Затъмнение (амблиопия) при деца - защо се появява? Упражненията ще помогнат при лечението

Късогледството (професионално известно като амблиопия) засяга около 4% от децата и 2-3% от населението на света. То се развива в детска възраст и диагностицирането и лечението му са важни в този период.

От гръцки: amblys (слаб) и ops (око).

Ако слабото зрение се пренебрегне в детството, то не може да се коригира по-късно. Ако може да се коригира, то е само частично коригирано.

Възприемаме света около нас и с двете си очи. Тази способност се нарича още бинокулярно зрение, което ни позволява да виждаме заобикалящата ни среда в 3D.

Изображенията от двете очи се комбинират в мозъка, за да образуват един образ. Това ни дава информация за пространството, неговата дълбочина и ни позволява да се движим в него.

Ако мозъкът не разполага с информация от двете очи или не е в състояние да я комбинира правилно, възниква проблем с възприемането на пространството. Човек вижда в 2D. Това усложнява възприемането на околния свят и движението в него.

След раждането зрението се развива

Най-важният период за нашето зрение е от раждането до 6-ата година от живота ѝ. Зрението съзрява и се развива.

Новороденото бебе има т.нар. скотопично (нощно) зрение. То е било адаптирано към вътреутробното развитие без светлина. Затова може да възприема промените в яркостта, т.нар. луминисценция. След около две седмици зрението се подобрява и вече започва да възприема цветовете.

Детето може да гледа за кратко лицето или предметите. Фиксирането на зрението с двете очи започва след около 2 месеца.

Към третия месец то вече наблюдава ръцете си, играе си с тях. Протяга ръка за предмети пред себе си. Възприемането на лицето също се фокусира върху очите, носа и устата. Преди това то е наблюдавало само очертанията на лицето.

Детето регистрира света първо с едното око, а след това с другото. Забелязват се и случайни различни движения на очите. 4-тият месец е важен и от гледна точка на възникващото бинокулярно сътрудничество (виждане с двете очи).

Двете очи са фиксирани върху гледането на един обект. През 6-ия месец мозъкът сглобява информацията, за да формира пространствен образ (3D). Това се подпомага от възприемането в дъга от 180°.

Впоследствие, от 8-ия месец нататък, остротата на зрението се подобрява. Проследяването на околната среда вече е плавно и гладко, без отривисти движения. Детето може да проследява обект с очите си, без да се налага да движи главата си (централна фиксация).

Към първата година се подобряват акомодацията, фиксацията на зрението, проследяването на обекти. Акомодацията е способността да се фокусира върху наблюдавания обект. Приспособяване на лещата към различни разстояния.

Усъвършенстват се бинокулярните рефлекси и рефлексът на сливане (възприемане на света с двете очи и сливане на образа в едно цяло).

В предучилищна възраст пространственото възприятие вече е развито, а бинокулярният рефлекс и рефлексът за сливане се затвърждават допълнително.

Тъпота означава...

Това е неспособността на мозъка да възприема образа, идващ от ретината на окото. Тя може да засегне само едното око, но и двете очи.

Настъпва, когато очите започнат да възприемат заедно и да образуват един образ. Мозъкът обединява информацията, което е известно още като сливащ рефлекс.

Ако образът от едното око е твърде слаб или има примигване, зрителният център получава различни образи. Появява се двойно виждане. За да се предотврати двойното виждане, мозъкът не слива различните образи.

Необичайният образ от засегнатото око може да бъде разфокусиран, замъглен, размазан, изкривен.

Зрителното възприятие, рефлексът от по-слабото око отсъства. Само здравото или по-добре фокусиращото око възприема света около себе си.

Мозъкът на по-слабото око сякаш е изключен и не получава сигнали от него.

Зрителната острота на по-слабото око намалява. Мозъкът не възприема достатъчно добре образа от това око или дори го пропуска напълно.

В резултат на това се губи пространственото възприятие. Тоест няма 3D зрение, а само 2D зрение.

Заболяването не е наследствено. Децата, чиито родители имат по-висока степен на късогледство или далекогледство, се нуждаят от ранен очен преглед. Най-добре е късогледството да се открие при деца на възраст от 3 до 4 г. Ранното диагностициране и лечение са важни. Затова не пренебрегвайте профилактичните прегледи в детска възраст и щателните очни прегледи.

Тъпоумието може да бъде с различна степен. Тежестта се определя от зрителния преглед:

1. Лека - зрение 6/8-6/18
2. умерена - зрение 6/18-6/60
3. тежка - зрение, по-лошо от 6/60

Причината за затъпяването е възприемането на различни образи и получаването на несъгласувани рефлекси в зрителния център, който се намира в мозъка. В резултат на това се получава двоен образ. Мозъкът се опитва да потисне това явление.

Той пропуска информацията от едното око, което допълнително допринася за влошаване на зрителната острота на това око.

В повечето случаи причината не е анатомичен, а функционален дефект на окото. Причината може да бъде например страбизъм (кривогледство), диоптрична грешка, далекогледство или астигматизъм.

Миопията може да бъде с различна степен на изразеност. Тя може да засегне само едното или и двете очи.

В повечето случаи се съобщава за функционална амблиопия, която се причинява от неподходяща стимулация.

Друг вид е органичното, при което причината е някакво патологично нарушение. Например аномалия в окото или в резултат на увреждане или нараняване на окото.

Съществуват няколко вида амблиопия, които са изброени в таблицата по-долу

Освен това в литературата се съобщава и за разделение на органично (с анатомичен дефект на зрителния орган), функционално (без органична причина) и смесено (органичната причина е частично налична или не).

Проявата на късогледство е влошаване на зрителната острота, но също така и загуба на пространственото възприятие. Обикновено човек вижда заобикалящата го среда в 3D (пространствено). При късогледство пространствената подредба се свежда само до 2D.

В детска възраст се наблюдават затруднения при възприемането на пространството и ориентацията в него. Детето трудно преценява разстоянието до обектите и дълбочината на пространството. То се блъска в околната среда, тромаво е, препъва се.

Колективните занимания, игрите и спортът са проблем за децата с кривогледство.

Въпреки това нито родителят, нито детето може дори да не забележат притъпяването.

Зрителните способности на здравото око са нормални и детето не може да опише, че не обработва информация от едното око. То не осъзнава и не може да опише, че има проблем с пространственото възприятие.

Затова, ако при детето се забележат следните симптоми, е необходимо да се направи очен преглед.

Симптоми, които не трябва да се пренебрегват:

• Непохватност
• спъване
• падане
• блъскане в околната среда
• трудности при разпознаването на формата и пространството
• лоша преценка на разстоянието и дълбочината на обектите
• примигване на очите
• накланяне на главата настрани
• затваряне на едното око
• избягване на социалния живот, игрите, спорта
• детето се опитва да избегне закриването на едното си око
• при тежко тъпогледство окото вижда само на разстояние 1 метър или само очертания

Подобно на детето, родителят може да не забележи проблема с тъпотата. Диагностицирането също става случайно. Профилактичните прегледи също са важни за този проблем в детска възраст.

Основен очен преглед се прави още на двегодишна възраст. Най-добре е обаче той да се направи на 3 и 4 години, когато детето е в състояние да се концентрира напълно върху поставената задача.

По време на очния преглед с оптотип медицинската сестра или родителят трябва старателно да покрият едното око на детето с дланта на ръката. Не с пръстите. Дори малка разлика между пръстите може да доведе до изкривяване на резултата.

Детето е склонно да дисимулира, за да не разочарова родителите.

Окото трябва да бъде покрито с дланта, не трябва да се оказва натиск и не трябва да има разстояние между носа и ръката. След като първото око е изследвано, се изследва второто око. Като алтернатива окото може да се покрие с по-твърда хартия.

В случай на несигурност целият преглед трябва да се повтори. Ако е необходимо, се налага очен преглед.

Подобен необективен резултат може да доведе до късно откриване на зрително нарушение, например тъпота, и да забави започването на подходящо лечение.

Протичането на заболяването се определя от степента на нарушената зрителна острота. Възможни са и други причини, които могат да включват примигване.

Мозъкът не получава консенсусна информация.

В зрителния център не може да се комбинира възприемането от двете очи. С течение на времето мозъкът се адаптира и спира да възприема образа от по-слабото око. Той по същество го изключва. По този начин се предотвратява двойното виждане.

Той възприема само образа от по-силното, по-здраво око. А притъпеното око не се упражнява и продължава да отслабва.

Последицата е плоско, непространствено възприемане на околната среда.

Внимание: ако тъпотата не се улови и лекува рано (в детска и предучилищна възраст), тя води до постоянни проблеми със зрението.

Лицето не е в състояние да извършва определени игри, спортове или работа в зряла възраст. Влошава се цялостното бъдещо качество на живот.

Зрителните увреждания зависят от няколко характеристики и могат да варират от нормално до замъглено зрение и слепота на засегнатото око. Мозъкът е изключил въпросното око.

Мозъкът изключва сигнала от по-слабото око, което го прави практически сляпо.