Кардиогенен шок: Какви са причините и симптомите му + Лечение

Кардиогенният шок е сериозно усложнение на някои сърдечносъдови заболявания. Благодарение на съвременността и ефективното лечение той не се среща толкова често. Ако обаче лечението се пренебрегне или забави, то може да доведе до смърт.

Какво представлява кардиогенният шок и какво всъщност означава думата шок?

Какво означава думата "шок" в медицинските термини?

Шок.

В повечето случаи използваме думата, за да опишем различни психологически реакции. Например стресиращи или изненадващи.

От медицинска гледна точка тя има съвсем различно значение.

Определенията за шок са разнообразни:

Шокът е животозастрашаващо състояние, при което се нарушава кръвоснабдяването на тъканите и органите. Ако не се лекува навреме, органите (тяхната функция) и органните системи постепенно отказват. Той засяга жизненоважни органи като мозъка, сърцето, белите дробове или бъбреците.

Или...

Шокът е несъответствие между нуждата на организма и снабдяването му с кислород или хранителни вещества.

Но също така...

Шокът е остра (внезапна) или дори подостра промяна в микроциркулацията и макроциркулацията, която води до намаляване на кръвоснабдяването на тъканите и органите. В клетките няма достатъчно кислород (това състояние се нарича хипоксия) и се натрупват токсични продукти от обмяната на веществата.

Това прогресира до нарушена функция на клетките, органите и цели органни системи. Ако не се лекува навреме, настъпва необратимо увреждане на органи като мозъка, сърцето, белите дробове или бъбреците и черния дроб.

Защо настъпва шокът? Причините за шока могат да бъдат разнообразни. Примери за това са големи външни кръвоизливи, вътрешни кръвоизливи, фрактури, заболявания на храносмилателния тракт, продължителна диария, повръщане и дехидратация, както и сърдечни пристъпи и алергични реакции.

Шокът се подразделя допълнително в зависимост от причината, която го предизвиква.

Таблицата показва разпределението на шока според причината

Етапи на шока

Шокът има няколко фази. Той не настъпва веднага във фатална форма. Въпреки това бързото и ефективно лечение ще предотврати преминаването му към необратимата му част. Познаваме фазата на компенсация, фазата на декомпенсация и необратимата фаза.

Фази на шока в таблицата

Какви са проявите на шока?

Шокът се проявява в няколко части на човешкото тяло. Промените настъпват постепенно. Ако не се лекува, настъпва т.нар. мултиорганна недостатъчност (известна също като синдром на мултиорганна дисфункция). В крайна сметка засегнатият може да умре.

Какво можем да наблюдаваме при шок:

• дишане и бели дробове
  • ускоряване на дишането (тахипнея)
  • намален приток на кръв към белите дробове, което води до увреждане на белите дробове, шок на белите дробове до дихателна недостатъчност
• сърце и сърдечносъдова система
  • ускоряване на сърдечната честота (тахикардия)
  • ускорен пулс, който е повърхностен
  • нишковиден пулс, пулсът е труден за напипване и слаб при напипване
  • до неосезаем пулс
  • развитие на аритмия поради недостиг на кръв в сърцето
  • ниско кръвно налягане
  • впоследствие неизмеримо кръвно налягане
• кожни промени
  • бледност
  • до цианоза (синьо оцветяване на кожата на пръстите, устните, носа, ушите, лигавицата на устата)
  • повишено изпотяване
  • студена пот
  • студени крайници
  • студена кожа
• невропсихиатрични промени и мозък
  • безпокойство
  • объркване
  • страх от смъртта
  • апатия
  • сънливост (сомнолентност)
  • нарушение на съзнанието, безсъзнание - кома
  • мозъчен инфаркт, т.е. инсулт, може да се развие вследствие на анемия
• бъбреци - поради намалено кръвоснабдяване:
  • намалено производство на урина (олигурия)
  • до спиране на уринирането, производство на урина (анурия)
  • ако бъбречната исхемия продължи повече от 90 минути, бъбреците отказват (шок на бъбреците)
• черен дроб - намален приток на кръв и намалена функция
  • изтичане на токсични вещества в кръвта
  • може да се появи иктер (жълто оцветяване на кожата и жълто бяло на очите)

Може би сме запознати от чутото с термини като противошокови мерки или противошоково положение (в легнало положение - повдигане на долните крайници над плоскостта, до около 30 см над матрака). Лечението на шока обаче е комплексно, всеобхватно и зависи от предизвикващата го причина.

От съществено и много важно значение е терапията да се прилага своевременно и без отлагане във времето. В противен случай шокът преминава в необратима фаза и следва смърт.

Кардиогенният шок е...

Кардиогенният шок се определя като:

Състояние на критично намалено кръвоснабдяване на тъканите, органите и органните системи въз основа на намален сърдечен дебит.

Не е налице намаляване на обема на циркулиращата кръв, като например при кръвоизлив.

Сърцето не може да работи като помпа.

При оценката на кардиогенния шок се използват критерии:

1. систоличното кръвно налягане е по-ниско от 90 mmHg в продължение на поне 30 минути
   • или се налага използването на вазоконстриктори (вазопресори) за получаване на стойност, по-голяма от 90 mmHg
2. стаза на кръвта зад лявата камера е свързана с
   • повишаване на кръвното налягане в белите дробове
   • риск от белодробен оток
3. намалено кръвоснабдяване на тъканите и органите, когато е налице поне един от следните симптоми:
   • студена и потна кожа
   • олигурия, намалено отделяне на урина
   • промяна в психиката
   • повишен лактат - продукт на метаболизма

Среща се в около 4-9% от случаите на остър МИ. Съобщава се, че смъртността през първите 4 часа е 20-35%. След това рискът се увеличава до 40-60%. При аритмия е над 80%. Неуспехът на лечението означава 100% смъртност.

Рискът от смърт се повишава от напреднала възраст, мозъчно увреждане поради несъсирване на кръвта, тежка левокамерна систолна дисфункция, бъбречна недостатъчност или висок лактат.

Кардиогенният шок възниква в резултат на различни причини. Той се получава, когато сърцето не функционира като помпа. Сърцето не е в състояние да подаде (изпомпа) достатъчно кръв в кръвообращението на тялото.

Кръвта е преносител на кислород и хранителни вещества. За да се разпространи в тялото, сърцето трябва да я изпомпва.

Клетките, тъканите, органите и целите органни системи са без кислород, исхемични. Те нямат хранителни вещества, с които да работят, и натрупват отпадни продукти, токсични вещества от обмяната на веществата.

Най-честите причини за кардиогенен шок са:

1. Най-често при инфаркт на сърдечния мускул.
   • В 80% от случаите при остър инфаркт на лявата камера
   • Голям инфаркт - засягащ 40 % или повече от лявата камера
   • Инфаркт на дясната камера
2. сърдечна недостатъчност
   • остра декомпенсация на хронична сърдечна недостатъчност
   • или остра, възникнала по друга причина
3. механично усложнение, например при:
   • митрална регургитация - клапен дефект, аортна недостатъчност
   • увреждане на междупредсърдната преграда
   • разкъсване на сърдечната стена
4. тежка сърдечна нередност (злокачествена аритмия)
5. миокардит (възпаление на сърдечния мускул)
6. ендокардит (възпаление на ендокарда - вътрешната обвивка на сърцето)
7. кардиомиопатия
8. сърдечни контузии - от наранявания
9. обструкция при рак
10. масивна белодробна емболия
11. дисекация на аортата
12. сърдечна тампонада
13. лекарствена интоксикация (бета-блокери, блокери на калциевите канали)

Шокът като цяло има своите симптоми, които изброяваме в първата част на статията.

Симптоми на кардиогенен шок накратко:

• кожата е бледа до мраморна.
• Цианоза, т.е. синьо оцветяване на пръстите, устните
• студена кожа
• студена пот
• учестено сърцебиене
• до аритмия
• учестено дишане
• белодробна хипертония (повишено налягане в белодробния кръвоток)
  • последващо подуване на белите дробове
  • хрипове и бълбукане, които се чуват през фонендоскопа
  • По-късно, дори от разстояние.
  • суха кашлица, по-късно изкашляне на розова пяна
  • деснокамерна конгестия и двустранна сърдечна недостатъчност
• задух, усещане за задушаване
• ниско кръвно налягане
• болка в гърдите, при сърдечни пристъпи
• увеличено пълнене на югуларните вени при сърдечна недостатъчност
• умствени промени и мозъчна активност
  • умора
  • безпокойство
  • объркване
  • тревожност
  • страх от смъртта
  • смущения в съзнанието, безсъзнание, кома
• намаляване на производството на урина (олигурия)

Фактори като възраст над 70 години, диабет, коронарна (сърдечна) болест на съдовете също изострят риска и прогресирането на проблема.

Диагностиката е много важна. Тя трябва да бъде ранна и бърза. Важно е да се открие първопричината. След това следва специално насочено лечение.

В началната фаза се оценява общото състояние на човека, снема се основната анамнеза. Оценяват се физиологичните функции като кръвно налягане, пулс и неговата редовност, качеството или насищането на кръвта с кислород. Изслушва се дишането и сърдечната дейност.

Оценяват се също състоянието на кожата, нейният цвят и наличието на прекомерно изпотяване.

ЕКГ също е важна за откриване на сърдечен удар, злокачествена аритмия.

Проследяват се и съпътстващите проблеми. Доболничната фаза трябва да бъде бърза с ранно започване на лечение.

В болницата се добавят лабораторни изследвания на кръвта, биохимия, както и ECHO.

След това в диференциалната диагноза се търси причината за затрудненията, след като пациентът е стабилизиран. В този случай се добавят и рентгеново изследване, СОНО, КТ или МРТ.

В случай на болка в гърдите и положителни ЕКГ резултати са показани коронарна ангиография и реперфузионна терапия.

Протичането зависи от предизвикващата причина, както и от степента на увреждане на сърдечната функция. Колкото по-рано започне лечението на първоначалния проблем, толкова по-малък е рискът от усложнения, включително кардиогенен шок.

Протичането на заболяването може да бъде по-леко. Декомпенсацията настъпва след продължителен период от време без лечение. Когато има достатъчно време за болнично лечение, шокът се предотвратява.

Въпреки това се наблюдава и внезапна декомпенсация и бързо протичане с времеви хоризонт от няколко минути.

Съобщава се, че кардиогенният шок е най-тежкият от всички шокове с висока смъртност.

Поради това е трудно до невъзможно да се коментира в общи линии протичането и. Необходима е оценка на всеки отделен случай, за да се прецени конкретната причина, която може да доведе до декомпенсация на общото здравословно състояние и да доведе до кардиогенен шок.

Когато са налице затруднения, ранното специализирано изследване винаги е за предпочитане пред късното и неефективно лечение, което при всеки шок може да означава смърт.

Prevencia - vždy najlepšia

Akékoľvek srdcovo - cievne ochorenie znižuje kvalitu života. Aj v tomto prípade je najlepšia prevencia. Myslite na zmenu životného štýlu, dostatočný pohyb, nefajčite, obmedzte príjem alkoholu, znížte príjem soli a tukov.

Potreba oddychu, relaxu a vyhýbanie sa stresu.

Dôležité je udržiavať normálny tlak krvi a dostatočná liečba hypertenzie alebo cukrovky.

Nezabúdajte, že pri výskyte ťažkostí je vždy najlepšou voľbou odborné vyšetrenie a včasná liečba. Avšak, nie vždy je to možné, nakoľko masívny infarkt môže byť prvou ťažkosťou z plného zdravia.

Ako na prevenciu kardiovaskulárnych ochorení?