без смяна на позицията
    • от друга страна, симптомите отшумяват, когато се лежи
• подуване на крайника - оток
• разширени вени на долните крайници - варикозни вени
  • разширяване на повърхностните вени - вторични разширени вени
• кожни промени
  • зачервяване на кожата
  • трофични промени
  • хиперпигментация - причинена от отлагане на кръвни съставки в подкожната тъкан
  • незначително кървене в подкожната тъкан, изразяващо се в червени до лилави точки
  • до образуване на язва - язва на пищяла

Заболяването може да се прояви първо неспецифично чрез умора, чувство за тежест и тежки крака. Може да се появи и напрежение в крайника.

Възможно е да са свързани с мускулни спазми и дори болка, в зависимост от първоначалното положение на крайника.

Това се влошава при седене или продължително стоене без промяна на позицията. От друга страна, повдигането на крайника в по-висока позиция ще облекчи симптомите.

Налице е и сезонна зависимост, като влошаването е предимно през лятото.

При жените, например, хормоналните нива също се повлияват във връзка с менструалния цикъл.

Отокът на крайника се оценява обективно. Той е едностранен, от страната на засегнатия крайник.

Внимание: При хора с придружаващи сърдечни или бъбречни заболявания може да се наблюдава подуване и на двата крайника. Тромбозата обаче ще подчертае подуването на единия крайник.

Кожните промени преминават от зачервяване към повишена пигментация на кожата (хиперпигментация). Възпалението на кожата, екземата и други трофични промени прогресират с години до язва на пищяла.

Язва (ulcus cruris)

Язвата на пищяла е кожен дефект. Тя може да се разпространи на различна дълбочина, дори в подкожната тъкан.

Това е хронична рана, която е сложна за лечение и заздравяване.

В повечето случаи тя възниква в резултат на съдово увреждане, т.е. след флеботромбоза. Друга причина е хроничната венозна недостатъчност.

При посттромботичния синдром е характерно, че дефектът на кожата (нейното увреждане) съпътства тези прояви:

• дълбок дефект
• обширно увреждане на кожата
• кръгла форма
• с неправилни ръбове
• наличие на ексудация - възпалителен излив и мокрене на раната
• покритие на основата на язвата
• свързано подуване на крайника

При недостатъчно лекувани или нелекувани хора до 60% от случаите в рамките на 2 години се развива язва на пищяла.

Клиничният преглед и анамнезата са важни за поставянето на диагнозата. Наличието на дълбока венозна тромбоза е важно в анамнезата.

За нея спомага главно обездвижването на крайника след злополука или общото нарушение на подвижността при различни заболявания.

Необходимо е също така да се търси генетично обусловено нарушение на хемокоагулацията, като се обръща повишено внимание при хормонални промени, но също така и при едновременна употреба на хормонални контрацептиви и тютюнопушене.

Субективните затруднения, описани от самия засегнат, се добавят към анамнезата.

След това лекарят преценява състоянието на долния крайник, кожата и наличието на отоци и други обективни промени.

Симптомите на дълбоката венозна тромбоза и посттромботичния синдром са сходни. След поставянето на диагнозата дълбока венозна тромбоза и търсенето на посттромботичен синдром трябва да има интервал от приблизително 3 до 6 месеца със свързаното с него персистиране на типичните симптоми.

Фамилната анамнеза (поява в семейството) подкрепя диагнозата.

Дуплексната сонография обаче е един от най-важните методи. Оценява се общото състояние на съдовете на долните крайници и кръвотока, като се търси рефлукс.

Другите методи включват измерване на венозното налягане, което се извършва по инвазивен начин по време на канюлиране, и контрастна рентгенова снимка (флебография), КТ и МРТ флебография.

Посттромботичният синдром възниква като хронично усложнение на дълбоката венозна тромбоза и може да засегне до 50% от хората след дълбока венозна тромбоза през първите две години.

Рискът от развитието му се увеличава при дълбока венозна тромбоза на по-високи нива в коляното и нагоре. По-нисък риск има при тромбоза в прасците.

Симптомите обикновено са неспецифични в първите моменти - от нарастваща умора, усещане за тежки крака до напрежение в долните крайници.

Симптомите са налице едностранно и се влошават при продължително седене или стоене в едно положение. Напротив, те се облекчават при повдигане на крайника и залежаване.

С течение на времето се появяват болки в крайника, свързани с неприятни спазми.

Признак за натрупване на кръв в крайника е подуването, което се забелязва чрез увеличаване на обиколката на крайника.

С течение на годините настъпват и кожни промени. Първоначално се наблюдава зачервяване на кожата, последвано от петна (хиперпигментация) и разширяване на кръвоносните съдове.

Най-сериозното кожно усложнение на посттромботичния синдром е язвата на пищяла. Този кожен дефект е сложен за лечение и също така отнема много време да се излекува.

Ето защо е много важно да се предотврати самата дълбока венозна тромбоза, което предотвратява и посттромботичния синдром.