Генитален херпес: как изглежда и какви симптоми има? Метод за превенция

Гениталният херпес, известен също като генитален херпес, е вирусно заболяване, причинено от вид вирус на херпес симплекс. В случай на генитална инфекция той обикновено е от подтип HSV-2.

Гениталният херпес е често срещано инфекциозно заболяване, което се предава предимно чрез сексуален контакт. Класифицира се като полово предавана болест (ППБ).

Гениталният херпес се характеризира с неприятните си външни прояви в областта на гениталиите.

Гениталният херпес симплекс се проявява по лигавиците и кожата около гениталната област. При жената той е главно около вагината, срамните устни, а при мъжа обикновено в края на гениталиите.

Характерна особеност на гениталния херпес е латентността ѝ. Вирусът може да оцелее и да "спи" в човешкото тяло дълго време. Той не се размножава и мигрира към задните гръбначни ганглии (образувания на нервната система).

Скрит от защитните клетки на имунната система, той изчаква възможност да отслаби организма и имунитета на гостоприемника, когато вирусът се реактивира.

Гениталният херпес е заболяване със сравнително кратък инкубационен период. От първото заразяване или контакт на вируса с организма скоро се появяват първите видими симптоми.

Обичайният инкубационен период на вируса на обикновения херпес обикновено варира от 2 до 7 дни.

Гениталният херпес се предава през лигавиците.

Вирусът се предава главно чрез сексуален контакт (слюнка, кръв, вагинални секрети или мъжки еякулат), анален и орален контакт. Вирусът се предава директно от носителя на заразеното лице.

Дори механичната бариерна сексуална защита (презерватив) може да не осигури 100% защита срещу генитален херпес.

Предаването може да стане и чрез директен контакт на херпеса с кожата или лигавицата. В редки случаи е възможно и предаване чрез заразен предмет, като например прибори за хранене, кърпа или гъба. Извън контакт с жив организъм обаче вирусът умира много бързо.

Както при повечето венерически болести, херпес симплекс гениталис засяга по-често женския пол. Това се дължи на прекалено влажната и топла вагинална среда, която създава идеални условия за развитие на микроорганизми.

Възможен начин на предаване е предаването на вирусната инфекция от майката на детето по перинатален път, т.е. по време на раждането. Най-честият начин на предаване обаче е по време на вагинално раждане през естествените родилни пътища.

Поради това по време на бременността е необходимо редовно наблюдение на здравето и консултация с лекар.

Повторна поява и реактивиране на инфекцията могат да настъпят, ако вирусът премине от латентна спяща фаза отново в активна фаза.

Това е времето, когато организмът е отслабен психически и физически поради влошаване на имунната система, прекомерно излагане на стрес, хормонален дисбаланс или дразнене на гениталната област.

В някои случаи инфекцията с HSV протича безсимптомно, без видими симптоми, което превръща лицето в потенциален тих носител.

Алтернативно, вирусът може да се държи латентно, в спящо състояние и да чака имунитетът на организма да отслабне. В повечето случаи обаче симптомите на гениталния херпес се проявяват само няколко дни след заразяването на лицето.

Характерният симптом на гениталния херпес е образуването на многобройни пълни с течност мехури в областта на гениталиите.

Първоначално се наблюдава засилено зачервяване на мястото, където се образува малък мехур. По-късно започват да се образуват малки мехури, които се разпространяват в гениталната област.

На следващия етап мехурите стават по-големи и по-широки, натрупват течност и след това течността се спуква.

При жените най-засегната е срамната област, а при мъжете - препуциумът и главичката на пениса. В случай на анален полов акт може да бъдат засегнати аналната област и ректумът.

В случай на орален контакт могат да бъдат засегнати устната кухина и устните.

В допълнение към образуването на характерните мехурчета с течност, гениталният херпес може да бъде придружен и от свързани вътрешни симптоми като главоболие, увеличени лимфни възли, гадене или болка при уриниране и много други.

Най-често срещаните симптоми и прояви на гениталния херпес са:

• Характерни мехури в областта на гениталиите
• Зачервяване със сърбеж в областта на гениталиите
• Уголемяване на лимфните възли
• Повишена умора
• Обща слабост и отпадналост
• Главоболие
• Мускулна болка
• Гадене
• Повишена температура
• Дискомфорт при уриниране
• Вагинално течение

Диагностицирането на заболяването се извършва чрез специализиран преглед от лекар. В случай на генитален херпес жената се преглежда от гинеколог, а мъжът - от дерматовенеролог или уролог.

Снема се анамнеза и се извършва преглед чрез изследване и палпация. Лекарят използва клинично и лабораторно изследване, за да оцени наличието на вируса на обикновения херпес и неговите специфични подтипове (HSV-1, HSV-2) от кръвна проба.

Кръвта на пациента се взема, за да се определи наличието на антитела срещу вируса. Кръвният тест може да открие самия вирус преди появата на първите външни признаци на инфекцията.

Извършва се и при съмнение за сексуален контакт със заразен човек.

В много случаи за установяване на наличието на вируса се извършва културелно изследване под формата на течен тампон. Течният тампон е краткотрайно изследване, което се извършва със специален памучен тампон и не е болезнено за пациента.

Ако тестът е положителен за наличие на вируса на херпес симплекс, е необходимо да се информират настоящите сексуални партньори. По този начин е възможно да се диагностицира, лекува и да се предотврати навреме по-нататъшното разпространение на вируса.

Профилактика на генитален херпес

Предотвратяването на предаването на инфекцията с генитален херпес симплекс включва сексуално въздържание и непромискуитетен начин на живот (без честа смяна на сексуалните партньори).

Идеалният избор е да се изследвате за наличието на вируса и други полово предавани болести в организма на двамата партньори и след това да бъдете верни на един сексуален партньор.

Редовните профилактични прегледи при гинеколог или уролог са силно препоръчителни. При поява на необичайни симптоми трябва да се потърси медицинска помощ възможно най-скоро.

Поради лесното протичане на заболяването е препоръчително да имате стабилна силна имунна система и висок имунитет на организма.

Съвети за предпазване от генитален херпес:

• Безопасни сексуални контакти
• Ограничаване на разкрепостеността
• Редовна интимна хигиена
• Профилактични прегледи при лекар
• Силна имунна система
• Тестване за болести, предавани по полов път

Митове и факти за гениталния херпес

Мит: Презервативът 100% предотвратява предаването на вируса на херпес симплекс.

Презервативът като механична бариерна сексуална защита може да предотврати или да намали процентния шанс за заразяване в някои случаи, но не се счита за надеждна и 100% защита срещу предаване на вируса.

Факт: Женският пол е изложен на по-висок риск от заразяване с вируса.

Женският пол е малко по-податлив на развитие или предаване на инфекция в организма. Вътрешната среда на вагината е влажна, топла и склонна към образуване на микропукнатини в лигавицата по време на полов акт.

В резултат на това тя е идеална врата за предаване и размножаване на вируса нахерпес симплекс генитале.

Мит: Гениталният херпес може да се излекува и с "бабината рецепта".

Гениталният херпес не се препоръчва да се лекува с домашни рецепти. Професионално нелекуваният генитален херпес може да причини последващи здравословни проблеми. Алтернативната подкрепа за естествено лечение под формата на билки е от полза, но не е основното решение.

Препоръчва се домашните рецепти да се консултират с лекуващия лекар.

Факт: Вирусното заболяване е опасно по време на бременност.

Гениталният херпес и периодът на бременност на жената определено не са безопасна комбинация. При обширна инфекция на заболяването вирусът може да се предаде от майката на плода.

По-големият проблем обаче е самото раждане, при което бебето може да се зарази, докато преминава през естествените родилни пътища на майката. Идеалният вариант е да се предотврати тази ситуация чрез предпазване от заболяването.

Ако по време на бременността в организма е налице генитален вирус, е необходимо редовно проследяване при гинеколог, за да се определи лечението. Необходимо е да се следи здравето на майката и детето преди и след раждането.