Ебола: Какви са симптомите?

Ебола се характеризира със сравнително бързо начало, болка и хеморагична треска. Това е вирусно заболяване с разпространение в целия свят. Понастоящем честотата му в развитите страни е минимална.

Етиологията, предаването, симптомите, възможностите за лечение, ситуацията в света, напредъка с ваксината и още много интересна информация можете да намерите в следващата статия.

Ебола е РНК вирус от семейството на филовирусите (Filoviridae). Еболавирусът има издължена нишковидна форма с изпъкналости и диаметър приблизително 80 nm и средна дължина 790-1000 nm. Максималната дължина обаче е 1400 nm.

Вирусът Ебола е открит във връзка с епидемия през 1976 г. в африканските държави Заир (сега Демократична република Конго) и Судан.

Основната епидемия от ебола започва през декември 2013 г. в западноафриканската държава Гвинея. Постепенно тя започва да се разпространява в съседните държави.

Понастоящем са известни 5 различни щама на вируса.

Най-опасният щам е Ебола Заир, който е с най-висока смъртност.
Вторият щам е Ебола Судан, при който смъртността е приблизително 60%.

Вирусът е разделен на подтипове, наречени според мястото на произход: Бундибугио, Рестън, Судан, Кот д'Ивоар и Заир.

Еболавирусът е сериозно остро инфекциозно заболяване.

При заразените хора той причинява предимно хеморагична треска. Заболяването се характеризира с висока инфекциозност и смъртност.

Вирусът Ебола се предава главно чрез телесни течности (кръв, слюнка, изпражнения, урина или сперма и вагинални секрети).

Предаването може да стане чрез незащитен сексуален контакт (вагинален, анален и орален).

Предаването може да стане и чрез недобре стерилизирани инструменти като спринцовки и игли. Това е особено често срещано в страни с ниско ниво на хигиена и здравеопазване.

Хората могат да се заразят и при близък контакт с кръвта или други телесни течности на живи или мъртви диви животни, като маймуни, шимпанзета, антилопи, дикобрази, прилепи и др.

Консумацията на необработено месо от рисковата зона също е рискова.

Предаването по въздушно-капков път е минимално, тъй като ебола не се предава при нормален контакт между хората. Боравенето с пари или общи предмети представлява малък риск.

Насекомите, включително комарите, не пренасят вируса.

Понастоящем при пътуване в райони на Африка рискът от заразяване с вируса Ебола е много нисък, освен ако човек не влезе в контакт с телесни течности на живи или мъртви заразени лица или животни.

В същото време поради потенциалния риск от неадекватни хигиенни и санитарни стандарти в здравните заведения в районите, изложени на риск от заболяване от вируса Ебола, може да има повишен риск от предаване на инфекцията за пътуващите, които търсят медицински грижи в дадено здравно заведение.

Инфекцията започва с висока температура, болки в гърдите и корема, гадене, диария и болки в мускулите и ставите. Налице е обща слабост, отпадналост и прекомерна умора.

Често срещани са също болки в ларинкса, възпаление на дихателните пътища и суха кашлица.

Най-рисковите прояви на Ебола са външно и вътрешно кървене и последваща недостатъчност на вътрешните системи на организма.

Налице е прекомерна загуба на вода и кръв от организма. В някои случаи проява на ебола може да бъде и жълтеница.

Обобщение на възможните симптоми на вируса Ебола:

• Треска (висока телесна температура)
• Диария (воднисти изпражнения)
• Гадене и повръщане
• Умора и слабост
• Болки в ставите и мускулите
• Болки в гърдите
• Болки в корема
• Болка в храносмилателния тракт
• Възпаление на ларинкса
• Суха кашлица
• Червен кожен обрив (петехии)
• Кървене от носа
• Повръщане на кръв
• Кървави изпражнения
• Кървене на венците
• Подкожен хематом
• Вътрешно кървене

Поради неспецифичните първоначални симптоми поставянето на диагнозата може да бъде доста трудно. Поради това е от съществено значение да се снеме пълна анамнеза на пациента и да се установи възможна инфекция от животни или хора в райони с повишен риск от заразяване.

По-специално лекарят проучва историята на пътуванията на пациента в страни с висок риск от инфекция.

Необходимо е да се разграничи ебола от други заболявания с първоначално сходни симптоми, като малария, холера или други кървави трески.

За потвърждаване на вируса Ебола е необходимо да се вземе кръвна проба от пациента.
Лабораторно се оценяват вирусните антитела и наличието на вируса Ебола в кръвта.

Кръвните тестове показват също анормален брой бели кръвни клетки, нисък брой тромбоцити, повишени чернодробни ензими или патологични нива на коагулационния фактор в кръвта.

При съмнение за ебола преглеждащият лекар определя риска от заразяване и разпорежда карантина и изолация на пациента.

Инкубационният период от първото заразяване с вируса е сравнително кратък. Най-често първите симптоми на заболяването се появяват след 3 дни до 2 седмици.

Инкубационният период на вируса Ебола е 2-21 дни.

Първите симптоми са висока телесна температура, болки в корема, главоболие, гадене, повръщане и воднисти изпражнения - диария. Дехидратацията настъпва поради прекомерната загуба на вода.

След няколко дни по кожата може да се появи специфичен червен обрив. Появяват се възпаление на дихателните пътища, кашлица и болки в гърдите, болки в мускулите и ставите.

След около първата седмица се появяват по-сериозни симптоми, а именно кървене.

Съществува външно кървене от различни телесни отвори, както и по-опасно вътрешно кървене. Кървенето вътре в тялото уврежда органите и може да причини органна недостатъчност.

Кървенето се проявява с кървави изпражнения, кървава диария, кашляне и повръщане на кръв, кървене от венците на устата и носа и видима кръв в подкожната тъкан (синини).

В рамките на 2 седмици заболяването се елиминира чрез подходящо лечение и силната имунна система на индивида. Здравословното състояние бавно се подобрява. В противен случай заразеният индивид умира в рамките на втората седмица поради загуба на кръв и органна недостатъчност.

Понякога вирусът Ебола може да протече като малко по-леко заболяване - подобно на по-тежките прояви на грипа.

Предотвратяване на вирусната болест Ебола

Не съществува 100% превенция на вирусната болест Ебола сама по себе си.

Необходимо е обаче да се елиминират рисковете от предаване на вируса - да се избягват пътувания до високорискови държави с огнище на заразяване, да се избягва консумацията на непроверени храни или водоизточници, да се спазва хигиена, да се прави защитен секс и т.н.

Симптомите трябва да се наблюдават при лица, които в миналото са пътували до високорискови държави. Ако в рамките на дни или седмици след завръщането се появят висока температура, прекомерна умора, диария или други клинични симптоми (повръщане, кървене, коремни или главоболие), незабавно трябва да се потърси медицинска помощ. На първо място трябва да се съобщи на лекаря историята на пътуването.