Лечение на уринарна инконтиненция: какви лекарства ще помогнат? + други възможности

Разпознаването на проблема, диагностицирането и последващото лечение на уринарната инконтиненция е от голямо и комплексно значение при засегнатите пациенти.

В някои случаи лечението на инконтиненцията води до пълно отстраняване на проблема с изтичането на урина. В други, предимно хронични случаи, лечението действа като смекчаване на тежестта на изтичането на урина.

Подходящото и целенасочено лечение намалява или елиминира проблема с изтичането на урина. Освен това то помага на пациентите и в психическо и социално отношение, т.е. подобрява качеството им на живот.

Съществуват няколко възможности за лечение на инконтиненцията, а именно:

• Режимно лечение (консервативно)
• Фармакологично лечение - лечение с лекарства
• Хирургично лечение

Изборът на подходящ метод или комбинация от тези методи винаги зависи от конкретния вид и степен на инконтиненция, която е диагностицирана при пациента, както и от неговата възраст и общо здравословно състояние.

Лечението на първи избор обикновено е това, което е най-малко инвазивно и има най-малко потенциални странични ефекти.

Режимно лечение (консервативно)

Режимното лечение има за цел да представлява промяна в настоящия подход и опитно функциониране на пациента. То включва промяна на начина на живот, упражнения и укрепване на тазовото дъно.

Режимното лечение е най-важно и дава най-добри резултати при стресова инконтиненция.

Промяната на начина на живот включва намаляване на теглото, спиране на тютюнопушенето, оптимизиране на дневния прием на течности, планирано изпразване или обучение за тоалетна. Това са основните стъпки за намаляване на честотата и влошаването на симптомите на инконтиненция.

Тренирането на пикочния мехур също е едно от леченията на инконтиненцията. То включва умишлено задържане на урината при пациенти, които са свикнали да уринират често. По този начин се увеличава капацитетът на пикочния мехур и се намалява контрактилността на мускулите му.

Много ефективни са и поредица от упражнения за укрепване на мускулите на тазовото дъно, известни като упражнения на Кегел. Пациентите се научават съзнателно да свиват мускулите на тазовото дъно преди и по време на всяко повишаване на коремното налягане, например при кашлица.

Целта е да се подобри поддържането и функцията на уретрата, особено при жени, които могат да свиват тазовите мускули от само себе си, като по този начин притискат уретрата.

За да се постигнат резултати, интензивността и редовността на упражненията са особено важни.

Таблица: Примери за упражнения за укрепване на тазовото дъно, които спестяват време и изискват физическо натоварване

За жените, които искат да избегнат операция и не са в състояние да спазват режимни мерки като редовни упражнения и промяна на начина на живот, има възможност да използват вагинални песари за поддържане на континенцията.

Те се използват особено при жени със стресова инконтиненция.

Фармакологично лечение

При лечението на уринарна инконтиненция се използват няколко групи лекарства. Изборът на подходящо лекарство се съобразява с конкретния вид инконтиненция, общото здравословно състояние на пациента, риска от странични ефекти и дали пациентът приема други лекарства.

Фармакологичното лечение винаги трябва да се предхожда от режим. Само в случай на неуспех от него се обмисля използването на медикаменти.

При някои лекарства крайният ефект от лечението може да се прояви след няколко седмици. Пациентите трябва да бъдат предупредени да не спират лечението произволно и без консултация с лекаря си.

Фармакологичното лечение помага преди всичко за облекчаване на симптомите на инконтиненция.

Таблица на лекарствата, използвани за лечение на стрес и инконтиненция на урината

Първата група лекарства са антихолинергиците, наричани още антимускарини. Те се използват при инконтиненция на урината и са лекарства на първи избор.

Антихолинергиците действат директно върху мускулите на пикочния мехур (детрузор) и увеличават капацитета на пикочния мехур. Това води до намаляване на желанието за уриниране, честотата на изпразване и в малка степен честотата на уриниране през нощта.

Най-често срещаните нежелани реакции на антихолинергиците включват сухота в устата, главоболие, замъглено зрение, забавено храносмилане до запек, сънливост и объркване.

В случай на значителни странични ефекти при антихолинергици от първо поколение, преминете на антихолинергици от второ поколение.

Агонистите на β3 адренергичните рецептори се използват при лечението на инконтиненция на желание за уриниране. Те действат директно върху мускулатурата на пикочния мехур (детрузора).

Обикновено се използват в случаите, когато лечението с антихолинергици не се понася или не е възможно за пациента.

Страничните ефекти включват по-специално повишаване на кръвното налягане. Поради това те не трябва да се използват при пациенти с високо кръвно налягане.

Инхибиторите на обратното захващане на серотонина и норадреналина се използват при лечението на стресова инконтиненция. Тяхното действие е да укрепват уретралния сфинктер, като по този начин увеличават неговата устойчивост и облекчават симптомите на изтичане на урина.

Хормоналните лекарства от групата на естрогените се използват в ниски дози при жени с отпусната вагинална лигавица.

Хирургично лечение

Третата линия на лечение е хирургичното лечение.

То включва прилагането на онаботулинумтоксин А, известен като ботокс. Той се инжектира в стената на пикочния мехур, където действа на нервно-мускулното съединение и потиска дразненето на пикочния мехур.

Този метод се използва в случаи на инконтиненция на уригване, когато фармакологичното лечение е неуспешно. Ефективността му е сравнима с фармакологичното лечение, но без да е необходимо ежедневното му прилагане.

Инжекциите се поставят под обща анестезия. Затова говорим за трети ред лечение.

Ефектът се запазва за приблизително 9-12 месеца и след това трябва да се повтаря. Рисковете на тази процедура включват по-специално временен проблем със задържане на урина, поява на инфекции на пикочните пътища или образуване на остатъчна урина.

Друга възможност за хирургично лечение е нервната стимулация на тибиалния нерв. Тибиалният нерв е нервът, който преминава от вътрешната страна на глезена по протежение на подбедрицата до сакралните нерви.

Чрез стимулирането на този нерв възбудите се предават на долните пикочни пътища. Това променя чувствителността и контрактилността на пикочния мехур, а оттам и самия уринарен рефлекс.

Стимулирането на нервите се препоръчва при жени с инконтиненция на урината, които не реагират на антихолинергично лечение.

При инконтиненция на урината се използва и модулация на сакралния нерв. Това е процес, при който чрез имплантиран в областта на таза стимулатор се потискат излишните възбуди, възникващи в пикочния мехур посредством оловни електроди.

Този метод е инвазивен, но е по-ефективен от фармакологичното лечение и осигурява дългосрочно облекчаване на симптомите на инконтиненция.

Хирургичната възможност за лечение на жени със стресова инконтиненция е имплантирането на субуретрална лента. Това е минимално инвазивна процедура, при която под уретрата се поставя проленова лента.

Лентата се поставя под централната част на уретрата във формата на примка или хоризонтално. Целта ѝ е да осигури опора на уретрата и да гарантира нейното фиксиране, за да се предотврати увисване и последващо изтичане на урина.

Процедурата е много ефективна, особено през първите няколко години. В дългосрочен план (след около 10 години) тя губи ефекта си и симптомите на незадържане на урина се връщат. Това се дължи главно на факта, че жената пренебрегва грижата за тазовото дъно и го пренапряга.

Всички вагинални операции засягат сексуалната функция.

Важна и неразделна част от лечението на уринарната инконтиненция е използването на предпазни средства за инконтиненция. Средствата за инконтиненция не се занимават с причината, те имат само предпазна функция.

Тяхното значение се състои в подобряване на качеството на живот на пациента. Пациентът се чувства защитен и не трябва да се притеснява, че неочакваното изтичане на урина ще му причини неудобство. Това също така позволява на пациента да се включи в нормалния живот и да извършва дейности като всеки друг човек.

Помощните средства за инконтиненция са намерили своето място особено при пациенти с хронична инконтиненция, такива, които не реагират на режимите на лечение, не са подходящи кандидати за операция или не са съгласни да се оперират.

При избора на подходящо помощно средство се вземат предвид полът, възрастта, телесното тегло, степента на подвижност и интензивността на изтичане на урина на пациента.

На пациентите се предлагат помощни средства със степен на абсорбция, вариращи от по-ниска абсорбция в случай на тампони или пелени за поставяне до висока абсорбция в случай на подложки, пелени или тампони за лежащи пациенти.