Тревожност: симптоми на хронична тревожност, пристъпи на паника? Как да се отървете от тях?

Какво представлява тревожността или тревожното разстройство? Какви видове, причини и симптоми има? Как да се отървем от него?

Тревожността е емоционално състояние, проявяващо се с нежелани психически и физически симптоми. Според Световната здравна организация приблизително 20-25% от населението изпитва чувство на тревожност през живота си.

В статията можете да научите каква е разликата между нормалната и болестната тревожност, видовете тревожност, причините, диагнозата, лечението, медитацията и много друга интересна информация.

Какво представлява тревожността?

Тревожността е неприятно емоционално състояние, свързано с негативно психическо, а често и физическо състояние на ума. Интензивността на тревожността е различна и зависи най-вече от причината за възникването ѝ. Тя може да варира от състояние на лек вътрешен смут, тревога до тревожно паническо състояние.

Тревожността изразява главно чувство на страх и опасения.

Тревожните разстройства се диагностицират все по-често и все по-често засягат живота на обикновените хора. Тяхната повишена честота се дължи главно на силното емоционално напрежение и честия стрес в ежедневието.

Обикновеният страх е просто емоционална реакция на настоящата ситуация, но тревожните разстройства приемат силна психологическа и физическа форма.

Тя се характеризира с умора, главоболие, стягане в гърдите, стягане в стомаха или гадене, наред с други симптоми. По-тежките форми на тревожност могат да включват замайване или аудиовизуални халюцинации.

Тревожността е емоционален израз, подобен на страха, свързан с предстоящи потенциални събития и ситуации. Тревожността обхваща както емоционалната, така и физическата сфера на симптомите.

По данни на Световната здравна организация (СЗО) 20-25 % от населението изпитва някаква форма на тревожност в определен период от живота си. Тревожността се проявява главно в юношеството и между 20 и 30-годишна възраст. Тя може да се появи и в детството, в напреднала възраст или по време на бременност.

Тревожните разстройства се преживяват главно в контекста на негативни и потенциално негативни ситуации. Тревожните разстройства могат да бъдат свързани с физическо органично заболяване или като част от психологическо заболяване(депресия, биполярно разстройство, пристрастяване и др.).

Нормална тревожност или болестна тревожност?

Основната разлика между "нормалната" тревожност и болестната тревожност е в интензивността, количеството, проявите и причината.

Обикновената тревожност и чувството на страх продължават за кратък период от време. Тя се причинява от определени моменти и ситуации от реалния живот, от които естествено се страхуваме. Това е временно състояние, което ще премине за кратко време.

Болезнената тревожност обаче е хронична. Негативните чувства се повтарят и завръщат.

Чувствата на страх и притеснение често са ирационални, възникващи без обективна причина. Реакцията към реални негативни стимули също е свръхчувствителна.

Болезнената тревожност често пречи на ежедневния живот. Тя предизвиква вътрешен дискомфорт и безпокойство.

Тревожните разстройства могат да бъдат толкова интензивни, че да нарушат семейния, социалния и професионалния живот.

Кога да се обърнете към специалист?

Ако често изпитвате страх, тревога и чувство на тъга дори в ежедневни ситуации, препоръчително е да потърсите професионална помощ. Тревожността се проявява в трудности със съня, умора, либидо, проблеми с храносмилането и храненето.

Както човек трябва да се грижи за физическото си здраве, така трябва да се грижи и за психическото си здраве.

Ако мисленето, страхът и невъзможността да функционирате нормално ви ограничават и сковават, е необходимо да се обърнете към професионалист. Под професионалист разбираме психиатър, евентуално психолог или психотерапевт.

Причини за тревожност

Тревожността с краткосрочен характер се причинява от действителен или потенциален негативен стимул. Тревожните разстройства се дължат на комбинация от биологични, психологични и външни фактори.

Спусъкът за разстройството често е повишено напрежение и стрес.

Роля играят и генетичните предразположения. Пристъпите на тревожност са по-чести при лица, родени от родители, които са развили определено тревожно или психично разстройство. Това обаче не е правило.

От биологична гледна точка става въпрос за промяна в химията на мозъка, по-специално за дисбаланс в нивата на хормона серотонин (хормона на щастието) и други невротрансмитери в нервната система.

Под външен фактор разбираме външната среда, в която индивидът функционира. Пример за това са хора, израснали с родители, страдащи от тревожно разстройство или друга психиатрична диагноза. Човек е особено силно засегнат в детството и юношеството.

Примери за етиологията (началото) на тревожните разстройства:

• Генетична предразположеност
• Други свързани заболявания
• Негативни поведенчески модели от детството
• Прекомерно излагане на стрес
• Фобии

Видове тревожни разстройства

Съществуват много видове и типове тревожни разстройства. Всяко от тях е специфично по своята етиология и съпътстващи симптоми.

Диагностицирането на отделните тревожни разстройства може да бъде сложно. По-долу са изброени няколко различни вида.

Паническото тревожно разстройство се характеризира с внезапни пристъпи на паника, стрес и нервност. То е пристъп на силен страх. Съпроводено е с физически симптоми като задъхване, треперене, прекомерно изпотяване, болка в гърдите или общо гадене и замайване.

Генерализираното тревожно разстройство се характеризира главно с прекомерна тревожност за ежедневни и по-сериозни проблеми (здраве, работа, взаимоотношения, планове и дейности). Тревожността може да бъде предизвикана от потенциални заплахи.

Социалното тревожно разстройство представлява страх от социални ситуации, по-специално такива, които могат да бъдат потенциално смущаващи, разстройващи или неподходящи. Лицето изпитва страх от социални взаимодействия и от ситуации, в които ще бъде привлечено вниманието към него.

Обсесивно-компулсивното разстройство предизвиква повтарящи се натрапчиви и относително нежелани мисли. Тези страхове могат да са свързани например с личната хигиена, реда, чистотата и здравето.

Посттравматичното стресово разстройство се причинява от последиците от негативно събитие. То може да предизвика психологически и физически затруднения с неща и ситуации, които са свързани с травматичното преживяване.

Фобията се характеризира с изпитването на страх и избягване на определени обекти или ситуации. Страхът и опасенията обаче са прекомерни и често не отговарят на рисковете и реалните опасности.

Тревожното разстройство, причинено от друго заболяване, може да е следствие или част от друго соматично заболяване.

Симптоми и прояви на тревожност

Специфичните клинични симптоми зависят от вида на тревожността и евентуално от вида на тревожното разстройство.

Като цяло обаче те включват чувство на тъга, вътрешно безпокойство и тревожност.

Общите психосоматични (умствено-телесни) симптоми включват усещане за стягане в гърдите, чувство на изтощение и прекомерна умора.

Възможни психиатрични симптоми:

• Липса на енергия и мотивация
• Чувство на тъга и безнадеждност
• Вътрешно объркване и противоречия
• Притеснение и чувство на страх
• Усещане за липса на енергия
• Усещане за напрежение в гърдите
• Нежелание за участие в нормални дейности
• Раздразнителност и промени в настроението

Възможни физически симптоми:

• Повишена умора и изтощение
• Липса на енергия и сила
• Прекомерно изпотяване и студена пот
• Повишена сърдечна честота
• Болка в гърдите (натиск)
• Бързо дишане
• Промяна/влошаване на качеството на съня
• Разсеяност
• Промяна/влошаване на апетита
• Запек и проблеми с храносмилането
• Намаляване на либидото

Диагностика и лечение на тревожността

Диагностицирането на психологическите диагнози и разстройства е доста трудно.

Когато започнете да чувствате, че трябва да обсъдите тревогите си със специалист, направете го.

Трябва да потърсите психолог или психиатър. По-добре е да се улови рано всеки проблем с физическото и психическото здраве и да се погрижите за превенцията.

Лекарят първо ще проведе различни изследвания. Той ще изключи физически здравословни проблеми, които биха могли да причинят психологическите симптоми. Диагностицирането на тревожните разстройства се извършва в кабинета на психиатъра.

Помощта на професионалист и грижите за психичното здраве са все по-търсени.

Лечението е насочено към отстраняване на предизвикващата причина и премахване на клиничните симптоми.

Точната форма на терапия зависи от етиологията на тревожността, нейното количество, качество и др.

Лечението на тревожността включва фармакологично лечение (психофармацевтици), психотерапия и преди всичко саморазвитие (обучение, техники за релаксация и др.).

• Фармакологично лечение
• Психотерапия
• Саморазвитие

Медикаментите помагат за облекчаване на симптомите на тревожност чрез балансиране на химичните вещества и процеси в мозъка. Често предписваните лекарства включват антидепресанти, анксиолитици и бета-блокери.

Бензодиазепините са група лекарства, избрани за лечение на остра тревожност. Те са ефективни в рамките на 30 до 60 минути.

Общият принцип при психофармацевтиците е да се започне с ниски дози и постепенно да се увеличава дозата, ако е необходимо. Това се дължи главно на повишената чувствителност на пациентите към страничните ефекти на тези лекарства.

Терапията или психотерапията е вид професионално консултиране, което ви помага да разберете и да се справите с тревожните състояния. Тя помага да се елиминира количеството и интензивността на бъдещите тревожни състояния.

Основната роля на психотерапевтичното лечение е да се опита да промени поведението чрез промяна на мисленето. Психотерапията например се провежда под формата на релаксиращ разговор, медитация под ръководството на инструктор, игри и други техники.

Саморазвитието се отнася до естествените практики, които човек, страдащ от тревожност, трябва да извършва редовно. Това са главно техники за медитация и релаксация, предназначени да успокоят тялото и ума на индивида. Примерите включват автогенна тренировка, дълбока релаксация, водена медитация и т.н. Специалистът може да ви помогне да изберете подходящата техника.

При правилна релаксация се наблюдава дълбоко освобождаване на напрежението на физическо и психическо ниво. Медитацията помага за възстановяване на баланса в тялото и впоследствие предизвиква енергийно състояние за по-нататъшни действия.

Лечението на психологически разстройства включва и основни неща като редовна пълноценна диета, пълна с витамини, минерали и протеини. Препоръчва се да се елиминират простите захари. От друга страна, яденето на зеленчуци, плодове, фибри и пробиотици е отлично.

Чревният тракт (микробиомът) и мозъкът (ЦНС) са много тясно свързани.