Диабетното стъпало като усложнение на диабета?

За да разберем по-добре появата на диабетно стъпало, нека първо обсъдим какво представлява диабетът и какви са неговите усложнения.

Всъщност диабетът означава повишени нива на захар в организма.

Но къде се намира тази захар и защо нивото ѝ е повишено?

Казано по-просто, причината за повишените нива на захарта (глюкозата) е относителната или абсолютната липса на инсулин.

Инсулинът е хормон, който се произвежда в панкреаса. По-конкретно, той се произвежда в бета-клетките на островчетата на Лангерханс, ако искате да знаете повече.

Този хормон има задачата да транспортира захарта, получена от храната, до клетките, където се превръща в енергия.

Всичко това се случва в черния дроб, където инсулинът поема глюкозата в кръвта и прави своеобразен запас от нея. Тази складирана захар се нарича гликоген.

Захарта (глюкозата) се намира предимно в кръвта и е необходима като енергия за мускулите и мозъка.

В мускулите след това се транспортира глюкоза до мускулните клетки. Това осигурява основната енергия за работещите мускули. Един от симптомите на диабета е общата умора. Логично - тя се обуславя от неуспешния транспорт на глюкоза до мускулните клетки.

Важно за разбирането на патофизиологията на диабета е, че инсулинът понижава нивата на глюкозата в кръвта, като предизвиква усвояването ѝ. По този начин липсата или намаленото му действие води до повишаване на нивата на кръвната захар.

Това всъщност е диабетът.

Класификация на диабета

Нека сега да разгледаме класификацията на диабета.

Познаваме няколко вида, като два от тях би трябвало да ни интересуват най-много от гледна точка на захарния диабет (техническото наименование на диабета) като болест на цивилизацията.

Като цяло диабетът е свързан с прекомерното хранене и свръхконсумация, поради което делът му е най-висок в развитите страни.

Общият му дял е приблизително 10 %. смята се, че определен процент от населението остава недиагностициран.

Нездравословните хранителни навици и преяждането са сред факторите, които насърчават развитието на диабет. След това самият диабет увеличава процента на пациентите със сърдечносъдови заболявания.

Прочетете повече:
Класификация на диабета
Симптоми на диабета и неговите усложнения

Захарен диабет тип 1

Този тип диабет се причинява от пълен или частичен недостиг на инсулин. Това се дължи на разрушаването на мястото за производство на инсулин, т.е. бета-клетките в панкреаса, споменати по-горе. Ако остане само нещо като 20% от тези клетки, диабетът ще започне да се проявява.

В повечето случаи клетките, произвеждащи инсулин, се разрушават от автоимунен процес, наречен инсулит. Смята се, че причинителите са различни вирусни заболявания. Те включват главно възпаление на паротидната жлеза, морбили и евентуално грип или парагрип.

В повечето случаи се проявява в младежка възраст. Понякога може да се появи и по-късно. Предполага се и генетичен произход, но все пак трябва да е свързан с някакъв външен фактор, който предизвиква автоимунната реакция.

Диагнозата на този тип диабет се поставя въз основа на повишени нива на кръвната захар, т.е. хипергликемия. След това се наблюдава гликозурия, с други думи наличие на глюкоза в урината, и кетонурия. Това означава наличие на кетонни тела в урината. Под тях се разбират ацетооцетна киселина и ацетон.

Пациентите са зависими от външно снабдяване на организма с инсулин.

Захарен диабет тип 2

Означава главно резистентност, т.е. устойчивост на клетките към действието на инсулина. Налице е и нарушение на неговата секреция.

Диабет тип 2 се среща до 10 пъти по-често от диабет тип 1.

Появява се предимно в зряла възраст, рядко под 30 г. Среща се предимно при пациенти със затлъстяване, което се дължи на причината за появата му.

Причинява се от диспропорция между производството и действието на инсулина в прицелните клетки.

Клетките са нечувствителни или резистентни към действието му, което води до т.нар. инсулинова резистентност. Компенсацията е повишено производство от клетките на панкреаса, т.е. хиперинсулинемия. Първоначално организмът успява да преодолее тази граница на клетъчната резистентност и поддържа нивата на кръвната глюкоза на приемливи нива.

По-късно, при постоянно и често стимулиране на производството на инсулин, панкреатичните клетки се износват и производството на инсулин започва да намалява. Това също повишава нивата на кръвната захар, развива се хипергликемия и се проявява диабет.

Този тип диабет е силно генетично обусловен. Той се свързва и с други заболявания, като напр:

• метаболитен синдром
• панкреатит
• кистозна фиброза
• феохромоцитом

За често срещани външни фактори, които причиняват този тип заболяване, се считат преяждането, лошият състав на диетата, липсата на физически упражнения, затлъстяването или тютюнопушенето и много други.

Прочетете също статията за метаболитния синдром.

Симптоми на диабет

Оптималното ниво на кръвната захар, ако не сме приемали никаква храна в продължение на поне 8 часа, е 5,6 ммол/л. По правило за нормални се смятат стойности между 4 и 6 ммол/л.

Симптомите на диабета са сходни и при двата типа.

Поради ниски нива на инсулина или повишена резистентност на клетките към действието му се получава хипергликемия. Това означава, че нивото на кръвната захар се повишава. В същото време нивото на захарта се понижава там, където не би трябвало да бъде, в клетките. Главно в мускулните клетки и в клетките на централната нервна система, т.е. в мозъка.

Клетките започват да търсят друг източник на енергия.

Ако в организма няма среда за прехвърляне на захарта от кръвта към клетките или дори изобщо няма такава среда, клетките получават енергия от мастните запаси. За да се освободи тази енергия, мазнините трябва да се превърнат в кетонни тела. А това са атекооцетна киселина и ацетон. Тяхното производство се увеличава и се проявява един от симптомите на диабета - ацетонов халитоз.

Когато производството на кетонни тела превишава тяхното оползотворяване, се развива т.нар. кетоацидоза. Това е повишено производство на кетонни тела в организма.

Тъй като кетонните тела са водоразтворими, те се отделят от организма с урината. Тук имаме още един симптом, а именно кетонурия. Това е повишено количество кетонни тела в урината.

При изостряне на ацидозата се стимулира дихателният център в продълговатия мозък.

Повишеното ниво на кръвната захар само по себе си означава, че тя също преминава с повишена скорост в отделената урина. Това се нарича гликозурия.

Глюкозата и кетонните тела са осмотично активни. Това означава, че заедно с тях в урината постъпва повече вода, което води до полиурия. Това всъщност е прекомерно уриниране.

Ако водата се извежда от организма, настъпва дехидратация в по-голяма степен. Тази загубена вода организмът се опитва да си възвърне и се появява полидипсия. Това е прекомерна жажда.

Прекомерното уриниране предизвиква усещане за жажда. С него се появява прекомерен прием на течности. Това предизвиква прекомерно отделяне на вода от организма и т.н.

Симптомите на диабета са изброени в таблицата по-долу.

Усложнения на диабета

Усложненията на диабета могат да бъдат разделени на остри и хронични.

Острите настъпват бързо, обикновено при нарушаване на начина на живот или грешка в лечението. Хроничните се развиват бавно и обикновено се дължат на въздействието на самото заболяване върху организма.

За по-добра ориентация в следващата таблица е представена разбивка на усложненията на диабета

От всички усложнения на диабета най-много ще ни интересуват хроничните.
По отношение на развитието на диабетното стъпало те са причина за него.

В тази статия можете да прочетете за другите усложнения на диабета.

Хронични усложнения на диабета

Отново хипергликемията действа като основен механизъм за развитието им. Компенсацията на диабета трябва да бъде последователна, ако искаме да избегнем такива проблеми.

Хроничните усложнения на диабета най-често засягат кръвоносните съдове. Според засягането те се разделят на макросъдови и микросъдови.

Разпределението на хроничните усложнения на диабета е дадено в таблицата по-долу

Макросъдови усложнения на диабета

Това е засягане на големите кръвоносни съдове. То се причинява от атеросклероза.

Исхемична болест на долните крайници

В началото тя се проявява като болка в крака при ходене. По-късно поради нарушеното снабдяване на тъканите с хранителни вещества настъпват промени в кожата и костите. В последния стадий се развива диабетна гангрена, която обикновено е индикация за ампутация на засегнатия крайник. Цялата съвкупност от такива проблеми се нарича диабетно стъпало.

Исхемична болест на сърцето

Това е последица от засягане на коронарните артерии на сърдечния мускул. Тя може да прогресира до остра форма, която е инфаркт на миокарда. При диабетиците тя често протича без основен клиничен симптом и без болка в гърдите.

Исхемична болест на мозъка

Това е инсулт. В този случай често е налице исхемичната форма, т.е. причинена от липса на кръвоснабдяване на мозъчната тъкан.

Микроваскуларни усложнения на диабета

Това е засягане на малките кръвоносни съдове по цялото тяло. Факторите, които ускоряват тези процеси, включват високо кръвно налягане и прекомерен прием на протеини. Възможен е и генетичен фактор. Тези промени са най-силно изразени на три места: ретината, бъбреците и нервните влакна.

Диабетна ретинопатия

Проявява се с промени в кръвоносните съдове на ретината. Наблюдава се постепенно влошаване на зрението. Лечението се извършва от офталмолог, например чрез използване на лазер.

Диабетна нефропатия

Засягането на кръвоносните съдове на бъбреците води до намалена функция на гломерулите, т.е. до намаляване на способността им да филтрират. Често води до тяхната недостатъчност. Терапията включва намаляване на приема на белтъчини, добра компенсация на самия диабет и лечение на високото кръвно налягане.

Диабетна невропатия

Често срещано усложнение е. Намалява подвижността и чувствителността, особено на долните крайници. По този начин тя е основен фактор за развитието на диабетното стъпало. Добрата компенсация на диабета се счита за ефективна основа за лечението ѝ.

Ще спрем дотук за още малко.

Диабетната невропатия е основен фактор за развитието на синдрома на диабетното стъпало.

Това всъщност е увреждане на нервите, което се проявява в типични симптоми:

• парестезия - изтръпване на крайниците.
• дизестезия - нарушено усещане в крайниците
• болка в долните крайници при покой

Приблизително 50% от случаите на диабет развиват диабетна невропатия.

Тя може да се очаква при всеки пациент с диабет тип 1 с продължителност повече от 5 г. Пациентите с диабет тип 2, независимо от неговата продължителност, са друга рискова група.

Рисковите фактори, които я предизвикват, са различни. Някои от тях могат да бъдат лесно повлияни, а други - не.

Сред тях са възрастта, тютюнопушенето, алкохолът, социално-икономическият статус, продължителността на самия диабет, генетичните фактори, бъбречната недостатъчност и, разбира се, микроваскуларното увреждане.

Диабетната невропатия засяга както периферната, така и автономната нервна система. Съществуват много форми на този проблем. Най-често обаче той се проявява като симетрична дистална сензорно-моторна невропатия и сърдечна автономна невропатия.

Симетрична дистална сензорно-моторна невропатия

Тази форма има основен принос за развитието на диабетното стъпало.

Тя се характеризира с намалена чувствителност на пръстите и стъпалата. Характерен симптом са нощните мускулни спазми на долните крайници, придружени от болка и повишена умора. Храненето на кожата на долните крайници е нарушено, което води до увреждане на кожата.

Сърдечна автономна невропатия

Проявява се с ортостатична хипотония, т.е. ниско кръвно налягане, което е свързано със стоящото положение на тялото. Други проблеми, които причинява, са сърдечни аритмии, сърцебиене дори в покой, исхемия на сърдечния мускул или подуване на долните крайници.

Диабетно стъпало

Може да се определи като инфекция, улцерация (разязвяване) и разрушаване на дълбоките тъкани заедно с неврологични аномалии, свързани с исхемичната болест на долните крайници.

Риск представляват усложненията дори от незначителни наранявания на долните крайници. Те могат да доведат до ампутация.

Последователните превантивни мерки могат да намалят риска от ампутация на долните крайници с до 50 %.

Диабетното стъпало се дължи на исхемични и невропатични усложнения на долните крайници.

В резултат на исхемията на долните крайници се нарушава кръвоснабдяването, а оттам и доставката на хранителни вещества за долните крайници. Това води до развитието на различни кожни дефекти.

Неврологичните увреждания от своя страна водят до влошаване на чувствителността.

В противен случай може да се приложи формулата "исхемична болест на долните крайници и диабетна невропатия = висок риск от диабетно стъпало".

Проявите им са различни. В много отношения те са противоречиви, но в крайна сметка са разрушителни.

Исхемични прояви:

• нарушен кръвоток към долните крайници
• кракът е студен
• Кожата е бледа, тъмна на мястото на убождането
• периферните пулсации са слаби или липсват

В резултат на лошото кръвоснабдяване по кожата се образуват различни дефекти. Те са разположени предимно по периферните части, т.е. по пръстите, петата или ръба на стъпалото. Дори при леко докосване мястото става болезнено. Кожата може да се отлепи.

На следващия етап може да настъпи гангрена. Тя е вторична некроза, т.е. загиване на тъканта. Това състояние е много опасно и се лекува чрез ампутация.

Засегнатата област е черна и твърда.

Невропатични прояви:

• постурални смущения и смущения в походката
• загуба на защитната чувствителност на кожата
• кракът е топъл, розов и сух
• усещат се периферни пулсации

Поради загубата на сетивност в долните крайници пациентите често не усещат болка.

Това е голям риск за развитие на леки наранявания, за които засегнатото лице често дори не знае. Поради основното заболяване диабет раните зарастват бавно. Това води до допълнителни усложнения и развитие на кожни увреждания и дефекти.

Новообразуваните дефекти са 45% невропатични, 7% исхемични и 48% със смесена етиология.

Класификация на синдрома на диабетното стъпало

Съществуват няколко класификации на диабетното стъпало. Най-разпространена е класификацията на Вагнер.

Тя се основава на оценката на дълбочината на улцерацията (проникването на язвата) и наличието на инфекция на мястото на поражението.

Като обяснение, под улцерация се разбира това, което е известно като разязвяване.

Обикновено се счита за стандарт, тъй като прогнозира риска от ампутация на крайника. Недостатъкът му е, че не разграничава наличието или липсата на исхемия при степени 1-3. Това значително влошава прогнозата на кожния дефект.

Класификацията на Вагнер е представена в таблицата по-долу

Лечение на диабетното стъпало

Всички степени на увреждане според класификацията на Вагнер са повече или по-малко под грижите на лекуващия лекар. Трябва да се спазват неговите съвети и указания.

При степен 0, когато кожната покривка все още не е увредена, но са налице рискови фактори, трябва да се спазват определени принципи.

Грижите се състоят в редовни прегледи и обучение на пациентите. То е насочено към самоизследване и лечение на долните крайници, лечение на тяхната невропатия или исхемия.

Грижите за долните крайници на пациенти със захарен диабет с исхемия или невропатия на долните крайници се състоят от следното:

• последователно лечение на диабета и, когато е уместно, на високото кръвно налягане.
• промени в начина на живот, т.е. спиране на тютюнопушенето, пиенето на алкохол, увеличаване на физическите упражнения, намаляване на теглото
• проверка на долните крайници и стъпалата всеки ден
• измиване на краката всеки ден и добро подсушаване
• нанасяне на крем върху сухата кожа
• не ходете боси
• избягвайте остри предмети при третиране на стъпалата
• проверка на вътрешността на обувките
• смяна на чорапите всеки ден, като за предпочитане е да носите бели чорапи (по тях могат да се видят следи от кръв, ако има нараняване)

Може да се заключи, че чрез ранно и последователно лечение на самия захарен диабет може да се елиминира рискът от развитие на усложненията му. Основният акцент обаче трябва да бъде поставен върху предотвратяването на появата им. Това от своя страна ще подобри качеството на живот на засегнатия човек.

Прочетете също статията за загуба на тегло