Какво представлява хистаминовата непоносимост, какви са причините, симптомите и лечението ѝ?

Хистаминовата непоносимост е заболяване, което се характеризира със свръхчувствителност към хистамин, т.е. хистаминова непоносимост. Нарича се още нарушение на хистаминовия метаболизъм.

То не е алергия.

Питате какво представлява хистаминовата непоносимост?

По дефиниция това е ситуация, при която има несъответствие между предлагането и механизма на разграждане на хистамина. Дисбалансът може да възникне от множество фактори.

Как възниква несъответствието в горепосоченото уравнение за усвояване и разграждане на хистамина:

1. Повишено съдържание на хистамин в храната
2. повишен прием на вещества, освобождаващи хистамин, т.нар. хистаминови либератори
3. прием на вещества, които блокират ензима, разграждащ хистамина
   • N (метилтрансфераза), който разгражда ендогенния хистамин
   • диаминооксидаза, която разгражда екзогенния хистамин (DAO)
4. като извлича с повишена скорост собствения хистамин от организма.
5. намалена функция на ензима, разграждащ хистамина

А какво представлява хистаминът?

Хистаминът е биологично активен амин. Намира се в клетките на растенията и животните, главно чрез разграждане като продукт на клетъчния метаболизъм. Получава се при разграждането на аминокиселината хистидин или при трансаминиране на алдехиди и кетони.

Открит е от британския лекар, биохимик и физиолог сър Хенри Дейл през 1910 г.

Примери за други биогенни амини са серотонинът, адреналинът, норадреналинът, допаминът и тираминът. Тези вещества са известни и като медиатори, които се използват за предаване на сигнали в клетките, между клетките и между органите.

Подобно на другите медиатори, хистаминът изпълнява редица важни задачи в организма и е от съществено значение за живота. Организмът го произвежда сам, поради което той се нарича ендогенен хистамин. Екзогенен хистамин е този, който постъпва в организма отвън, чрез приема на храна.

Нивото на хистамина в храната не е постоянно. То се повишава по време на микробни и биохимични процеси. Излагането на храната на ниски температури, например в хладилника, не предотвратява това. Следователно нивата на хистамина са по-ниски в прясната храна, а съхранението на храната допринася за повишаване на нивата.

Намира се в клетките на растенията и животните. Обикновено присъства в по-високи нива в рибата, сиренето, саламите, ферментиралите или консервираните храни. В организма присъства главно в гранулоцитите и мастоцитите, където се свързва и освобождава при различни стимули.

Ролята му в организма е незаменима. Необходим е за живота. Хората го свързват главно с алергичните реакции, когато се освобождава заедно с други вещества след стимулиране от IgE антитела. Така действието на алергена и IgE антителата предизвиква алергична реакция.

Хистаминовата непоносимост не е алергия.
Има съществена разлика между алергичната реакция и непоносимостта към дадено вещество.

Алергичната реакция е преувеличена реакция на организма към вещество, което обикновено не предизвиква имунен отговор. Алергията се медиира от IgE антитела, които организмът е изработил към алергена.

Такива са например прахови акари, прах, полени, плесени, съставки в храни или животински косми. Характерно е, че тази реакция се открива чрез кожни тестове.

Непоносимостта към хранителна съставка, като например хистаминовата непоносимост, не включва реакция на IgE антитела. Въпреки че реакцията се характеризира със свръхчувствителност, тя няма алергична основа.

Алергията се характеризира с набор от трудности, като например:

• кожни промени
• подуване на лигавиците
• подуване на кожата
• изригване на обриви, уртикария
• сърбеж
• хрема и повишена секреция на слуз или кашлица
• евентуално затруднено дишане
• може да се появи само един симптом или те да се комбинират

Често срещана форма на алергия е анафилактичната реакция.

Къде е необходим хистаминът и какви са функциите му?
Хистаминът присъства не само при алергична реакция. Той има разнообразни роли в целия организъм. Служи като медиатор, също така предава информация в клетките, между клетките и органите.

Известен е най-вече с действието си върху гладката мускулатура. При алергична реакция той действа върху гладката мускулатура в стената на кръвоносните съдове. Те се разширяват под негово влияние. Това предизвиква понижаване на кръвното налягане или зачервяване на кожата. Разширяването на стената на кръвоносните съдове води и до по-леко изтичане на течност от кръвоносните съдове.

Изтичането на течност от кръвоносните съдове причинява подуване, а също и добре познатата уртикария по кожата. Уртикарията е известна още като уртикария. Разширяването на кръвоносните съдове в главата причинява мигренозно главоболие, в храносмилателната система - коремни спазми. Хистаминът причинява дразнене на нервните окончания.

Следващата таблица показва действието на хистамина в целия организъм

Причината за хистаминовата непоносимост е нарушение на хистаминовия метаболизъм.

Създава се диспропорция между снабдяването и разграждането на хистамина в организма. Повишеното количество хистамин в организма след това се проявява с различни затруднения. Хистаминът постъпва в организма в по-големи количества чрез храната.

Източници на хистамин са самата храна (растения, животни), но също така и микроорганизми.

Това са бактериите, които действат върху храната по време на съхранението ѝ. Примери за това са продуктите с високо съдържание на протеини, като риба, месо и сирене. Съответно има храни, които косвено повишават нивата на хистамин, като яйчен белтък, свинско месо, ягоди, цитрусови плодове и домати.

Съобщава се за рядко срещано заболяване при децата. Когато обаче се появи, то обикновено засяга момчетата.

Нивото на хистамина се повишава и от патологична чревна микрофлора, кървене в храносмилателния тракт, както и от вещества, които освобождават хистамин (т.нар. либери). Намалената активност на ензимите, т.е. тяхното блокиране, се причинява от различни вещества, някои лекарства, заболявания на храносмилателния тракт, особено хронично възпаление на червата. Макар че се среща рядко, но причинител може да бъде и генетичен дефект в образуването на ензима. А диспропорция в механизма понякога се получава дори при здрав човек.

Хистаминовата непоносимост възниква в резултат на диспропорция на нивото на:

1. прекомерен прием на хистамин в храната
2. повишен прием на вещества, които освобождават хистамин (т.нар. хистаминови освободители)
3. прием на вещества, които блокират ензима, разграждащ хистамина
   • N (метилтрансфераза), който разгражда ендогенния хистамин
   • диаминооксидаза, която разгражда екзогенния хистамин
4. чрез засилено изхвърляне на собствения хистамин от организма
5. чрез намалена функция на ензима, който разгражда хистамина

Ензимът, отговорен за разграждането на екзогенния хистамин (диаминоксидаза, DAO), присъства в различни количества при всеки човек. Функционалността му също е различна. Ефективността на този ензим е най-добра в детска възраст. Съобщава се, че тя намалява с възрастта.

Хистаминовата непоносимост засяга приблизително 3 % от населението.
80 % от тях са на средна възраст.
Тя засяга по-често жените.

Ензимът DAO се намира и действа в храносмилателния тракт. Той се намира и в бъбреците или плацентата. Тази форма действа на екзогенния тип, който приемаме чрез храната. За ендогенния тип и елиминирането на хистамина, който организмът сам произвежда, отговаря ензимът N (метилтрансфераза). Той действа вътре в клетката, така че дори не попада в кръвта.

Нива на хистамина и хистаминова непоносимост

Най-висока секреция на DAO се наблюдава в тънките черва и в низходящата част на дебелото черво. Тази част от храносмилателния тракт е основната бариера за навлизането на хистамина в кръвта. Нормалното ниво е 0,3-1,0 ng/ml. Трудности възникват, ако тази стойност е по-висока.

Симптомите на хистаминовата непоносимост се основават на широкия обхват на хистамина. Те са разнообразни и се проявяват с различна интензивност и в различни комбинации. Възможно е не всички да се появят по едно и също време. Въпреки че това заболяване има сходни симптоми с алергията, то не е алергия.

Хистаминовата непоносимост не е алергия, въпреки че някои от симптомите са подобни.

Таблицата показва разпределението на симптомите по системи на тялото

Диагнозата на хистаминовата непоносимост се основава главно на анамнезата и клиничната картина. Трябва да се изключат други заболявания като възпалително заболяване на червата, болест на Крон, Helicobacter pylori. Изключването на алергия и кожен тест също са показани.

При диагностицирането може да се определи стойността на нивото на ензима DAO. Този метод обаче няма 100% успеваемост и може да покаже фалшиви резултати. Стойността на самия хистамин е трудно да се определи, тъй като той има много кратко време на разпад.

Диференциалната диагноза включва кръвни изследвания за основни параметри, кръвна картина, биохимия, захар, чернодробни изследвания. Определя се нивото на IgE, възпалителни параметри, CRP, брой на еозинофилите. Добавят се и други изследвания в зависимост от представящите се проблеми, като неврологични, кожни, кардиологични. В случай на болки в корема се правят ендоскопия, рентгеново изследване, УЗГ или компютърна томография.

Внимание: важно е да се помисли за непоносимост към мляко или глутен.

По-специално, основният метод за поставяне на диагноза е задълбоченото събиране на информация за клиничната картина (проблемите, които засягат лицето). Полезна е елиминационната диета и последващият тест с хранителни натоварвания, които имат по-висока концентрация на хистамин.

Лекарят получава разнообразна информация. основните въпроси включват: 1:

• Има ли връзка между консумацията на храни и затрудненията?
• Какъв период от време настъпва от консумацията до симптомите?
• Идентифициране на проблемните храни и техните приблизителни нива на хистамин
• Съществуват ли други заболявания или алергии?
• Какви са клиничните находки и прегледите от главата до петите?
  • Например, състояние на кожата, цвят на кожата, обриви
  • дишане, кашлица, хрипове
  • сърдечен ритъм, ускоряване, нередовност, кръвно налягане
  • преглед на корема чрез палпация, потупване

Протичането на хистаминовата непоносимост зависи от няколко фактора, включително, разбира се, от дозата хистамин, която постъпва в организма. Симптомите са остри, появяват се в рамките на няколко минути след консумирането на рисковата храна и до един час.

Проблеми като диария, коремни спазми, подуване на корема са първата вълна от храносмилателни проблеми заедно с кожни прояви.

Кожата показва зачервяване, обриви и познатата уртикария. Кожата сърби, отчасти поради дразнене на нервните окончания. Разширяването на кръвоносните съдове води до изтичане на течност от кръвоносните съдове, което причинява подуване. Разширяването на кръвоносната система води до ниско налягане. Това може да причини колапс.

Симптомите се проявяват в комбинация. Но не е необходимо всеки от тях да е налице.

Други симптоми, като тези в таблицата, могат да се появят, но могат и да не се появят. Общата симптоматика може да бъде лека, но може да бъде и бурна. Появяват се хронични проблеми, например по отношение на дългосрочното въздействие върху ЦНС. Налице е умора или бърза уморяемост, нарушена памет, концентрация, нервност. Възможно е да са свързани тревожност, депресия, дори шизофрения.

Главоболието е мигреноподобно, влошава се от движение. С течение на времето се установява мускулна слабост и други усложнения, например жените имат затруднения с менструацията и следователно с плодовитостта, а бременността е рискова. Рискът от спонтанен аборт е сериозен.

Подходящи и неподходящи храни при хистаминова непоносимост

Горната информация показва, че във всеки растителен или животински продукт има известно съдържание на хистамин. Разбира се, има разлика в общото количество на съдържащото се вещество.

Диетата включва ограничаване на консумацията на храни, които сами по себе си имат по-високо ниво, но също така и на храни, които влияят върху производството на хистамин.

Човек трябва да е наясно какво може и какво не трябва да яде.

В таблицата по-долу са посочени приблизителните нива на хистамин в някои храни и напитки

Нивата на хистамин в храните не са постоянни. Пресните продукти съдържат най-малко.

След това то постепенно се увеличава.

Това се дължи на действието на микроорганизмите и механизмите на разпадане в самите клетки. Дори съхраняването на храната в хладилник при 4 °C няма да предотврати влошаването ѝ. Замразяването и приготвянето ѝ веднага след размразяването ще помогне.

В таблицата е даден списък на разрешените и забранените храни и режими при хистаминова непоносимост