Възпаление, болка или сърбеж на ухото през лятото? От вода, течение и климатик

Симптомите като болка в ухото или ушната мида, особено при натиск, секрет от ухото и загуба на слуха са основните симптоми на ушните инфекции.

Нека разгледаме всички летни проблеми заедно:Здраветони през лятото - слънце, жега, наранявания и заболявания

Ушни инфекции - отит

Професионално възпалението на ухото се нарича отит. То се разделя на среден отит (otitis media) и външен отит (otitis externa).

Отит на средното ухо

Отитът на средното ухо е тясно свързан със заболяванията на горните дихателни пътища, поради тяхната анатомия и функция. Той често е свързан със съпътстващите ги заболявания. Най-често се среща при фарингит и ринит.

При децата слуховата тръба е все още къса, така че отитът на средното ухо често се свързва с детството. Той обаче не избягва и възрастните. Определя се като остра поява на симптоми, свързани с възпаление и наличие на течност в средното ухо.

До 90% от децата преодоляват отит на средното ухо до 6-годишна възраст.

Протичането на заболяването не е еднородно, особено в различните възрасти. При малките деца под 1 година се наблюдават общи симптоми, като напр:

• треска
• липса на апетит
• повръщане
• загуба на тегло

Болката в ухото се предизвиква от плач. Тя причинява и безсъние. Причинява се предимно от вирус, към който се добавя и бактериална инфекция.

При типично протичане има ясно изразени симптоми при възрастните и отитът на средното ухо се диагностицира лесно.

След, а често и по време на остър фарингит, се наблюдава засилваща се болка в ухото и може да има загуба на слуха от засегнатата страна. Ушният канал обикновено е изпълнен с гнойна течност.

Отитът на средното ухо в зряла възраст понякога е рецидивиращо (повтарящо се) възпаление от детството, за което засегнатото лице може да не е знаело.

Когато то се прояви, човек трябва едновременно да помисли за лечението си, тъй като това е свързано заболяване с възпаление на горните дихателни пътища. При неправилно лечение това възпаление може да стане хронично и сериозно да увреди слуха на засегнатия.

Прочетете също: статия за възпаление на средното ухо.

Статия за външния отит или ухото на плувеца

Възпалението на външното ухо или ухото на плувеца има както външни, така и вътрешни фактори.

Външните включват: 1:

• мацерация на кожата - т.е. намокряне на кожата с течност, особено с вода от плувни басейни и водни резервоари през лятото, или директно с възпалителна течност
• механично увреждане на кожата
• химическо увреждане на кожата

По този начин се намалява еластичността на кожата на външния ушен канал. Това води до намаляване на функцията на мастните жлези, разположени там. Това намалява производството на мастни киселини, които са част от ушната кал и служат като превенция срещу микроорганизми.

Следователно защитната ѝ функция намалява и ушният канал става по-податлив на инфекции.

Също така честото миене на ушния канал със сапун или шампоан отмива ушната кал и ѝ пречи да изпълнява функцията си. Кожата става суха и нежелани бактерии лесно се настаняват по повърхността ѝ. Прашната среда и прекомерната влажност също са голям проблем.

Силно инфекциозна среда, която оказва голямо и често влияние върху външния отит, е водата в плувните басейни. Особено термалната вода, която съдържа хлор и бактерии от рода Pseudomonas aeruginosa.

Резултатът е често срещан външен отит (възпаление на ухото), известен още като ухо на плувеца, който се появява главно през лятото и засяга всички възрасти.

Децата обаче са по-податливи на това заболяване поради продължителното им излагане на вода и свързаните с това дейности.

Те са изложени на повишен риск водата да навлезе в ушния канал и да остане там за по-дълъг период от време. Това е възможно поради анатомичната му форма, която се спуска леко надолу от средата му навътре към тъпанчето.

Ушните инфекции често се причиняват от ненужно и прекомерно механично почистване на външните ушни канали и отстраняване на ушната кал.

Неправилното използване на памучни пръчици предотвратява процеса на самопочистване на ухото. Себестойността се изтласква от пръчицата нагоре към тъпанчето, където изсъхва и действа като чуждо тяло.

Това причинява дразнене на кожата в ушния канал и възпаление.

Обичайният фактор, който допринася за това, е течението и настинката. Отворените прозорци, дори докато шофирате, климатикът или вентилаторите могат да помогнат.

• Какъв ефект оказва климатикът върху здравето ни? Може ли да е вреден?
• Как да използваме или настройваме правилно климатика, за да не ни навреди?

Вътрешните фактори за развитие на ушни инфекции включват по-специално състояния, водещи до отслабване на организма. Това са различни остри или хронични заболявания:

• Диабет
• намалени нива на витамини
• често физическо претоварване
• честото излагане на стресови ситуации

Симптоми на външен отит

Обикновено всичко започва със сърбеж в ушния канал. Обикновено обаче на това не се отдава голямо значение. Самият сърбеж обаче представлява болка на ниско ниво. С течение на времето тя се изостря и страдащият открива, че облекчаването чрез чесане на ухото вече не е достатъчно.

Често се използват гореспоменатите козметични пръчици, което още повече влошава протичането на заболяването. Болката е локализирана във външния ушен канал и се усилва при прибиране на ушната мида или при натиск върху хрущяла на ухото, където излиза ушния канал (т.нар. трагус). Тя е особено силна през нощта.

Причинява се от подуване на ушния канал и възпалителна течност в ушния канал. Ако тя не е била отстранена дълго време, може да има неприятна миризма. Ушният канал може да е толкова подут, че да не може да бъде прегледан правилно.

Болката може да се засили, ако възпалението е започнало да се разпространява към хрущяла или надкостницата. Възпалението на ушния канал често се свързва с увеличаване на подлежащите лимфни възли и болка в областта зад ушната мида.

Симптомите на външния отит варират. Най-често срещаните включват:

• болка в областта на ушния канал
• сърбеж, натиск или друг дискомфорт в областта на ухото
• секрет от ухото
• загуба на слуха
• подуване на ушния канал и/или ушната мида
• повишена телесна температура
• увеличени съответни лимфни възли

В таблицата по-долу са показани разликите между външния отит и средния отит

Форми на остър външен отит

Острият външен отит приема различни форми.

Той може да бъде ограничен външен отит, като в този случай става въпрос за ограничено възпаление на външния слухов проход, разположено в някоя част на ушния канал.

Дифузният външен отит е широко разпространено възпаление, което засяга целия ушен канал. Той засяга кожата на ушния канал и по-дълбоко в костната част на ушния канал. Може да бъде бактериален, но също и микотичен. Симптомите включват: 1:

• болка, която може да не е силна
• подуване
• загуба на слуха
• изтичане на гной, която причинява излющване и възпаление на кожата и на ушната мида

За разлика от отит на средното ухо, засегнатите нямат трайно повишена телесна температура.

Вирусният външен отит се среща най-често при грипни епидемии, но се причинява и от херпесни вируси. Страдащите имат силна болка в ухото и лека загуба на слуха. Във външния ушен канал се образуват пълни с кръв мехури. Те се разрязват хирургически и симптомите се облекчават.

Злокачествен външен отит може да се появи при имунокомпрометирани пациенти, такива с тежък диабет или пациенти с рак, подложени на химиотерапия.

Възпалението първоначално се проявява като остър външен отит, който преминава в хронично възпаление. По-късно то започва да разрушава костта на ушния канал и може да причини парализа на лицевия нерв.

Микотичният външен отит се появява при хора, които прекарват продължително време във влажна среда. Той се причинява от различни гъбички и плесени. По кожата на ушния канал се образуват налепи, които в зависимост от вида на плесените имат различен цвят - от жълт до зеленикаво-черен. Появява се сърбеж на ушния канал и влошаване на слуха.

Лечение на външен отит

Лечението зависи от причинителя на възпалението.

Ако възпалението е причинено от бактерии, тогава се прибягва до ежедневно локално лечение със средства, които предизвикват промяна в киселинността на средата. Тоест такива, които променят средата на ушния канал в киселинна:

• 3% разтвор на борна киселина със спирт
• разтвор на Бърроу
• промивки с хлорамин

Локално могат да се прилагат разтвори на широкоспектърни антибиотици. Ако възпалението не отшуми, антибиотиците се прилагат и системно според резултатите от кръвните изследвания.

Микотичното възпаление се лекува чрез ежедневно почистване и изсмукване на ушния канал. Прилагат се противогъбични разтвори или системно се прилагат противогъбични средства. В допълнение към редовното лечение, лечението на тези възпаления изисква проследяване в продължение на поне 2 седмици след изчезване на симптомите. Противогъбичните средства се прилагат локално, за да се предотврати повторната поява на заболяването.

Възпаленията, причинени от херпесния вирус, се лекуват с антивирусни препарати, витамини от група В и кортикостероиди.

Тъй като всички външни отити са съпроводени с неприятна болка, лечението се съпровожда и с прилагане на болкоуспокояващи (аналгетици).