Какво представлява ганглият и защо се появява? Какви са симптомите?

Ганглион е наименованието на доброкачествен кистозен тумор, който се появява в близост до ставите и сухожилията. Думата доброкачествен означава, че това е нераково образувание, въпреки че появата на твърда бучка може да уплаши много хора.

Ганглионите са синовиални кисти.

Синовиалната течност е гелообразна течна маса, която естествено се намира в ставната цепнатина. Синовията е ставна смазка, която намалява триенето на ставните повърхности и изпълнява подхранваща функция.

Основните компоненти на синовиалната течност са хиалуронова киселина и хондроитин сулфат.

Ганглионите са много често срещана диагноза в ортопедичните амбулатории. Те представляват приблизително 60-70 % от мекотъканните "издутини" на ръката и китката, с които пациентите се обръщат към специалисти.

Срещат се на всякаква възраст и при двата пола, но най-често са засегнати жените на възраст между 20 и 50 г. Вероятността за развитие на ганглии при жените е до три пъти по-голяма, отколкото при мъжете.

Обикновено са засегнати професионалните гимнастички, именно поради честото претрениране и многобройните микротравми в областта на китковите стави.

Ганглийните кисти имат характерно разположение. До 70% от ганглийните кисти се намират на гърба на китката. Други 20% от ганглийните кисти са разположени от вътрешната страна на китката под дланта.

Останалите около 10 % могат да се намират навсякъде по тялото, например на стъпалото или глезена. Тези кисти се срещат много често при жени, които страдат от остеоартрит.

Съществуват няколко теории за образуването на ганглийните кисти. Една от тях е представената по-рано теория, която предполага, че тези кисти се образуват чрез "изливане" на синовиална течност от ставата.

Втората, по-съвременна теория, е представена от учените Карп и Стаут през 1926 г. и се основава на убеждението, че ганглийните кисти възникват в резултат на муцинозна дегенерация на съединителната тъкан, причинена от повтарящи се хронични увреждания в областта на ставата.

Съвременните познания сочат, че ганглийните кисти възникват от т.нар. мезенхимни клетки. Това са стволови клетки, които могат да се диференцират (променят/съзряват) в костни, мастни, хрущялни, нервни, мускулни или сърдечни клетки.

Тези клетки се намират и в ставата, по-конкретно в синовиалната мембрана, която облицова ставната капсула и произвежда синовиална течност.

Прекомерното използване на особено малки стави и микротравмите в тези области са рисков фактор за развитието на тези възли.

Малките, но повтарящи се наранявания на ставните структури стимулират клетките да произвеждат хиалуронова киселина, основен компонент на синовиалната течност, която се натрупва и образува кисти.

Повечето ганглийни кисти не предизвикват никакви симптоми. Те са безсимптомни. Най-честият проблем е тяхната видимост и козметичен вид.

Ганглионите са твърди, твърди, добре очертани, кръгли възли. Те могат да бъдат с диаметър 1-3 см, но понякога достигат размера на топка за голф.

Често са фиксирани към дълбоките тъкани, а не към покриващата ги кожа, така че кожата над тях може да бъде подвижна. Те могат да имат и различна дължина на педицела, която им позволява да се движат свободно.

Ако ганглият е разположен на място, през което преминава нервно влакно или кръвоносен съд, той може да се прояви със следните симптоми, които се засилват при движение в дадена става, например китката:

• Болка
• чувствителност
• слабост
• парене или изтръпване

Ако възелът е разположен в китката, пациентите могат да развият т.нар. синдром на карпалния тунел.

Ако възелът се образува в близост до кръвоносен съд, натискът на кистата може да доведе до потискане на кръвоносния съд, което да доведе до исхемия или анемия на тъканта, която кръвоносният съд подхранва.

Диагнозата на ганглиите се определя от типичната локализация, външния вид и подвижността на възела.

Прост и бърз преглед е осветяването на възела със силен източник на светлина, обикновено малко фенерче.

При диагностицирането се използва образна диагностика, за да се разграничи от други доброкачествени бучки, като например липома, която представлява доброкачествен тумор, изграден от мастни клетки.

Рентгеновото изследване е от полза за изключване на друг процес в костите и ставите. Ако има съмнение за злокачествен тумор, бучката може да се изследва чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР).

Магнитно-резонансната томография ще покаже добре очертана кръгла мекотъканна маса, съдържаща течност.

Ултразвуковата диагностика (УЗД) се използва за изследване на съдовата система около ганглия или за разграничаване на ганглия от съдова малформация.

Ганглионните кисти се появяват в малки стави, обикновено в китката, но могат да се развият и на стъпалото или глезена, например.

Ако е малка, може да не предизвика никакви симптоми. Ако обаче нарасне до по-голям размер, може да притисне нервите и кръвоносните съдове в околността и да причини болка или сетивни смущения. Може да има намалена чувствителност или, обратно, изтръпване и парене, например на пръстите на ръката.

В повечето случаи на безсимптомни кисти е достатъчно наблюдение. Някои от тях дори могат да се излекуват спонтанно и да изчезнат.

Ако ганглият започне да предизвиква неприятни симптоми или стане твърде голям и грозен, се прибягва до инвазивно лечение. Лечението включва аспирация, т.е. отстраняване на кистата, или хирургично отстраняване на възела.