Лечение на сифилис: първо антибиотици и други лекарства

Основата на лечението са антибиотиците, тъй като сифилисът е бактериално инфекциозно заболяване, предавано по полов път. Най-често се използва пеницилин, към който бактериите не са развили резистентност.

Антибиотиците за сифилис се инжектират директно в мускула. Те могат да се дават и по време на последния трети стадий, но е идеално да се започнат възможно най-скоро. При първия и втория стадий антибиотиците се дават в продължение на 2 седмици, а при третия стадий - 3 седмици или дори месец.

Ако пациентът е алергичен към пеницилин, алтернатива са еритромицин или тетрациклин, давани в продължение на 30 дни. Ако има повишена температура или сърдечни проблеми, може да е показано и лечение с кортикостероиди. Като алтернатива се използва и пендепон в продължение на 3 седмици.

Лечението трябва да се проведе не само на засегнатото лице, но и на хората около него, с които то е влязло в контакт. Съществува риск от по-нататъшно разпространение на сифилиса.

При по-сериозни случаи, особено когато са засегнати множество органи, антибиотичното лечение се провежда заедно с хоспитализация на пациента. В този случай то включва настаняване на пациента в инфекциозно отделение при спазване на всички режимни мерки.

Не всички случаи на сифилис се лекуват с хоспитализация. Ако лекарят реши да направи това, достатъчно е амбулаторно лечение, т.е. прилагане на антибиотици в амбулатория и наблюдение на състоянието на пациента.

Дори и след като антибиотиците са били приложени, се провеждат контролни кръвни изследвания. През първата половина на годината - на всеки два месеца, а през втората половина - обикновено на всеки три месеца.

Състоянието на други органи също се проследява.

Ако след две години проверката за наличие на бактерията се окаже отрицателна, е възможно да се пристъпи към проверка на преболедуването чрез рентгенова снимка на белите дробове, рентгенова снимка на сърцето, ехокардиография на аортата и неврологични, психиатрични изследвания и изследвания на гръбначномозъчната течност.

Ако липсата на заболяването се потвърди, лицето се изважда от регистъра на пациентите и лечението е било успешно.

Ако обаче не се лекува, смъртта е неизбежна, от множествена органна недостатъчност.