Лечение на тенис лакътя: медикаменти, ленти, скоби, рехабилитация и други препарати

Основната цел на лечението на латералния епикондилит е да се премахне болката, да се премахнат функционалните ограничения на ставата и да се ускори оздравителният процес на възникналото възпаление. Точният курс на лечение зависи и от стадия и прогреса на заболяването.

Лечението се разделя на три основни вида:

• Нефармакологично лечение
• Фармакологично лечение
• Хирургично лечение

Нефармакологично (консервативно) лечение

При консервативното лечение основна роля играят рехабилитацията и физиотерапията. Рехабилитационните упражнения са насочени към укрепване на отслабените мускули и, обратно, към отпускане на пренатоварените мускули.

Терапевтът извършва мобилизация и меки техники в областта на горните крайници. Той освобождава мускулните спазми, болезнените мускулни влакна и разтяга скъсените мускули. Пациентът усвоява компенсаторни и релаксиращи упражнения като част от домашната самотерапия.

Препоръчва се самомасаж с помощта на масажни инструменти (таралеж, валяк, топка, масажен пистолет...).

Често използван метод е кинезиотейпингът - залепване на функционални терапевтични ленти върху кожата на пациента. По този начин се фиксират, стабилизират или освобождават меките структури на лакътната става.

Използват се и специални ортези, които поддържат екстензорните мускули на предмишницата неподвижни, като същевременно предпазват външното болезнено сухожилие на лакътната става.

Използва се и физиотерапия под формата на лазер, ултразвук, електротерапия, термотерапия или терапия с ударни вълни. Видът на физиотерапията се избира в зависимост от желания ефект и стадия на заболяването.

Основните цели са аналгетичен (облекчаващ болката) и миорелаксиращ (отпускащ мускулите) ефект.

Лазерът и биолампата стимулират производството на колаген и регенерацията на тъканните клетки чрез биостимулиращия си ефект.

Ударната вълна изпраща механична вълна в дълбоките меки тъкани на тялото, която намалява мускулното напрежение, подобрява кръвообращението и подпомага лимфния дренаж.

Ултразвукът през главата на апликатора изпраща звукова вълна, която насърчава локалния метаболизъм и намалява мускулното напрежение.

Термотерапията на тенис лакътя може да се използва отрицателна (студена) или положителна (топла). В острите етапи на възпалителния процес не е желателно въвеждането на топлина.

От друга страна, в дългосрочните хронични фази може да се използва позитивна форма на термотерапия. Необходима е обаче консултация с лекар и терапевт. Негативната термотерапия се прилага основно под формата на криотерапия, компреси и хидротерапия.

Термотерапията се прилага главно под формата на ултразвук, инфрачервено лъчение, електротерапия и хидротерапия.

Фармакологично лечение

Лечението с лекарства и медикаменти е насочено към премахване на болката и възпалителния процес на ставата. Лекарствата от групата на НСПВС (нестероидни антиревматични средства) се използват заради противовъзпалителния им ефект.

Нестероидните противовъзпалителни средства могат да се прилагат и локално директно върху областта на лакътя. Тази форма на приложение има и по-малко странични ефекти. Локалното приложение се използва главно под формата на гелове, пластири и спрейове, които се прилагат директно върху засегнатата област.

Ако лечението с нестерилни антиревматични лекарства е неуспешно, се избира лечение с инжекционни кортикостероиди. Дексаметазон, бетаметазон или триамцинолон се използват в комбинация с аналгетик.

Инжектируемият спрей с кортикостероиди се инжектира навътре локално директно в засегнатия мускул. След прилагането се препоръчва почивка, студени компреси и изключване на спорт или повишена физическа активност.

В днешно време инжекционният метод се предлага и в смисъл на инжектиране на собствена атуологична кръв и кръвна плазма на пациента. Последната увеличава и стимулира производството на колаген и подпомага диференциацията на стволовите клетки и остеобластите в увредената област.

Хирургично лечение

Хирургичното лечение се избира, когато консервативните и фармакологичните терапии са неуспешни. Хирургичната намеса е показана при дългосрочни хронични проблеми, като например постоянна болка и ограничаване на функцията на лакътната става.

Артроскопията на радиалния епикондилит позволява на лекарите да освободят увреденото болезнено сухожилие на разгъващия мускул, да разхлабят ставната капсула, да отстранят структурите на белезите и да оценят състоянието и дегенеративния процес на ставния хрущял.

Хирургичната интервенция има висок процент на успеваемост за премахване на нежеланите симптоми. В повечето случаи хоспитализацията продължава няколко дни. Следоперативната рехабилитация включва грижи за белезите, коригиращи упражнения, меки техники и физиотерапия.

Пълното връщане към работа и физическа активност е индивидуално, но обикновено настъпва приблизително 4 месеца след операцията.