Лечение на тетанус: Лекарства, антибиотици и други специализирани грижи

Успешното лечение на тетанус е най-добре да се проведе в интензивното отделение в сътрудничество с няколко специалисти, включително анестезиолог, невролог, инфекционист или кардиолог.

Основните цели на лечението са:

• прекъсване на производството на токсини
• неутрализиране на несвързания токсин
• контрол на мускулните спазми
• контрол на нарушената регулация на автономната нервна система
• подходяща по време поддържаща дихателна терапия

През последните две десетилетия основните методи на терапия са тежката седация, мускулната парализа и изкуствената белодробна вентилация.

Прекъсване на производството на токсини

Лечение на наранявания

От съществено значение е локалната грижа за раните, включително хирургичното им почистване. Чуждите тела трябва да се отстраняват от раната. Раните трябва да се поддържат постоянно влажни и да се оставят отворени.

Мъртвата и некротична тъкан също трябва да се отстрани по хирургичен път.

Антимикробно лечение

Антимикробни средства често се дават на пациенти с тетанус, но вероятно ще играят само относително малка роля в лечението му. Пеницилинът, който е ефективен срещу повечето клостридии, вече не се препоръчва при тетанус. Пеницилинът, като антагонист на GABA (основният невротрансмитер в ЦНС), може да изостри конвулсиите.

Понастоящем подходящата терапевтична възможност е интравенозното приложение на метронидазол (500 mg на всеки 6 часа при възрастни или 7,5 mg/kg на всеки 6 часа при кърмачета).

Алтернативни антибиотици са клиндамицин, тетрациклин и ванкомицин.

Неутрализиране на несвързания токсин

За съжаление, прилагането на антитоксин, който трябва да инактивира свързания в ЦНС токсин, не е от полза. Това е така, защото тетаноспасминът е необратимо свързан с тъканите. Може да се инактивира само все още несвързаният токсин.

Неутрализирането на все още циркулиращия токсин, преди той да се свърже с нервните клетки, ще предотврати разпространението на токсина в ЦНС и по този начин значително ще намали другите симптоми на тетанус. При съмнение за тази инфекция незабавно трябва да се започне специфично лечение.

Контрол на мускулните спазми

Масивните мускулни спазми могат да причинят дихателна недостатъчност, задушаване и да доведат до общо изтощение.

Провокирането на мускулни спазми може да се намали чрез поставяне на пациента в тъмна и тиха стая.

Седацията и мускулната релаксация могат да се постигнат чрез прилагане на диазепам и други лекарства от групата на бензодиазепините (лоразепам или мидазолам), които са еднакво ефективни. Въпреки че тези средства са в състояние косвено да антагонизират ефекта на токсина, те не възстановяват нарушените инхибиторни процеси в ЦНС.

Ако конвулсиите не могат да бъдат облекчени в достатъчна степен, се използват т.нар. невромускулни блокери. Невромускулна блокада може да бъде постигната чрез курареформени лекарства. Най-често използваните лекарства са панкуроний и векуроний.

Лечение на дисрегулация на вегетативната нервна система

Тя се лекува чрез потискане на прекомерното освобождаване на катехоламини, което причинява автономна дисфункция.

Използваните лекарства са напр. лаблол или морфин. Последният обикновено се използва за контролиране на автономната дисфункция, както и за предизвикване на седация и регулиране на сърдечната честота. Други подходящи лекарства са напр. атропин, клонидин и епидурален бупивикаин.

Поддържащи и вентилационни грижи

Трахеостомията (отвор за дишане, създаден в гърлото) и преместването в интензивното отделение трябва да се извършат незабавно, преди да са започнали конвулсии.

Трахеостомията трябва да се извърши в рамките на 24 часа от поставянето на диагнозата при пациенти, при които се очаква да се развие лек до умерен тетанус.

Първоначално се използва ендотрахеална интубация (тръба, въведена в дихателните пътища през устната кухина). При продължителна механична вентилация пациентът трябва да се вентилира чрез трахеостома. Това позволява и по-добро изсмукване на слузта и предотвратява ларингоспазъм, който увеличава смъртността.

Тя също така предотвратява аспирацията на секрети и задушаването или позволява въвеждането на допълнителни сонди, необходими за храненето.

Основната цел на поддържащите грижи е да се предотвратят тези усложнения:

• нозокомиални инфекции
• декубитални язви
• кървене от стомашно-чревния тракт
• тромбоемболични събития
• трахеална стеноза

Пациентите с тежък тетанус са приковани на легло и са на апаратно дишане за дълъг период от време. Средната продължителност на престоя в интензивните отделения е приблизително 33-40 дни.

По време на този престой те се хранят и хидратират парентерално, т.е. хранителните вещества се подават директно във вените.

Адекватната хранителна подкрепа свежда до минимум усложненията, причинени от недохранване, поддържа електролитния баланс и подобрява лечението на сърдечните аритмии.

Профилактиката на тромбоемболията включва прилагането на хепарини, нискомолекулни хепарини или други антикоагуланти. Прилагането им не се отлага. Лежащите пациенти са изложени на висок риск от образуване на кръвни съсиреци и пътя им до кръвоносната система на белите дробове или мозъка.