Кърлежов енцефалит: какви са симптомите? Ваксинацията като превенция

Кърлежите са едни от най-известните преносители на различни инфекциозни заболявания в света. Едно от тези заболявания е кърлежовият енцефалит.

Кърлежовият енцефалит е вирусно заболяване, което засяга нервната система.

Причинителят е сферичен флавивирус с едноверижна рибонуклеинова киселина (РНК), която носи генетичната информация на вируса. Капсидът (главата на вируса) е обвит в липидна обвивка.

Наличието на протеини в тази обвивка е позволило създаването на ефективна ваксина срещу този вирус.

Въз основа на различията в тези протеини са обособени три подтипа на вируса - европейски, сибирски и далекоизточен.

Ендемичният ареал на кърлежовия енцефалит в света включва страните от южна Скандинавия през Словения, Хърватия и нататък към Източна Европа.

В миналото кърлежите са се заразявали предимно в топлите низини. В днешно време с промяната на климатичните условия кърлежите се придвижват към по-големи надморски височини. Вследствие на това рискът от заразяване в тези предишни по-хладни райони се увеличава.

В Европа се заразяват 0,5-5 % от кърлежите в зависимост от сезона и надморската височина.

Това вирусно заболяване е наречено на своя преносител - кърлежът Ixodes ricinus. Далекоизточният подтип на вируса може да се предава и от кърлеж Ixodes persulcatus.

Вирусът оцелява в слюнчените жлези на кърлежите. Когато кърлежът се прикрепи към човека, вирусът попада в организма чрез отделяне на слюнка в кръвта. Следователно за предаването и заразяването е достатъчно само едно малко прикрепване на кърлеж.

За предаването на вируса на човека е достатъчно няколкоминутно прикрепване.

Естественият резервоар на инфекцията са дребните гризачи, като плъхове, мишки, полевки и т.н. По-големите бозайници, като крави, кози, овце, лисици, диви свине и хора, обикновено са само случайни гостоприемници.

Когато говедата и добитъкът са заразени, вирусът може да попадне и в млечните жлези и млякото.

Поради това консумацията на недостатъчно преварено овче или козе мляко или млечни продукти е по-рядко срещан път за заразяване на хората. Това е по-скоро местно и фамилно явление.

Вирусът първо циркулира в кръвта на хората. Той се размножава в продължение на 2-3 дни и предизвиква леки "грипоподобни" симптоми.
По-късно, във втората фаза, вирусът може да навлезе в централната нервна система. В централната нервна система той формира характерните симптоми на менингит, менингоенцефалит или менингоенцефаломиелит.

Двете фази на проникване на вируса в човешкия организъм формират характерно двуфазно протичане на заболяването.

Първият етап се характеризира с грипоподобни симптоми.

Прояви на първата фаза:

• главоболие
• треска
• умора
• болки в ставите
• повръщане
• замайване
• понякога са свързани със секрет от носа и пълни синуси.

След първата фаза настъпва преходен период на покой, който продължава 2-10 дни.

Втората фаза се проявява в зависимост от мястото на засягане на ЦНС.

Менингит

Около 50-55% от заболяването е менингит.

Тази форма се изразява с умерени симптоми:

• Главоболие
• гадене
• повръщане
• признаци на менингеално дразнене - най-често симптом на противопоставяне на врата, когато пациентът не може да наведе главата си към гърдите

Менингоенцефалит

При 30-35% от пациентите се развива менингоенцефалит.

Той има ясно изразена и тежка симптоматика:

• количествено нарушение на съзнанието - сънливост, безсъзнание, кома
• качествено нарушение на съзнанието - объркване, одобрение, апатия, незаинтересованост
• треперене на крайниците
• треперене на езика
• нарушаване на равновесието и походката
• пареза (парализа) на окуломоторните нерви - двойно виждане, фотофобия
• пареза на лицевия нерв - увисване на устата и ъглите на очите
• влошаване на паметта
• безсъние

Менингоенцефаломиелит

От общия брой пациенти около 10 % страдат от миелитна форма.

Засегнати са предните рога на гръбначния мозък.

Тя се характеризира с образуване на вяла пареза на крайниците, т.е. двигателна и сетивна неспособност на ръцете и краката.

За разлика от полиомиелита, полиомиелитът настъпва няколко дни след отшумяването на треската.

Те обаче оставят трайни и сериозни последици.

Засягане на мозъчния ствол

Най-сериозната форма на кърлежовия енцефалит е засягане на мозъка в центъра, който контролира жизнените функции - мозъчния ствол и продълговатия мозък.

Такъв пациент е с висок риск от спиране на сърцето, злокачествени аритмии и задушаване.

Ако има съмнение за засягане на тези центрове, пациентът трябва незабавно да бъде прехвърлен в интензивното отделение, свързан с изкуствена белодробна вентилация или временна вентрикуларна стимулация.

Основно усложнение при това увреждане е мозъчният оток или вторичната бактериална суперинфекция.

Пациентите в напреднала възраст са изложени на най-голям риск.

Тази форма на енцефалит при пациент в напреднала възраст може да бъде фатална.

При европейските и сибирските подтипове на вируса смъртността е 1-3%, а при далекоизточния подтип смъртността достига 20%.

Постенцефалитен синдром

За съжаление отшумяването на острия стадий на заболяването и неговите симптоми не е краят на проблемите на пациента.

По-специално, пациентите след преодоляване на менингоенцефалита и менингоенцефаломиелита страдат от дълготрайни проблеми.

Това е набор от невропсихиатрични симптоми:

• Главоболие
• смущения в концентрацията
• нарушения на паметта
• емоционална лабилност
• безсъние
• умора и неефективност
• замайване

До 58% от пациентите описват тези симптоми като значително влияещи на качеството им на живот.

Те могат да продължат няколко месеца и рядко продължават завинаги.

Диагнозата се основава главно на анамнезата и характерното клинично протичане на заболяването.

В анамнезата най-важната информация е скорошното прикрепване на кърлежа. Ако пациентът не е забелязал кърлеж, полезна е и информацията за движението в природата, особено в ендемични райони.

Най-рисковите дейности са бране на гъби и билки, тичане в гората, каране на колело, пикник, косене на висока трева и други.

Лабораторното изследване на кръвта във втория стадий на заболяването показва повишена седиментация, увеличен брой левкоцити и високи титри на т.нар. чернодробни ензими.

Ако лекарят подозира наличието на кърлежов енцефалит, той назначава и серологично изследване на кръвта за наличие на антитела срещу вируса. В този напреднал стадий на заболяването той получава положителен резултат, с повишени титри на антитела IgM и IgG.

В случай на положителни менингеални симптоми е необходимо да се направи диагностична лумбална пункция. Вземането на цереброспинална течност и лабораторното ѝ изследване предоставят ценна информация за вида на инфекцията, протичаща в централната нервна система.

Кърлежовият енцефалит, като вирусна инфекция, ще има различни ликворлогични резултати от бактериална гнойна инфекция.

По-конкретно, установяваме повишен брой клетки, протеини, глюкоза, без повишение на лактата и значително увеличени левкоцити и полиморфонуклеарни клетки.

Изследването на лизата за доказване на антитела срещу вируса е без значение. В първия стадий на заболяването резултатът ще бъде отрицателен, а във втория стадий е положителен дори при обикновена венепункция, т.е. от кръвта.

От допълнителните образни изследвания от полза е ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) на мозъка. Той визуализира мозъка, при което областта на таламуса ще бъде значително удебелена.

Диференциална диагноза

При диференциалната диагноза е полезно да се съсредоточите върху изключването на други видове невроинфекции.

Най-важното е да се изключат гнойни процеси, засягащи централната нервна система. Примери за това са мозъчен абсцес или гноен менингит, които се причиняват от бактерии. При тези заболявания от решаващо значение е бързото прилагане на подходящи антибиотици. Те обаче са неефективни при вирусни инфекции, какъвто е кърлежовият енцефалит.

В някои случаи ликворните находки ясно подсказват за серозен (негнойно протичащ) менингит, но няма индикации за прикрепване на кърлеж. Тогава лекарят търси други невротропни вируси, т.е. такива, които засягат нервната система. Най-често причинителите са херпесни вируси и ентеровируси.

Бактериални микроорганизми също могат да се предават чрез прикрепване на кърлежи към човека. Те причиняват заболявания, засягащи централната нервна система, като Лаймска болест, анаплазмоза и туларемия.

Клиничното протичане може поразително да прилича на демиелинизиращи(склероза мултиплекс), онкологични или съдови заболявания, като например инсулт. Образните изследвания, компютърната томография или магнитно-резонансната томография на главния или гръбначния мозък могат да помогнат за изключването на някои от тях.

Около 70 % от случаите на кърлежов енцефалит са безсимптомни и асимптоматични.

Инкубационният период (т.е. времето от навлизането на вируса в организма до появата на първите симптоми) е 2-28 дни, обикновено 1-2 седмици, при инфекция, пренасяна от вектор.

При алиментарна инфекция от мляко и млечни продукти инкубационният период е по-кратък, приблизително 4-6 дни.

Първият стадий на заболяването рядко се разпознава от пациента или лекаря. Пациентът се явява на преглед със симптоми на грип.

Той страда от главоболие, повишена температура, умора, болки в ставите, повръщане, замайване, понякога се асоциират секрет от носа и пълен синус.

Този период продължава приблизително 2-7 дни.

Кръвните изследвания показват намален брой левкоцити и тромбоцити, а чернодробните ензими са повишени. Наличието на антитела срещу вируса на кърлежовия енцефалит обаче обикновено е фалшиво отрицателно в този ранен стадий на заболяването и заболяването не се диагностицира.

След отшумяване на първоначалните симптоми настъпва временен период на затишие с продължителност 2-10 дни.

Ако няма изява на симптоми от втория стадий, формата на инфекция се нарича абортивна.

След този период на затишие вирусът се размножава в централната нервна система. В зависимост от това коя част е засегната и какви симптоми съпътстват заболяването, се различават няколко форми на фаза 2.

Интересна информация:
Как да извадим кърлеж правилно и безопасно? 6 важни стъпки

Превенция

Профилактиката на кърлежовия енцефалит включва няколко процедури.

1. Идентифициране на ендемичните райони.

Ендемичен район е място с висока честота на кърлежи, пренасящи този вирус. Локализирането на такива места и избягването на отдих в тях ефективно намалява честотата на кърлежовия енцефалит.

2. Консумация на достатъчно пастьоризирано мляко и млечни продукти

Това е най-добрата превенция при алиментарното предаване на кърлежовия енцефалит, особено от овче и козе мляко.

Ако купувате от частен стопанин, винаги е препоръчително млякото да се преварява. Вирусът се инактивира при 65 °C за 10 минути.

3. Защита от прилепване на кърлежи чрез подходящо облекло

Когато се движите и сте на открито, уверете се, че глезените и прасците ви са покрити с дълги панталони, чорапи или наколенки.

При дейности, при които ръцете също са изложени на растителност, трябва да се носят дълги ръкави или ръкавици.

Кърлежът изчаква своя гостоприемник, висящ на стръковете трева. Той се захваща за кожата, докато преминава през тази гъста растителност. След това пълзи наоколо в продължение на няколко минути, търсейки подходящо място, където да се прикрепи. Обикновено това са участъци от тънка кожа, които са добре кръвоснабдени.

Най-често това са кожни гънки под коленете, в слабините, около гениталиите, в подмишниците и зад ушите.

4. Използване на репеленти

Най-ефективните репеленти могат да се намерят в аптеката.

Въпреки че производителите посочват, че те са ефективни в продължение на 6-8 часа, това не важи за всички видове насекоми. Те са ефективни срещу кърлежи в продължение на 3-4 часа, затова редовно подновявайте репелентния слой.

Можете да го нанасяте и върху дрехите.

5. Ваксиниране

Най-ефективният и леснодостъпен метод за превенция е ваксинацията срещу кърлежов енцефалит.

Ваксинацията е най-полезна за населението, което живее или работи в ендемични райони с най-висока честота и активност на кърлежите. Това са предимно горски работници, ловци, спасители и обитатели на вили.

Ваксинацията е подходяща и за общото население от любители на отдиха и е безопасна за прилагане при деца.

Схемата за ваксинация обикновено се състои от три приема.

Първата първоначална доза е последвана от втора доза, която трябва да се приложи 1 до 3 месеца след първоначалната доза.
Пациентът посещава третата доза 9 до 12 месеца след втората.
След това ваксинацията е завършена и пациентът е напълно имунизиран.

В ситуация, в която ваксинацията срещу кърлежов енцефалит е планирана предварително, най-добре е първоначалното приложение на ваксината да започне през зимните месеци. Това е така заради времето, което е необходимо на организма за изграждане на имунитет. С този времеви резерв има по-голям шанс до сезона на кърлежите (летните месеци) човек вече да е защитен.

Ако все пак основната ваксинация започне през летните месеци, втората доза от ваксината трябва да се постави две седмици след първата доза. По този начин има по-голям шанс за бързо повишаване на защитните нива на антителата.

Антителата, които предпазват от инфекция, ще се образуват приблизително 10-14 дни след втората доза.

Имунизацията след основната ваксинация, т.е. трите дози, продължава най-малко три години. След този период е необходима единична доза ваксина.

Като цяло ваксината е подходяща за всяко лице, което желае да бъде имунизирано.

Ваксинацията е противопоказана при протичащи инфекциозни заболявания, при повишена температура, при автоимунни процеси. В допълнение към тези ограничения, ваксината не трябва да се поставя на хора, които са алергични или свръхчувствителни към яйчен белтък.

Ако кърлеж се прикрепи в ендемичен район към човек, който не е ваксиниран, е показано прилагането на специфичен имуноглобулин. Такава имунизация се нарича пасивна, защото в организма на човека се инжектира вече образувано антитяло.

Такава защита срещу инфекция е ефективна само до 96 часа след експозицията.

Кърлежов енцефалит при деца

Протичането на заболяването при деца има редица прилики, но и разлики.

Протичането е идентично в два етапа.

Първият се характеризира с грипоподобен синдром (набор от грипоподобни симптоми) с висока температура, главоболие, болки в ставите и други неспецифични симптоми.

Ако симптомите отзвучат спонтанно след първата фаза, инфекцията е преминала в аборт.

Втората фаза, както и при възрастните, е неврологична. Симптомите са резултат от засягане на централната нервна система. Въпреки това симптомите са по-леки, полиомиелитът е рядък и смъртните случаи са по-скоро редки.

При деца под 4-годишна възраст заболяването може да протече напълно безсимптомно. Ако все пак се появят симптоми, фебрилните гърчове са често срещан съпровод при високи температури. При енцефалната форма могат да се появят нарушения на съзнанието, които са по-трудни за оценка при малките деца.

При по-големите деца често се наблюдават симптоми като главоболие, болки в мускулите и ставите, болки в гърлото и хрема. При 75 % от педиатричните пациенти се наблюдава температура над 39,5 °C, а повече от половината от тях повръщат.

Менингитните симптоми са по-чести, отколкото при възрастните. Менингитната форма на заболяването също е по-честа при децата. При възрастните най-често се среща енцефалитното протичане.

Лечението при децата е симптоматично, включващо аналгетици и антипиретици в дози, подходящи и съобразени с теглото на детето.

Противооточно лечение с манитол е необходимо само в половината от случаите. Кортикостероиди могат да се дават, като се вземат предвид възрастта и теглото на пациента. Всъщност само около една трета от заразените се нуждаят от тях.

Децата са подходящи кандидати за прилагане на ваксина срещу кърлежов енцефалит.

При тях обаче е по-вероятно да се появят реакции след ваксинацията.

Те включват следните типични симптоми:

• Повишена температура.
• Фебрилни конвулсии
• сънливост
• липса на апетит
• главоболие
• умора
• обща слабост
• болки в мускулите и ставите

Обикновено те продължават само един ден. Те са по-чести, ако ваксинацията е направена през зимните месеци, през януари и февруари.