Аритмия: какво представлява сърдечната аритмия и как се проявява + Лечение

Заболяването има няколко различни форми. По принцип то е нарушение на редовния и нормален сърдечен ритъм.

Аритмията на сърцето е състояние, при което има нарушение в честотата или редовността на ритъма или работата на сърцето. Появата на аритмия може да се дължи и на нарушение в провеждането на възбудата през проводната система на сърцето.

В противен случай аритмиите се наричат нарушения на сърдечния ритъм или дисритмии.

Това заболяване невинаги се забелязва веднага. Човек, страдащ от аритмия, може първоначално да не изпитва никакъв дискомфорт. Въпреки това то е едно от често срещаните сърдечни заболявания, което може сериозно да застраши здравето и живота на човека.

Брадикардията се обозначава като брадиаритмия, а тахикардията - като тахиаритмия.

Нарушенията на сърдечния ритъм се разделят на две основни групи.

Първата е брадикардия или забавяне на сърдечната честота. В този случай е налице забавен пулс.

Втората е тахикардия, или ускорен сърдечен ритъм и съответно пулс.

Брадикардията е сърдечна честота под 60 удара в минута.
Обичайната стойност е от 60 до 99.
Тахикардията е повече от 100 удара в минута.

Проблем има и при фибрилация или нередовно до хаотично съкращаване на сърдечния мускул. Фибрилацията се разделя на предсърдна и камерна.

При първия тип се наблюдава нередовно свиване на стените на предсърдията на сърцето.

При втория тип е налице нередовно трептене на мускулните влакна на сърцето в камерите.

Предсърдното мъждене е по-малко сериозно нарушение на сърдечния ритъм, въпреки че има няколко сериозни усложнения.

Камерното мъждене обаче е сериозно ритъмно нарушение. Тъй като сърцето не е в състояние да изпомпва кръвта и да я изхвърля в кръвообращението.

Камерното мъждене остро застрашава здравето и живота.

Нарушенията на сърдечния ритъм могат да се класифицират по няколко начина. Например според тежестта. Несериозните са доброкачествени, а от друга страна, сериозните се наричат злокачествени.

Друг вид деление е според мястото, откъдето произхождат. Например:

• синусов (когато има проблем с генерирането на импулси в синусовия възел)
• надкамерни (възникват над нивото на вентрикулите)
• камерни (възникващи в камерите на сърцето)

Едно от основните разделения ги разделя на нарушения на производството на сърдечен ритъм или на нарушения на провеждането на импулсите. А има и комбинирани нарушения, при които причината е проблем както с производството, така и с провеждането на импулса, който води до мускулна активност.

Нарушенията на сърдечния ритъм и редовността могат да бъдат причинени от редица фактори.

Най-често те са налице при коронарна болест на сърцето.
Те се причиняват и от:

• Възпаление на сърдечния мускул
• Кардиомиопатия
• сърдечна недостатъчност
• Инфаркт на сърдечния мускул

Освен сърдечните причини съществуват и нарушения на вътрешната среда, алкалоза или ацидоза, намалено или повишено съдържание на калий в кръвта, намалена оксигенация, т.е. хипоксия. Но също така и повишен процент на въглероден диоксид или въглероден оксид във вдишания въздух.

Аритмиите се причиняват от нарушения в работата на щитовидната жлеза, отравяния с лекарства и други вещества. Аритмии възникват и поради остро алкохолно отравяне или като последица от алкохолизъм. Риск за появата им представляват и други заболявания, като например захарен диабет или диабет.

А например атеросклерозата или лошият начин на живот също могат да доведат до нарушения на сърдечния ритъм.
Аритмии се появяват при стрес, при продължително психологическо претоварване.

Познаваме и сърдечни аритмии при физическо натоварване, по време на спорт. Този вид аритмия, разбира се, не е патологична и се появява при съвсем нормални обстоятелства, като реакция на сърцето на повишената нужда от кислород и хранителни вещества по време на тренировка.

Плюс това като следствие от болка, например при болки в гръдния отдел на гръбначния стълб.

Рискови фактори, които могат да причинят аритмия:

• Възраст и напреднала възраст
• наследствени и вродени сърдечни заболявания
• коронарна болест на сърцето, инфаркт и други сърдечни заболявания
• високо кръвно налягане
• ендокринни заболявания, като например заболяване на щитовидната жлеза
• Електролитен дисбаланс, намален или увеличен калий, намален магнезий, увеличен калций в кръвта
• нарушение на вътрешната среда, алкалоза или ацидоза
• захарен диабет, особено нелекуван или пренебрегван
• наднормено тегло и затлъстяване
• алкохолизъм или остра алкохолна интоксикация
• интоксикация с наркотици или други вещества
• наркотици
• повишен прием на кофеин
• сънна апнея
• неправилен начин на живот
• стрес, тревожност

Симптомите на сърдечната аритмия зависят от формата ѝ. Съществуват няколко различни типа и вида нарушения на сърдечния ритъм. Много важно е също така как сърдечносъдовата система, както и дихателната система, могат да се справят с променената дейност на сърцето.

Това зависи от това дали тя може да я компенсира или не.

При брадикардията се наблюдава намаляване на сърдечната дейност.

Проявата на този вид аритмия може да бъде например мускулна, но също и обща слабост, замаяност, нарушено дишане. Понякога човек може внезапно да припадне. Проявата може да бъде и колапс и нарушено съзнание.

Тахикардията се характеризира с увеличаване на сърдечната честота.

Възможно е да се появят болки в гърдите, задух и припадък. Тежката тахиаритмия ще доведе до колапс и загуба на съзнание.

Ако аритмията е придружена от някакво друго заболяване, което по същество я е предизвикало, например високо кръвно налягане, е възможно да се наблюдават влошени прояви на това заболяване. Симптомите на нарушение на сърдечния ритъм включват, разбира се, промяна в пулса. Можем да открием това чрез палпация.

Симптоми, които могат да се наблюдават при аритмия, независимо от сърдечната честота:

• усещане за сърцебиене (професионално известно и като палпитации), което често се възприема като прескачане или прескачане на сърдечни удари
• недостиг на въздух (диспнея), а при тежки нарушения - белодробен оток
• умора и слабост
• гадене
• бледност
• изпотяване
• припадък до колапс
• замайване
• тревожност до страх
• болка в гърдите (стенокардия)
• понижено кръвно налягане с по-тежки аритмии
• шок - шоково състояние
• цианоза - посиняване на кожата на крайниците на тялото (периферна цианоза) и на устните (централна цианоза)
• нарушено съзнание
• внезапна смърт

Често срещана проява на аритмия е сърцебиенето. Това е причина да потърсите професионална помощ. Аритмията най-често се открива чрез снемане на анамнеза от засегнатото лице.

Лекарят установява наличието на сърцебиене или нередовен пулс. Важна е и информацията за основната причина, включително какво е предшествало неприятностите, дали е било физически или психически стрес. Важни са и други затруднения, които съпътстват състоянието на дисритмия. Важна е и фамилната анамнеза и сърдечните заболявания при роднини.

Лекарят допълва кръвните изследвания и с различни параметри, като основна кръвна картина, биохимия, нива на хормоните и вътрешна среда. Изследват се също кръвното налягане, пулсът и ECHO. При прегледите си сътрудничат общопрактикуващият лекар, интернистът, кардиологът, ендокринологът и евентуално други лекари.

При изследването на аритмия се използва ЕКГ за проследяване на сърдечната дейност. ЕКГ е съкращение от електрокардиограф. Това е основният метод на изследване в кардиологията. Резултатът от ЕКГ е електрокардиограма.

Електрокардиограмата всъщност е запис на електрическата активност на сърцето. Тя регистрира неговата проводна система или разпространението на потенциала на действие през сърдечния мускул. ЕКГ се прави с помощта на апарат, от който върху тялото се закрепват електроди. Те отчитат посочената електрическа активност.

Някои аритмии обаче могат да се появяват само от време на време и нередовно и тогава те не могат да бъдат открити с едно изследване. По тази причина се използва и ЕКГ на Холтер. Този вид изследване позволява непрекъснат 24-часов запис на сърдечната дейност, а също и на нарушенията на сърдечния ритъм.

При възникване на проблеми, като например предимно сърцебиене и измерване или опипване на повишена или понижена сърдечна честота, е важно да се направи незабавен преглед при специалист. Ранното откриване на нарушение на сърдечния ритъм може да разкрие основната причина.

Ако болките в гърдите и задухът също са свързани с палпитациите, най-добрият начин на действие е да се потърси специализирана помощ или спешна медицинска помощ. Когато се потвърди инфаркт на миокарда, се извършва коронарна ангиограма в специализирано медицинско заведение, например кардиологичен център.

Сърцебиенето се появява дори при физиологични условия. Това означава, че причината не е заболяване или някаква болест, т.е. патологична причина. Сърцебиенето се появява при стрес, също физически или психически.

По същия начин може да се появи при дехидратация, но също и при повишена температура. По принцип сърцебиенето може да бъде свързано с всяко състояние, при което има отклонение на сърдечната дейност. Винаги обаче е важно да се знае дали то е имало провокираща причина.

Обикновено сърдечният ритъм остава незабелязан. Когато има промяна, палпитациите (сърцебиене, както са известни професионално) са първите, които се появяват. Могат да се добавят и други споменати симптоми, в зависимост от тяхната тежест.

При леки аритмии други проблеми може да не са свързани с тях. Нормална е и психологическата реакция. Човек се плаши и може да се чувства тревожен. Тревожността може да имитира натиск в гърдите. Това от своя страна предизвиква страх от сърдечни проблеми.

Понякога се асоциират обща слабост, умора, гадене. В допълнение към отклонението от нормалния пулс е възможно да се усети промяна в пулса или да се измери повишено кръвно налягане. Може да се появи и замайване. Ако обаче се асоциират бледност, припадък или колапс, трябва да се внимава.

Ако тежестта на аритмията е по-голяма, тя може да включва задух, цианоза или белодробен оток, което показва сърдечна недостатъчност.

Безсъзнанието е признак на камерна тахикардия или фибрилация. Тези две аритмии застрашават здравето и живота на човека. В този момент е необходимо да се обадите на 911. Най-сериозната проява на нарушение на сърдечния ритъм може да бъде внезапна смърт.

Първа помощ при аритмия

Първата помощ може да се раздели на непрофесионална и професионална.

В домашна среда или на обществени места е необходимо да се запази спокойствие. И да се следи здравословното състояние. Професионална помощ е необходима, ако пристъпите на аритмия се повтарят и са придружени от други затруднения.

Първата помощ, преди да потърсите или получите професионална помощ, включва:

• успокояване на лицето, проверка на спокойното дишане и избягване на хипервентилация
• позициониране, трябва да е удобно, при задух в полуседнало положение
• разхлабване на стегнатите дрехи, като риза, вратовръзка, колан
• ако лицето е на продължително лечение за сърдечно заболяване, то трябва да приема лекарствата си или лекарствата, които са предписани за състоянието на пристъпа на аритмия
• възможно е да се изчака около 30-60 минути след приема на лекарството, за да подейства то, но само в не толкова тежки случаи
• ако затрудненията продължават, ако аритмията се повтаря и дори ако аритмията е по-тежка, трябва да се направи професионален преглед
• при тежки случаи - повикване на спешна помощ

Професионалната помощ следва първоначалната непрофесионална помощ. Добавят се изследвания като измерване на кръвното налягане, ЕКГ. Организира се достъп до вена, където се прилагат лекарства, предназначени за интравенозно приложение. В някои случаи се налага и вдишване на кислород.

Какво да правим, когато сърцето спре и липсва дишане?

При спиране на кръвообращението и дишането е необходима незабавна кардиопулмонална реанимация.

Cardio означава сърце
Pulmo означава бял дроб
CPR реанимация

Може да се срещне и терминът кардиопулмонална мозъчна реанимация = мозъчна.

Кардиопулмоналната реанимация включва външни компресии, т.е. компресии на гръдния кош.

Известна е и като сърдечен масаж. Дишането уста в уста също е важно, но трябва да се внимава за собствената ви безопасност.

Автоматичните външни дефибрилатори, съкратено AED, са на разположение на обществени места като търговски центрове, кметства и летища.
Мястото, където са на разположение, е обозначено със зелен стикер със съкращението AED, сърце и електрическа стрелка (мълния).

Значението на AED е голямо. Използването им може да обърне причината за безсъзнанието и спирането на дишането, особено на камерната тахикардия и фибрилацията. Което значително влияе на прогнозата. Разбира се, наред със започването на кардиопулмонална реанимация.

При кардиопулмоналната ресусцитация не е необходимо да се притесняваме, че ще навредим на човека. Напротив, по този начин можем да спасим живот. Разбира се, важно е да се вземе предвид безопасността при оказване на непрофесионална първа помощ и кардиопулмонална ресусцитация.