Запек: какви са причините и симптомите? + Превенция, при деца, при бременност

Запекът е често срещан проблем в детска възраст. Среща се често и при възрастните, особено в напреднала възраст. Има различни етиологии - от неподходящ начин на живот до излагане на стрес и хронични заболявания.

Предизвикващи фактори, симптоми, лечение, профилактика и много интересна информация можете да намерите в статията.

В по-старите професионални учебници обстипацията се определяше като състояние, при което изпражненията са по-редки и по-твърди, отколкото в нормално състояние.

Съвременните дефиниции на запека не се различават много. Запекът може да се определи като състояние, при което изпражненията са с по-твърда консистенция и честотата на дефекация е намалена (по-малко от 3 пъти за 1 седмица).

Запекът може да бъде придружен от субективни симптоми като коремна болка, чувство за натиск или дискомфорт или болезненост по време на дефекация.

Във физиологично състояние приетата храна се смила и абсорбира в тънките черва. Остатъчното чревно съдържание се натрупва в дебелото черво.

След като останалите течности се абсорбират и дебелото черво се напълни, се активира рефлексът за дефекация. Рефлексът за дефекация се контролира от сакралната част на гръбначния канал на гръбначния мозък.

Активира се перисталтиката на дебелото черво, стените на ректума се отпускат, а мускулът на аналния сфинктер се отпуска (контролира се от волята).

Етиологията и появата на обстипацията е хетерогенна и вътрешно и външно многофакторна. Тя се разделя въз основа на причината за появата и продължителността.

Запекът може да бъде причинен от органична причина (патология на стомашно-чревната област, ендокринни, метаболитни или неврологични заболявания) или, напротив, от функционална причина (психогенен фактор, неподходяща диета, лош начин на живот...).

Първичният запек има различна продължителност, постоянно или променливо протичане.

Той може да бъде причинен от отслабване на дефекационния рефлекс (стрес, психогенен фактор), неподходящ начин на живот (заседнал начин на живот, минимална физическа активност), слабост на коремната стена или неподходящи хранителни навици (нисък прием на фибри и течности).

Познат е и обичайният (пристрастяващ) запек, който се дължи на намаляване на дефекационния рефлекс.

Изпразването на изпражненията се повлиява негативно от нискообемна диета, нездравословен начин на живот, липса на физическа активност (заседнал начин на живот), нисък прием на фибри и недостатъчен прием на течности.

Запекът е често срещан проблем и по време на пътуване и почивка.

Промените в околната среда, диетата, приема на течности и отсъствието от дома влияят отрицателно върху честотата на изхожданията и перисталтиката на чревния тракт.

Вторичният запек често е симптом и последица от други заболявания. Това са предимно заболявания на храносмилателния тракт, заболявания на щитовидната жлеза или неврологични разстройства.

Примери за това са намалената функция на щитовидната жлеза, цьолиакия, възпалителни процеси на червата, панкреатит, тумори, миопатия, болест на Паркинсон или захарен диабет и др.

В повечето случаи обаче обстипацията е свързана с чревни или стомашно-чревни заболявания (нарушена чревна проходимост, възпалителен процес, бактериални или вирусни инфекции...).

Незабавна медицинска помощ е необходима при наличие на кръв в изпражненията, гадене, повръщане, повишена температура и синусова или неспецифична болка.

Някои медикаменти и лекарства могат да бъдат свързани с развитието на запек. Примери за това са аналгетици, опиоиди, антидепресанти, дируетици или симпатикомиметици и други.

Запекът се разделя според продължителността и на остър и хроничен запек.

Острата форма е краткотрайна, с продължителност няколко дни. Тя често е свързана с промяна в начина на хранене, околната среда, занемаряване на пиенето или излагане на стресов фактор. Краткотрайният запек може да бъде и симптом на някакво остро заболяване в организма.

Хроничният запек е дългосрочен и представлява по-сериозно усложнение за организма. Хроничният запек е тясно свързан с други диагностицирани заболявания - стомашно-чревни, неврологични, психологични или метаболитно-ендокринни.

Обобщение на функционалните причини:

• Диета с ниско съдържание на фибри
• Промяна в диетата и приема на храна
• Прекомерна консумация на месо
• Диета с високо съдържание на мазнини
• Нисък прием на течности (дехидратация)
• Недостатъчна физическа активност
• Смяна на средата и пътуване
• Стресов фактор
• Бременност и период след раждането
• Слаба коремна преса и тазово дъно

Съвкупност от органични причини:

• Заболяване на червата (напр. колит, дивертикулоза, целиакия)
• Заболявания на храносмилателния тракт (напр. панкреатит, хемороиди)
• Неврологични заболявания (напр. болест на Паркинсон, миопатия, сакрална агенезия, увреждане на нервната система)
• Ендокринни заболявания (напр. заболяване на щитовидната жлеза, амилоидоза)
• Метаболитни заболявания (напр. захарен диабет, хипокалиемия)
• Психични заболявания (напр. депресия, изоставане в развитието, поведенчески разстройства)
• Неблагоприятен ефект от фармакологично лечение

Точните симптоми на обстипацията зависят от причината за появата ѝ. Тя може да се появи като един от съпътстващите симптоми на определено заболяване или самостоятелно в резултат на прием на лекарства, промени в диетата, стрес и други фактори.

Често срещани симптоми на обстипация:

• Честота на дефекация по-малко от 3 пъти седмично
• Твърди изпражнения
• Хлътнали изпражнения
• Повишено напрежение в червата
• Подуване на корема и метеоризъм
• Усещане за натиск и пълнота
• Болки в корема
• Болка в лявата долна част на корема
• Неприятно усещане при дефекация
• Напрежение при дефекация
• Усещане за запушване на ректума
• Усещане за недостатъчно изпразване на ректума
• Главоболие

Диагностичната процедура се състои от снемане на анамнеза и интервюиране на пациента за клиничните субективни и обективни прояви. В повечето случаи се обръща към общопрактикуващ лекар или специалист, гастроинтестинолог.

Лекарят установява как точно се проявява запекът при пациента. Каква е честотата на дефекация, миризмата, цветът и консистенцията на изпражненията. Лекарят установява хранителните навици на индивида, начина на живот и прилаганата в момента лекарствена терапия.

След получаване на данните от пациента следва физикален преглед, при който се оглежда, преслушва и опипва коремната стена и околността ѝ. Често се прави и ултразвуково изследване на коремната кухина.

Обичайно се прави преглед на ректума (с пръст през ректума ). По време на този преглед лекарят следи за болка, наличие на някаква обструкция, както и за консистенцията, миризмата и цвета на остатъците от изпражненията върху лекарската ръкавица.

Като предпазна мярка се извършва изследване за окултно кървене. Изследването има за цел ранно откриване на колоректален рак. Изследването е особено показано при пациенти над 50-годишна възраст, с положителна фамилна анамнеза или по-сериозни здравословни проблеми.

В повечето случаи се взема кръвна и фекална проба за лабораторно изследване. Изследва се кръвната картина на пациента (хормони на щитовидната жлеза, гликемия, нива на натрий, калий, калций и фосфор).

В случай на хроничен запек диагностичният преглед ще бъде по-подробен и пациентът може да бъде насочен към лекар за подробни образни изследвания - ректална проктоскопия, проктосигмоидеоскопия или колоноскопия, особено ако има съмнение за заболяване на дебелото черво.

В някои случаи прегледът се допълва от иригоскопия. Това е изследване за определяне на транзитното време на изпражненията през дебелото черво, аноректална манометрия, аноректална електромиография или ректална биопсия.

Ако се подозира конкретна причина за обстипацията, гастроентерологът може да насочи пациента и да го насочи към друг специалист.

Запек при малки деца

При новородените и кърмачетата може да се наблюдава честа дефекация, последвана от запек. Съзнателната регулация на дефекацията се появява едва на около 28-месечна възраст.

Впоследствие при малките деца дефекацията се случва приблизително 2-5 пъти дневно. През юношеството честотата на дефекацията постепенно намалява до 1-2 пъти дневно.

Нередовната честота на дефекация през първите седмици от живота на новороденото се счита за физиологично състояние. Преминаването от кърма към конвенционално краве мляко може да доведе до обстипация, включително болезнена дефекация с твърда консистенция на изпражненията.

В този ранен период от живота на човека промяна в изпражненията може да настъпи и при различни фебрилни заболявания, дехидратация, дерматит на пелените и различни диетични грешки.

Проблеми със запека обаче могат да възникнат и в предучилищна и училищна възраст, когато детето започне да посещава общи помещения и заведения за хранене.

Често срещани психологически причини за запек могат да бъдат натовареният дневен график, заниманията с игри или евентуалното нежелание да се отиде до училищната тоалетна.

Запек и бременност

Жените имат здравословни проблеми със запек сравнително по-често, отколкото мъжете. Типични са запекът при предменструален синдром, запекът при бременност и след раждане.

Запекът при бременност може да бъде хроничен (дълготраен) и състоянието трябва да се наблюдава от лекар.

Запекът при бременност най-често се причинява от силните хормонални промени и нарастващия развиващ се плод в коремната кухина на жената.

Бременност по седмици: Как протича бременността и развитието на плода?

Нарастващата матка също оказва натиск върху храносмилателния тракт, включително ректалната област.

В периода след раждането роля играят претоварването на урогенитално-аналната област, отслабеното тазово дъно и хормоналният дисбаланс.

Възможно е развитието на ректално подуване или хемороиди поради силното натискане по време на раждането.

Предотвратяване на запек

Предотвратяването на вторичен запек, причинен от друго заболяване, не винаги е възможно.

За да се избегнат проблеми с дефекацията по функционална причина, е препоръчително да се спазват определени принципи на начина на живот:

• Диета, богата на фибри (овесени ядки, зърнени храни, плодове, сушени плодове, бобови растения, ядки и семена...)
• Адекватен прием на течности през деня (обикновена вода, минерална вода, чай...)
• Ограничаване на храните с обстипативен ефект (шоколад, черен чай, бяло брашно, бял хляб, сладко мляко...)
• Прием на пробиотици за подпомагане на храносмилането и функцията на червата
• Достатъчна физическа активност през деня