Какво представлява артрозата на ставите, какви са причините, симптомите и степените ѝ? Как да я спрем?

Остеоартритът, известен още като остеоартроза, е най-често срещаното заболяване, което засяга ставите. И е също така най-честата причина, която принуждава човек да потърси професионална помощ.

В световен мащаб от това заболяване страдат 3,6 % от населението. На възраст над 65 години промените са налице при до 60 % от рентгеновите изследвания. Заболяването засяга еднакво мъжете и жените.

Световната здравна организация съобщава, че остеоартритът е четвъртата по честота причина за инвалидност при жените и осмата по честота причина при мъжете.

Смяташе се, че остеоартритът е последица от стареенето и дегенерацията, дължащи се на износването на ставата.

Това твърдение обаче не е точно, тъй като в развитието на заболяването участват няколко фактора, като генетични, метаболитни и биохимични аспекти, които водят до възпалителен процес и редица увреждания на ставата и околните структури.

Какво представлява хрущялът?

Хрущялът е съединителна тъкан. Той е твърд, но гъвкав. Съставен е от клетки, наречени хондроцити. След това хондроцитите произвеждат компоненти на извънклетъчната материя. Хрущялът е обвит в перихондриум, който представлява тънка съединителнотъканна обвивка.

Перихондриумът е снабден с кръвоносни съдове, които пренасят хранителни вещества. Самият хрущял не съдържа кръвоносни съдове.

Вътрешната структура на хрущяла е подредена в хондрони. Хондронът е изграден от хондроцити. Около хондроцитите има междуклетъчен материал и малки влакна, които му придават здравина.

Хрущялът бива клетъчен, хиалинов, еластичен или лигавичен. В ставите е представен хиалинният тип. Тук той служи като амортисьор и амортисьор, като по този начин осигурява здравината и гъвкавостта на ставата. Повърхността на хрущяла е хлъзгава, което има положителен ефект при триене.

Остеоартрит = увреждане на хрущяла

Остеоартритът се характеризира с увреждане на хрущяла, намаляване на качеството му и стесняването му. Увреждането под формата на ерозия се разпростира от повърхността към по-дълбоките структури.

Този процес на ерозия води до започване на процеси на новообразуване, а също и на ремоделиране (промяна на формата) на периферната част на костта.

Впоследствие се засягат и ставните повърхности и костта в зоната под хрущяла. Освен това се засягат и сухожилията, цялостната ставна капсула и заобикалящата я мускулатура. В крайна сметка тези промени водят до увреждане на ставата.

Увреждането при остеоартрит засяга:

• ставен хрущял
  • който се разхлабва
  • диаметърът му се стеснява
  • по повърхността му се образуват пукнатини
• кост
  • образуване на остеофити (израстъци)
  • в областта под хрущяла (субхондралната част) се появява субхондрална склероза
• ставна капсула
• мускули
• лигаменти
• ставната цепнатина се стеснява
  • повишено производство на ставна течност (синовиална течност)

Остеоартритът се разделя на първичен и вторичен. При първичния остеоартрит причината за увреждането не е добре изяснена.

Вторичният тип има известна причина, която може да бъде предизвикана от вътрешни фактори, но също така и от външни влияния. Други заболявания или травми, или вродени дефекти в развитието също са причина за вторичен остеоартрит. Заболяванията, които причиняват артрит, включват подагра, диабет и артрит.

Съвет: За информация относно възпалителните увреждания на ставите вижте статията за заболяването артрит.

Хрущялът в ставата не се снабдява от кръвта, а само от заобикалящата го течност. Това се отразява и на регенерацията му, която не се осъществява. Това означава, че веднъж увреден, хрущялът няма да се излекува. Когато хрущялът е увреден и се губи, съседните кости се износват.

След това увреждането причинява нарушена функция на ставите, т.е. ограничаване на движенията и болка. Остеоартритът може да засегне ставите още на 30 г. Той уврежда предимно и малките стави и ставите, които отговарят за носенето на тежестта на тялото.

За да се опише засегнатата става, се използват наименования като напр:

• коксартроза (заболяване на лумбалната става)
• гонартроза (когато артритът засяга коляното)
• нодален остеоартрит (засягащ малките стави на пръстите на ръцете)
• спондилартроза (увреждане на междупрешленните стави, т.е. на гръбначния стълб)

Остеоартритът не засяга всички стави наведнъж.

Понякога може да засегне само една става. При някои хора той се проявява в малките стави на ръцете и краката, а при други - в големите стави, като коляното или тазобедрената става. При мъжете най-често това е коляното, а при жените - тазобедрената става. Също така може да се развие постепенно в няколко стави.

Според броя на засегнатите стави тя се разделя и на:

• генерализирана - полиартикуларна форма, при която са засегнати поне три стави или групи стави
• олигоартикуларна - при по-малко от три стави
• моноартикуларна - локализирана, при която е засегната само една става

Остеоартритът се причинява от каскада, която води до дегенерация на ставата или нейния хрущял (увреждане и загуба на хрущяла и неговите свойства), костите, ставната капсула, съседните мускули и други меки тъкани.

Причината за първичния остеоартрит не е напълно изяснена.

Вторичният остеоартрит се дължи на известна причина.

Тя може да се основава на друго заболяване, метаболитно разстройство, ендокринно разстройство, хормонално разстройство, възпаление и травма. Може да се дължи и на анатомична неправилна позиция, както в случая на ставна хипермобилност или различна дължина на костите на долните крайници, което създава проблем особено при ходене.

Рисковите фактори, които оказват влияние върху развитието на остеоартрит, включват:

• висока възраст
• генетични фактори
• наследственост
• пол - обикновено коксартроза при жените и гонартроза при мъжете
• вродени дефекти в развитието
• възпалителни ставни заболявания
  • ревматоиден артрит
  • септичен артрит
• метаболитни причини
  • диабет
• подагра
• ендокринни заболявания
• затлъстяване
• хипертония
• хормонални фактори
  • при жените и броя на бременностите
• тютюнопушене
• травма
• анатомично положение, аксиално положение на ставите, хипермобилност, скъсяване на единия крайник
• лош двигателен навик, биомеханична причина
• липса на движение
• прекомерно натоварване, независимо дали става въпрос за работа или физическа активност, спорт
• мускулна сила

Това е дегенеративен процес, който води до прогресивна ерозия на хрущяла, нарушаване на повърхността му и пукнатини в структурата му. Впоследствие се нарушава функцията на хрущяла като амортисьор и ставна опора.

Това е съпроводено с образуване на костни изпъкналости, повишено производство на вътреставна течност и съответно повишено налягане в ставата. Костта под ставния хрущял е увредена, а околните меки тъкани, като сухожилия и мускули, са нарушени. Резултатът е нарушена функция на ставата, болка и други затруднения.

По отношение на етиологията (произхода) те се разделят на:

1. първични
2. вторични
   1. метаболитни заболявания
      • охромоза, акромегалия, хемохроматоза
   2. анатомични промени в ставите
      • ставна дисплазия, хипермобилен синдром, несъответствие в дължината на крайниците
   3. наранявания - увреждане на ставите вследствие на счупване и други травми
   4. възпалителни артропатии
      • септичен артрит, ревматични заболявания

Тези структурни промени в хрущяла и други части са причина за дисфункция на ставата. Функцията на ставата е основно компонент в производството на движение. По този начин дисфункцията означава ограничаване на движението. Впоследствие се появява болка.

В допълнение към тези два основни симптома има и други съпътстващи затруднения. Самото двигателно разстройство има типичен ход. Характерна особеност е сковаването на ставата по време на бездействие. Това се случва предимно сутрин. Сковаването на ставата може да продължи 15 до 30 минути до момента на движението.

По-тежко е ограничаването на подвижността на ставата.

Разбира се, в зависимост от степента на дегенерация и увреждане на ставата, степента на увреждане определя болката. Тя може да бъде отначало при усилие, след това сутрин и след бездействие. Болката в покой показва тежко увреждане на ставата.

В по-късните етапи по време на движение могат да се чуват различни звуци. Те произхождат от ставата поради повишеното триене на притискащите кости. Проявата е скърцане или писукане, сякаш в ставата има пясък.

Новото костно образуване води до различни костни изпъкналости и израстъци. Професионално те са известни като остеофити. Тези израстъци се развиват в продължение на дълъг период от време и причиняват влошаване на функцията на засегнатата става, болка или изтръпване и деформация на ставата.

Симптомите на остеоартрит включват:

• ограничаване на функцията на ставата, което може да се прояви като куцане
• скованост на ставата след липса на активност, особено сутрин след събуждане
• ограничаване на движението до загуба на подвижността на ставата
• болка
  • начална болка след липса на активност
  • болка при усилие
  • болка при пасивно движение
  • на по-късен етап - болка в покой, нощна болка
  • болката може да се усилва от положението на крайника и от метеорологичните условия
• изтръпване
• скърцане, скърцане (сякаш в ставата има пясък)
• деформация на ставата
• подуване в областта на ставата
• локално повишаване на температурата на кожата
• зачервяване на кожата в областта на ставата
• на по-късен етап се засягат и мускулите, които допринасят вторично за болката
  • загуба на мускулна маса, мускулна атрофия
  • скъсяване на мускула
• скъсяване на крайника - след мускулно увреждане
• ставна нестабилност

Диагнозата остеоартрит се определя въз основа на анамнезата, взета от засегнатото лице, и клиничната картина. Впоследствие се извършва физикален преглед.

По време на клиничния преглед лекарят, особено ортопедът, преценява:

• функционалното състояние на ставата
• обхвата на движение
• скованост
• болка
• деформация
• подуване, температура и цвят на кожата

Важно е да се изключат ревматоиден артрит и други заболявания. Може да се изберат лабораторни кръвни тестове (ревматични заболявания, псориазис, подагра), за да се изключат други диагнози. Важни са и образните методи като рентгеново изследване, ултразвук, сцинтиграфия, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Степента на остеоартрит се разделя на четири етапа след оценка на рентгеновите находки.

Таблицата показва 4-те етапа според рентгеновите находки

Артроскопията може да бъде показана поради друга причина. Освен нея има и вторична находка, която е увреждане на хрущяла. Както при всяко заболяване, и при артрозата е важна ранната диагностика. След ранното откриване на диагнозата се започва лечение, за да се намалят проявите и усложненията на заболяването.

Дегенеративните промени, възпалението, регенерацията и образуването на нови постепенно засягат хрущяла. Хрущялът изтънява, губи блясъка си, структурата си и се разкъсва. Това оказва отрицателно въздействие върху заобикалящата го среда. Освен това остеоартритът засяга всички останали структури на ставата.

Първият симптом е започваща болка в ставата. Тя се облекчава след движение и дори отшумява напълно. По-късно започва да се появява болка след натоварване. Следващият етап се характеризира с болка в покой, например нощна болка.

Болката се засилва при натоварване и неподходящо позициониране на крайника. Тя може да се повлияе значително и от времето. Свързана с това е сковаността на ставата след бездействие, особено сутрин. Обикновено тя продължава 10 до 15 минути, понякога до половин час.

В по-късните етапи формата на ставата се променя. Появяват се различни деформации и необичайни позиции на костите. Обхватът на движението намалява. Налице е ограничаване или пълна загуба на движение. В последния етап се чува скърцане и скърцане. Пациентите го описват така, сякаш имат пясък в ставата.

Локално се наблюдава подуване, зачервяване и повишена температура на кожата. Засегнати са също така мускулите и другите меки тъкани, което води до нестабилност на ставата. Мускулите стават вяли и крайникът може да се скъси.