Какви здравословни усложнения причинява диабетът? Дори пренебрегвани и нелекувани

Захарният диа бет е заболяване, което се характеризира с нарушение на обмяната на захарта. Рискът се дължи главно на хроничните, дългосрочни усложнения, които захарният диабет причинява.

А най-лошият случай е пренебрегваният и нелекуван диабет.

Често се питате:
Какво представлява диабетът?
Как се развива и какви са причините за него?
Какви са усложненията му?

Разпознаваме два вида на това заболяване.

Захарен диабет

Диабетът тип 1 всъщност е недостиг на инсулин, дължащ се на автоимунна реакция на организма срещу клетките, в които се произвежда инсулин.

Имунната система ги унищожава. Поради това не може да се произвежда достатъчно инсулин за разграждане на захарта. В резултат на това се повишават нивата ѝ. Започва да се проявява около 15-годишна възраст. Могат обаче да бъдат засегнати и новородени и възрастни хора.

Причината е неясна. среща се например и при първична хипертония, т.е. високо кръвно налягане. предполага се генетична основа. човек с този тип диабет е зависим от доживотна употреба на инсулин.

Диабет тип 2 е така нареченият придобит диабет.

Той се характеризира с липса на инсулиново действие, свързано с прекомерно производство на инсулин. Проявява се с т.нар. относителен инсулинов дефицит. Причината е резистентността на клетките към инсулин, т.е. тези, в които се произвежда инсулин. Те престават да реагират на повишените нива на кръвната захар и не произвеждат инсулин.

Това заболяване е с висока генетична предразположеност. То обаче възниква и в резултат на повишен прием на храна и липса на физическа активност. Така факторите са затлъстяването и общият нездравословен начин на живот. То обаче може да възникне и като усложнение на други заболявания.

Ето защо най-често се проявява едва в зряла възраст. Пациентите започват лечение с диета. Ако е необходимо, те преминават на перорално антидиабетно лечение.

Как да се храним при диабет, можете да прочетете в нашата статия.

Усложнения при диабет

Захарта е необходима за правилното функциониране на скелетните мускули и мозъка. Тя им осигурява енергия за работа. Когато обаче не може да бъде разградена, за да бъде използвана в достатъчна степен, тя предизвиква проблем.

Създава се излишък от нея.

Това е в основата на заболяване, наречено захарен диабет. С него са свързани и други усложнения, които се дължат на повишените нива на захарта. Те се дължат главно на дългосрочните му ефекти върху човешкия организъм.

Ако обаче някои принципи на лечението не се спазват правилно или се подценяват, може да се стигне и до остро понижаване на нивата на захарта. Това е опасно много повече.

Ето защо пациентите с диабет трябва да спазват начина на живот и всички аспекти и принципи на лечението. Нищо не трябва да се подценява.

Усложненията на диабета основно се делят на остри и по-късно на хронични.

Интересна информация можете да намерите и в следните статии:
Нива на кръвната захар- какви са стойностите
Диета при диабет - подходящи и неподходящи храни

Хипогликемия

Това е едно от най-острите и животозастрашаващи усложнения на диабета. Среща се често при пациенти, лекувани с инсулин.

Нивата на кръвната глюкоза обикновено са между 3,9 и 5,6 mmol/l.

Пациентите със захарен диабет са свикнали с по-високи стойности, тъй като нивата на кръвната им захар са по-високи поради заболяването.

Честа и обичайна причина е недостатъчният прием на храна след прилагане на инсулин. По този начин инсулинът е разградил голямо количество захар и приемът му е бил намален поради липсата на храна.

Това се дължи и на употребата на алкохол.

Захарта се използва най-вече от клетките на мускулите и мозъка. Ако има недостиг, това може да доведе до загуба на съзнание. Диабетиците трябва да се хранят веднага след приема на инсулин. Ако това не се случи, сравнително бързо може да настъпи хипогликемия.

Първоначално тя се проявява като психическо разстройство.
Човек може да стане дезориентиран и да казва неща, които нямат смисъл.
Освен това може да се появят физическа слабост, главоболие, студена пот или чувство на глад.
Ако нивото на захарта спадне твърде ниско, може да се стигне до конвулсии или дори до загуба на съзнание.

Това се нарича хипогликемична кома. Този симптом е по-често срещан при диабет тип 1.

Ако симптомите се разпознаят рано, препоръчително е на болния да се дават храни с висок гликемичен индекс. Това са тези, които съдържат прости захари и по този начин бързо се усвояват в организма. Подходящи са например захар на кубчета, сладки барове, сокове и т.н. Ако е настъпила загуба на съзнание или състоянието не се подобрява, трябва да се извика спешна медицинска помощ.

При хипогликемични състояния никога не трябва да се дава инсулин.

Можете да прочетете повече в статията в списанието за хипогликемията.

Хипергликемия

Това е остро състояние при диабет. То се отнася до повишено ниво на кръвната захар над нормалния диапазон. Горната граница е около 5,6 mmol/l при недиабетици.

След хранене гликемията се повишава и постепенно намалява, тъй като захарите се разграждат. При хората с диабет обаче тази стойност намалява много бавно. Значително по-високата стойност на захарта може да изложи диабетика на риск от нарушаване на киселинно-алкалното равновесие.

Прочетете повече за киселинно-алкалното равновесие в нашата статия.

То се причинява от неадекватно или неправилно прилагане на инсулин. Както и от пропускане на доза инсулин. При пациент без диабет това може да се прояви в развитието на диабет.

Проявява се със сухота в устата, жажда и често уриниране. Заедно с урината от организма се изхвърлят и минерали.

Хипергликемията може да бъде намалена чрез прилагане на предписаната доза инсулин. Не се препоръчва да се спортува поради развитие на кетоацидоза.

Тъй като захарта не се разгражда, организмът не може да получи от нея енергия за клетките си. При продължителна хипергликемия той започва да я получава от друг източник, а именно от мазнините. При тяхното разграждане се получава енергия и кетонни тела. Те предизвикват понижаване на рН на кръвта. Така се получава диабетна кетоацидоза.

Често задавани въпроси при хипергликемия в статията в списанието.

Диабетна кетоацидоза

Възниква в резултат на продължителна хипергликемия, чрез освобождаване на кетонни тела в кръвта при разграждането на мазнините. Рискът от развитието ѝ се увеличава от почти пълната липса на инсулин и повишените нива на хормоните на стреса.

Тя може да възникне и при пациенти, които не спазват дозата на инсулина си, или при диабетици, които са развили пневмония или бъбречни инфекции.

Тя е животозастрашаващо състояние. Ако не се лекува, води до метаболитен колапс и хипергликемична кома.

Често се проявява с ацетоноподобна халитоза. Ето защо на някои може да им се стори, че страдащият е опиянен от алкохол.

Симптомите на кетоацидозата са доста обширни. те включват: 1:

• изключителна умора
• силна жажда въпреки достатъчния прием на течности
• често уриниране
• миризма на ацетон от устата
• в началото дишането е учестено и повърхностно, като постепенно се забавя и задълбочава
• загуба на телесно тегло
• инфекции с дрожди
• психологическа раздразнителност
• усещане за повръщане
• болка в раменете, гърдите и шията

Тези симптоми могат да ескалират, докато страдащият изпадне в безсъзнание. Незабавно трябва да се извика спешна медицинска помощ.

Хронични усложнения на диабета

Хроничните усложнения на диабета се разделят на специфични и неспецифични.

В следващата таблица е показано разпределението на хроничните усложнения на захарния диабет

Макроангиопатията е засягане на големите кръвоносни съдове, а микроангиопатията - на малките. Това впоследствие води до усложнения на диабета от такова естество.

Диабетна ретинопатия

Това е засягане на кръвоносните съдове, които подхранват ретината на окото. Тя принадлежи към засягането на малките кръвоносни съдове, т.е. към микроангиопатиите.

Тези кръвоносни съдове се увреждат поради повишените нива на захар. Те се запушват и ретината на окото става безкръвна.

Нови кръвоносни съдове започват да се образуват, заобикаляйки първоначално затворените. Новите не са със същото качество. Кръвта изтича през отслабената стена. Ретината кърви или се подува. Това са проявите на най-сериозната ѝ форма, т.нар. пролиферативна ретинопатия.

Съществуват три вида съдово засягане на ретината: запушване на кръвоносните съдове, разширяване на кръвоносните съдове или тяхното новообразувание.

Това усложнение на диабета не причинява на пациента почти никаква болка.

Проявите са различни:

• влошаване на зрението поради подуване в точката на най-острото зрение
• намаляване на способността за различаване на цветовете
• болният наблюдава малки черни точки пред очите
• изкривяване на образа
• изпадане на част от изображението

Рисковите фактори за ретинопатия при диабетици включват: високо кръвно налягане, тютюнопушене, пиене на алкохол, хормонални контрацептиви, нарушения на мазнините в кръвта, лоша компенсация на диабета.

Всеки диабетик трябва да си прави очен преглед поне веднъж годишно.

Лечението на ретинопатията се състои основно в понижаване на кръвното налягане и кръвните мазнини и тяхното стабилизиране и метаболитно компенсиране на диабета. За същинското лечение на ретината се използва лазер. Методът се нарича фотокоагулация. По този начин се унищожават новообразуваните нисши кръвоносни съдове. Това предотвратява тяхното спукване и изтичане на кръв в ретината.

Диабетна нефропатия

Това е увреждане на бъбреците.

То е едно от най-опасните хронични усложнения на диабета. Възниква поради увреждане на малките кръвоносни съдове. По този начин то принадлежи към групата на диабетните микроангиопатии.

Обикновено се причинява от неадекватно или пренебрегнато лечение. Проявява се както при диабет тип 1, така и при диабет тип 2.

Диабетната нефропатия се среща при почти 40% от диабетиците.

Развитието ѝ може да отнеме до 15 години от поставянето на диагнозата диабет до появата на първите симптоми. Първоначално тя започва да се проявява с повишено съдържание на белтък в урината. Той се поема от малките кръвоносни съдове на бъбреците, увредени от диабета. Това е известно като микроалбуминурия.

Затова диабетиците трябва редовно да изследват урината си като предпазна мярка. Ако в рамките на две до четири седмици се регистрират два положителни резултата, може да се каже, че е налице микроалбуминурия. Това, разбира се, трябва да се потвърди чрез допълнителни бъбречни изследвания.

Други фактори, които предизвикват диабетна нефропатия, са хипертонията, тютюнопушенето или високото ниво на мазнини в кръвта. Ако обаче заболяването се хване още на етап микроалбуминурия, има по-голям шанс за успешното му лечение.

Усложненията на диабета, свързани с увреждане на бъбреците, могат да бъдат предотвратени по следните начини:

• стабилизиране на кръвното налягане на правилните стойности
• поддържане на идеални нива на кръвната захар
• намаляване на нивата на мазнините в кръвта, ако те са повишени
• намалете приема на протеини с храната, като в идеалния случай те трябва да са по-малко от 10% от общия дневен енергиен прием
• да не приемате никакъв никотин
• да се придържате към редовни прегледи и изследвания

В следващата ни статия ще прочетете как да се грижите за бъбреците си.

Диабетна невропатия

Това е увреждане на нервите при диабетиците.

То възниква поради продължително повишеното ниво на кръвната захар. При разграждането ѝ се образуват токсини, които са вредни за нервните клетки. В резултат на това те нарушават белтъка миелин на нервните влакна, като увреждат самата клетка.

Проявява се като периферна невропатия, която е съпроводена с болки в крайниците. Може обаче да бъде и т.нар. автономна невропатия, като в този случай е съпроводена със сърдечносъдови нарушения или нарушения на храносмилателната и отделителната система. Тази форма се среща предимно при по-млади диабетици.

Тя се проявява с типични симптоми като:

• парестезия на крайниците (изтръпване)
• дисаестезия на крайниците (нарушено тактилно възприятие)
• нарушена чувствителност на крайниците
• болка в крайниците в покой
• намалено възприемане на болката
• мускулна слабост

Изтръпването на крайниците, независимо дали са долни или горни, започва от върховете на пръстите. То постепенно се развива към коленете или лактите.

Синдром на диабетното стъпало и болки в диабетното стъпало

Това заболяване се причинява от увреждане на кръвоносните съдове и нервите на долните крайници. То е резултат от постоянно повишени нива на глюкоза в кръвта. Основната причина за него е диабетната полиневропатия.

По тази причина на краката се появяват язви или гангрена, т.е. загиване на незаздравели части от долните крайници. Това се случва постепенно поради увреждане на малките кръвоносни съдове, които се намират главно в пръстите.

Язвите се появяват на местата с най-голям натиск. Особено на стъпалата.

В таблицата са изброени рисковите фактори за развитие на язви на долните крайници при синдрома на диабетното стъпало

Диабетиците трябва да полагат допълнителни грижи за долните си крайници. По тази причина те трябва да следват определени насоки:

• 3 пъти седмично правете 3-минутна вана за крака с температура на водата от 30 до 35 °C.
• не използвайте сапун или продукти на алкохолна основа, които изсушават кожата
• подсушавайте добре краката след баня, дори между пръстите на краката
• нанасяйте мазен крем на краката си всеки ден
• не използвайте непропускливи лепенки върху ожулвания и мазоли
• по-добре е да пилите ноктите, а не да ги режете
• ноктите трябва да се изпилят направо
• проверявайте за възпаления или гъбични заболявания по ноктите и между пръстите на краката (зачервяване или бяло покритие)
• проверете долната част на стъпалата (използвайте огледало)
• дори най-малките наранявания трябва да се лекуват от лекар
• упражнявайте долните крайници всеки ден, поне чрез свиване и разпускане на пръстите на краката
• носете подходящи обувки, които не стесняват стъпалата
• ако е възможно, правете поне 30-минутна разходка веднъж дневно
• носете бели памучни чорапи (те абсорбират добре потта и показват следи от кръв при наранявания, дори през лятото)
• никога не ходете боси