Инфекциозна мононуклеоза: какво представлява, как се предава, какви са симптомите ѝ?

Мононуклеозата е заболяване, което е резултат от инфекция с човешкия вирус на Епщайн и Бар (EPV) или в по-малко случаи с цитомегаловирус (CMV), Toxoplasma gondii, HIV или аденовирус, но впоследствие те се класифицират като "синдроми, подобни на мононуклеозата".

Инфекциозната мононуклеоза е широко разпространена в целия свят, но най-често засяга бялата раса и хората в детска и млада възраст. Към зряла възраст повече от 90 % от населението вече е изработило антитела.

В повечето случаи мононуклеозата е доброкачествена с малко симптоми.

Инфекцията с мононуклеоза обикновено не протича тежко и без интензивно лечение симптомите отзвучават сами в рамките на 1 до 2 месеца.

Най-вероятно е инфекциозната мононуклеоза да се появи само веднъж в живота на човек. Въпреки това вирусът може да се запази в организма в спяща форма.

В редки случаи, особено когато имунната система е силно отслабена, в ситуации на прекомерен стрес, тежко заболяване, бременност или други ситуации, които натоварват организма, вирусът на ЕПВ може да се реактивира в организма и да се прояви като друг вид заболяване.

Инфекциозната мононуклеоза се предава от вируса на Епщайн-Барр главно чрез орофарингеални секрети, слюнка и кръв.

Основният вход е дихателният тракт.

Предаването е възможно и чрез полов контакт. Слюнката обаче е най-честият начин на предаване, поради което заболяването е известно като "целувка" или "детска болест".

В някои случаи вирусът може да се предаде от заразената майка на плода.

Мононуклеозата се разпространява главно чрез целувки, споделяне на чаши и прибори за хранене с друг човек, кихане и кашляне.

Вирусът на Епщайн-Барр се размножава в човешкия организъм чрез клетките на лигавицата на носоглътката, слюнчените жлези и лимфоидната тъкан на сливиците. След това той се разпространява по целия организъм чрез кръвта.

Инкубационният период на инфекциозната мононуклеоза е приблизително 4-6 седмици след контакт със заразен човек.

Възможно е обаче някои от първите симптоми да се забележат след 1-2 седмици. Това са главно умора, повишена температура и увеличаване на лимфните възли на шията и подмишниците.

Ако мононуклеозата не се лекува, в някои редки случаи могат да настъпят по-сериозни усложнения на заболяването.

Те включват обструкция на дихателните пътища, увреждане на черния дроб, менингит, възпаление на сърдечния мускул и други усложнения, засягащи хематологичните, неврологичните и сърдечните функции.

Едно от най-сериозните усложнения е руптурата на слезката, която обикновено е свързана със силна коремна болка и признаци на хеморагичен шок.

В редки случаи, при млади момчета, заразени с вируса на Епщайн-Барр, той може да причини болестта на Дънкан - генетично имунодефицитно заболяване, свързано с Х хромозомата, причиняващо мутация в гена SH2D1A.

Поради това винаги е необходимо да се проведе специализиран преглед и лечение от лекар.

Протичането на инфекцията с мононуклеоза е индивидуално: от безсимптомно (асимптоматично) през често срещани симптоми до сериозни здравословни усложнения (рядко).

В повечето случаи на инфекция под лекарско наблюдение протичането на заболяването е доброкачествено.

Инфекциозната мононуклеоза е наричана още жлезиста треска поради увеличаването на лимфните възли, особено на шията, подмишниците и слабините, и увеличаването на далака и чернодробните органи (спленомегалия и хепатомегалия).

Заболяването е съпроводено с главоболие, възпалено гърло (тонзилит), подуване и зачервяване на носоглътката, болка и дискомфорт в областта на корема, повишена прекомерна умора, обща телесна слабост, гадене, липса на апетит и повишена температура до треска от около 39.

Възможно е и наличието на петехии, специфичен точковиден червен обрив по мекото небце на устната кухина.

Възможни прояви и симптоми на инфекциозна мононуклеоза:

• Уголемяване на лимфните възли
• Уголемяване на далака (спленомегалия)
• Увеличаване на черния дроб (хепатомегалия)
• Треска
• Повишена умора
• Синдром на хроничната умора
• Обща слабост
• Малахия
• Гадене
• Повръщане
• Коремна болка
• Главоболие
• Болки в гърлото
• Тонзилит
• Петехии (обрив по небцето на устата)
• Кожен обрив
• Ангина
• Мускулна болка
• Оток на носоглътката
• Оток около очите

Първоначално диагнозата се поставя въз основа на професионален преглед от лекар. Прегледът включва снемане на анамнеза и проверка на състоянието на носоглътката.

В рамките на палпаторния преглед лекарят диагностицира чрез опипване състоянието на увеличение на лимфните възли и коремните органи. Той използва диагностичния образен метод ултразвук, по-специално за точно изобразяване на вътрешните структури на черния дроб.

В повечето случаи се взема проба от лигавицата на гърлото за микробиологични лабораторни изследвания. Резултатът от изследването определя наличието на вируса на мононуклеозата във взетата проба.

От пациента се взема кръвна проба за хематологично изследване. Серологичният тест се използва за определяне на кръвната картина на пациента, функционалните тестове на черния дроб, възпалителните процеси и нивата на белите кръвни клетки.

Хетерофилните кръвни тестове за антитела могат да покажат наличието на EBV вируса в организма. Точното ниво на антителата може да се използва и за разграничаване на текущата фаза (стадий) на мононуклеозата.

Профилактика на инфекциозната мононуклеоза

Основната профилактика на вируса на мононуклеозата е здравословният начин на живот, стабилността на имунната система и високият имунитет на организма.

Препоръчително е да се предотврати разпространението на инфекцията. В случай на поява на заболяването в семейството и близкото обкръжение се препоръчва да се дезинфекцират предмети, които са били в контакт със слюнката на заразен човек и са потенциален източник на заразяване с вируса.

Инфекциозната мононуклеоза се предава главно чрез слюнката и затова физическият контакт под формата на целувки и споделяне на общи чаши и прибори за хранене трябва да бъде ограничен.

Инфекциозна мононуклеоза при бременност

Вирусът EBV може да засегне и възрастен човек. Ако жената не е боледувала от EBV, тя може да се разболее по-лесно поради по-слабата имунна система по време на бременността.

Въпреки че EBV мононуклеозата е херпесен вирус, в повечето лекувани случаи той не засяга плода в тялото на майката. EBV не трябва да се предава по трансплацентарен път.

Въпреки това, поради индивидуалните здравословни състояния, винаги е необходима консултация с лекар.

Поради потенциалния риск от други опасни херпесни вируси, причиняващи инфекциозна мононуклеоза(токсоплазма, CMV...), е необходим професионален преглед и лечение от лекар.

Необходимо е редовно наблюдение на плода и майката от гинеколог през цялата бременност.

Причинители на вируса на Епщайн-Барр (мононуклеоза)

Инфекциозната мононуклеоза е описана за първи път през 1885 г. от руския лекар Филатов под името лимфаденопатия. Впоследствие д-р Пфайфер нарича заболяването жлезиста треска заради симптомите му.

През 1964 г. вирусолозите Тони Епщайн и Ивон Бар използват микроскоп, за да докажат за първи път наличието на херпесния вирус на инфекциозната мононуклеоза.

С помощта на електронен микроскоп те успяват да докажат съществуването на вируса от туморни клетки на лимфома на Буркит.

Билкова природна помощ за подпомагане на черния дроб

Една от най-известните билки, които оказват благоприятно въздействие върху черния дроб, е растението Silybum marianum - бял трън. Билката съдържа вещество, наречено силимарин, което има детоксикиращи и антиоксидантни свойства.

То спомага за възстановяването и защитата на чернодробните клетки. Помага за предпазване на черния дроб от увреждане, като същевременно повишава устойчивостта му. Въпреки че силимаринът е безопасен, той не се препоръчва за деца под 5-годишна възраст, бременни и кърмачки.

Не се препоръчва при сърдечно-съдови заболявания и някои алергии (ядки, семена). Необходима е консултация с лекар, за да се определи целесъобразността на употребата на тази билка с оглед на индивидуалното здравословно състояние на пациента и възможните противопоказания за употреба на билката с фармакотерапия (лекарства и медикаменти).