Какво представлява нарколепсията? Причини, симптоми и усложнения на нарушението на съня

Нарколепсията е разстройство на съня и представлява хронично неврологично заболяване. Това е заболяване на нервната система, което се характеризира с неспособност на мозъка да регулира правилно цикъла сън-бодърстване.

Това се проявява в изключителна сънливост през деня. Човек изпада внезапно в сън и е невъзможно да потисне това състояние по своя воля.

Опасното при това заболяване е, че фазите на внезапно заспиване през деня настъпват без никакво предупреждение. Те оказват значително влияние върху начина на живот на страдащия.

Нарколепсията е заболяване, което засяга нервната система.
То се среща под множество наименования, като например DMS (синдром на Даниел Мерик), а също и като EDS (прекомерна дневна сънливост).

Разстройството засяга централната нервна система, по-конкретно мозъчния център за контрол на процеса на заспиване и събуждане. В резултат на това увреждане през деня се появяват внезапни и неконтролируеми пристъпи на сън. Тези пристъпи не могат да бъдат контролирани от волята.

Нарколептичните пристъпи се появяват без предупреждение и по време на всякаква дейност. Вкъщи, в магазина, докато се разхождате, пазарувате или говорите, но също и на работа.

Нарколепсията не е често срещано заболяване и засяга средно един или двама души на 1000 г. Най-често се среща в юношеска възраст, а пикът е между 35 и 40 години.

Наследствеността допринася, макар и само частично, за появата ѝ. Съществува и по-голяма склонност към заболяването поради наличието на определени гени. Нарколепсията е проблематична и с това, че не е пълен сън, а човекът е частично буден. В същото време той или тя може да страда от различни халюцинации и заблуди.

Нарколепсията се разделя още на:

• Нарколепсия с катаплексия (катаплексия е внезапната загуба на мускулен тонус)
• Нарколепсия без катаплексия
• вторична нарколепсия

Какво представлява сънят?

Сънят е състояние, при което има спад във функцията на централната нервна система. Той наподобява състояние на безсъзнание, но се оценява като променено състояние, а не като нарушение на възприятията. Той е периодично състояние на покой, което е важно за регенерацията на организма. Липсата на сън може да бъде причина за здравословни проблеми.

Сънят се разделя на две фази - non-REM фаза, наричана още ортодоксален, синхронизиран сън. Втората фаза е REM сън. Тези две фази се редуват една с друга. Non-REM идва от английската абревиатура non-rapid eye movement (небързо движение на очите). REM произлиза от rapid eye movement (бързо движение на очите).

През нощта се редуват non-REM и REM етапите. Синхронизираният сън има 4 етапа. REM периодът заема приблизително 25% от общото време на съня. По време на първия non-REM етап човек се събужда най-лесно, а сънят е най-дълбок по време на 4-ия етап. По време на REM етапа на съня се сънуват сънища.

Non-REM фазата преминава в REM след около 90 минути. Събуждането се случва предимно в REM частта.

Сънят се променя с възрастта. С напредването на възрастта дълбочината и нуждата от сън се променят. Той е с по-ниско качество, събужданията са по-чести, а най-дълбоките части на не-REM фазата са по-редки.

Точната причина за появата на нарколепсията не е известна. Нарколепсията не е психиатрично разстройство, не се дължи на депресия, умора или епилепсия. Смята се, че проблемът е в основата на мозъка на нивото на хипоталамуса.

Съществуват доказателства за връзка с преждевременното настъпване на REM съня и наличието на промени в комплекса HLA, който всъщност е комплекс на хистосъвместимост. Тези промени водят до намаляване на нивата на невротрансмитера хипокретин.

Понякога тези намалени нива могат да бъдат причинени и от инфекции или автоимунни реакции. По този начин заболяването може да бъде частично наследствено, което увеличава фамилната му честота. Вторичната нарколепсия е резултат от други заболявания, като органични мозъчни нарушения и метаболитни нарушения.

Типичният симптом е прекомерна сънливост през деня и остри пристъпи на сън без предварително предупреждение. Тези пристъпи не могат да бъдат потиснати с воля и идват по всяко време на деня. Засегнатият не може да им се противопостави.

Симптомите обикновено започват около 10-годишна възраст и постепенно се засилват. В допълнение към внезапните пристъпи на сън са свързани и други симптоми. Например, наблюдава се постепенна загуба на мускулно напрежение, което води до други симптоми.

Те включват нарушения на съзнанието, изпадане на предмети от ръцете и чести падания поради подкосяване на краката. Заболяването се проявява и в сънна парализа (парализа на мускулите по време на пристъп на сън), поради което човекът не може да се движи.

Характерни са и различни халюцинации по време на сънна атака. В някои случаи агресивността и хиперактивността при децата са сред проявите на заболяването. При възрастните често се среща депресия, а хората страдат от неспокоен сън през нощта и често сънуват кошмари.

Симптомите на нарколепсията включват: 1:

• Прекомерна сънливост през деня
• катаплексия (загуба на мускулно напрежение), която обикновено продължава секунди и най-много до 2 минути
  • често в резултат на емоции (смях, гняв)
  • Понякога се свързва с падане или сгъване на коленете.
  • загуба на способността да се говори
  • различни лицеви гримаси
  • падане на главата
  • възниква постоянно в съзнание
  • изпадане на предмети от ръцете
  • нарушен, неясен говор
• халюцинации - 40-80 % от случаите
  • предимно зрителни, по-рядко слухови
  • усещане за допир или за летене
  • хипнагогичните халюцинации приличат на ярки сънища, които не могат да бъдат разграничени от реалността
• сънна парализа, парализа на тялото, невъзможност да се движат тялото, крайниците
• прекъснат и некачествен нощен сън, безсъние
• сънна апнея
• кошмари
• автоматична дейност, без да я възприемате
  • по време на пристъп лицето извършва определени движения, продължава да действа
  • изрича определени думи, които са неадекватни на ситуацията
• Агресия
• хиперактивност при децата
• синдром на неспокойните крака
• депресия може да се появи при възрастни
• могат да се появят зрителни смущения, като нарушено, замъглено или двойно виждане

Заболяването се диагностицира въз основа на анамнезата. Тъй като първоначалните симптоми все още не са много интензивни и категорични, заболяването може да се развие за сравнително дълъг период от време. За поставяне на точна диагноза са необходими и други специализирани изследвания, като се използват ЕЕГ и ЕМГ.

Електрическата активност на мозъка (ЕЕГ) и мускулното напрежение и сигналите в мускулите (ЕМГ) се измерват за по-дълъг период от време през деня. След това тези измервания се използват, за да се прецени дали лицето наистина страда от нарколепсия, или става въпрос за друго заболяване.

Полисомнографията (PSG) е метод на изследване, при който се използват също така ЕЕГ, ЕМГ и ЕОГ (електроокулография - записва движенията на очите). Полисомнографията представлява изследване на съня през цялата нощ в лаборатория за сън.

При него се оценяват също дишането, движенията на гръдния кош и корема, насищането на кръвта с кислород и ЕКГ. По време на изследването се прави видеозапис. При дневната полиграфия се оценява MSLT, което е тест за множествена латентност на съня.

Друг метод е оценката на наличието на алела HLA DQB1*602 и стойността на нивото на хипокретин в гръбначно-мозъчната течност. Компютърната томография се прилага за изключване на други мозъчни заболявания. По принцип при възникване на затруднения се препоръчва специализиран преглед от общопрактикуващ лекар и след това от невролог.

Заболяването се появява в детска и юношеска възраст, като започва с неясни симптоми и повишена сънливост. В детска възраст се наблюдават и хиперактивност или синдром на неспокойните крака. В зряла възраст може да е налице депресивно разстройство или дори агресия.

По-късно се добавят и мускулни проблеми. По-често се наблюдават пристъпи на внезапен сън, които не могат да бъдат спрени. Прогресирането на заболяването до крайната му форма отнема няколко години. Понякога дори десет години.

Между 30 и 40-годишна възраст се появяват най-интензивните прояви. В напреднала възраст симптомите постепенно отслабват. Много е важно при появата им да се направи професионален преглед и да се диагностицира заболяването възможно най-скоро.

Прекомерната дневна сънливост може да се прояви и като катаплексия, но не при всеки страдащ. Терминът катаплексия включва загуба на мускулно напрежение.

Тя предизвиква чести падания или подгъване на коленете. Предмети изпадат от ръцете на човека. Той не е в състояние да говори или речта му е неразбираема. Лицевите мускули правят различни гримаси. Те не са в състояние да задържат главата и тя пада.

В някои случаи се наблюдават халюцинации, които могат да създадат впечатление за летене. Често срещани са зрителните халюцинации, които не са реални. Звуковите усещания са по-редки, а към тях могат да се добавят усещания за допир или летене. Ярките сънища създават среда на реалност.

Автоматичните дейности се проявяват като продължителна дейност или неволеви движения. Например човек пише текст на компютър, продължава да пише по време на пристъп, но написаното няма смисъл. Те се проявяват и като произнасяне на думи, които не се вписват в контекста.

Сънната парализа е резултат от парализа на тялото, т.е. невъзможност за движение. Лицето може да възприема, но не е в състояние да се движи. Сънят е с лошо качество, парадоксално се появява нощно безсъние. Някои хора имат сънна апнея.

Ограничава ли нарколепсията живота?

Разбира се, че ограничава. пристъпът на нарколепсия е неконтролируем и неуправляем. Представете си, че пресичате на пешеходна пътека тип "зебра" и изведнъж животът ви спира по средата на пътя.

Подобно е положението и в случай на диалог с друг човек, който може да не е благосклонен към кратка пауза в разговора за няколко секунди. А какво ще кажете за случай на професия като сервитьор или сервитьорка. Можете да си представите последствията от кратка загуба на мускулно напрежение.

Шофирането на моторно превозно средство или друг вид транспорт може да има фатални последици. Ето защо човек с нарколепсия не може да притежава шофьорска книжка. Нарколепсията е често срещана причина за инвалидност и следователно за инвалидна пенсия.

Невежата общественост не изпитва съчувствие към човек, който страда от сънна болест. Поради това тя ограничава обществения и личния му живот. Тя е причина за намалена успеваемост в училище за децата и на работното място за възрастните.

Превантивните мерки за лечение на нарколепсия включват здравословен начин на живот и:

• редовен режим през деня
• редовен час за лягане
• подходяща стайна температура по време на сън, подходящ матрак и легло, както и подходящ вид възглавница
• достатъчна почивка, сън през деня (за кратки периоди от време - 20 минути)
• избягване на алкохол, тютюнопушене, кофеин, наркотици
• ограничаване на тежката физическа активност
• достатъчна физическа активност
• пропускане на тежки хранения преди сън
• превенция на затлъстяването