Лечение на туберкулозата: как да се лекува, кои лекарства са ефективни? ATB и други принципи

Основната цел на лечението на туберкулозата, разбира се, е да се излекува заразеният пациент и да се предотврати смъртта. Важен аспект на лечението е също така предотвратяването на късните последици, предотвратяването на рецидив и предотвратяването на предаването на туберкулозата на други лица, които са били или ще бъдат в контакт с пациента.

Лечението може да бъде показано и назначено от лекар, специализиран в областта на пневмологията и фтизиатрията.

Лекарят е професионално отговорен за правилното показание на лечението и адаптирането на дозата. Той също така е отговорен за наблюдението и ранното откриване на нежеланите ефекти от лечението.

При лечението на туберкулозата се използват противотуберкулозни лекарства. Тези химиотерапевтични лекарства имат три характеристики:

  • бактерицидни - убиват бактериите
  • могат да стерилизират средата
  • предпазват от появата на микобактериална резистентност

В съвременната медицина бактерицидните противотуберкулозни лекарства се използват в кратки курсове. Изониазид и рифампицин са най-мощните бактерицидни противотуберкулозни лекарства, които са ефективни срещу всички щамове на туберкулозата.

  • Изониазид (I) е най-агресивното лекарство. Той може да ерадикира до 90% от микобактериите само за една седмица.
  • Рифампицинът (R) е ефективен срещу бързо размножаващите се бактерии и унищожава т.нар. персистиращи бактерии - бактерии, които остават неактивни дълго време и могат да се активират по всяко време.
  • Пиразинамид (Р) е в състояние да действа в кисела среда. Той ефективно унищожава бактерии, които са погълнали макрофаги.
  • Стрептомицинът (S) действа срещу микобактерии, които живеят извън клетката, т.е. в извънклетъчната среда.
  • Етамбутол (Е) е ефективен в комбинация с предишните лекарства. Значението му се състои в предотвратяването на лекарствена резистентност.

Комбинацията от тези лекарства е ключът към предотвратяването на появата на резистентност на микобактериите към противотуберкулозните лекарства.

Основната комбинация е изониазид, рифампицин и пиразинамид.

При лице с потвърдена за първи път туберкулоза е достатъчна 6-месечна схема на лечение. 4-лекарствената комбинация се прилага в продължение на два месеца, последвана от 4-месечна фаза на продължаване на лечението с 2-лекарствена комбинация.

При рецидивиращо заболяване се използва до петкомбинация в началната фаза и трикомбинация във фазата на продължаване.

В случай на обширни рентгенови находки на гръдния кош, персистираща микроскопска положителност и лошо клинично състояние на пациента, началната фаза при четирикомбинация се удължава от два на три месеца. Фазата на продължаване е същата за 4 месеца.

По този начин общата продължителност на лечението се удължава до 7 месеца.

fсподели във Facebook