Какво представлява аденомът на хипофизата, какви са причините, симптомите и диагнозата?

Хипофизната жлеза е малка жлеза с форма на боб, разположена в основата на мозъка зад носната кухина. Анатомично тя се намира точно зад връзката на зрителния нерв (наречена chiasma opticum), във вдлъбнатината на клиновидната кост, наречена sella turcica.

Тази характерна позиция на хипофизата определя появата на някои клинични симптоми при нейното уголемяване.

Жлезата има две части - преден сегмент (аденохипофиза) и заден сегмент (неврохипофиза).

В аденохипофизата има клетки, които произвеждат хормони, а именно соматотропин, пролактин, тиреотропен хормон, фоликулостимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон и адренокортикотропен хормон.

Неврохипофизата не произвежда хормони, но съдържа гранули. В тях се съхраняват някои от хормоните, произвеждани от хипоталамуса. Това са окситоцин и антидиуретичен хормон.

Въпреки че е малка жлеза, тя е главен орган за всички останали ендокринни органи на тялото.

Хормоните, които произвежда, спомагат за регулирането на важни функции. Те са:

• соматотропин - хормон на растежа, увеличава протеиновия синтез, мобилизира енергията от мастната тъкан и увеличава отделянето на гликоген от черния дроб като друг ефективен източник на енергия
• пролактин - стимулира растежа на млечните жлези и производството на кърма
• тиреотропен хормон - стимулира секрецията на хормоните на щитовидната жлеза, а именно трийодтиронин и тироксинфоликулостимулиращ хормон - хормонът подпомага растежа на фоликулите в яйчниците при жените и производството на сперматозоиди при мъжете
• лутеинизиращ хормон - стимулира производството на естрогени и прогестерон, като предизвиква овулация при жените и производство на тестостерон при мъжете
• адренокортикотропен хормон - влияе върху секрецията на хормони от кората на надбъбречните жлези, по-специално глюкокортикоиди, т.е. кортизол

Аденомът на хипофизата е тумор, който възниква в предната част на хипофизата, т.е. в аденохипофизата. Той е доброкачествен "растеж", т.е. тумор, който не е злокачествен. Той не се разпространява чрез метастази и не прераства в други структури.

Въпреки това той може да се разрасне експанзивно и да притисне околността, откъдето идват и симптомите му.

Хипофизните аденоми представляват около 80 % от туморите, които се срещат в турското седло. Останалите са краниофарингиоми, менингиоми, герминативни тумори и кисти.

Те се разделят според размера си на микроаденоми, които са с размер под 10 mm, и макроаденоми, които са с размер над 1 cm.

Според това дали аденомът произвежда хормони, те се разделят на:

• функционални аденоми, които показват хормонална активност на хипофизен хормон
• афункционални аденоми, които са хормонално неми и следователно не отделят никакъв хормон

Честотата на хипофизните аденоми е сравнително висока, като се оценява на 20-40 нови случая на 100 000 души население.

По-голямата част от пациентите са жени, като пикът на заболеваемостта е на 30-40-годишна възраст.

При жените по-често се срещат функционални микроаденоми, които произвеждат пролактин или кортикотропен хормон. При мъжете по-често се срещат по-големи аденоми, макроаденоми с голяма продукция на хормони - например и пролактин.

По-младите пациенти на възраст под 30 години са изложени на по-голям риск от по-агресивни тумори, които могат да се разраснат отново дори след лечение.

Аденомът на хипофизата може да се появи спорадично, така че при случаен човек да започне неконтролируем растеж на клетките на аденохипофизата. Защо тези клетки започват да растат неконтролируемо, все още не е известно.

Дългосрочното проследяване и проучване обаче разкриват повишена честота при семейства, което може да предскаже определено генетично предразположение към аденом на хипофизата.

Съществуват няколко фамилно унаследени синдрома, при които има повишен риск от аденом на хипофизата.

Най-често срещаните включват следните:

• Фамилни изолирани аденоми на хипофизата (FIPA) - Това е мутация на гена AIP, при която се появяват наследствени аденоми на хипофизата.
• Множествена ендокринна неоплазия тип I (MEN1) - Наследствен синдром с мутация в гена MEN1, при който се появяват ендокринни тумори.
• Множествена ендокринна неоплазия тип II (MEN2) - Мутацията на гена RAT води до медуларен карцином на щитовидната жлеза, феохромоцитом, хиперфункция на паращитовидните жлези и аденом на хипофизата.
• Множествена ендокринна неоплазия тип IV - Наричан още MEN1-подобен синдром, синдром, подобен на MEN1, но без мутация на гена MEN1.
• Комплекс на Карни - Синдром с широк спектър от симптоми, които включват характерни кожни петна, тумори на гърдата и тестисите, тумори на щитовидната жлеза, миксом на сърцето или костите, в допълнение към аденом на хипофизата.
• Туберозна склероза - Мутациите на гените TSC1 и TSC2 включват синдром, характеризиращ се с образуване на хамартоми, епилепсия, умствено изоставане и аденом на хипофизата.

Хипофизните аденоми невинаги се проявяват с видими или забележими симптоми. Понякога те се откриват съвсем случайно по време на образно изследване, като например ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография, което се извършва по съвсем друга причина.

Функционалните аденоми на хипофизата, които произвеждат хормони, могат да предизвикат симптоми в зависимост от хормона, който произвеждат.

Симптомите на хипофизните тумори, които са афункционални (не произвеждат хормони), са свързани с експанзивния им растеж. Това оказва натиск върху околните структури, разположени в непосредствена близост до хипофизата.

Симптоми от притискане предизвикват макроаденомите, тумори с размери над 10 mm. Типичен симптом за растежа на макроаденома е т.нар. битемпорална хемианопсия, т.е. загуба на периферното зрително поле и на двете очи.

Това се дължи на потискане на оптичната хиазма, при което се пресичат зрителните нерви, провеждащи информация от периферните половини на ретината.

Ако макроаденомът засегне кавернозните синуси, може да бъде свързана пареза на мускулите на орбикуларис окули от увреждане на орбиталните нерви.

Понякога може да настъпи хипофизарна апоплексия, която представлява остър кръвоизлив от аденома. Могат да бъдат засегнати всички окуломоторни нерви. Състоянието се нарича офталмоплегия. Освен това се наблюдават зрителни нарушения, главоболие и нарушено съзнание.

Ако макроаденомът достигне големи размери, може да се развие т.нар. обструктивна хидроцефалия. Това се дължи на натрупване на течност, която не може да циркулира свободно по флуидните пътища, тъй като макроаденомът е създал преграда в тях.

Един афункционален макроаденом може дори да причини хипофункция на хипофизата, т.е. намалена активност. Натискът върху самата аденохипофиза води до спиране на секрецията на хормоните ѝ, особено на хормона на растежа.

Може да се касае за отсъствие на един или повече хормони. Ако производството на всички хормони на хипофизата е намалено, състоянието се нарича панхипопитуитаризъм.

Липсата на важни хормони ще се прояви като: - липса на хормони на хипофизата:

• Гадене и повръщане
• Слабост
• Усещане за студ
• Смущения в менструалния цикъл или пълно отсъствие на менструация
• Сексуална дисфункция
• Повишено производство на урина и често уриниране
• Загуба на тегло или увеличаване на теглото
• Прекомерна активност и възбуда

Функционалните тумори на хипофизата причиняват хиперфункция на аденохипофизата и следователно свръхпроизводство на нейните хормони.

В зависимост от това от какви клетки е изграден аденомът, той ще отделя и хормони. Може да става въпрос за един хормон и симптоми от неговото свръхпроизводство, или за комбинация от няколко хормона.

Пролактином

Най-често срещаният тумор, който произвежда пролактин, се нарича пролактином.

Свръхпроизводството на хормона пролактин от аденома на хипофизата води до намаляване на нормалните нива на половите хормони. При жените това е намаляване на естрогена, а при мъжете - намалена секреция на тестостерон.

Затова мъжете и жените имат различни симптоми на пролактином.

При жените са налице следните симптоми:

• Нередовен менструален цикъл
• Липса на менструално кървене
• Отделяне на мляко от гърдите

При мъжете повишеният пролактин причинява т.нар. мъжки хипогонадизъм. Симптомите включват: 1:

• Еректилна дисфункция
• Намален брой сперматозоиди (азооспермия)
• Загуба на либидо
• Растеж на гърдите (гинекомастия)

Тумор, секретиращ адренокортикотропен хормон (АКТХ)

Аденомът произвежда прекомерни количества от хормона адренокортикотропин (АКТХ), който стимулира кората на надбъбречните жлези. Така започва екстремно производство на хормона кортизол.

Ако в организма има твърде много кортизол, това ще се прояви в набор от симптоми, които имат общото наименование синдром на Кушинг.

Тези симптоми включват:

• Затлъстяване от центростремителен тип, т.е. натрупване на мазнини около пъпа и горната част на гърба
• Луноподобно лице или ясно изразено закръгление на лицето
• атрофия на мускулите и слабост
• Високо кръвно налягане
• Повишена кръвна захар
• Акне
• Изтъняване на костите
• Увеличаване на синините
• Множество стрии по кожата
• Безпокойство, раздразнителност или депресия

Тумор, отделящ растежен хормон (STH)

Такъв тумор произвежда излишък от хормон на растежа. Ако заболяването е налице в зряла възраст, след като растежът е спрял, състоянието се нарича акромегалия.

Ако хормонът на растежа се отделя още в детска или юношеска възраст, преди растежът да е спрял, заболяването се нарича гигантизъм.

Симптоми на акромегалия:

• Свити черти на лицето
• Разширени ръце и крака
• Прекомерно изпотяване
• Висока кръвна захар
• Уголемено сърце и сърдечно заболяване
• Болки в ставите
• Зъбни проблеми
• Увеличено окосмяване по тялото

Децата и юношите растат твърде бързо и достигат екстремни височини.

Тумор, отделящ тиреоиден стимулиращ хормон (TSH)

Аденом, който свръхпроизвежда тиреоид-стимулиращ хормон, е причина за свръхактивна щитовидна жлеза. Щитовидната жлеза произвежда твърде много от хормона тироксин. Това състояние се нарича хипертиреоидизъм.

Тироксинът е хормон, който влияе главно върху обмяната на веществата. Ето защо, когато има излишък от него, метаболизмът ще се ускори.

Симптомите на хипертиреоидизъм са следните:

• Загуба на тегло
• Тахикардия (учестено сърцебиене)
• Аритмия
• Нервност и раздразнителност
• Диария, причинена от свръхактивни черва
• Повишено изпотяване

Симптоми от потискане на неврохипофизата

Дори ако аденомът не засяга задния сегмент на хипофизата (неврохипофизата), при гигантските аденоми тази част може да бъде потисната и следователно функцията ѝ да бъде нарушена.

Неврохипофизата не произвежда хормони. Тя служи като резервоар за хормоните, които се произвеждат в хипоталамичните ядра.

От хипоталамуса те се пренасят по аксонален път през педикулума (infundibulum) до неврохипофизата, където се съхраняват в гранули. От неврохипофизата хормоните се секретират в кръвния поток.

Когато неврохипофизата е потисната, секрецията на антидиуретичния хормон, наречен вазопресин, е нарушена. Този хормон е отговорен за правилното управление на съдържанието на вода и сол в организма. Недостигът му се проявява като диабет инсипидус.

Симптоми на недостиг на вазопресин:

• Полиурията е отделяне на голямо количество урина, която обаче е хипотонична, т.е. съдържа малко соли.
• Полидипсия е състояние, при което човек пие прекомерни количества течности поради неутолима жажда.
• Ако пациентът не пие достатъчно вода, настъпва дехидратация, която може да бъде фатална.

Диагнозата хипофизен аденом включва анамнеза за неприятности и характерна клинична картина - или от потискане на мозъчни структури, или от свръхпроизводство на хипофизни хормони.

Понякога тези тумори остават недиагностицирани, тъй като симптомите им са сходни с много други заболявания. Обратно, голям брой аденоми се откриват като случайна находка при изследване с ЯМР, което е извършено по други причини.

При вземане на кръв и изследване на урината могат да се открият отклонения, които са показателни за свръхпроизводство или недостиг на хормони.

Най-важният диагностичен тест е МРТ на мозъка или компютърна томография на мозъка. Той показва увеличена хипофиза или нехомогенен образ на хипофизата, което показва растеж на доброкачествен тумор.

Освен това сканирането се използва за оценка на местоположението и размера на тумора преди операция или облъчване.

При очния преглед може да се диагностицира нарушение на периферното зрение, причинено от натиска на тумора върху връзката на зрителния нерв.

Цялостният хормонален профил се оценява от ендокринолог или, при жените, от гинеколог.

Протичането на заболяването зависи от вида на аденома. Някои пациенти живеят години наред с хипофизен аденом, за който не знаят, тъй като не предизвиква никакви симптоми или проблеми.

Ако обаче аденомът причинява сериозни проблеми, ограничава живота на пациента или директно го застрашава, се предприема незабавно лечение на тумора. Лечението или спира растежа му, или свива, или премахва тумора.