Възпаление на хранопровода: Защо се появява, как се проявява? Какво помага при възпаление на хранопровода?

Оезофагитът (известен също като оезофагит) е възпалително заболяване на лигавицата на хранопровода. В Международната класификация на болестите е включен като К20 - оезофагит. Заболяването не включва рефлуксен оезофагит (К21.0) и ерозия на хранопровода (К22.1).

То най-често се свързва с ГЕРБ, което е гастроезофагеална рефлуксна болест.

Но много други фактори могат да стоят в основата на появата ѝ. Проявата обикновено е болка зад гръдната кост, известна още като киселини, както и проблемно или болезнено преглъщане.

Най-често се интересувате от:
Защо възниква заболяването и как се проявява?
Как се лекува и могат ли билките или чайовете да помогнат за облекчаване на дискомфорта?

Езофагитът може да бъде остър, който възниква внезапно. Той може да бъде и хроничен, продължаващ дълго време. Дели се още на рефлуксен езофагит, катарален, ерозивен езофагит, а също и на еозинофилен езофагит. Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията, лабораторните изследвания и най-вече чрез ендоскопско изследване.

Правилното лечение зависи от поставянето на диагнозата и определянето на вида и провокиращата причина. Необходима е промяна на диетата и общия начин на живот. Важна роля играе и профилактиката, защитата срещу появата или повторната поява на заболяването.

Хранопроводът е част от храносмилателната система. Той представлява кух орган, тръба, която свързва фаринкса със стомаха. Дължината му е приблизително 30 см, а диаметърът - 1,5 см. Хранопроводът е мускулен орган. Неговите мускули осигуряват придвижването на храната (преработената в устата) към стомаха.

Хранопроводът е важна част от храносмилателната система, а също така е в съседство с други структури и части на органните системи, като дихателната система и сърдечно-съдовата система. Ето защо диференциалната диагноза играе важна роля.

Езофагеалната рефлуксна болест причинява езофагит, но може да предизвика и възпаление на дихателните пътища. Инвазивен тумор (рак) се разраства в околността и по този начин причинява други усложнения. А болката зад гръдната кост, дължаща се на езофагит, може да се сбърка със сърдечно-съдово заболяване.

Не съществува една единствена причина за езофагит. Има различни фактори, които го предизвикват. Най-често той се причинява от гастроезофагеална рефлуксна болест, известна също като ГЕРБ. ГЕРБ е съкращение на английския термин gastroesophageal reflux disease.

Механизмът е продължителното дразнене на лигавицата на хранопровода от киселинното съдържание на стомаха. Проблемът възниква от дисфункция или липса на способност на сфинктера, т.е. на сфинктера, да предотвратява обратното преминаване на киселина от стомаха в хранопровода.

Това обаче е само един от многото примери. Друга форма е възпаление на лигавицата, дължащо се на инфекция с вируси, бактерии или гъбички. Примерите включват кандида, херпес симплекс или цитомегаловирус. Приемът на храна също е проблемен, особено ако човек консумира прекалено пикантни, горещи или студени храни и напитки дълго време.

Ерозивният оезофагит се характеризира с ерозия (дълбоко увреждане на лигавицата на хранопровода). Той е резултат главно от продължително излагане на негативни фактори. Остро може да бъде предизвикан от изгаряне на хранопровода с химикали, киселини или храни и течности с висока температура.

Имунно-медиираната форма се нарича еозинофилен оезофагит (ЕОЕ). Тази форма е предимно доброкачествена и продължава дълго време. Заболяването се среща във всяка възраст, но най-вече при млади хора и при деца, особено при момчета.

Причината за него все още не е изяснена. Зад появата му стои взаимодействието на няколко рискови фактора, заедно с имунен компонент. Предполага се влиянието на хранителната алергия и генетичната предразположеност. Но вина може да има и действието на негативни фактори в ранната възраст на човека.

Лигавицата на хранопровода при този вид възпаление обикновено съдържа повишен брой еозинофили. Еозинофилите са бели кръвни клетки (левкоцити) и основната им функция е имунната защита на организма. Друга форма е лекарствено-индуцираният езофагит.

Какви рискови фактори и причини предизвикват езофагит (таблица):

Симптомите на оезофагита могат да бъдат типични, но понякога заболяването може да протича безсимптомно (безпричинно).

Хроничността допринася за усложненията. Хранопроводът е разположен основно в гръдната кухина. Симптомите от тази област могат да бъдат объркани с дихателни или сърдечно-съдови проблеми.

Симптомите, появяващи се при езофагит, включват: - възпаление на хранопровода:

• Затруднено и проблематично преглъщане (дисфагия)
• болка при преглъщане (одинофагия), болка, която се засилва при преглъщане
• усещане за чуждо тяло в гърлото (globus)
• усещане за заседнала в гърлото хапка
• киселини в стомаха (пироза)
• болка зад гръдната кост
  • усещане за парене в гърдите
  • основно зад гръдната кост, ретростернална болка
  • болка след хранене
• лош дъх
• горчивина в устата
• повишено производство на слюнка, пароксизмално слюноотделяне
• сухота в гърлото
• връщане на стомашно съдържимо в устната кухина (регургитация)
• оригване
• повишена телесна температура, при инфекциозен произход
• повръщане, гадене, отпадналост
• повръщане
• липса на апетит
• кръв в повръщаното, повръщане на кръв (хематемеза)
• мелена (черни изпражнения) от разградена кръв
• анемия (малокръвие)
• загуба на тегло
• повишена кариесност на зъбите
• кашлица и дрезгавост при дразнене на дихателните пътища и гласните връзки
  • повтарящи се респираторни инфекции, ларингит, пневмония
• дразнене на блуждаещия нерв, nervus vagus (X-ти черепен нерв) и брадикардия

Ако оезофагитът се повтори или продължи дълго време, той може да доведе до усложнения. Те включват например белези по лигавицата на хранопровода. А това от своя страна води до стесняване на диаметъра на хранопровода. Рефлуксната болест влияе върху развитието на възпаление, но също и на хранопровода на Барет. Сериозно усложнение е ракът.

В таблицата са изброени симптомите в зависимост от възрастта на човека

Диагнозата на оезофагита се основава на анамнезата и клиничната картина. Анамнезата включва също така семейна анамнеза и генетично (наследствено) предразположение. Клиничната картина отчита наличните проблеми.

Добавят се резултатите от лабораторните изследвания. Търси се инфекция с Helicobacter pylori и се използват други методи на изследване, за да се изключат други заболявания. Те включват рентгеново изследване, ултразвук, компютърна томография или ЕКГ. Примери за това са рентгеново преминаване през хранопровода. pH или езофагеална манометрия, която оценява функцията на сфинктера между хранопровода и стомаха.

Ендоскопското изследване е основният диагностичен метод. То се състои в поставяне на сонда с оптика в хранопровода и оценка на външния вид на лигавицата. Езофагогастроскопията включва тъканна биопсия, която представлява вземане на малка проба и последващия ѝ хистологичен анализ.

Лекарят оценява възможните рискови фактори, като например употребата на медикаменти, начина на хранене и начина на живот. Той проучва дали пациентът има анамнеза за други заболявания на хранопровода. Открива се и поглъщане на химикали или иригация на хранопровода. Важна е гореспоменатата диференциална диагноза и отдиференцирането от ангина, пептична язва или рак на хранопровода.

Протичането на заболяването зависи от причиняващия го фактор. То може да бъде остро, главно в случай на интоксикация, но също така и след прием на концентриран алкохол в по-големи количества или вследствие на неправилно хранене. Хроничната форма се развива в резултат на негативна и продължителна експозиция.

Заболяването може да протича безсимптомно за определен период от време. Обикновено обаче първият симптом е затруднено преглъщане или болка, която се засилва при преглъщане. По същия начин често срещан симптом е усещането за заседнала в гърлото хапка, както и популярната киселини (пироза).

Особено опасна е болката зад гръдната кост, под формата на парене. Тя може да се сбърка със стенокардия, която е болка, причинена от недоизморяване на сърдечния мускул, или с инфаркт. Важно е бързо да се изследва и да се установи причината, а след това да се лекува.

Първоначално симптомите се появяват само след определено хранене, но по-късно, с напредването на възпалението, се появяват при всяко хранене. В напредналите етапи, дори и на гладно, през нощта. Болката се влошава в легнало положение. Често се наблюдава и дращене и болка в гърлото.

Ако лигавицата е нарушена и кърви, в повръщаното може да има кръв. Но също и като мелена, която представлява черни изпражнения. Оцветяването ѝ се дължи на наличието на разградена кръв. Освен това могат да бъдат свързани и симптоми от дразнене на дихателните пътища. А това са предимно кашлица, по-късно хрипове, дрезгав глас и чести респираторни инфекции.