Колко време ни е необходимо за сън? Какво е REM, non-REM и защо трябва да сънуваме?

Колко сън е необходим за нас?

Кое е по-важно?

И тук, някъде между тези две променливи, е отговорът.

Той може да се обобщи така.

Качеството на съня никога не може да замени неговата дължина. Но също така важи правилото, че ако сънят е с каквото и да е качество, но е твърде кратък, за да регенерира организма, той също не е достатъчен.

Служи ли сънят за регенериране на тялото?

Разбира се, че е. Но той трябва да бъде разделен на умствен и физически. А всеки от тях изисква определено време.

Но нека да изведем това от пътя.

Сън

Какво е той?

По принцип е състояние. По-конкретно, променено състояние на съзнанието. В голяма степен се влияе от хормоните.

Най-значимият от тях е мелатонинът.

Какво представлява мелатонинът?

Това е хормон, който се произвежда главно в мозъка, в епифизата. Производството му се влияе от интензивността на светлината. Ако трябва да спим, трябва да е тъмно, за да се освободи мелатонин. Той ни прави достатъчно сънливи, за да заспим.

Ето как работи.

Но мелатонинът не определя колко сън е необходим.

Мелатонинът се произвежда 10 пъти повече през нощта, отколкото през деня.

Нека се върнем към съня.

Както споменахме, той е състояние на съзнанието, което осигурява регенерацията на организма. Тоест това е редовно повтаряща се почивка. Липсата му обаче води до усложнения за здравето.

Тази редовност, качество и продължителност се нарушават от нарушенията на съня:

• безсъние - безсъние
• хиперсомния - прекомерна сънливост
• нарколепсия
• сомнамбулизъм
• бруксизъм

Прочетете още в тази статия:
Повече за нарушенията на съня.
Каква продължителност на съня е необходима?
Сънят и неговото изследване.

Разстройства на съня

Нека да разгледаме по-отблизо какво се случва при нарушенията на съня.

Безсънието всъщност е. Човек има проблеми със заспиването. Когато заспи, той се събужда често. Сънят е повърхностен и страдащият не си почива достатъчно.

Тук обаче трябва да се прави разлика между безсънието като такова и трудното заспиване, например след тежко физическо натоварване или емоционално напрежение.

Безсънието само по себе си е хронично разстройство. Такива лица често спят само 2 до 3 часа. Много често те се събуждат рано сутрин и след това не заспиват отново.

В тази статия ще прочетете повече за безсънието и причините за него.

Хиперсомнията, от друга страна, представлява прекомерна сънливост.

Проблемът обаче е, че такива състояния се появяват при страдащия през деня. Тогава, в момент, когато той или тя трябва или трябва да бъде активен, внезапно настъпва състояние на сън.

Всъщност то се изразява в неконтролируеми пристъпи. Човек изобщо не може да им устои. Тези състояния продължават няколко минути, но настъпват и по време на физическа активност или по време на разговор с друг човек.

Това го прави много опасно състояние.

Разбира се, то не трябва да се бърка със състоянието след будна или безсънна нощ.

Саматанарколепсия е подгрупа на хиперсомнията. Това е повишена сънливост с халюцинации.

Симптомите по принцип са същите като тези на хиперсомнията, тъй като тя принадлежи към тази група. Сънливостта, която настъпва по всяко време на денонощието, изобщо не може да бъде потисната с воля.

Често и много бързо настъпва сънната фаза на съня. По време, когато страдащият все още осъзнава заобикалящата го среда. По тази причина нарколептиците често възприемат тези сънища като реалност.

Те се наричат хипнагогични халюцинации. Но те не са халюцинации като такива. Това са сънища, които са много реалистични. Визуални, слухови, дори тактилни.

Нарколептиците не трябва да изпадат в пълен сън. Те са само в състояние на крайна сънливост. Но краткият или непълен сън означава, че дни и нощи те са на границата между съня и бодърстването.

Поради това те изобщо не си почиват и страдат от умора.

Сомнамбулизмът, известен още като лунатизъм или лунатизъм, е разстройство на съня, което се проявява като вид несъзнателно поведение.

Луната обаче не оказва влияние върху това състояние, въпреки разпространеното мнение.

Експертите смятат, че това е разстройство на събуждането, състояние на непълно събуждане.

В определена фаза на съня, т.нар. non-REM (ще поговорим повече за нея), мускулите не са деактивирани. Несъзнателното поведение започва тяхната активност. Двигателната и автономната система се активират, без да се достига до будно състояние. По този начин двигателната активност на човека не се контролира от волята.

Следователно такъв индивид се движи, но в същото време спи.

С напредването на възрастта състоянието на лунатизъм намалява. Учените смятат, че това е така, защото се скъсяват и етапите на съня.

Бруксизмът е скърцане със зъби. Страдащият не знае за това. освен ако не се случва през нощта.

Алкохолът и кофеинът, които въздействат върху централната нервна система, също могат да окажат голямо влияние върху фазите на съня.

Колко сън е необходим?

Някои от откритията и фактите са наистина интересни.

Защо се нуждаем от сън?

Според опита е ясно, че здравето и доброто настроение през деня зависят от здравия нощен сън.

Какво се случва с тялото, когато заспим? Всеки го знае, но нека да разгледаме въпроса:

• Често очите започват да горят
• зениците се свиват, а клепачите натежават
• сърдечният ритъм спада
• реакциите се забавят
• намалява производството на телесни течности (слюнка, стомашни сокове, урина)
• дишането се забавя и се изразходва по-малко кислород

Но какво се случва след това?

Когато изведнъж почти не сме наясно с нищо.

Откриването на енцефалографа (ЕЕГ) през 20-те години на миналия век също спомага за изследването на съня.

Енцефалографът (ЕЕГ) е устройство, което записва електрическата активност на мозъчните клетки. Това става с помощта на електроди, които се поставят на главата на изследваното лице.

И така, този енцефалограф (ЕЕГ) е използван от професор Натаниел Клейтман от Чикагския университет за изследване на съня. Това е станало през 50-те години на миналия век. Оттогава е минало много време и са проведени много други изследвания.

Но откритията му са основа за разбиране на това, което се случва с нас по време на сън.

Сънят и неговите изследвания

Нека да разгледаме съня по-подробно.

Когато сме в състояние на релаксация, със затворени очи, но все още будни, мозъкът изпраща 8 до 12 осцилации в секунда. Тези осцилации са редовни. Те се наричат алфа ритъм.

При лек сън тези вълни се забавят и увеличават.

По време на дълбок сън ЕЕГ регистрира само 1 до 3 осцилации в секунда.

И така, какво е установил г-н Клейтман?

Изследванията му показват, че хората достигат четири различни дълбочини на съня.

Но етапът на дълбок сън, от който бавно се събуждаме сутрин, не се достига само веднъж за една нощ.

В рамките на един 7-8-часов сън етапите на изпадане в сън се повтарят 4 пъти, а на излизане от него - 5 пъти.

И това е основният ключ към разбирането на това колко дълъг сън е необходим на нашето тяло.

Когато човек заспива, първият етап продължава около 5 минути. Вторият и третият етап преминават много бързо и човек се намира в четвъртия етап. Това е етапът на дълбокия сън, който продължава поне половин час.

След този период човек се връща към по-плитък сън, т.е. към първия етап.

Необходимо е известно време, за да се върне към по-дълбок сън. Във втория етап на съня обаче вече не се достига до дълбокия етап. Ако се достигне, той не е толкова дълъг, колкото в първия етап.

След това се повтаря през третия и втория етап в първия.

След около двадесет минути отново настъпва по-дълбокият сън и преходът през всички стадии към четвъртия.

Целият цикъл на изпадане в сън и обратно продължава през цялата нощ. Всяка част трае приблизително 90 минути.

Колкото повече наближава утрото, толкова по-дълго продължава първият етап на плиткия сън. Така преходът от третия към първия етап е все по-кратък.

Преди да се събуди на сутринта, човек обикновено се намира само в първия и втория стадий на съня.

Но американският професор се натъкнал и на друг факт, който по онова време бил изумителен.

Освен че открил цикличния характер на съня, се оказало, че различните му етапи са свързани с определени движения на очите.

Когато заспиваме, алфа ритъмът затихва и очите се движат бавно, докато спрат. Тогава често сънуваме странни неща, от които едно спазматично мигане може да ни извади.

Когато заспим и мозъкът премине в първия стадий на съня, ЕЕГ записва кратки и неравномерни форми на вълните. Все още можем да бъдем събудени от неочакван звук например. Хората често твърдят, че изобщо не са спали.

Ако нищо не ни безпокои, бавно навлизаме във втория стадий. Тогава очите се движат бавно под затворените клепачи.

В третия стадий на съня кръвното налягане и телесната температура спадат. Сърдечният ритъм се забавя. Дишаме бавно и дълбоко.

Не възприемаме заобикалящата ни среда и преминаваме в четвъртия етап.

Около 90 минути след заспиването преминаваме през третия стадий във втория стадий, т.е. лек сън.

Тук настъпва промяна, която изненадва учените по онова време.

Когато изследваните от тях лица преминават от втори към първи стадий, очите им започват да се движат бързо и отривисто.

REM етап и не-REM етап

Те нарекли този етап REM. Терминът идва от английския термин "rapid eye movement", което означава бързо движение на очите. Тогава очите се движат синхронно от една страна на друга, сякаш гледат тенис мач.

Освен това по време на тази фаза ЕЕГ записва, че мозъкът е много активен. Кръвното налягане се повишава, дишането е неравномерно и консумацията на кислород се увеличава. Мъжете често развиват ерекция.

За учените по онова време всичко сочело към преживяването на силни емоции от хората, които са изложени на тях в REM фазата на съня.

За да е още по-лошо, в тази фаза човек е напълно откъснат от света и дори по-трудно се възбужда, отколкото в дълбокия сън.

Спящите хора се движат неспокойно непосредствено преди и след REM фазата. По време на REM фазата обаче, въпреки че кръвното им налягане е повишено и мозъкът им е активен, те изобщо не се движат. Очите се движат бързо, но мускулите са отпуснати.

И така изследователите продължават своите проучвания.

Те установили, че хората сънуват именно по време на REM фазата. Но след дълго изследване на спящи хора те открили, че сънуваме и по време на не-REM фазата. Въпреки че преди учените са смятали точно обратното.

Non-REM фазата е фазата на бавните движения на очите. Наименованието произлиза от английския термин "non rapid eye movement" ("небързо движение на очите").

REM фазата на съня се повтаря до 5 пъти по време на един период на сън.

Заснемането на филм, състоящ се от всички REM сънища на един човек, би отнело 5 години.

В изследването са участвали повече от 10 000 души. 80 % от тях са твърдели, че са сънували нещо, когато са се събуждали от REM фазата, но само 7 % са твърдели същото, когато са се събуждали по време на non-REM фазата.

Ето защо изследователите смятат, че само REM фазата е сънувана.

Всичко се променило, когато експерименталните субекти, събудени от не-REM фаза, били попитани дали мислят за нещо.

Изведнъж до 75 % от тях отговорили утвърдително. Те наистина сънували, т.е. повече или по-малко мислели, макар и не толкова визуално или емоционално, както в REM фазата.

Така че ние сънуваме почти през цялото време, както по време на REM фазата, така и на не-REM фазата. Различно е само естеството на сънищата.

Хората, които са били събуждани във всяка фаза на съня, твърдят, че имат сънища. Но когато са можели да спят през цялата нощ, без да се събуждат, са казвали, че изобщо не сънуват.

Защо трябва да сънуваме и да спим?

Всички ние сънуваме. дори тези, които казват, че не сънуват, сънуват.

Оттук и въпросът: Защо трябва да сънуваме и да спим?

Дали сънят и сънищата са биологично необходими за нас, или можем да съществуваме и без тях?

И не на последно място, кое е по-важно - сънят или мечтите?

Има много примери за това как недопускането на сън е пагубно за организма. Лишаването от сън е използвано като ефективен метод за изтезание още в древността. Недопускането му е опасно.

Проведени са много експерименти върху сънищата и съня. Един от тях е проведен през 1959 г. на Таймс Скуеър в Ню Йорк.

Главното действащо лице е местният дисководещ Питър Трип, чиято основна цел е да разбере какви последици ще има лишаването от сън върху организма му. Събитието е и благотворително.

Питър Трип издържа 201 часа и 13 минути без сън.

В началото на експеримента той едва се държал на краката си от умора. След два дни видял паяжини по обувките си, докато се преобличал. Но това било само началото. Продължило с пълзящи по покривката буболечки, които всъщност били петна. Видял бял заек да подскача наоколо. Продължило с проблеми с паметта.

След сто часа без сън способността му да се концентрира беше намалена. Дори минималното усилие беше непреодолим проблем. Имаше проблеми с азбуката.

След сто и десет часа започна да страда от симптоми на делириум. Състояния на безсмислен смях се редуваха с обида. Страдаше от такива халюцинации, че виждаше присъстващия лекар, облечен в пълзящи червеи.

Убедил се, че договорените двеста часа без сън отдавна са приключили.

След около сто и двадесет часа отворил едно чекмедже, от което, по думите му, избухнали пламъци. Изтичал на улицата, твърдейки, че огънят е бил запален от учените, за да видят как ще реагира.

След сто и петдесет часа изгуби чувството си за ориентация. Дори не знаеше кой е. Разгледа стенния часовник, който се беше превърнал в измазано лице на актьор. Започна да се съмнява в самоличността си и се зачуди дали той не е актьорът.

Накрая се поддаде на убеждението, че е жертва на заговор на учени.

Тук трябва да се добави, че е по-добре изобщо да не се опитвате да правите подобни експерименти.

След 200 часа той бил подложен на повече от час изследване. Едва тогава най-накрая успял да заспи. Учените смятали, че ще спи толкова дълбоко, че ще пропусне REM фазата на съня.

В крайна сметка той спал 13 часа и 13 минути.

Но важното било откритието, че не е спал толкова дълбоко, колкото си мислел. Но сънят му бил богат на сънища.

От 13-те си часа сън той прекарал в REM 3 часа и 46 минути. 28% от сънищата му са REM.

Обикновено REM сънищата заемат около 20 % от осемчасовия сън.

Така че Трип явно е имал силна нужда да навакса със сънищата си. Макар че е вероятно халюцинациите му през осемте дни, в които е бил буден, да са имали характер на сънища. Организмът му вероятно ги е използвал като заместител.

Фактът, че сънуваме през цялата нощ, е сигурен. Няма как да се отделят сънищата от съня.

Но въпросът е дали сънят или сънищата са по-важни за нас.

Проведени са експерименти, за да се попречи на хората да сънуват. Преди да успеят да развият REM съня, те са били събуждани.

Изясниха се два важни факта. Всички изследвани лица компенсираха загубата на сън. Те имаха сънища в REM фазата. След пет дни се наложи да бъдат събудени от тях до 30 пъти за една нощ.

Вторият факт е, че в непрекъснатите нощи без събуждане REM фазите съставляват до 40 % от съня им. Те явно са наваксвали.

Не напразно казват, че не можеш да спиш преди да заспиш, а само след като заспиш.

Експерименталните субекти, събудени по време на REM фазите, проявявали различни нарушения:

• Неспособност за концентрация
• изтощение
• повишена свръхчувствителност
• пропуски в паметта
• по-слаба мускулна координация

Друга група се събужда по време на не-REM етапите, втория, третия и четвъртия етап. Просто дълбок сън.

Резултатът?

Тези хора били напълно здрави. Не показали никакви поведенчески смущения.

За изследователите изводът бил, че не лишаването от сън е причината за нежеланите симптоми, а сънуването.

Спането в продължение на повече от 8 до 8,5 часа е по-лошо за здравето на човека, отколкото спането в продължение на около 5 часа.

Разбира се, става дума за добър нощен сън. Има и още отговори на въпроса защо трябва да спим и особено да сънуваме.

Прочетете също статията.

Ползите от съня и сънуването

Научно доказано е, че по време на третия и четвъртия етап на съня, т.е. не-REM етапа, се отделя хормон на растежа. Той поддържа растежа на тялото ни и е необходим за синтеза, или сливането, на протеини.

По-голямата част от съня на младите хора е в non-REM етапите. Очевидно е защо.

В REM етапите на съня се образува мозъчен протеин. Той подпомага развитието на мозъчните клетки и поддържа работата им.

Сънят помага за обработката и съхраняването на нова информация. Той действа като своеобразно програмиране на мозъка ни.

Добрият сън след тежко учене има смисъл.

Така че всичко това е свързано. Продължителността на съня с дълбочината и качеството му. Кога да заспим и кога да станем?

Въпросите са много и ние постепенно намираме отговорите им.

Това, което е важно, е така наречената хигиена на съня.

Сънят трябва да трае поне 7,5 часа, не повече от 8,5 ч. Разбира се, ако нищо не ни събужда през това време, това е голям плюс. Най-добре е да свикнем да си лягаме по едно и също време, ако е възможно. Добре е това да става преди полунощ.

Прекалено многото сън нарушава циркадната система в мозъка. Просто биоритъмът.

Можете да спите до обяд. Но това няма да ви е от полза, ако клетките ви вече са започнали своя цикъл в 7:00 ч. сутринта.

Биоритъмът е измамен, но човекът е сънлив и уморен.

Ето правилата за хигиена на съня и последиците от недоспиването

От цялата информация, посочена по-горе, става ясно, че сънят има свои правила. Той следва свой ритъм и нужди, които не бива да бъдат нарушавани. Трябва да се съобразяваме и да следваме неговите нужди.

Така че на сутринта да се чувстваме освежени и изпълнени с енергия.