Синузит - синузит: какво представлява и какви са симптомите му?

Какво представлява синузитът (възпаление на синусите), защо се появява и какви са проявите му?

Синусите са кухини, разположени в костите на черепа. Те са няколко - челен, горночелюстен, горночелюстен, обонятелен. Всички те са сдвоени. Покрити са с носна лигавица и са пневматизирани (изпълнени с въздух).

Синусите имат свои малки отвори и комуникират с носната кухина.

Възпалението е отговор на организма на болестен стимул, в случая най-често бактерии. Те навлизат в областта на синусите и предизвикват възпаление.

То обаче може да бъде и т.нар. вторична инфекция, като в този случай бактериите се "залепят" за вече увредената от вируса област.

Заболяването се среща както при възрастни, така и при деца. Последните може да са по-податливи на тези проблеми. При бременните жени трябва да се наблегне на ефективното и безопасно лечение.

Синузитът често възниква от остър ринит. Той може да възникне и от възпаление на зъбното легло, откъдето възпалението може да се разпространи в носната кухина (до 13 % от случаите на синузит).

Класификация на синузита в зависимост от продължителността:

• Остър (sinusitis acuta) - новопоявил се.
• Подостър (sinusitis subacuta) - с продължителност повече от две седмици
• Хроничен (sinusitis chronica) - с продължителност повече от три месеца

Заболяването включва нарушение в нормалния транспорт на слузта, тъй като лигавицата често е заразена с патогени. Понякога в носната кухина може да се образува натрупване с бактерии, което се вижда ясно на рентгенова снимка.

Движението на ресничестите клетки, които облицоват синусите, е ограничено. Това води до натрупване на секрети в предразположените зони на синусите.

Класификация на синузита според външния причинител:

• Вирусен
• Бактериален
• Гъбичен

В литературата се посочват и така наречените вътрешни причини: хормонални, имунни, неврорегулаторни, анатомични или емоционални.

Вирусите проникват в клетките на тъканта. Те увреждат тъканта така, че клетките не са в състояние да се борят с вируса. Вследствие на това в повечето случаи клетките се разпадат.

От бактериалните инфекции бактериите от спектъра на Haemophilus и Pneumococcus са чести причинители на инфекции на синусите. Moraxella или Mycobacterium tuberculosis също могат да бъдат доста чести инфекциозни агенти.

Сред гъбичните инфекции на синусите преобладават инфекциите, причинени от Aspergillus или Candida.

В повечето случаи човек с това заболяване е заразен и по този начин може да бъде носител на болестта.

Острият синузит се проявява с повишена температура, умора, общо неразположение или главоболие. Болката се разпространява от носната кухина към областта под окото, на челото или в задната част на главата. Понякога болката се предизвиква от навеждане на главата.

Гнойният секрет от носа е често срещан симптом, но може да не е правило.

Гореспоменатото главоболие се дължи на нарушен дренаж на синусите.

Появява се и болка в горната челюст или зъбите.

Хроничният синузит възниква в резултат на нелекувано остро възпаление, което понякога се развива скрито (безсимптомно). Той е или гноен, или полипоиден (малък израстък с дръжка).

Заболяването може да се прояви като т.нар. скрито огнищно възпаление и да бъде източник на по-късни и системни усложнения.

Инфекцията може да се разпространи от параназалните синуси към орбитата (абсцес - изпълнена с гной кухина) или черепа (менингит - възпаление на мозъка). Често усложнение е възпалението на трахеята и бронхите. То може да се разпространи и към фаринкса.

При хроничен синузит могат да се появят полипи (малки израстъци със стебло). Около 5 % от населението страда от това състояние. Понякога състоянието може да се усложни от възпаление на околните кости.

• Моносинузит - възпаление на една носна кухина
• Полисинузит - възпаление на множество синуси
• Пансинузит - възпаление на всички синуси

Синузитът може да бъде едностранен (едностранно) или двустранен (двустранно).

Пансинузитът е възпаление на всички синуси.

То често възниква в резултат на намален имунен отговор на организма.

Заболяването може да се диагностицира по няколко начина. Обикновеното палпиране на синусите от лекар понякога може да доведе до поставяне на правилна диагноза. Най-основният е преглед от оториноларинголог (преглед на уши-нос-гърло).

Освен това се използват следните допълнителни изследвания:

• риноскопия - преглед с риноскоп
• Синусоскопия - ендоскопско изследване
• рентгеново изследване
• компютърна томография
• Диафаноскопия - изследване на синусите с помощта на светлина
• Ултразвук

Протичането на заболяването е описано в раздела за симптомите.