Заболявания на ретината и стъкловидното тяло: кои са най-често срещаните заболявания, за които знаем?

Заболяванията на ретината и стъкловидното тяло включват разнообразни проблеми. Техният произход може да бъде в постепенното стареене на организма, но също така и като последица от други заболявания. Те могат да възникнат за дълъг период от време (хронични), но също така и остро (внезапни).

Дори и при тази група заболявания е важно да се извърши профилактичен професионален преглед.

Ранното диагностициране и откриване на затрудненията спомага за ефективното лечение. Което може значително да повлияе на степента на увреждане на зрението.

Какво представляват ретината и стъкловидното тяло?

Тези две структури са тясно притиснати една към друга, съседни една на друга.

Ретина

Ретината е една от най-важните части на окото. Нейната задача е да улавя светлинните лъчи. В това ѝ помагат светлочувствителните клетки, а именно пръчиците и колбичките.

Светлочувствителните клетки улавят светлината.

Ние познаваме тези светлочувствителни клетки на ретината:

1. Пръчиците са светлочувствителни клетки, които обработват светлина с по-малък интензитет.
   • Те не разпознават цветове
2. Колбичките се използват за улавяне на светлина с различна дължина на вълната и следователно за улавяне на цвят
   • разпознават цветовете, интензивността, наситеността на цветовете
   • осигуряват острота на зрението
   • Най-голям е броят им в централната ямка на макулата (fovea centralis)
   • В ретината има приблизително 6 милиона колбички

Образът, уловен от ретината, се предава чрез зрителните нерви до зрителния център в мозъка. Тук зрителното възприятие се обработва допълнително, за да се формира образът, който виждаме в момента.

Ретината съдържа важното жълто петно (macula lutea), което е с размер около 5 mm. Макулата се състои от неврорецептори, предимно колбички, и пръчици в края ѝ. Тя съдържа и пигмент ксантофил, който има типичен цвят благодарение на каротеноидите и витамин А.

Стъкловидно тяло

Стъкловидното тяло съставлява 80 % от обема на земното кълбо (bulbus oculi) и поради това е най-голямата част от вътрешността на окото. То се допира до повърхността на капсулата на лещата в предната част. В задния полюс на окото то е фиксирано при изхода на зрителния нерв.

Стъкловидното тяло се състои от следните компоненти:

1. вода - 98 % от съдържанието
2. колаген, структурен протеин
3. хиалуронова киселина, гликопротеин, който придава на окото гелообразна консистенция
4. хондроитин сулфат

Стъкловидното тяло (corpus vitreum) е прозрачна, бистра, безцветна, желеобразна маса. Основната му функция е да поддържа вътреочното налягане и по този начин формата на окото. Освен това то е част от оптичната система на окото.

Мястото, където стъкловидното тяло се притиска към ретината, се нарича стъкловидно-ретинален интерфейс.

Обикновено стъкловидното тяло и ретината са свързани само на няколко места и това са:

• около целта на зрителния нерв
• съдовете на ретината
• в основата на стъкловидното тяло

Останалата част от стъкловидното тяло е слабо свързана с ретината

Най-често срещаните заболявания на ретината и стъкловидното тяло

Ретината и стъкловидното тяло са в тясно взаимодействие. И двете могат да страдат от различни заболявания, които в някои случаи са свързани. Те причиняват увреждане на зрението.

Таблицата показва най-често срещаните заболявания на ретината и стъкловидното тяло

Съществуват различни заболявания на ретината и стъкловидното тяло. Тези две структури са в непосредствена близост и взаимодействат помежду си. В следващия раздел са изброени някои от заболяванията, които ги засягат.

Дегенерация на макулата

Нарича се още свързана с възрастта дегенерация на макулата. Заболяването засяга централната част на ретината и следователно макулата - жълтото петно.

Самото наименование показва, че старостта е рисков фактор за развитието ѝ. Точната причина обаче все още не е напълно разкрита.

За избухването на болестта се приписват и други рискови фактори, като генетична предразположеност, фамилна анамнеза, излагане на слънчева светлина, тютюнопушене, алкохолизъм, диабет и високо кръвно налягане. Рискът от поява се увеличава и от наличието на рефракционни грешки, особено далекогледство.

Самото заболяване се разделя още на суха и влажна форма.

Сухата форма съставлява приблизително 90 % от случаите. Тя се дължи на натрупването на отпадни продукти от обмяната на веществата в клетките. Проявата ѝ е в малки жълти точки в ретината, които се виждат при изследване на очния фон.

Заболяването води до увреждане на зрението и намаляване на зрителната острота. Замъглено зрение, влошено зрение в здрач и при слаба светлина. В последния стадий дори загуба на зрението.

Влажната форма е по-рядко срещана и представлява приблизително 10% от случаите на възрастово обусловена макулна дегенерация. Тя се причинява от образуването на нови кръвоносни съдове и отлепване на ретината.

Новообразуваните кръвоносни съдове увреждат ретината, причинявайки кръвоизлив и оток на ретината. Този тип възниква внезапно. Той причинява изкривяване на образа и значително влошава зрителната острота.

За повече информация вижте статията за дегенерация на макулата.

Диабетна ретинопатия

Тя възниква като усложнение на диабета. В дългосрочен план диабетът води до различни проблеми в човешкия организъм.

В случая с очите той се отразява негативно на малките кръвоносни съдове на ретината. Те се увреждат, което в най-лошия случай води до слепота.

Това може да се случи дори при неусложнен диабет, който протича леко.

Кръвоносните съдове на ретината са засегнати от различни промени, които причиняват кръвоизливи, подуване или инфаркт. Най-сериозната форма е пролиферативната диабетна ретинопатия. Тя се характеризира с образуването на нови, но патологични кръвоносни съдове.

Патологичните кръвоносни съдове често кървят в ретината или стъкловидното тяло. Вследствие на това може да се стигне до отлепване на ретината.

За информация относно заболяването вижте статията Диабетна ретинопатия.

Хипертонична ретинопатия

Подобно на диабета, високото кръвно налягане също има отрицателен ефект върху целия организъм. Освен риска от инсулт и инфаркт, то причинява и други проблеми.

Прочетете също статии със следните теми:Високо кръвно налягане ИнсултИнфаркт намиокарда

Високото кръвно налягане е особен проблем, ако не се лекува, лекува се зле или се лекува неадекватно. Високото кръвно налягане причинява спазми (свиване на кръвоносните съдове), а също и преминаване на течност в пространството извън кръвоносните съдове, т.е. в ретината или стъкловидното тяло.

По същия начин в този случай е налице и кървене, подуване или изтръпване. Увреждането настъпва постепенно. С течение на времето постепенно се асоциират проблеми като влошаване на зрителната острота до загуба на зрителното поле.

Съдово заболяване на ретината

Съдовите заболявания на ретината са по-често срещаните очни заболявания, които възникват остро и водят до значително увреждане на зрението.

Артериите (кръвоносните съдове) пренасят кислородна кръв. вените пренасят некислородна кръв.

Механизмът на артериалната оклузия е запушването на малките кръвоносни съдове от ембол. Емболът е хлабав кръвен съсирек, който се придвижва в кръвния поток на организма и запушва най-малките кръвоносни съдове.

Така например се получава исхемичен инсулт.

Атеросклерозата също е важна за развитието на тези проблеми. Тя води до стесняване на просвета на кръвоносните съдове. Основните рискови фактори, които участват в нея, са: хипертония, диабет, повишени нива на мазнини в кръвта, затлъстяване, тютюнопушене и цялостен лош начин на живот.

Друг механизъм е отговорен за венозната оклузия, която е резултат от стесняване или пълно запушване на кръвоносен съд. Основната причина е атеросклерозата на въпросните кръвоносни съдове. Зад това запушване се натрупва кръв, което води до подуване и кървене в ретината.

Знаем, че те възникват вследствие на различни рискови фактори, като например:

• хипертония
• хиперхолестеролемия
• висока възраст, над 65 години, която засяга до 50 % от възрастното население
• нарушения на хемокоагулацията
• диабет
• повишено вътреочно налягане

Ретинопатия на недоносеността

Отчита се като най-честата причина за слепота при децата.

Среща се при новородени, които са родени преди 32-ата гестационна седмица или теглото им при раждане е по-малко от 1500 грама.

Тези бебета имат неадекватно дишане и поради това се поставят в инкубатор за продължителен период от време. Там им се прилага кислородотерапия с висока концентрация на кислород, над 40%.

През този период очите на новороденото не са напълно развити, както и ретината и кръвоносните съдове. Високата концентрация на кислород в инкубатора води до привикване на очите към тази повишена стойност на парциалното налягане на кислорода в околния въздух.

Впоследствие, по време на престоя извън инкубатора, нормалното съдържание на кислород във въздуха вече не е достатъчно. Образуват се нови кръвоносни съдове, за да се осигури достатъчен приток на кислород.

Тези нови кръвоносни съдове прорастват през ретината, могат да преминат в стъкловидното тяло и заплашват да откъснат ретината, подобно на макулната дегенерация.

Отлепване на ретината

Ретината се отделя от пигментния слой, върху който нормално стои свободно. В резултат на това се наблюдава проникване на течност между ретината и пигментния слой.

То може да бъде причинено от травма на окото, но е и усложнение на други заболявания, като например диабет. По-специално по-високите степени на късогледство изискват повишено внимание.

Симптоми, които се появяват в този случай:

• проблясъци на светлина, зрително възприятие (примигване пред очите)
• плаващи мухи в зрителното поле
  • особено когато гледате бяла стена или небето
• апертура - затъмняване на част от зрителното поле
  • тъмен оттенък в края
  • по-късно в центъра на зрителното поле
• изкривяване на изображението
• загуба на чувствителност към светлина
• нарушена зрителна острота
• до загуба на зрение

Прочетете също статията за отлепване на ретината.

Макулна дупка

Стъкловидното тяло притиска слабо ретината, като по същество е прикрепено към нея.

Обикновено тези две структури се свързват само на три места. Това са мишената на зрителния нерв, в областите по протежение на съдовете на ретината и в основата на стъкловидното тяло.

Мястото, където стъкловидното тяло се притиска към ретината, се нарича стъкловидно-ретинален интерфейс.

Със стареенето на организма в тази област настъпват промени. Стъкловидното тяло се разрушава и се отделя от ретината.

Ако състоянието не се усложни допълнително, се появяват само по-леки затруднения.

Появяват се затруднения като летящи мухи в зрителното поле (muches volantes). Понякога се появяват проблясъци пред очите.

Обратният случай е, когато настъпят усложнения.

Ако се е образувала по-силна връзка между стъкловидното тяло и ретината, рушащото се и отлепващо се стъкловидно тяло придърпва ретината. Ретината се изкривява, повдига се.

Резултатът е изкривяване на образа (метаморфопсия), което възниква като следствие от придърпването на фоторецепторите.

Ретината е най-тънка в макулата.

В най-тежкия случай се образува дупка в макулата.

Макулната дупка е дефект, който засяга цялата дебелина на нервния слой на ретината, в областта на макулата. Проявата е усложнения и зрителни нарушения - изкривяване на образа (метаморфопсия), но също така и намалена зрителна острота или загуба на зрително поле, в централната част.

Всъщност това е дупка в макулната област, през която се виждат подлежащите структури. Размерът на дефекта (дупката) постепенно се увеличава.

Тя обаче не се причинява само от старостта. Появява се като отделно заболяване или като усложнение на други очни проблеми. Пример за това е диабетната ретинопатия или посттравматичното състояние.

Общите затруднения, които засягат даден човек, зависят от няколко фактора, като например:

• местоположение.
• степента на дефекта
• продължителност, т.е. времето от появата на дефекта

Епиретинална мембрана

Трудностите се причиняват и от състояние, при което епиретиновата мембрана (повърхностна мембрана), мембраната на ретината, се загрубява с течение на времето. Вследствие на това тя става непрозрачна и се набръчква.

Ретината под мембраната изтънява и се деформира.

В по-тежкия стадий сцеплението продължава и се развива дупка на макулата.

Проявите са:

• намаляване на зрителната острота
  • първо в далечината
  • По-късно се появяват трудности при четене.
• изкривяване на образа - вълнообразни линии
• значително намаляване на зрението
• дори загуба на централното зрително поле

Други промени в стъкловидното тяло, помътняване на стъкловидното тяло или очна муха

Стъкловидното тяло съставлява 80 % от вътреочната среда. Обемът му достига приблизително 4 милилитра. 98 % от него се състои от вода. Останалата част е съставена от колаген, хиалуронова киселина и хондроитин сулфат.

Стъкловидното тяло притиска лещата отпред и ретината отзад. Към краищата на стъкловидното тяло гелообразната маса става по-плътна. Тази част е известна още като основа. Тя има предна и задна част.

По-голямата плътност се дължи на повишената концентрация на хиалоцити, които са клетки, произвеждащи колаген и хиалуронова киселина.

Тъй като стъкловидното тяло е в тясна връзка с ретината, патологичните промени в стъкловидното тяло засягат и ретината.

Самото стъкловидно тяло може да бъде засегнато от помътняване по различни причини:

1. поради възрастта (инволюционни промени)
2. дегенеративни промени
3. кръвоизлив
4. възпаление

1. Свързани с възрастта промени в стъкловидното тяло

Стъкловидното тяло има хомогенна (еднородна) структура още от раждането. През второто десетилетие от живота обаче постепенно настъпват промени в структурата му.

В таблицата са показани някои свързани с възрастта промени в стъкловидното тяло

2. дегенеративни промени в стъкловидното тяло

Тази категория включва онези промени, които не се дължат на стареенето на организма и окото.

В таблицата са изброени дегенеративните промени на стъкловидното тяло

3. Кървене в стъкловидното тяло

Кръвоизливът в стъкловидното тяло се дължи на различни причини. Той не се дължи единствено на травма.

Причини за кръвоизлив в стъкловидното тяло:

• след травма, но не непременно директно в увреденото око
• при съдови заболявания на ретината, като диабетна ретинопатия, съдова оклузия на ретината
• при други общи заболявания
  • високо кръвно налягане
  • левкемия
  • нарушения на кръвосъсирването
  • продължително лечение с антикоагуланти или лекарства против кръвосъсирване

Кръвоизливът в стъкловидното тяло се свързва с различни проблеми, като например виждане на сенки, падащи в зрителното поле, намаляване на зрителната острота или усещане за завеса пред окото.

4. Възпалителни промени в стъкловидното тяло

При възпаление в стъкловидното тяло навлизат възпалителни клетки, както и протеини от кръвта.

Причинителите на възпалението обикновено са бактерии, вируси, гъбички или паразити.

В повечето случаи възпалението е от външната среда след травма, но също така и след очна операция. Вътреочното възпаление се среща по-рядко. Причината за този вид възпаление обикновено е предаване по кръвен път, т.нар. хематогенно разпространение при други инфекциозни заболявания.

Стъкловидното тяло се замъглява с различни частици, които могат да бъдат бледи или жълти. Това зависи главно от инфекциозния агент. Възпалението обикновено протича бързо, като най-тежкото усложнение е загубата на зрението (слепота).

Очни мухи (flyes volantes)

Така се наричат дребните летящи образувания в зрителното поле, които могат да се видят особено на светла, бледа повърхност. Например при четене или шофиране. Те имат формата на точки, нишки или кичури.

Подобно на стъкловидното замъгляване, те могат да бъдат резултат от напредването на възрастта. Появяват се и при късогледство, след злополука, възпаление, операция на катаракта или диабет.

По-сериозни заболявания обаче също могат да бъдат причина за появата им. Поради тази причина е важно да се извършва професионален очен преглед. Профилактичните прегледи са важни.

Обикновено очните ябълки не са сериозен здравословен проблем. Те са неудобни при четене или шофиране. Пречат. Засягат и млади хора. Промените в стъкловидното тяло засягат една четвърт от населението след 60-годишна възраст и до две трети след 80-годишна възраст. Но внимавайте, понякога те могат да бъдат признак на по-голям проблем. Особено тревожна е внезапната им поява.

Местоположението, степента и продължителността на разстройството влияят върху начина, по който се проявява всяко заболяване. Разстройството засяга окото и зрението.

Изброяваме някои от симптомите, които са част от тях:

• Намаляване на остротата на зрението
• първоначално може да има проблем с гледането на изображения от разстояние
• по-късно четенето става проблем
• летящи мухи (flyes volantes)
  • летящи формации в зрителното поле
  • варират по форма и размер
  • по-видими на бяла стена или небе
  • променят позицията си при движение на очите
  • точки
  • нишки
  • паяжини
  • кичури
  • петна
• светкавици
• падащи сажди
• сянка или екран, който закрива зрителното поле
• загуба на зрително поле
• изкривяване на линиите и образа, метаморфоза

В днешно време съществуват различни възможности за диагностика. Офталмологът (офталмолог) изследва зрителната острота, очния фон. Важни са анамнезата и клиничните оплаквания, описани от лицето.

При необходимост се добавя изследване на деформацията на образа върху мрежата на Амслер, фотодокументация, създава се ОСТ.

ОСТ, офталмоскопски томограф, както и оптична кохерентна томография, е неинвазивно, безконтактно изследване.

Този метод е полезен най-вече поради това, че показва в детайли различните структури на окото. По този начин той участва в диагностицирането на различни затруднения в окото. Чрез него се разграничават етапът, развитието и точният вид на затруднението.

При изследването на тези заболявания са познати и методи като теста на Вацке-Ален, теста с лазерен лъч или автофлуоресценция, микропериметрия. Или дори класификацията на дупката на Гас.

Диференциалната диагноза и определянето на точната причина за проблема са важни.

Особено хората с други общи заболявания трябва да си правят очен преглед поне веднъж годишно. Останалите не трябва да забравят за важните профилактични прегледи.

Голяма група заболявания могат да имат разнообразно протичане. Важно е да запомните, че ако неприятностите възникнат внезапно (остро) и от пълно здраве, е необходимо незабавно да се обърнете към лекар специалист. В този случай това е офталмолог, т.е. офталмолог.

Пазете се от бързото възникване на проблемите!