Тумори и рак на тестисите: какви са причините и симптомите? + Превенция

Туморите на тестисите и ракът на тестисите са редки видове рак, но честотата на този вид рак се увеличава. През последните три десетилетия тя се е увеличила до пет пъти.

Заболяването прогресира бързо. В момента на поставяне на диагнозата вече може да има метастази в близките лимфни възли. В по-лоши случаи метастази може да има и в отдалечени органи като белите дробове, черния дроб или мозъка.

Рисковите фактори за рака на тестисите включват крипторхизъм (невзет тестис), който трябва да се лекува в детска възраст.

Важна е профилактиката на заболяването, особено обучението на младите мъже за правилно и редовно самоизследване на тестисите.

Тестисът е мъжка полова жлеза, в която се произвеждат полови клетки (сперматозоиди) и мъжки полови хормони (андрогени). Той е сдвоен орган, разположен в основата на скротума.

Тестисите са окачени на сперматозоидите. Левият винаги е разположен по-ниско от десния.

Тестисът има формата на яйце. Средният размер е 4,5 cm на дължина и 3 cm на ширина. Един тестис тежи приблизително 30 грама.

Туморите на тестисите се срещат рядко и съставляват само 2 % от всички ракови заболявания при мъжете. Те засягат предимно млади мъже, най-често на възраст между 20 и 44 години, но могат да се появят и при 15-годишно момче.

Честотата на този вид рак се увеличава.

Въпреки това благодарение на съвременните методи за лечение на рака, като лъчетерапия или модерни комбинации от химиотерапия, смъртността от това заболяване намалява.

Най-важното е ранното диагностициране на заболяването. Туморите метастазират сравнително рано в близките ингвинални и абдоминални лимфни възли или в отдалечени органи като белите дробове или мозъка.

Хистопатологично герминативно-клетъчните тумори са най-често срещаните тумори на тестиса. Герминативно-клетъчните тумори възникват от мултипотентни стволови клетки, които се развиват в зрели диференцирани клетки, като например герминативни клетки.

За целите на лечението тези тумори се разделят на семином и други герминативни тумори, т.е. несеминомни тумори. Това се дължи на разликата в ефективността на радиацията като метод на лечение.

Семиномите се характеризират с висока радиочувствителност. За разлика от тях облъчването не е много ефективно при несеминоматозните тумори.

Най-редки са туморите на медуларния мозък, туморите на клетките на Лайдиг и Сертоли и други. Клетките на Лайдиг произвеждат тестостерон. Клетките на Сертоли са от съществено значение за сперматогенезата, т.е. производството на сперматозоиди и храненето на зреещите сперматозоиди.

Причината за тези тумори все още е неизвестна.

Известни са само някои рискови фактори, които могат да стимулират развитието на тумори на тестисите.

Тези тумори възникват в много ранна възраст. Поради това някои рискови фактори могат да са налице още във вътреутробния период, т.е. по време на бременността.

Най-сериозният влияещ фактор е нарушението на половите хормони на бременната майка.

Друг значителен рисков фактор за рак на тестисите, но след раждането на момчето, е неразвиването на тестисите (т.е. ретенцио тестис или крипторхизъм).

Крипторхизъм (retentio testis) е наименованието, дадено на тестис, който не се спуска в скротума. Това е сравнително често срещан дефект в развитието, засягащ момчетата. При задържането на тестиса едната страна (или дори двете страни) на скротума всъщност е празна.

Приблизително 5% от недоносените новородени са засегнати от крипторхизъм. След първата година от живота този брой спада до едва 1%.

Това е така, защото до 6-ия месец тестисите спонтанно се спускат при почти всички бебета. След този период задържането на тестисите е много рядко, но ако се появи, трябва да бъде излекувано до 18-ия месец.

Лечението на крипторхизма е двустепенно. Ако тестисът може да се напипа, се извършва орхидопексия през слабините. Ако тестисът не може да се напипа, е необходима диагностична лапароскопия, за да се "локализира" тестисът.

В зависимост от вида на локализацията на тестиса след това се пристъпва към хирургично лечение.

Други рискови фактори за рак на тестисите включват:

• генетични влияния, фамилна анамнеза за рак
• ингвинална херния
• прекаран орхит, т.е. възпаление на тестисите, напр. паротит
• травма в областта на гениталиите
• анамнеза за рак на тестисите в областта на тестисите или на вторичния тестис

Злокачественият тумор на тестиса рядко причинява болка. Тъй като тестисът е покрит само от кожата на скротума, туморът може скоро да се усети при допир.

Затова редовното самоизследване на тестисите е много важна стъпка за предотвратяване на късните стадии на това злокачествено заболяване и метастазирането му в околните органи.

Първият признак на тумора е осезаемо, твърдо при допир и увеличаващо се съдържание в скротума. То може да има неравна или гладка повърхност. Твърдият възел в скротума не е болезнен.

Злокачественият тумор на тестиса рядко причинява болка. Ако все пак се появи болка, тя обикновено е локализирана в долната част на корема. Може да е причинена от дърпане на по-тежък тестис.

Ако туморът причинява болка в скротума, в повечето случаи болката е тъпа. Рядко може да се появи остра и рязка болка, например поради кървене в тумора.

Друг симптом на тумор на мъжката полова жлеза е загуба на либидо (т.е. загуба на желание за полов акт) и безплодие.

Специфичен симптом на рака на тестисите може да бъде и гинекомастията- уголемяване на мъжките гръдни жлези. Този симптом може да се появи още преди да бъде открит самият тумор на тестисите.

Тестикуларните тумори метастазират рано. Затова често симптомите на метастази са сред първите признаци на заболяването. Първите метастази се появяват в близките лимфни възли. Увеличените и втвърдени възли могат да се напипат в слабините.

Неспецифичната болка може да бъде причинена от метастатични възли в корема, бъбреците и кръста.

Първите метастази в далечни органи се разпространяват хематогенно (т.е. чрез кръвта), най-често в белите дробове.

Симптомите, причинени от метастази в белите дробове, включват:

• кашлица
• затруднено дишане
• непоносимост към физическо натоварване
• прекомерна умора
• необяснима бърза загуба на тегло

Освен белите дробове, метастазите могат да засегнат и костите, мозъка, черния дроб, бъбреците, надбъбречните жлези, мускулите, далака, простатата, сърцето и дори очите.

Основата на диагнозата е изследването на скротума чрез палпация.

То се извършва чрез нежно палпиране с пръстите на двете ръце както при лежащи, така и при изправени пациенти. Изследват се двете страни на скротума, т.е. двата тестиса поотделно.

В скротума тестисите са разположени отпред. Епидидимисът, който е по-мек при допир, се намира зад тестисите. Жлезите могат да бъдат леко раздвижени с палеца и прегледани поотделно.

Ултразвуковото изследване (УЗГ) на скротума е надежден и достъпен образен тест. Предимство е лесният достъп до скротума и разположението на тестисите близо до повърхността, точно под кожата. Освен това ултразвукът не натоварва чувствителните жлези с радиоактивно лъчение.

Туморите на тестисите се виждат лесно. Семиномите са хипоехогенни (по-тъмни от околната тъкан) в сравнение със здравата тъкан, добре и рязко разграничени от околната зона.

Несеминомните тумори могат да бъдат хипоехогенни, но и хиперехогенни. Това показва наличие на тератомен компонент в тумора (тератом - тумор, изграден от клетки от други тъкани, напр. зъби, коса, нокти).

При диагностицирането на белодробни метастази златният стандарт е конвенционалната рентгенова снимка на гръдния кош (рентгенография на гръдния кош), която показва добре метастазите на семином. Най-чувствителното изследване за несеминомни метастази е компютърната томография на белия дроб, която разкрива дори малки метастази.

Освен белите дробове, на компютърната томография се виждат и костни метастази или метастатични лимфни възли, увеличени над 15 mm.

ЯМР на мозъка е най-добрият образен метод за откриване на мозъчни метастази, а ЯМР на орбитата може да бъде от полза, ако е засегнато окото.

Ракът на тестисите засяга млади мъже. Въпреки че е рядко срещано заболяване, то може да има бърз ход и ранно преминаване в напреднал стадий.

Не е необичайно в момента на поставяне на диагнозата вече да има метастази в близките лимфни възли. В по-лоши случаи метастази може да има и в отдалечени органи като белите дробове, черния дроб или мозъка.

Благодарение на съвременните възможности за лечение, като облъчване или ефективна химиотерапия, този рак има сравнително добра прогноза, ако бъде диагностициран рано.

Ако заболяването се диагностицира в последния IV стадий (т.е. с далечни метастази) и се започне спасителна химиотерапия, до ¼ от пациентите имат шанс за излекуване и ремисия.

Ако заболяването се върне, до 30% от мъжете се излекуват успешно.

Превенция

Ракът на тестисите е заболяване на младата възраст. То засяга здрави мъже в продуктивните им години и значително пречи на пълноценния живот на младия мъж.

Първата стъпка в превенцията на това заболяване е да се погрижите за правилното анатомично положение на тестисите още в предпубертетна възраст и да не чакате слизането на тестисите до пубертета.

Ако тестисът не се спусне дори до пубертета, е необходимо да се извърши орхиектомия.

Втората, също толкова важна стъпка е да се инструктират младите мъже за правилното и редовно самоизследване на тестисите.

Обучението е важно и от страна на амбулаторните педиатри, които трябва да извършват редовно прегледи на тестисите на всички пациенти от мъжки пол на възраст над 15 години.

Прочетете също

• ДВИЖЕНИЕ = НОЕМВРИ - Месец на мъжкото здраве и превенция
• Рак на простатата: причини и първи симптоми. Каква е прогнозата за лечение?
• Какво представлява простатата: Какви са възможните заболявания + Как да я поддържаме здрава?