Инфарктът на миокарда (ИМ) или инфарктът е остра форма на коронарна болест на сърцето. С термина исхемия се обозначава обезкървяването на клетките навсякъде в тялото.

Ако има исхемия на клетките на сърдечния мускул, това е сърдечен удар.

Най-често се интересувате от: Защо настъпва и какви са симптомите? Какво е трансмурален инфаркт, има ли преходен инфаркт? Какви са ограниченията след инфаркт и неговите усложнения или рискове? Какво означава терминът инфаркт на предната, задната/долната стена?

Инфарктът на миокарда е остър клетъчен некръвоизлив, поради което се нарича и остър инфаркт на сърцето (ОИС).

Ако клетките на сърдечния мускул са без кръвоснабдяване, хранене и кислород за дълго време, настъпва некроза (тяхната смърт). Тази некроза настъпва в областта, снабдявана от запушения сърдечен съд.

Сърдечните пристъпи са сред най-честите причини за смърт в световен мащаб.

Сърдечните съдове са тези, които снабдяват с кръв самото сърце. Те се наричат още коронарни или коронарни съдове. При продължителен патологичен процес възниква добре познатата коронарна болест на сърцето. В основата ѝ е атеросклерозата.

Атеросклерозата е продължително дегенеративно заболяване, при което стената на съда се разяжда, отлагат се мазнини и левкоцити. С течение на времето стената на съда се втвърдява, стеснява се прозрачността му (вътрешният диаметър). Образуват се атеросклеротични плаки, които се отлагат в артериалната стена. Последицата е нарушен кръвоток и преминаване през артерията.

Ако тази атеросклеротична плака се разкъса, стената на съда се нарушава. Впоследствие се отлагат тромбоцити. Това е известно като интракоронарна тромбоза. Тази тромбоза може частично или напълно да ограничи притока на кръв към сърдечния мускул.

Атеросклеротичните кръвоносни съдове са причина за нарушено кръвоснабдяване на сърцето, особено когато сърдечният мускул има по-високи изисквания към кръвоснабдяването. Примери за това са физическата активност, но също и психическият стрес. Тогава се увеличава натоварването на сърцето или сърдечната честота.

Ако сърдечният мускул е недостатъчно кръвоснабден, се появява болка в гърдите. Тази болка е известна също като ангина пекторис (АП). Хората често описват тази болка като натиск в гърдите или дори като усещане, че някой седи на гърдите им или че имат камък в гърдите.

При стенокардията, т.е. преходната болка в гърдите, болката обикновено отшумява в рамките на 15 минути. Ако причината е била физическо натоварване, достатъчно е да се прекрати натоварването и да се почине. Натоварването може да бъде физическо или психическо. Например бягане, бързо ходене или дори изминаване на няколко метра, ако кръвоносният съд е силно увреден.

Пример за психическо натоварване е да се ядосате или да се скарате.

Ако обаче болката в гърдите продължи повече от 15 минути, трябва да се помисли за сърдечен удар. Болката не спира дори в покой или след прием на нитроглицерин. Ако няма загуба на кръв, започва да се развива некроза (смърт на мускулни клетки).

Исхемичното увреждане настъпва още след 20 минути. На този етап то все още е обратимо, може да бъде обърнато. Колкото по-дълго клетките на сърдечния мускул (кардиомиоцитите) не са заздравени, толкова по-тежко е увреждането. След 2 часа настъпва инфаркт на клетките и тяхната смърт, която е необратима.

Колко бързо настъпва необратимото увреждане на клетките е индивидуално. Времето може да бъде повлияно например от състоянието на сърцето или от колатералното коронарно снабдяване. Това е снабдяването на зоната, в която настъпва исхемията, от друг коронарен съд.

Ако исхемичният резерв е изчерпан, некроза на мускула може да настъпи само след 20 минути. След 4-9 часа обаче настъпва масивно увреждане на сърдечния мускул. Това е известно като трансмурален инфаркт на сърдечния мускул. Трансмуралният инфаркт на сърдечния мускул засяга цялата дебелина на сърдечната стена.

Питате: Съществува ли такова нещо като трансмурален или лек сърдечен инфаркт?

Няма такова нещо като транзиторен сърдечен удар. Човекът просто е имал късмет, че дори без диагноза и адекватно лечение е оцелял без сериозни последствия или смърт. Хората наричат това също така лек сърдечен удар.

Но той дори не е толкова лек. Клетките на сърдечния мускул са умрели и няма лечение. А мъртвият мускул не работи.

Тогава увреденият мускул може да причини ограничения.

Продължаваме нататък...

Организмът не може да възстанови увредените сърдечни клетки, не произвежда нови. Мъртвата зона заздравява с белег. Белегът е нефункционален. Функцията на сърцето е намалена. Рискът е белегът да се разкъса и да кърви в перикарда, което се нарича перикардна тампонада.

Интересна информация: Сърдечният мускул, поради размерите си, има най-висока потребност и консумация на кислород в сравнение с другите органи на тялото. Сърцето работи непрекъснато, без да спира или да прави паузи в продължение на 24 ч. В покой кръвният поток през сърдечните съдове е приблизително 250 ml. При натоварване кръвният поток може да се увеличи до 5 пъти.

Какво представлява острият коронарен синдром?

Острият коронарен синдром е събирателно понятие за нестабилна стенокардия, остър миокарден инфаркт и внезапна смърт, причинени от запушване на сърдечна артерия. Острият коронарен синдром се класифицира въз основа на промените в ЕКГ. ЕКГ е изследване на електрическата активност на проводната система на сърцето.

Острият коронарен синдром се разделя на:

1. STEMI означава повишение на ST на ЕКГ при миокарден инфаркт.
2. Не STEMI (NSTEMI) може да включва две подгрупи:
   • нестабилна стенокардия
   • NSTEMI, миокарден инфаркт без ST елевация на ЕКГ

Ако искаме да навлезем в повече подробности, острият коронарен синдром се разделя допълнително според промените в ЕКГ на STEMI и NON STEMI (NSTEMI).

Тоест според това дали в случая на STEMI е налице елевация на ST сегмента на ЕКГ и дали е налице запушване на коронарен съд.

Или...

Не е налице елевация на ST сегмента на ЕКГ при NON-STEMI. Запазено е поне частично кръвоснабдяване на сърдечния мускул.

+

Пациент със STEMI е показан за първична реперфузионна терапия (ангиопластика) в кардиологичен център. За предпочитане в рамките на 12 часа от появата на симптомите.

По-нататъшното лечение на пациента от службите за спешна медицинска помощ е: Идеално транспортиране на пациента от момента на установяване на наличието на ST елевация на ЕКГ (диагноза STEMI) и момента на пристигане в кардиологичния център = 90 минути - по-точно 90 + 30 минути (интервал в кардиологичния център) = 120 минути от установяването на STEMI до приемането в кардиологичния център.

В рамките на острия коронарен синдром включваме три подгрупи:

• нестабилната стенокардия е исхемия (без съсиреци) на сърдечния мускул
  • може да възникне в покой, без усилие или друг фактор
  • влошена или променена стенокардия в случай на съществуваща стабилна стенокардия
• Инфаркт на миокарда е смъртта на сърдечния мускул, която настъпва само за 15-20 минути Фиброза на миокарда
  • окончателната смърт на клетките на сърдечния мускул настъпва в рамките на 9-12 часа след затварянето
• внезапната смърт се определя като смърт, настъпила в рамките на един час от началото на проблема
  • до 70 % от смъртните случаи се дължат на коронарна болест на сърцето
  • може да бъде първата проява на заболяването

Можем да се сблъскаме и с други обозначения на инфаркта. А именно трансмурален, нетрансмурален или Q-инфаркт и non-Q-инфаркт. Разделението между STEMI и NSTEMI е от голямо значение за последващото медицинско лечение.

При инфаркта на миокарда можем да наблюдаваме и разделение според засегнатата област на сърцето. Локализацията се определя от засегнатия съд. Основните са arteria coronaria dextra (ACD) и arteria coronaria sinistra (ACS) (дясна и лява коронарна артерия). Тези две основни артерии се разклоняват директно от аортата. Те се разклоняват допълнително на по-малки коронарни артерии.

Други коронарни съдове включват:

• arteria coronaria dextra - ACD
• arteria coronaria sinistra - ACS
• ramus interventricularis anterior - RIA
• ramus interventricularis posterior - RIP
• ramus circumflexus - RCx
• ramus marginalis sinister - RMS
• ramus coni arteriosi - Rco
• ramus nodi sinuatrialis - Rns
• ramus posterolateralis dexter - RPLD
• ramus diagonalis (lateralis) - RD

Таблицата показва разпределението на миокардния инфаркт по региони

Причината за инфаркта на миокарда са метаболитните промени, които настъпват при недостатъчно охлаждане на клетките на сърдечния мускул. В клетките липсва кислород. В тях се натрупват метаболитни продукти като лактат, серотонин, аденозин.

В повечето случаи атеросклерозата е отговорна за миокардната анемия.

Атеросклеротичната плака в стената на съда се разкъсва (руптура на атеросклеротичната плака). Върху увредената стена на съда се отлагат тромбоцити и възниква интракоронарна тромбоза (тромб в съдовото легло).

Този тромб причинява стесняване на кръвоносния съд (вътрешния му диаметър). Последицата е намален кръвоток към останалата част на артерията.

При по-големи тромбози коронарната артерия се запушва и кръвният поток спира напълно. Това води до исхемия (безкръвие) след 15-20 минути.

В рамките на около 2 часа настъпва необратима смърт (некроза) на незаздравените сърдечни клетки.

Причините за ограничаването до пълното спиране на кръвотока през коронарните съдове са:

1. атеросклероза с тромбоза
2. спазъм на кръвоносния съд - свиване на кръвоносните съдове, дори в резултат на прием на кокаин
3. артериит (възпаление на кръвоносен съд)
4. емболизация
5. тромбоза без атеросклероза

При частично ограничаване на кръвния поток през съда (неоклузивен тромб) се появява нестабилна стенокардия или NSTEMI. Тази форма може да няма клинични прояви до момента на повишеното търсене на сърдечния мускул.

Ако съдът е напълно запушен от тромб (оклузивен тромб), последицата е STEMI или внезапна сърдечна смърт.

STEMI или също остър миокарден инфаркт има своите типични симптоми.

В някои случаи той може да бъде и атипичен или безсимптомен.

В много случаи внезапната сърдечна смърт е първият симптом на заболяването при преди това здрав човек.

Познаваме някои рискови фактори, които водят до остър миокарден инфаркт. те са: 1:

Симптомите на миокардния инфаркт могат да бъдат типични или атипични. В някои случаи обаче увреждането на сърдечния мускул може да протече безсимптомно.

Сигурно сте чували за човек, който е преодолял инфаркт на миокарда и дори не е знаел за това.

Терминът "остър коронарен синдром" включва и внезапна сърдечна смърт. Сърдечната смърт е сериозно усложнение на сърдечния инфаркт. И е много тревожно, че в някои случаи това е първият признак на заболяването при здрав преди това човек.

Внезапната сърдечна смърт настъпва веднага след затваряне на коронарен съд или в рамките на един час от появата на затруднението.

Симптоми на инфаркт на миокарда в таблицата

Променливостта на симптомите зависи от мястото, степента на засягане на сърдечния мускул и зоната на затвореното сърдечно кръвообращение.

Обезпокоително е, че до 45% от хората с инфаркт на миокарда умират в рамките на 4 часа от началото на проблема.

Половината от смъртните случаи са извън здравно заведение. При младите хора рискът се дължи главно на фамилната анамнеза и генетичната предразположеност, нарушенията на липидите в кръвта, диабета и злоупотребата с кокаин.

Прогнозата и преживяемостта на засегнатото лице зависят от степента на миокардния инфаркт, но също така и от ранното разпознаване на проблема и ранното специализирано лечение. Домашното лечение и дори алтернативните терапии не помагат.

Усложнения при инфаркт на миокарда

Само исхемията на сърдечния мускул сериозно застрашава здравето и живота на човека. Освен това при инфаркт могат да настъпят и различни усложнения. Левостранната сърдечна недостатъчност води до левостранна сърдечна недостатъчност до кардиогенен шок. Това води до задух и белодробен оток.

Белодробният оток е оток на белите дробове в резултат на левокамерна недостатъчност. Кръвта се натрупва пред лявата камера. Течност от кръвоносните съдове прониква в белите дробове. Това обикновено се проявява като недостиг на въздух и хрипове при дишане.

Ишиасът на сърдечния мускул води до различни биохимични промени и нарушен клетъчен метаболизъм. Може да се стигне и до сърдечни аритмии. Камерното мъждене е сериозно. Системната емболия също представлява риск, например за мозъка (при инсулт) или бъбреците.

Други рискове включват аневризма, дефект на камерната преграда, клапни дефекти, както и разкъсване на сърдечната стена и последваща перикардна тампонада.

Диагнозата се основава на основна оценка на клиничната картина и анамнезата на засегнатото лице. В основата е събирането на важна информация относно болката, нейното естество или разпространение.

Разбира се, важна е и продължителността на неприятностите.

Типичните симптоми водят до поставянето на диагнозата. В случай на сърдечен удар има и други свързани симптоми, които могат да помогнат да се предположи, че пациентът има сърдечен удар. Дали причината за проблема е сърдечен удар или друго заболяване, се преценява от здравния специалист.

Ето защо е важно да се обадите на службите за спешна помощ, когато се появят симптомите. Болката в гърдите може да крие различни диагнози, като например:

• дисекация на аортата
• белодробна емболия
• плеврит
• ГЕРБ или оезофагит
• Язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника
• панически пристъп и тревожност
• проблеми с гръбначния стълб

Здравните специалисти извършват и изследвания като ЕКГ. ЕКГ е основният метод на изследване, използван за диагностициране на остър миокарден инфаркт. С това изследване се преценява дали става въпрос за STEMI или NSTEMI. Това е важно за последващата стратегия на лечение. Лице със STEMI се насочва за първично реперфузионно лечение в кардиологичен център.

Изследване на ЕКГ е достъпно в службите за спешна помощ, което е компонент на доболничната и спешната помощ, в първичната медицинска помощ от общопрактикуващия лекар (не всички общопрактикуващи лекари разполагат с ЕКГ), а също и в амбулаторията на интернист или кардиолог.

Ако не е ясно дали става въпрос за инфаркт на миокарда, може да се добави вземане на кръвна проба. Оценяват се основни кръвни показатели, но най-вече тропонин. При некроза тропонинът се освобождава от некротичните клетки на сърдечния мускул.

Доболнично лечение на остър коронарен синдром

Преди човек с остър коронарен синдром да бъде приет в болница, трябва да се осигури подходящо доболнично лечение. Това, разбира се, зависи от ситуацията. Човекът може да е у дома, на улицата или в амбулаторията на личния лекар или специалист.

Но важното е:

• бърза диагностика
• ранно лечение
• насочване на пациента към кардиологичен център или подходяща болница

Таблицата предоставя информация за острия коронарен синдром

Ангиопластика

В таблицата са изброени важни времеви интервали при остър коронарен синдром

Протичането на инфаркта зависи от няколко фактора.

Такива са местоположението и степента на засегнатите кръвоносни съдове, зоната на исхемия, текущото състояние на сърцето, както и наличието на съпътстващо кръвоснабдяване.

Инфарктът на миокарда може да има типично протичане.

В някои случаи той се проявява нетипично. Има дори случаи, в които той е асимптоматичен (скрит).

Типичното протичане се характеризира с болка зад гръдната кост или в гръдния кош. Болката може да бъде неспецифична, като в този случай се нарича гръден дискомфорт. Тя обаче може да бъде и натискаща, пареща или щипеща. Човекът описва усещането като такова, сякаш някой седи на гърдите му или камък лежи върху гърдите му.

Болката е на едно място, но често се разпространява към раменете, лявата мишница, шията или челюстта, или между лопатките. Сърдечната исхемия продължава повече от 15-20 минути, така че болката продължава. Тя не реагира на нитрати или конвенционални аналгетици.

Налице е задух, бледност, изпотяване. Човек може да изпитва страх от смъртта и тревога. Ако тези симптоми се появят заедно или в различни комбинации, разбира се, няма причина да се чака, за да се види дали дискомфортът ще спре. Необходима е незабавна помощ.

При инфаркт може да има нарушение на сърдечния ритъм, сърцебиене. Но може да има и други неврологични затруднения или влошаване на психологическото състояние, например объркване. Тогава се подозира емболизация на кръвоносните съдове на мозъка, т.е. инсулт.

Човекът може да загуби съзнание за кратко, но след това да се върне в съзнание. Нарушеното съзнание може да бъде причинено и от спиране на кръвообращението. Това често е резултат от камерно мъждене или тахикардия. В този случай е важно разпознаването и започването на компресии на гръдния кош.

Ако автоматичният външен дефибрилатор е наблизо, той трябва да се използва.

Сърдечният инфаркт е една от най-честите причини за внезапна смърт, въпреки добрата мрежа за доболнична помощ и наличието на кардиологични центрове. Внезапната сърдечна смърт настъпва незабавно или в рамките на 1 час от настъпването ѝ. Тя често е първият симптом при все още здрав човек.

Първа помощ при инфаркт на миокарда

Инфарктът на миокарда е остро състояние и застрашава здравето и живота на човека. Затова е необходимо рано да се разпознаят типичните симптоми и да се реагира незабавно. Ако забележите тези симптоми, трябва да действате бързо.

Ранното разпознаване и бързото лечение са важни за бъдещото състояние на сърцето и неговата функция.

Първа помощ:

• Настанете пострадалия удобно, като го облегнете на нещо, например на пода или на стената.
• Бъдете с него
• успокойте го
• Забранено е да се яде или пие
• не пушете и не пийте алкохол
• незабавно трябва да се извика спешна медицинска помощ
• в идеалния случай му дайте лекарство, съдържащо ацетилсалицилова киселина, като анопирин, аспирин, ацилпирин, в доза 400 mg
• внимавайте за алергии
• ако лицето има коронарна болест на сърцето или вече е претърпяло инфаркт
  • той трябва незабавно да приеме ацетилсалицилова киселина.
  • ако е предписан нитроглицерин или друг нитрат (спрей)
  • бъдете внимателни, когато прилагате нитроглицерин - кръвното налягане трябва да е над 100, в противен случай има риск от колапс и загуба на съзнание
  • нитратите не трябва да се използват, ако лицето е приемало силденафил (виагра и подобни продукти) в рамките на 48 часа
• до пристигането на службите за спешна помощ трябва да се следи състоянието на засегнатото лице
• не забравяйте, че особено в периоди на силна горещина рискът от усложнения може да е по-висок
• ако кръвообращението при изкуствено дишане е спряно, обадете се обратно на линията за спешна медицинска помощ - операторът ще насочи правилната процедура
• ако е наличен автоматичен външен дефибрилатор, използвайте го
• Извършване на изкуствено дишане до пристигане на помощ

Страшни статистически данни и възможна превенция

Статистиката за това сърдечно заболяване е доста сериозна и плашещо изненадваща. Всяка година в света от инфаркт на миокарда умират над 17 милиона души. На практика това означава, че всяка минута в Европа някой умира от инфаркт на миокарда.

Ето защо не бива да подценяваме заболяването. Високите цифри се дължат и на лошия начин на живот и неправилния избор. Затова превенцията е по-важна от всякога. Кои фактори са рискови за инфаркт и кои са превантивни?

Следващата таблица предлага бърз преглед на отговорите: