Лечение: как да се отървем от заекването? Медикаменти? Психотерапия и упражнения

Лечението е цялостно (холистично лечение).

Успехът на лечението зависи от продължителността на речевото разстройство.

При децата е възможно заекването да се излекува напълно; при възрастните пълното премахване на заекването не е сигурно.

Лечението изисква сътрудничество, търпение от страна на пациента и на обкръжението.

Лечението зависи от фактите

• Колко силно заеква детето
• Как детето реагира, когато заеква
• Как заекването се отразява на живота на детето
• Как другите хора реагират на заекването на детето
• възрастта на детето

Лечение на дете в предучилищна възраст

Използват се директни стратегии, за да се промени начинът, по който детето общува.

Индиректните стратегии се фокусират върху начините за улесняване на общуването, например забавяне на говора, задаване на по-малко въпроси.

Лечение на по-големи деца и възрастни

Лечението се фокусира върху управлението на заекването, като се използва намаляване на напрежението.

Лечението включва психотерапия и упражнения.

Психотерапия и логопедична терапия

Първите симптоми се появяват при децата в предучилищна възраст. Обикновено то плаши родителите, предизвиква несигурност, тревожност и дори гняв.

Ето защо родителите се нуждаят от психотерапия или психологическа подкрепа, за да не прехвърлят своята несигурност и страх върху детето.

Децата с генетична предразположеност или синдром на лека мозъчна дисфункция не са много устойчиви на стрес. Силният стрес или стресовите ситуации могат да предизвикат заекване при тях.

При малките деца лечението е под формата на игра.

Децата в училищна възраст често страдат от подигравки и подражание в групите, което затруднява вписването им сред връстниците им.

Родителска помощ

Не стресирайте детето и не изисквайте от него винаги да говори точно и правилно. Говоренето трябва да е приятно и забавно.

Използвайте семейното общуване, например по време на хранене. Премахнете всички разсейващи фактори като радио, телевизия.

Избягвайте да критикувате и поправяте по време на общуването на детето, не му напомняйте да диша дълбоко или да говори бързо, за да не понижавате самочувствието му.

Не насилвайте детето да общува, когато то се бави прекалено много, например когато е принудено да отговаря. Опитайте се да използвате друга форма, при която не е необходимо да общувате прекалено много.

Не прекъсвайте общуването на детето и не го/я принуждавайте да повтаря дадена дума отново и отново.

Не му казвайте да мисли, преди да говори.

Осигурете приятна и спокойна атмосфера в дома.

Общувайте бавно и ясно с детето и с другите членове на семейството в негово присъствие.

Позволявайте на детето да довърши мисълта си.