Вулвит: възпаление на външните полови органи на жената. Причини, симптоми

Възпалението на външните полови органи на жената се нарича вулвит или вагинит. То възниква по различни причини и е често срещан проблем при жени от различни възрасти. Какви са типичните симптоми на вулвита, възможностите за лечение и профилактика, ще научите в статията.

Външни полови органи и вагинална микрофлора

Външните органи на женския генитален тракт включват малките и големите срамни устни, клитора и вагиналния вход (ануса).

Външните и вътрешните срамни устни и клиторът заедно образуват вулвата, която е вътрешно свързана с влагалището - вагиналната тръба. Влагалището вече не се класифицира анатомично като външен орган, а е връзка с вътрешните органи. Затова физиологичното му състояние е много важно.

Влагалището образува сложна екосистема, която служи за защита срещу проникване на инфекции. Влагалищната микрофлора е среда, в която се намират микроорганизми, главно лактобацили.

Стабилността на киселата среда се осигурява от разграждането на гликогена в млечна киселина. Във вагиналната област има различни видове бактерии, които са в равновесие помежду си.

Състоянието на тази екосистема е индивидуално поради редица фактори като хормонални промени, възраст, сексуална активност, здравословно състояние и други.

Какво представлява вулвитът?

Вулвитът е възпалително заболяване на вулвата, външната полова област на жената. Вагинитът, известен още като колпит, е възпаление в областта на влагалището - вагиналната тръба.

Вулвивит се появява, когато балансът на вагиналната екосистема е нарушен.

Вулвовагинитът възниква главно поради свръхрастеж на бактерии или дрожди, вирусни и бактериални инфекции.

В някои случаи възпалението се причинява от дрехи, неподходящи козметични продукти, механично дразнене или лоша интимна хигиена.

Основната проява на вулвита е зачервяване, сърбеж и парене на областта. В повечето случаи е налице и патологично вагинално течение.

Ако жената потърси медицинска помощ навреме, вулвитът не е сериозно заболяване. Ако обаче възпалителният процес не се лекува, инфекцията може да се разпространи към матката и близките вътрешни органи. Това впоследствие може да доведе до по-сериозни здравословни усложнения.

При всякакви симптоми във външната генитална област е необходим гинекологичен преглед и експертно лечение.

Причините за вулвовагинит са разнообразни.

Етиологията на възпалението на вулвата или влагалището започва от дразнене с неподходящ козметичен продукт, лоша интимна хигиена, хормонални промени, нарушаване на вагиналната микрофлора (вагиноза), микоза, до инфекция с инфекциозно заболяване, предавано по полов път.

Неподходящ козметичен продукт

Дразненето на интимната област може да бъде причинено от реакция към силно парфюмиран продукт, като душ гел, пяна за вана, лосион за тяло, омекотител за тъкани или парфюмирана тоалетна хартия. Дразненето може да бъде причинено от химически избелени и парфюмирани менструални продукти.

Препоръчително е да се посегне към по-естествени хипоалергенни продукти без парфюми, подходящи за чувствителна кожа. За интимна хигиена е препоръчително да се използват интимни душ гелове, предназначени да насърчават вагиналния баланс.

Неправилна интимна хигиена

Неправилната интимна хигиена може да доведе до свръхрастеж на определени микроорганизми във вагиналната среда.

Вулвата може да реагира на неподходящ интимен сапун, неподходящи продукти за менструална хигиена или замърсяване от близките пикочни и анални отвори.

Дразнене на вулвата може да бъде причинено и от прекалено синтетични, тесни дрехи и бельо. В комбинация с изпотяване и физическа активност кожната реакция може да се влоши. Препоръчително е дрехите в непосредствена близост до вулвата да бъдат проветриви, естествени и приятни на допир.

Бактериална анареобична вагиноза

Това е нарушение на баланса на вагиналната екосистема, при което се наблюдава намаляване на аеробните лактобацили и увеличаване на анареобните лактобацили, като Gardnerella vaginalis.

Характерно е прозрачно до сиво течение с типична миризма на риба.

Бактериална аеробна вагиноза

Мико, Escherichia coli, стрептококи и стафилококи са често срещани бактерии, причиняващи вулвит и вагинит.

Характерна е промяната в съотношението между аеробните (кислородозависими) и анаеробните (некислородозависими) бактерии, като аеробните бактерии преобладават. Основният симптом е гъсто, жълтеникаво на цвят течение с гнилостна миризма.

Гъбична инфекция - микоза

Това е често срещан причинител на инфекции. В повечето случаи става въпрос за вид Candida albicans - гъбички, подобни на дрожди. Жените с диабет са особено податливи на гъбични инфекции. Също и жените, които консумират прекомерни количества въглехидрати.

Микозата се причинява от свръхрастеж на дрожди. Симптомите ѝ са подобен на извара секрет, миризма на дрожди, зачервяване и парене в областта на вулвата. От друга страна, добър превантивен борец е приемът на храни с антибактериално действие, като чесън или прополис.

Въпреки че не се класифицират като полово предавани болести, вагинозата и микозата могат да се предават чрез сексуален контакт.

Домашно лечение на дрождева инфекция на влагалището: Как да се отървете от микозите по естествен начин?

Лактобацилоза

Лактобацилозата е невъзпалително нарушение на баланса на вагиналната среда, причинено от свръхрастеж на определени форми на лактобацили. Клинично тя е подобна на микозата - по-гъст бял кремообразен секрет, парене на лигавицата и болка по време на полов акт.

Честото уриниране и трудното отделяне на урина също са често срещани.

Полово предавани болести

Трихомониазата и нейният паразит Trichomonas vaginalis често предизвикват възпалителен процес, обилно тънко и пенесто вагинално течение и болки в долната част на корема. Често обаче заболяването протича без симптоми.

Херпес симплекс вирусът е едно от най-често срещаните вирусни заболявания, което причинява зачервяване, парене и образуване на малки мехури около вулвата.

Съществуват голям брой полово предавани болести (ППБ), които причиняват дискомфорт и възпаление на външните полови органи на жената.

Прочетете също:
Какви са опасностите от смяната на сексуалните партньори? Венерически болести
Как се предава гонорея? Симптомите се различават при мъжете и жените

Рискови фактори за вулвовагинит:

• Неправилна интимна хигиена
• Неподходящ материал на бельото
• Активен сексуален живот
• Незащитени сексуални контакти
• Нехигиенични сексуални навици
• Хормонални контрацептиви
• Отслабена имунна система
• Лечение с антибиотици/кортикостероиди
• Захарен диабет
• Прекомерна консумация на въглехидрати
• Менопауза и хормонални промени
• Посещение на обществени плувни басейни и уелнес съоръжения

Специфичните клинични симптоми на вулвовагинита зависят от причината за заболяването и от произхода на възпалението. Общата проява е предимно зачервяване на вулвата и влагалището, сърбеж и усещане за парене. Налице е подуване и лек оток на външните полови органи.

Чест сигнал е дискомфортът и болката по време на полов акт, диспареуния. Поради близостта на уретрата често се срещат проблеми по време на уриниране.

Възможно е и патологично вагинално течение. Характерът му зависи от причината за появата му (бактерии, дрожди, вирус...).

Чести прояви на вулвовагинит:

• Вулвовагинален дискомфорт
• Зачервяване на областта на вулвата
• Леко подуване на малките срамни устни
• Сърбеж и усещане за парене
• Патологично вагинално течение
• Болка по време на полов акт
• Затруднено уриниране

Диагностиката на вулвовагинит се състои в амбулаторен гинекологичен преглед.

Тази процедура е необходима винаги. Външното и леко възпаление на вулвата може без лечение да премине във вътрешната полова система и да причини по-сериозни здравословни усложнения.

Лекарят преглежда пациентката чрез инспекция (оглеждане) и палпация (опипване) per vaginam. Обикновено се извършва и повърхностен или интравагинален ултразвук за оглед на вътрешните структури.

В някои случаи се извършва изследване на нивото на рН на вагиналната среда или аминов тест, за да се установи наличието на бактерии. Може да се вземе и проба от урина или да се препоръча посещение при уролог.

Гинекологът ще прецени наличието на вагинален секрет, ще вземе тампон от вагиналната област и ще изпрати проба за култивиране.

Лабораторията ще определи точния причинител на заболяването и според резултата ще бъде определен конкретен курс на лечение. Необходимо е да се изключат както хламидийни, така и херпесни инфекции и други полово предавани болести.

Профилактика на заболяване на вулвата

Вулвовагинитът е едно от най-често срещаните заболявания в гинекологичната практика. В основата на профилактиката са спазването на интимна и менструална хигиена, редовните профилактични прегледи и спешното посещение при гинеколог при възникване на проблем.

Интимната хигиена е ключът към баланса на вагиналната среда.

• Носене на проветриво бельо
• Не споделяйте бельото си с друг човек
• Използване на интимен сапун
• Ограничаване на парфюмираните сапуни
• Последователна сексуална хигиена
• Честа смяна на менструалните продукти
• Избягване на посещения на плувни басейни и уелнес съоръжения
• Винаги се избърсвайте отпред назад

Силната имунна система е важна за вътрешното равновесие. Адекватен прием на витамини и минерали, особено витамини В, С, D и Е, фолиева киселина, цинк, магнезий и желязо.

Препоръчително е да се ограничи прекомерната консумация на наситени мазнини, прости захари, кофеин и алкохол.

Естествените билки могат да се използват за профилактика на гениталното здраве. Женските билки хармонизират цикъла, насърчават менструалния комфорт, а също така помагат при гинекологични изхождания и възпаления.

Примери за това са обикновеният бор, белият живовляк или белият равнец. Консумацията е възможна под формата на билкови чайове, тинктури, външни компреси и ситни бани. Препоръчва се обаче консултация с гинеколог.

Ваната с морска сол също е добър избор, особено при хронични урогинекологични възпаления. Тя е полезна при лечение на хемороиди, кожни заболявания, а също и при гинекологични проблеми. Пазете се от парфюмирани химически пяни за вана и бомби за вана.

Билков чай

Залейте две малки чаени лъжички от сушената билка с 1 чаша вряла вода. Оставете чая да се запари за 15 минути и пийте два пъти дневно.

Седяща билкова вана

Изсипете голямо количество хладка вода върху билката, така че да е потопена. Оставете я да престои (да се настойва) за около 1 ден. Преди да използвате, кипнете, оставете да се настойва за 5 минути и изсипете във ваната.

Цялата тазова област трябва да бъде потопена. Ситц-банята отнема около 20 минути.