Възпаление на яйчниците (оофорит) и възпаление на маточните придатъци (аднексит)

Възпалението на яйчниците, наречено оофорит, е доста сериозно инфекциозно заболяване.

В някои случаи възпалението засяга само яйчника, но в повечето случаи едновременно с възпалението на яйчника се появява и възпаление на маточната тръба. То се нарича салпинго-оофорит или аднексит. Това е едно от често срещаните възпалителни заболявания на женските полови органи.

Аднекситът е възпаление на аднексите на матката, т.е. на маточните придатъци, които образуват маточната тръба и яйчника.

Яйчниците (яйцепроводите) са сдвоените вътрешни полови органи на жената, които произвеждат женските полови клетки яйцеклетки и половия хормон естроген.

Фалопиевата тръба (tuba uterina) е сдвоен орган, свързващ матката с яйчниците. Тя има формата на тръба, излизаща от ъглите на матката и завършваща с фуниевиден разширен край, обграждащ яйчника.

Възпалението на яйчниците нерядко е съпроводено с възпаление в областта на яйчниците, цялата тазова област, т.е. възпаление на лигавицата на матката и околните тъкани.

То често се причинява от бактериална инфекция или е резултат от хронично тазово възпаление.

Рискът от възпаление на яйчниците се увеличава в ранните етапи на сексуалния живот. Свързан е със сексуалния живот и интимната хигиена.

Най-много са засегнати жените в детеродна възраст между 20 и 30 години.

Момичетата в пубертета или жените след менопауза са по-рядко засегнати.

Най-често инфекцията се разпространява от шийката на матката към матката, след това към фалопиевите тръби и накрая към яйчниците. Накрая, при усложнения, възпалението може да се разпространи към перитонеума и коремната стена. Това възпаление не може да възникне от настинка, но простудните заболявания допринасят значително за развитието на инфекцията.

Заболяването се причинява от бактерии, рядко и от вируси.

Инфекцията навлиза в яйчниците и фалопиевите тръби по различни пътища - възходящ или низходящ.

Възходящ път на инфекцията

Възходящият път означава, че инфекцията прониква отдолу нагоре, т.е. от влагалището, матката до яйчника.

Причинителят на възпалението може да се намира във влагалището. След като се разрасне и премине бариерата, той предизвиква възпаление. Най-честото предаване на инфекцията е по полов път.

Възпалението може да се разпространи и след раждане, след спонтанен аборт, след менструално кървене или след операция на маточната шийка. Въпреки това раждането, спонтанният аборт и поставянето на вътрематочна спирала са сред по-рядко срещаните причини за възпаление на яйчниците.

Низходящ път на предаване на инфекцията

Десцендентният път е този, при който възпалението идва от отдалечени огнища по кръвен или лимфен път.

Например от стомашно-чревния тракт. От чревния тракт най-често се предава от апендицит, чрез изтичане на излив, възникнал след апендицит.

Кръвният път може да предизвика възпаление с продължаваща инфекция в организма, често при хроничен тонзилит и при имунокомпрометирани жени.

Автоимунен оофорит - автоимунен оофорит

Инфекциозно предизвиканото възпаление на яйчниците се разграничава от автоимунния оофорит, който се причинява от неправилно функциониране на имунната система.

Имунната система атакува яйчниците. Тя ги смята за чуждо тяло, като предизвиква възпаление, дори атрофия (намаляване на функцията и свиването им).

Тези възпалителни промени на яйчника увреждат функцията му. Основните симптоми са нередовна или липсваща менструация, коремни спазми, подуване на корема, гадене.

Автоимунният оофорит може да е част от автоимунен синдром.

Често срещани причинители на възпаление на яйчниците са

• Щамове на E. coli
• Proteus
• Ентерококи
• Streptococcus
• Стафилококи
• Neisseria gonorrhoeae - причинител на гонорея
• Chlamydia trachomatis

Рисковите фактори включват

• Простудни заболявания
• Хормонални колебания
• Лоша хигиена
• Чест секс без предпазни средства
• Смяна на сексуалните партньори

Възпалението на яйчниците не се причинява от настинка, настинката е само рисков фактор.

Жените с отслабен имунитет са изложени на повишен риск.

За възпалението на яйчниците е характерна болка в долната част на корема.

В ранните етапи на възпалението болката може да бъде по-слаба и по-скоро прилошаване. По-късно обаче тя се превръща в по-интензивна, постоянна болка. Това зависи от това колко бързо се разраства възпалението.

Най-често болката се появява от дясната страна или в цялата долна част на корема. Много рядко тя може да се появи от лявата страна.

Момичетата в юношеска възраст често изпитват повтаряща се болка в долната част на корема, която забелязват при смяна на положението или при разтърсване. Болката се стрелка към кръста, бедрата или големите срамни устни.

Болката става по-силна и е придружена от спазми в долната част на корема.

Повишената телесна температура се появява нередовно и може да продължи до една седмица.

Високата температура е по-рядко срещана при млади жени с възпаление на яйчниците.

Гениталният секрет не е правило. Той се появява при по-малко от половината жени. Секретът може да е с неприятна миризма, зеленикав или жълт цвят.

Менструацията има тенденция да бъде по-болезнена дори при жени, които преди това не са страдали от болки по време на менструация.

Може да се появи и кървене извън менструалния цикъл.

Болка по време на полов акт.

Бърз пулс.

Силна болка по време на овулация.

Температурата при тежко възпаление често е придружена от умора, втрисане и липса на апетит.

Възможно е да има и усещане за парене или болка при уриниране.

Често желание за уриниране.

Диария или запек.

Персистиращото възпаление може да доведе и до лигиране на тръбите, което да доведе до безплодие. При частично лигиране съществува висок риск от извънматочна бременност.

В някои случаи може да няма симптоми и диагностицираното възпаление на яйчниците да остане само след внезапен пристъп на тазова болка.

Понякога симптомите са леки, едва разпознаваеми.

Възпалението на яйчниците се диагностицира от гинеколог въз основа на цялостен преглед.

Палпацията, изследването чрез опипване през влагалището и коремната кухина може да не потвърди възпалението. В ранните стадии на възпалението болезнеността при опипване не е изразена.

Когато възпалението продължава, яйчниците са нежни до болезнени. По-късно се наблюдава подуване на маточната тръба, яйчника или матката, които могат да бъдат подчертано подути и болезнени при палпация.

Изследванията на кръвта и урината се фокусират върху броя на белите кръвни клетки, които са повишени при възпалителен процес, и стойностите на CRP.

За установяване на инфекциозния причинител се взема секрет от шийката на матката, изследва се и се изпраща в лаборатория за култивиране.

Културните тампони, взети от влагалището и шийката на матката, са 50-70% идентични с културите от яйчниците.

Сонографското изследване на малкия таз показва възпалителни промени, подуване на яйчника и маточната тръба.

Друг инвазивен метод е ендоскопското изследване, лапароскопията. То позволява вземането на материал за изследване и може да разкрие причината за тазовата болка. Към това изследване се подхожда по-скоро при възрастни жени, отколкото при юноши и деца.

Възпаленията на яйчниците и фалопиевите тръби често се появяват едновременно.

Възпаление, засягащо само яйчника, се появява при апендицит или след предаване на възпалението по кръвен или лимфен път.

По-често обаче се среща пренасяне на възпалението от влагалището, матката, през фалопиевата тръба до яйчника.

Според продължителността на възпалението и неговия характер възпалението на яйчниците се разделя на остро и хронично.

Остро възпаление

Острото възпаление е внезапно, съпроводено с болка в долната част на корема. При момичетата в юношеска възраст възпалението няма толкова силно протичане, както при възрастните жени. Характерни са отокът на маточната тръба и изразената чувствителност на яйчника при палпация.

Хронично възпаление

Хроничното възпаление е по-слабо изразено. То е съпроводено с менструални нарушения, болки по време на полов акт.

Възпалението може да се разпространи от яйчника към околността, дори към перитонеума. При гнойно възпаление може да се образува абсцес или да се натрупа гной в пространството на Дъглас.

Гнойното възпаление може да доведе до постепенно стесняване на маточната тръба до пълното ѝ затваряне.

Ако възпалението не се лекува, може да настъпи увреждане на яйчника, което да доведе до липса на менструация - аменорея.

Преминаването на възпалението към перитонеума може да доведе до чревна непроходимост (т.нар. илеус), което изисква хирургично лечение.

Нелекуваното и прогресиращо възпаление на яйчника може да доведе до възпалителен аднексум (неуточнен тумор на маточната тръба, яйчника) или тубо-овариален абсцес - изпълнена с гной кухина в яйчника. Ако абсцесът се спука, може да се развие сепсис (известен като отравяне на кръвта), който е животозастрашаващ.

Усложнения

При възпаление на яйчниците могат да се появят сраствания, абсцеси и натрупване на гной в яйчника или фалопиевата тръба.

Опасна последица от възпалението може да бъде стерилитетът, т.е. безплодието.

При продължително възпаление възпалението може да се разпространи в околността, да засегне околните органи и да предизвика допълнителни усложнения.

Профилактика

• Защитени сексуални контакти
• Несмяна на сексуалните партньори
• Адекватна хигиена
• Засилване на имунитета

Прочетете също:
Кисти наяйчниците: Опасно ли е разкъсването им? Какво става при бременност?
Рак на яйчниците: Как да го открием рано? Причини и как може да се лекува?

Бременност и плодовитост

Ако възпалението на яйчниците не се улови и лекува навреме, то може да повлияе на плодовитостта.

В резултат на белезите на тъканта и срастванията се стига до запушване на маточната тръба.

В случай на частично срастване или белези на маточната тръба съществува повишен риск от извънматочна бременност.

Понякога запушването може да бъде отстранено по хирургичен път. Това ще спомогне за постигане на нормално оплождане. Ако тези запушвания не могат да бъдат отстранени, се препоръчва вътрематочна инсеминация (IVF) - изкуствено оплождане, при което се заобикалят блокираните маточни тръби.

Ако и двата яйчника са увредени, донорството на яйцеклетки и IVF остават единствените възможности за забременяване и износване на плода.

По време на бременност и потвърждаване на възпалението, възпалението трябва да се лекува. Дават се антибиотици, които са щадящи и не застрашават плода. Самото лечение може да бъде по-дълго и по-сложно, отколкото извън бременността.