Фасетният синдром, фасетната артроза: причина за хронична болка в гърба?

Фасетният синдром се отнася до болка, възникваща в ставите, свързващи прешлените, наречени фасетни стави.

Съобщава се, че този проблем засяга приблизително 15 до 45% от хората, страдащи от хронична болка в гърба.

Болката обаче не е единственият проблем. Тя е съпроводена от различни неприятни усещания, като изтръпване или мравучкане. Технически те се наричат парестезии.

Тези неприятни усещания могат да се излъчват към други части на тялото. Ако се появяват за дълъг период от време, те намаляват качеството на живот и могат да бъдат инвалидизиращи до известна степен.

Фасетният синдром най-често се проявява в лумбалната област и на нивото на прехода на лумбалния гръбначен стълб към кръстната кост. Болката се пренася към седалището и долните крайници. В по-малка степен се засяга и шията.

Причините за проблема са разнообразни. В млада възраст той може да бъде причинен от претоварване на гръбначния стълб, дегенеративни промени настъпват и вследствие на стареенето.

Болката се появява отново на пристъпи, но може да се запази с течение на времето.

Какво представляват фасетните стави?

Първо ще дадем кратка информация за гръбначния стълб, която да ни насочи към въпроса за фасетните стави.

Гръбначният стълб е изграден от малки кости - прешлени. 33-34 прешлена. В зависимост от разположението им ги разделяме на шийни, гръдни, пищялни, кръстни и опашни прешлени.

Гръбначен стълб = columna vertebralis
Гръбначни прешлени = vertebrae

Прешлени, техният брой и участъци от гръбначния стълб:

1. шийни прешлени - vertebrae Cervicales = 7 - C1, C2, C3, C4, C5, C6 и C7.
2. Гръдни прешлени - vertebrae Thoracicae = 12 - Th1 до Th12
3. Лумбални прешлени - vertebrae Lumbales = 5 - L1 до L5
4. Сакрални прешлени - прешлени Sacrales = 5 (или 6) S1 до S5 (S6),
   образуват кръстната кост, оста на кръстната кост
5. опашна кост - прешлени Coccygeae = 4 или 5 = Co1-Co4 (Co5)

Прешлените имат специфична форма, която им придава различна функционалност в целия гръбначен стълб. Отделните сегменти на прешлените се различават по своите статични и динамични свойства.

Шийният гръбначен стълб е най-подвижен, ребрата се свързват с гръдните прешлени, лумбалният гръбначен стълб е най-натоварен, а кръстната кост се свързва с таза. И опашната кост също има свое значение по отношение на движението и стойката.

Освен че носи тежестта на тялото, създава опора за тялото и компонента на движението, гръбначният стълб има важната функция да предпазва гръбначния мозък.

Гръбначният мозък свързва главния мозък или централната нервна система (ЦНС) с периферията или тялото. Неговата функция е едновременно проводяща и рефлекторна.

Фактът, че гръбначният мозък е скрит в гръбначния стълб, позволява да се получи типичната форма на прешлените.

Съставът на прешлените е следният:

1. тяло на прешлен - корпус на прешлен
2. дъга на прешлена - arcus vertebrae
3. гръбначен израстък - processus vertebrae

1. Тяло на прешлен

Тялото на прешлена е предната част, която е изградена от кост. В горната и долната му част има плоска повърхност, към която са прикрепени междупрешленните дискове - disci intervertebralis.

Първите два шийни прешлена имат своя собствена форма. Те са адаптирани към функцията на връзка с главата и към движението, по-точно към въртенето и люлеенето.

Първият шиен прешлен, С1, е свързан с черепа и е известен още като атлас.
Вторият шиен прешлен, С2, се нарича ос. В него се намира зъбът на денс аксис, който позволява на главата да се люлее нагоре и надолу.

Между първите два прешлена няма междупрешленни дискове.
Те са разположени от С2-С3 до прешлените L5 и S1. Броят им е 23.

Подобно на прешлените, дисковете са с различна големина. По-малки в шийната област и по-широки в лумбалната област. Защото именно в лумбалната област се осъществява по-голямата част от статичното и динамичното претоварване на гръбначния стълб.

2. Гръбначният свод

Гръбначният свод се състои от два диска. Те излизат от тялото на прешлена чрез педикулите. Педикулите са технически известни като родословия.

След това двата диска преминават странично от тялото на прешлена. Те образуват прешленен отвор (vertebral foramen) и заедно с другите прешлени - прешленен канал (vertebral canal).

През гръбначния канал преминава гръбначният мозък.

Гръбначният мозък преминава от главния мозък от прешлен С1 до приблизително втория лумбален прешлен. При L2 от гръбначния мозък се отделя плетеница от нерви, известна като cauda equina или конска опашка.

3. Гръбначни израстъци

Прешленните израстъци се отделят от гръбначния свод. Те свързват прешлените и участват в движението, както и междупрешленният диск.

Известни са няколко вида израстъци, а именно:

1. гръбначен израстък
   • processus spinosus
   • излиза от гръбначния свод директно отзад
   • има само един
   • може да се палпира на гърба под кожата
   • свързва мускулите и сухожилията
2. напречен израстък
   • processus transversi
   • сдвоен израстък
   • мускулно сухожилие
   • в гръдната част на гръбначния стълб - ребрено сухожилие
3. ставен израстък
   • processus articulares
   • сдвоен израстък
   • в точката зад основата на гръбначния стълб
   • съчленяване на прешлените - фасетни стави
   • съдържат хрущял

Междупрешленни стави - фасетни стави

Междупрешленните стави, или articulatio intervertebrales на латински, образуват подвижна връзка между прешлените. Те позволяват движение, но и го ограничават, за да поддържат определен обхват на движение на гръбначния стълб.

Фасетни стави, също на латински articulationes zygapophysiales = articulationes intervertebrales.

Фасетните стави позволяват движение + определят определен обхват на движение на сегментите. Те образуват и стабилизиращ компонент. Ограничаването на движението и стабилизирането на гръбначния стълб предотвратява прекомерното огъване на гръбначния стълб.

Две фасетни стави + междупрешленен диск = комплекс от три стави.

Междупрешленен диск отпред и двойка фасетни стави отзад в един сегмент.
Тази връзка е едновременно подвижна и твърда. Тя позволява на гръбначния стълб да се огъва и върти.

Фасетните стави съдържат хрущял, синовиална течност и ставна капсула. Междуставното пространство е с размери, които позволяват да се задържат приблизително 1 до 2 милилитра синовиална течност.

Разположени са от нивото на прешлените от С2 до S1.

Болестните промени в единия участък оказват влияние върху другия участък. Те си взаимодействат, за да предадат механичните промени на целия сегмент.

Увреждането на междупрешленния диск влияе отрицателно върху фасетната става и обратно.

Областта на фасетната става е богато инервирана. Нервните влакна са източник на болка при различни оплаквания.

Нервно снабдяване на фасетните стави:
Задният клон (ramus dorsalis) на нервното коренче (произлизащо от гръбначния мозък като гръбначен нерв), от който се разклонява медиалният рамус (медиален клон).
Един клон на медиалния клон чувствително инервира както горната, така и долната става.

Анатомичните познания за местоположението на това нервно захранване са от важно диагностично и терапевтично значение.

Поради това фасетният синдром е...

Следователно фасетният синдром е съвкупност от симптоми, които имат своята основа в дразненето на нервните окончания в близост до тези малки повърхности на междупрешленните стави.

Болката може да произхожда от една или повече фасетни стави.

Тя възниква от ставната капсула, съединителната хрущялна обвивка или близките меки структури. Причините и проявите могат да бъдат разнообразни и индивидуално променливи.

Въпреки това фасетният синдром може да се обърка с други заболявания. Затова при продължителна болка в гръбначния стълб е важно да се направи преглед при специалист.

Причината за фасетния синдром е механично или възпалително дразнене на нервните окончания в междупрешленната става.

Възпалително дразнене =
биохимични и имунни промени, дължащи се на увреждане, нараняване на клетките,
които не се дължат на инфекция.

Фасетният синдром се среща и при младото население.
Той е преди всичко претоварване на междупрешленните стави поради прекомерно натоварване. Източникът може да бъде физическа или спортна дейност (спортове, изискващи прилагане на голяма или ударна сила, с внезапни промени в движението и положението).

Прекомерното натоварване = микротравмиране на ставите.

По-често се появява в резултат на дегенеративни промени, които произтичат от стареенето на организма. Това означава, че този синдром се среща и при по-възрастни хора.

В този контекст дегенеративният процес, засягащ междупрешленните стави, е известен - спондилартроза. В основата на проблема стои нарушаване на целостта на ставната повърхност, стесняване на ставната цепнатина, намаляване на съдържанието на течност, увреждане на хрущяла, свързано и с болестно нарастване на костните израстъци - остеофити.

Дегенеративните процеси започват още в млада възраст. След 60-годишна възраст те са налице при всички.

Дегенеративният процес, възпалителните промени или увреждането на фасетните стави се свързват с увреждане на междупрешленния диск, т.е. с остеохондроза. Трудностите могат да произтичат от синовит, който представлява възпаление на ставната капсула.

Рискови фактори са: - натоварване на ставите, което може да доведе до увреждане на ставите:

• Възраст
• пол, повече при мъжете
• ориентация на фасетните стави
• дегенеративни промени в дисковете
• физическо претоварване
• затлъстяване
• неправилна стойка
• продължително едностранно натоварване (работна среда)
• травми на гръбначния стълб
• неадекватно хранене
• пушене

При фасетния синдром е необходимо да се мисли и за ранните етапи на ревматични и автоимунни заболявания като аксиален спондилартрит, анкилозиращ спондилит, ревматоиден или псориатичен артрит.

Други причини включват спондилолистеза и спондилолиза с истмична прекъснатост. Болестно състояние, причинено от изместване на два прешлена. Среща се главно на ниво L4-L5 и при млади хора.

По-рядко срещана причина е синовиална киста или септично инфекциозно състояние.

Кисти са описани при спондилоартроза. Те също могат да причинят потискане на нерви и свързана с тях радикулопатия. Инфекциозното заболяване е вторично при спондилодисцит (възпаление на прешлените и дисковете), когато бактериите се разпространяват по кръвен път, и по-рядко при туберкулоза на гръбначния стълб.

Обобщение на причините:

1. дегенеративен процес
   • остеохондроза
   • Спондилартроза
2. спондилолистеза и спондилолиза
3. прекомерно претоварване на гръбначния стълб, спорт, физическа активност
4. спондилартрит (автоимунно заболяване)
5. травма
6. по-рядко
   • синовиална киста
   • инфекции

Фасетният синдром се проявява с болка. Тя може да бъде в покой, сутрин, в началото (след продължително бездействие в началото след раздвижване). Болката се засилва главно при навеждане на тялото.

Най-голямото натоварване на фасетните стави е по време на екстензия на гръбначния стълб, при флексия
и при страничен наклон на гръбначния стълб.

Възможно е да е налице и лъчиста болка.

Това е при лумбален фасет синдром към глутеалната област - седалището, в бедрата, през слабините, в подбедриците, през бедрото (външната част и задната повърхност) до нивото на коляното. Съобщава се и за болки в корема и таза.

Тези оплаквания напомнят за ишиас.

При цервикалния фасетен синдром (цервикален фасетен синдром)
болката се придвижва от шията към раменете, лопатките и нагоре към главата.

Възможно е да са свързани с неприятни усещания като изтръпване или мравучкане (парестезии). Характерът на разпространението обаче е псевдорадикален. Това означава, че то не е рязко ограничено и не е придружено от сетивни нарушения или мускулна слабост.

Освен това.

Налице е повишено мускулно напрежение, спазъм на паравертебралните (гръбначните) мускули и ограничаване на подвижността в този участък на гръбначния стълб, подобно на острото лумбаго.

Облекчението се постига чрез легнало положение. Облекчение се постига и чрез физическа активност. Болката може да бъде едностранна или двустранна.

Фасетен синдром - типична симптоматика:

• Дълготрайна болка в гърба, продължаваща от месеци до години.
• Болката е тъпа до пареща.
• постепенното настъпване на проблема
  • с повтарящи се пристъпи на болка
  • постоянна болка след това
• сутрешна скованост на гръбначния стълб
  • сутрешна болка
  • болка при липса на активност
• мускулни крампи, повишено напрежение
• начална болка при разхлабване
• увеличаване на интензивността на болката
  • при усукване на трупа
    • свързано с по-бавно разгъване от сгъване
  • по време на ротация на багажника
  • при палпация на мястото на проблема
• подобрение при навеждане напред
  • подобрение при физическа активност
    • пазете се от прекомерно натоварване, то увеличава интензивността на проблема
• болезнено ходене по стълби
• нощна болка при смяна на положението
  • събуждане от сън
• болка, която се засилва от студ
  • по същия начин е налице метеосциентичност - влияние на времето
• болката се облекчава от суха топлина
• болката се разпространява към крайниците
• психосоциална тежест за страдащия

Диагнозата се основава на анамнезата. Лекарят получава подробна информация за болката, нейния произход, разпространение, механизми на облекчение и др.

Следва физикален преглед, като той включва преглед с поглед (от всяка страна и в различни позиции), палпация, оценка на състоянието на гръбначния стълб, стойката, походката, навеждането, огъването.

Важни са рентгеновите снимки, компютърната томография и магнитният резонанс. Тези образни методи могат да разкрият наличните структурни промени, а също така се използват за диференциална диагноза (разкриване на истинската причина за затруднението).

Нито един от тези методи обаче няма да осигури 100% диагноза. Затова следва интервенционален метод.

Диагностичният и терапевтичен метод е фасетната блокада - селективна блокада на медиалния клон, инервиращ фасетната става.

Това включва инжектиране на локално действащ анестетик в областта на нерва в близост до ставата. Процедурата се извършва под ултразвуков или компютърен контрол.

Инжектирането на лекарството има облекчаващ ефект.

Състоянието на болката се проследява на следващия ден и след това през следващите 14 дни. Засегнатото лице записва напредъка в дневник, който след това се оценява от лекаря.

Ако болката е отшумяла с повече от 75 %, става въпрос за фасетния синдром. Ако блокадата не е дала ефект, трябва да се търси друго заболяване. Прилагането на фасетна блокада се извършва в рамките на няколко сеанса, като една процедура няма диагностично ниво.

Протичането на заболяването е индивидуално. То зависи и от провокиращата причина и степента на увреждане.

Първоначално могат да се появят повтарящи се пристъпи на инвалидност. Те се повтарят в продължение на месеци. С течение на годините разстройството може да стане постоянно.

Те се засилват от положението в легнало положение и ротацията на трупа, по-дългите периоди на бездействие. Типични са сутрешните и началните болки - болка до раздвижване.

Страдащият може да бъде събуден от сън поради засилване на интензивността при смяна на положението. Проблематично е ходенето по стълби, а прекомерното натоварване на гръбначния стълб по време на определени дейности и спорт е рисково.

Налице е псевдорадикуларно разпространение, което не е добре ограничено. От шията към главата, раменете или лопатките. При бедрата - към седалището, слабините, бедрата до коленете, не по-надолу. Болката може да се излъчва към корема и таза.

Мускулите на гърба са стегнати, свити и поради това подвижността на засегнатия участък от гръбначния стълб е намалена.

Облекчението идва от смяната на позицията, от седнало в изправено положение, физическа активност. Същото важи и за легнало положение.

Превенцията и здравословният начин на живот са важни

Ключът е в предотвратяването на проблемите с гръбначния стълб, като се започне още в детството.

Превантивните мерки включват:

• достатъчно движение
• подходящи упражнения
• подобряване на подвижността на гръбначния стълб и мускулите на ядрото (това са мускулите на корема, диафрагмата, тазовото дъно и гръбначния стълб и дълбоката стабилизираща система)
• оказва влияние и върху стабилизирането на гръбначния стълб
• учи на правилна стойка
• намаляване на неактивността
  • заседналия начин на живот
• подходящ матрак, дюшек и възглавница
• ергономичност при работа
  • седене, стоене и работно положение
  • по-честа смяна на положението
• внимание при вдигане и пренасяне на товари
• редовно ходене
• поддържане на теглото и разумно намаляване на теглото при наднормено тегло и затлъстяване
• балансирано хранене, достатъчно витамини и минерали

Прочетете също статиите:
Основни хранителни вещества
Средиземноморски тип диета
Отслабване и диета

Посетете обратно училището и изберете подходящи физически дейности, като танци, плуване, колоездене, ски бягане, кънки, бягане, скандинавско ходене, конна езда, СМ система, лечебна гимнастика, стречинг, пилатес, йога.

Не забравяйте, че обикновеното ходене е важно.