Хипертиреоидизъм: защо се появява и как се проявява? + Стойности и лечение

Хипертиреоидизмът е заболяване и клиничен синдром, причинен от прекомерното производство на хормони на щитовидната жлеза. Това са по-специално хормоните тироксин и трийодтиронин.

Вследствие на това свръхпроизводство на хормони се наблюдава ускоряване на метаболизма, което води след себе си редица усложнения и прояви.

Заболяването засяга около 2 процента от населението. То засяга повече жените, отколкото мъжете.

Често се интересувате от:
Какво е хипертиреоидизъм (и какво означава хипотиреоидизъм) и защо се появява?
Как се проявява и какви са рисковете от него?
Как се лекува и необходима ли е промяна в диетата?
Каква е връзката му с бременността?

Щитовидната жлеза е важен орган, който оказва влияние върху целия организъм. функцията ѝ е да произвежда хормони. те оказват влияние върху различни органи в тялото и върху обмяната на веществата. нарушенията в секрецията на хормоните впоследствие имат негативен ефект.

Функцията може да бъде увеличена или намалена. Хипертиреоидизъм е обозначение за прекомерно производство на нейните хормони.

Хипер = излишък, състояние, по-голямо от нормалното, прекомерна активност/производство.
Хипо = недостиг, състояние, по-малко от нормалното, недостатъчна активност/производство.
Хипертиреоидизъм = прекомерна активност и производство на хормони.
Хипотиреоидизъм = недостатъчна активност и производство на хормони.

Какво представлява щитовидната жлеза и нейните хормони

Щитовидната жлеза оказва значително влияние върху метаболитните процеси в организма. Неправилното функциониране на функцията ѝ ще се отрази негативно не само на обмяната на веществата, но и на други органи и на цялото човешко тяло. Щитовидната жлеза е разположена под кожата в предната част на шията. Хрущялът на щитовидната жлеза настоява от горната страна. При мъжете е добре видима и по-изпъкнала жлеза.

Клетките на щитовидната жлеза произвеждат хормони, а именно тироксин (познат още като Т4) и трийодтиронин (Т3). За образуването им е важен йодът. Т4 има четири, а Т3 - три йодни атома. А заедно с йода за образуването на хормона Т3 е важен и селенът. Недостигът на тези елементи има отрицателен ефект върху функцията на жлезата.

Стойностите на хормоните на щитовидната жлеза са:
T3 = 3,5-6,5 pmol/литър
T4 = 12,0-22 pmol/литър
TSH = 0,5-5,0 mIU/литър

В допълнение към йода и селена има още един хормон, който всъщност регулира щитовидната жлеза. Този хормон се произвежда в хипофизата и се нарича TSH (тиреотропен хормон или тиреостимулиращ хормон).

Какво е значението на хормоните на щитовидната жлеза?

Те участват в обмяната на захарите, мазнините, а също и на белтъчините. Влияят върху управлението на енергията. Действието им е в цялото тяло, във всички органи. Ускоряват или забавят работата на сърцето. Сериозното им нарушение може да доведе до сърдечна недостатъчност.

Управлението на енергията оказва влияние върху теглото на човека. Когато е нарушено, то може да доведе до загуба или увеличаване на теглото. По същия начин те влияят върху нивата на захарта и холестерола. Хормоните на щитовидната жлеза присъстват и в собственото производство на протеини в организма.

По време на вътреутробното развитие те участват в развитието на мозъка, нервите, както и на мускулите и костите на плода. Разбира се, те участват и през останалата част от живота, по време на детството, юношеството или зрелостта. Излишъкът на хормони е отговорен и за остеопорозата например.

Заболяване на щитовидната жлеза

Различни заболявания могат да засегнат функцията на щитовидната жлеза и производството на хормони. Или като увеличат, или като намалят функцията ѝ. Но има и заболявания, които не засягат функцията и при които производството на хормони остава нормално.

Професионално обозначение на функцията на щитовидната жлеза, което често се среща дори от неспециалисти:

• намалена функция (намалено производство на хормони) - хипотиреоидизъм
• нормална функция - еутиреоидизъм
• повишена функция - хипертиреоидизъм, но също и тиреотоксикоза

Нормалната функция на щитовидната жлеза се запазва например при възли, тумори или някои възпаления на жлезата. Добре познат е и терминът гуша. Това всъщност е увеличение на самата жлеза. При по-голям обхват гушата е ясно видима.

Гушата може да бъде причинена от възел, тумор, възпаление или дори от недостиг на йод. Уголемяването обаче може да не е налице, когато е налице заболяване. Когато е налице намалена функция, жлезата също може да бъде с намалени размери.

Какво представлява хипертиреоидизмът?

Прекомерното производство на хормони се отразява на обмяната на веществата, на целия организъм и на всеки орган в тялото. Професионалният термин за повишено производство на хормони е хипертиреоидизъм. Той се причинява от различни заболявания. Тиреотоксикозата, както още се нарича прекомерното производство на хормони, се характеризира не само с повишена секреция на хормони на щитовидната жлеза, но и с повишена реакция на периферните тъкани към тези хормони.

Нарушението има няколко форми. Неправилното функциониране може да има периферна, централна, ектопична и hCG форма. Централната форма на заболяването е сравнително рядка и е пряко свързана например с аденом на хипофизата. При ектопичната форма пък има връзка с тумори на яйчниците, а hCG най-често се свързва с бременността.

Начинът, по който заболяването прогресира и как се проявява, също зависи от формата му, но също така и от възрастта и здравословното състояние на пациента. Някои процеси може да не бъдат засегнати от прекомерните нива на хормоните до степен, в която да са видими външно. Като цяло обаче този синдром води до ускоряване на метаболитните и други процеси в организма.

Рисковата група хора, които трябва да мислят за заболяване на щитовидната жлеза, са жените над 50-годишна възраст.

Някои рискови фактори:

• Положителна семейна анамнеза (фамилна анамнеза за заболяването).
• Анамнеза за дисфункция на щитовидната жлеза
• Наличие на антитела срещу щитовидната жлеза
• наличие на определени симптоми
• повишен холестерол
• диабет тип I
• целиакия
• имунни проблеми
• медикаменти като амиодарон или биологична терапия
• радиация, лъчелечение
• безплодие, спонтанен аборт, но също и преждевременно раждане

Хипертиреоидизмът може да има многобройни причини. Най-честата причина е болестта на Грейвс-Бейсов, особено при млади хора. При възрастното население преобладават токсичният аденом и токсичната гуша. По-рядко се среща фоликуларният карцином от оксифилни клетки.

Възпалението на щитовидната жлеза (тиреоидит) също може да бъде причина за свръхпроизводство. Централните причини включват аденом на хипофизата, който произвежда TSH. Това от своя страна стимулира свръхпроизводството на хормони на щитовидната жлеза. В редки случаи е налице резистентност към хормони на щитовидната жлеза.

В някои случаи излишъкът на тиреоидни хормони може да причини и тумори на яйчниците или тестисите. В случай на бременност хипертиреоидизмът се появява при жените непосредствено след раждането, когато жените могат да страдат от следродилен тиреоидит. Това е само временно състояние.

То може да бъде предизвикано и от прекомерна употреба на таблетки, съдържащи хормони на щитовидната жлеза. Повишена функция може да бъде предизвикана и при лечение на сърдечни аритмии, когато се приема лекарството амиодарон. Тя може да възникне и когато се приемат в повишена степен препарати, съдържащи йод. Пример за това е контрастното вещество, използвано при рентгенови или компютърни томографи.

Обобщение на причините за свръхпроизводство на хормони на щитовидната жлеза:

• Болест на Грейвс и Базедова
• Възли на щитовидната жлеза, особено при хора в напреднала възраст
  • Нодуларна или дори полинодуларна гуша, която представлява множество възли на щитовидната жлеза
  • единичен възел, т.е. единичен възел
• възпаление (тиреоидит)
  • хронично автоимунно възпаление (тиреоидит на Хашимото)
  • грануломатозен тиреоидит
• Тумор на щитовидната жлеза
  • Аденомът на щитовидната жлеза е най-често срещаният, но доброкачествен тумор
  • фоликуларен карцином
• рак на яйчниците, например тератом
• тумор на тестисите
• аденом на хипофизата, който е основната причина
• резистентност към хормоните на щитовидната жлеза
• предозиране на лекарства или наркотици
  • съдържащи хормони на щитовидната жлеза
  • амиодарон
  • йод-съдържащи препарати, контрастно вещество
• свръхпроизводство на hCG при бременност, hCG е хормонът хорион гонадотропин
• следродилно възпаление, което отшумява след седмици или месеци дори без лечение

В резултат на повишеното производство на хормоните тироксин и трийодтиронин се появяват общи и специфични симптоми. Типично е ускоряването на метаболизма, което изисква повишени енергийни нужди. Вследствие на това се наблюдава загуба на тегло.

Човекът с хипертиреоидизъм е слаб, характеризира се с непрестанно чувство на глад, т.нар. вълчи глад. В резултат на по-бързото храносмилане се добавя диария. Проявява се обща мускулна слабост, лек тремор на ръцете. Психологичните нарушения включват безсъние, умора, нарушения и промени в настроението, нервност.

Типично е сърцебиенето, основано на учестено сърцебиене или други нарушения на сърдечния ритъм. Често срещано е предсърдното мъждене. Налице е и високо кръвно налягане. Човекът може да се задъха при усилие. Появяват се изпотяване и горещи вълни. Забелязва се подуване на крайниците.

Щитовидната жлеза може да се уголеми, но това не е състояние на хипертиреоидизъм. Това уголемяване се нарича гуша. При някои хора могат да се наблюдават очни симптоми, които включват:

• болка зад окото
• изпъкнали, изпъкнали очи (екзофталм)
• невъзможност за пълно затваряне на клепачите
  • изсъхване на окото и роговицата
• двойно виждане
• парене
• рязане
• сълзене
• зрителни смущения, при потискане на зрителния нерв

При жените могат да се появят смущения в менструалния цикъл, особено по-рядка менструация или пълна липса на менструация. Хипертиреоидизъм трябва да се подозира и в случай на спонтанен аборт или преждевременно раждане. При мъжкия пол могат да се появят нарушения в потентността.

Тя се проявява и по кожата, както с бели петна по тялото, така и със зачервяване на лицето. Кожата е нежна топла, влажна и бързо се омазнява. Мъжът има ускорен растеж на косата, косата е тънка, пада повече и изтънява.

В таблицата са изброени група субективни (усещани от страдащия) и обективни (външно видими) симптоми

Заболяването може да бъде забелязано по първоначалните симптоми. При младите хора това са необичайно сърцебиене, ускорен пулс или дори изпотяване или умора. Хипертиреоидизъм се подозира и в случаите на загуба на тегло и храносмилателни проблеми. Това обаче са твърде общи симптоми.

Най-надеждните тестове са кръвните изследвания. С тях се измерват нивата на хормоните на щитовидната жлеза. Повишават се хормоните тироксин (Т3) и трийодтиронин (Т4). След това се оценяват нивата на TSH. При оценка на нивата на хормоните обикновено е достатъчна оценката на TSH, Т4 и Т3.

Ако нивото на TSH е ниско, това означава, че производството му е потиснато от високите нива на тиреоидния хормон. Казано по-просто, аденохипофизата произвежда по-малко тиреоид-стимулиращ хормон (TSH), когато има високи нива на тиреоиден хормон в кръвта.

Контролният кръвен тест за TSH обаче може да насочи към намалена функция на хипофизата и други проблеми. Затова е по-добре да се направи едновременно тест за Т4 и Т3. Полезни са и оценките на специфични антитела. Техният резултат може да установи например болест на ГБ или болест на Грейвс-Базедов.

Спомагателните образни методи включват компютърна томография, сцинтиграфия, рентгенови снимки на щитовидната жлеза и рентгенови снимки на гръдния кош. Основната причина за търсене на лекар е анамнезата, например сърцебиене и други симптоми на заболяването. Общопрактикуващият лекар и ендокринологът работят заедно за поставяне на диагнозата.

Заболяването започва да се проявява постепенно с течение на времето. По-специално, метаболизмът, а оттам и целият организъм, се ускоряват. Поради това и енергийната потребност е по-висока. Човекът губи тегло и естествено изпитва т.нар. вълчи глад. Парадоксално, но в някои случаи той може да напълнее поради прекомерния прием на храна.

Налице е обща умора, но също така и мускулна слабост, свързани с нея психологически трудности като тревожност. Човек е раздразнителен, нервен е. Може да има нарушения на съня. Тези трудности влошават психическото състояние.

Повишаването на сърдечната честота предизвиква сърцебиене. Ако не се лекува, състоянието и кулминацията могат да причинят сериозни сърдечни аритмии, а също и сърдечна недостатъчност. Свързано с това е по-бързото задушаване при обикновено добре понасяни натоварвания.

Изпотяване, горещи вълни, треперене на крайниците, повишена жажда и последващо по-често уриниране. Ускоряването засяга и движението на червата, като предизвиква диария. Налице е и гадене, чувство за гадене или повръщане.

При жените хипертиреоидизмът е причина за проблеми с менструалния цикъл. Връзка трябва да се търси и ако жената прави спонтанен аборт или не успява да зачене. Дори ако роди преждевременно. При мъжете той е тежест и в сексуалната сфера. Причинява еректилна дисфункция и безплодие.

В някои случаи свръхпроизводството на хормони може да е свързано с бременността, при която проблемът е свързан с хормонални промени. Или в периода малко след раждането се развива тиреоидит. Това е само временно, но за известно време е причина за свръхпроизводството на хормони.

Заболяването и продължителните нива на хормоните се отразяват и на очите. Появява се характерно изпъкване на очите (т.нар. екзофталм). Освен това очите могат да бъдат раздразнени и възпалени. В късния стадий се стига до незатваряне на клепачите.

Това спадане на клепачите има отрицателен ефект върху овлажняването на окото. Но по-сериозно усложнение е нарушената подвижност на очите, което може да доведе до двойно виждане. Свързани са кожни проблеми като бели петна по тялото, зачервяване на лицето, увреждане на ноктите. Тънката и изтъняла коса също е последица.

Колкото по-дълго заболяването е неконтролирано, толкова повече щети нанася. Трудностите се отразяват негативно на качеството на живот. Хората с този проблем изпитват затруднения и при слънчеви бани, парна сауна, консумация на алкохол и кафе.

Затова е важно ранното изследване и диагностициране. Неприятното сърцебиене е първата причина за посещение при общопрактикуващ лекар, който след това оценява клиничното състояние и анамнезата. Лабораторните кръвни изследвания са вторият избор.

В случай на проблеми с щитовидната жлеза се прави консултация с ендокринолог. Проблемите могат да доведат до изследване на сърцето или до хирург. Но при правилно и ранно разпознаване на заболяването лечението е гаранция за успех.

Какво представлява тиреотоксичната криза?

С този термин се обозначава състояние, при което симптомите на хипертиреоидизъм ескалират. Това усложнение застрашава здравето и живота на засегнатия човек. Причината за него е нелекуваното заболяване, но също така и недостатъчното или лошото лечение.

Прекомерното производство на хормони може да се влоши от прилагането на йодни препарати, но също така и от прекъсване на лечението или инфекции и други проблеми. То се проявява чрез прекомерно засилване на трудностите, както при хипертиреоидизма.

Симптомите на тиреотоксичната криза са: 1:

• учестена сърдечна дейност, т.е. тахикардия над 150 импулса в минута
• изразено безпокойство
• делириум
• треперене на тялото
• повишаване на телесната температура до треска над 39 °C
• коремна болка
• чувство на гадене, повръщане
• диария
• обезводняване