Перикардит: възпаление на лигавицата на сърцето. Какви са причините и симптомите му?

Перикардитът е възпалително заболяване на перикарда (външната обвивка) на сърцето. В много случаи се наблюдава постепенно подобряване на здравословното състояние без последствия. Въпреки това могат да настъпят сериозни усложнения.

По-специално, рискът е развитието на сърдечна тампонада и перикарден излив - натрупване на течност под перикарда. Каква е етиологията на перикардита, симптомите и възможностите за лечение? Отговорите на тези и много други въпроси можете да намерите в статията.

Сърдечната обвивка накратко

Перикардът е твърда защитна торбичка (мембрана), обграждаща сърцето. Състои се от 2 листа, а именно външен фиброзен и вътрешен серозен слой. При физиологични обстоятелства в перикардната кухина между двата слоя има 20-30 ml течност.

Под перикарда се намира миокардът (сърдечният мускул), а вътрешният фиброзен слой е ендокардът.

Функции на перикарда:

• Регулиране (ограничаване) на движението на сърцето
• Защитна функция срещу инфекция на сърцето
• Намаляване на триенето на сърцето с околната тъкан

Перикардит

Възпалително заболяване на лигавицата на сърцето с различна етиология. Характерният симптом е болка в гърдите от лявата страна. В някои случаи наподобява инфаркт на миокарда. Може да има и стрелкаща болка в лявото рамо.

Според продължителността на началото на възпалителния процес перикардитът се разделя на остър и хроничен.

Перикардитът е заболяване на перикарда на сърцето, при което перикардиалната тъкан е подута и възпалена. Възпалително поражение на инфекциозна или неинфекциозна основа се открива директно в перикарда.

Този възпалителен процес пречи на физиологичната функция на сърцето.

Перикарден излив е състояние, причинено от натрупването на голямо количество течност между перикарда и самото сърце. При физиологични обстоятелства в перикарда има малко количество течност, което позволява на сърцето да се движи безпрепятствено в перикарда.

Сърдечната тампонада представлява повишено налягане върху сърцето поради прекомерно образуване на течност или кръв в перикарда. Последицата е намаляване на сърдечния дебит и недостатъчно кръвоснабдяване на цялото тяло.

Най-сериозната последица от наличието на прекомерна течност в перикарда е хемодинамичният колапс поради потискане на сърдечните кухини (невъзможност за запълването им).

Бързо образуващата се течност при остър перикардит може да компресира сърцето до такава степен, че да направи невъзможно запълването на дясната камера с кръв.

Според етиологията на възникването му перикардитът се разделя на инфекциозен и неинфекциозен тип. Инфекциозната причина е по-честа.

Това са предимно вирусни и бактериални инфекции, гъбички (фунги) или паразити.

Вирусните инфекции включват основно Coxsackie, Ebstein-Barr virus, еховируси, ентеровируси, парвовируси, херпесвируси или HIV. Бактериалните инфекции включват Spathyloccocus, Coxiella burnetti или туберкулозни бактерии. Микотичните инфекции включват основно Hipoplasma и Candida.

Неинфекциозният перикардит може да възникне в резултат на автоимунно, метаболитно или туморно заболяване в съседство. Системен лупус, саркоидоза, ревматоиден артрит, васкулит, хипотиреоидизъм или механично увреждане на самия перикард.

Възможни са също така синдром на Деслер (перикардит след инфаркт на миокарда) и постперикардиотомичен синдром при пациенти след сърдечно-съдови (сърдечни) операции.

В клиничната практика терминът "идиопатичен перикардит" се използва предимно за остър перикардит, при който не е установена точната етиология.

Проявите на заболяването зависят и от това колко бързо е възникнал перикардитът в организма. Острият перикардит се проявява предимно с остра пробождаща болка зад гръдната кост от лявата страна. Тя може да се излъчва към лявото рамо, шията и челюстта.

Ако развиете горепосочените остри симптоми, трябва незабавно да се обадите на службите за спешна помощ. Особено ако болката е придружена от вегетативни симптоми - изпотяване, слабост или замайване.

Болката в гърдите при перикардит обаче може да бъде и тъпа и притискаща.

Перикардитът може да бъде придружен от затруднено дишане, сърцебиене, кашлица, повишена умора, мускулни болки и, ако състоянието прогресира, тежки симптоми на сърдечна недостатъчност (подуване на глезените, прасците или коремната стена).

В случай на хроничен перикардит клиничните признаци може да не са много изразени. Състоянието се развива постепенно и перикардът може да се адаптира до известна степен към увеличения обем на течността.

Възможни симптоми на перикардит:

• Болка в гърдите
• Сърцебиене (сърцебиене)
• Суха кашлица
• Недостиг на въздух
• Нарушено дишане
• Подуване на долните крайници
• Затруднено преглъщане и кашлица
• Болки в мускулите и ставите
• Повишена телесна температура
• Прекомерна умора и слабост

Конкретната диагностична процедура се определя от преглеждащия лекар след снемане на анамнеза, извършване на основен първоначален преглед и оценка на клиничните симптоми на пациента.

Основният принцип е вземането на кръвна проба и нейната лабораторна оценка, която потвърждава или отхвърля наличието на инфекциозни вируси или бактерии в организма. Откриват се и стойностите на възпалителните маркери (CRP, левкоцитоза), определящи наличието на възпаление в организма на пациента.

Основната диагноза на перикардита включва ЕКГ (електрокардиография). Измерва се електрическата активност на сърцето. Резултатът е ЕКГ крива, определяща точните вълни, трептения и интервали на отделните удари на сърцето на пациента.

Според диагнозата ЕКГ е възможно да се открият нарушения на сърдечния ритъм, чиято причина може да е перикардит.

От физикалните образни методи се използва рентгеново изследване. От снимката на гръдния кош може да се получи информация за формата и размера на сърдечната сянка и да се определи наличието на излишна течност (плеврален или перикарден излив).

Увеличената сферична сърдечна сянка може да е признак за прекомерен перикарден излив.

Понастоящем за предпочитане са ЯМР или КТ. Те имат по-висока чувствителност в ранните стадии на заболяването.

ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) и КТ (компютърна томография) се използват основно за получаване на детайлен образ на перикарда. Те имат най-добра чувствителност само за показване на удебелен и калциран перикард.

Ултразвуковата ехокардиография е полезна за подробно изобразяване на вътрешните структури на сърцето. Тя описва размера, състоянието, структурата на сърдечния мускул и клапите.

Изследването се извършва главно за откриване на натрупване на течност около сърцето. Ехокардиографията ще покаже систолната функция и евентуално стеснение на сърдечните камери.

Сърдечната катетеризация се използва за едновременно измерване на наляганията в сърдечните камери. Специална тръба (катетър) се въвежда във венозната система. Катетърът се въвежда директно в сърцето на пациента.

Ако е налице голям излив, се извършва анализ на перикардна течност (перикардиоцентеза). Течността се изпраща за биохимичен, микробиологичен и патологичен лабораторен анализ.

Перикардиоцентезата е и терапевтична процедура за източване на прекомерно количество перикардна течност.

Прогноза

Добрата прогноза зависи от ранното диагностициране, установяването на причината и експертното лечение.

Прогнозата на пациентите с перикардит се влияе от интензивността на възпалението и избраното лечение. Вирусният перикардит в повечето случаи се лекува без последици. Прогнозата на перикардит, причинен от сърдечно увреждане, зависи от неговата тежест.

Всяка причина за остър перикардит обаче може да персистира и да доведе до последващ хроничен перикардит.

Заболяванията, които често водят до хроничен перикардит, включват туберкулоза, лъчетерапия и състояния след сърдечна операция. Удебеляването, белезите и калцификацията на перикарда впоследствие ограничават пълненето на сърцето. Това води до т.нар. констриктивен перикардит.

Профилактика на перикардита

Профилактиката на перикардита е ограничена, но някои принципи и фактори могат да сведат до минимум риска от появата му.

От съществено значение са елиминирането на риска от инфекция, внимателните хигиенни мерки и избягването на контакт със заразени лица. Препоръчва се ваксинация срещу определени вируси, като например грип или съпътстваща ваксина срещу ковидозна болест 19 (особено при имунокомпрометирани лица).

Ако е налице друга медицинска диагноза, е необходимо професионално лечение. Така ще се избегнат свързаните с нея медицински усложнения.

Важен фактор за превенция на тежък перикардит е ранното диагностициране. Необходимо е да се потърси медицинска помощ незабавно при първите симптоми.

Силната имунна система е съществена предпоставка за по-леко протичане на заболяването. Препоръчителни са редовната физическа активност, елиминирането на стреса, балансираното, пълноценно хранене и редовният прием на необходимите витамини и минерали.